Страници

събота, 30 март 2019 г.

Постни сармички от лапад

 

   Както стана дума в една друга рецепта за сарми, много ми беше интересно как е правилно да се изписва сарми или сърми.И въпреки, че на езика ми идва да кажа сърми, правилното е сарми, тъй като думата идва от долма-сарма.Не, че е чак толкова важно.Важното е да има сарми.И докато през зимата те са от зеле, то на пролет са свежите варианти.
   Ако обичате лозови сармички, хвърлете един поглед на моята рецепта:



   А ако искате нещо различно, пробвайте сармичките с лапад, които днес приготвих, изядох и описах за Вас:



Какво е необходимо:

Разбирате, че количествата са приблизителни, защото зависи от големината на листата.
Винаги избирам по-големи, защото нямам нерви да навивам стотици сарми.


две връзки лапад
(от тях отбрах големите листа, а малките ще правя на яхния)
два-три стръка пресен лук
два стръка пресен чесън
пресен магданоз
пресен джоджен
малка глава стар лук
две трети чаена чаша ориз
олио и сол

Варианти за млечни сосове, с които да ги сервирате:

кисело мляко, олио и червен пипер, сол
кисело мляко, скилидки чесън и копър, сол и черен пипер
кисело мляко, пресен чесън и копър, сол



  • Измивате и почиствате лапада от дръжките.Ако са прекалено големи и стари и има твърда жилка по средата, я премахнете с нож, като го прокарвате по листото и я изрязвате.Звучи сложно, но става лесно.
  • В солена вода бланширате листата.Само леко да омекнат за да могат да се навиват по лесно.Пускате, броите до пет и вадите.
  • Първо задушаваме в малко олио и вода нарязани на ситно стария лук и бялата част на пресните лук и чесън.
  • Добавяте ориза, разбърквате.
  • Добавяте зелените части на лука и чесъна.
  • Магданоз и джоджен са следващите, като си преценете колко ги обичате и сложете количество по желание и на ваш вкус.
  • Посолете и долейте още малко вода.Оставяте плънката да се готви почти до пълно сваряване на ориза.
  • Навивате сармичките, слагате ги плътно подпрени една до друга на дъното на тенджера или най-добре в тиган.Най-равномерно се приготвят когато са на един ред в съда за готвене и затова аз винаги правя сарми в тиган с капак.Така когато са наредени само на един ред стават и по-бързо.
  • Заливате с вода около половината от височината на сармите, все пак плънката ни е почти готова. Поръсвате с малко олио отгоре, слагате капак и варите на най-слаба степен на котлона.
  • Това, че са подпрени една до друга позволява да не слагате чиния отгоре да ги придържа, но ако се притеснявате сложете такава.
  • Когато са готови, при мен времето е десетина минути, оставете ги както са си в тигана или съда където ги приготвяхте,но без капак.Нека постоят там докато се охладят.Постните ястия са хубави когато се ядат топли, но никога горещи, а сармичките даже и почти студени.
  • Момента с яденето е различен и аз пробвах няколко начина с млечни сосове, които посочих по-горе.
По желание сервирате с кисело мляко, а  в малко олио на котлона "цървате" червен пипер и заливате отгоре върху порциите.
В киселото мляко по желание може да сложите чесън и стар и пресен.Може да добавите и нарязани копър и магданоз.А може и нищо.Въпрос на вкус.









Други пролетни рецепти:

Малка пролетна пита с коприва

Пролет в чинията или две рецепти с коприва

Пролетно лапаме лапад

Спаначена пита

Агнешка дробсарма

Готвено с агнешко

Агнешко с лук и чесън




Ако рецептите, които споделям ви харесват, заповядайте и във фейсбук страничката на блога:










четвъртък, 28 март 2019 г.

Риба с лимонено-маслен сос на тиган

 


За човек, който не обича особено риба съм събрала няколко рецепти с различни модели рибоци, което за мен не е никак малко.И всичките са приготвяни многократно, защото някак си се опитвам поне веднъж седмично да има в менюто ми риба.Надявам се, някои, а защо не и всичките рецепти да ги опитате и да ми споделите дали са ви харесали.

   Сьомга приготвям най често или само печена с лимон или със зеленчуци.Откакто стана много модерна тази риба от време на време купувам и от нея.На мен лично ми е тежка, затова някак си със зеленчуците като че ли ми се получава най-добра на вкус:


   Най-традиционната за нашите ширини рибка, особено за сухоземен град като моя е разбира се добрия стар шаран, който напоследък приготвям на грил-тигана с различни сосове и салати и по-рядко на плакия.Плакията ми е най-вкусна през зимата, но през останалото време, ако ще е шаран, на тиган ще е.


   Но може би от всички риби най-много обичам пъстървата.Тя ми е най-лека на вкус, няма онзи тежък вкус и аромат на скумрията например.Не ми е мазна като шарана и като сьомгата.Затова и тепърва мисля да разнообразя рецептите ми с нея.



 Да си дойдем обаче на днешната рецепта.

  Тази рецепта за пръв път я приготвих с паламуд.Имахме морски хора на гости и те ни донесоха една риба.Само че с една риба какво по напред и нали съм си експериментатор, помня че половината направих по този начин, а другата по друг.Тъй като не помня другия, а този приготвям от време на време, ясно е кой вариант е бил по-вкусен.
   Рецептата основно я приготвям с пъстърва, но една приятелка ми сподели, че е опитала със скумрия и много са я харесали.Затова в заглавието на рецептата не уточнявам рибата, но все пак имайте предвид, че трябва да е подходяща за тиган и да може да се обръща, което автоматично изключва белите риби, на които аз така или иначе не съм фен.



Какво ви е необходимо, освен тиган:

пъстърва
две пълни супени лъжици масло
две супени лъжици нарязан магданоз 
нарязан на тънки резени половин лимон
сол
малко олио за намазване на тигана



Това ви трябва за една средно голяма пъстърва, която разделям на две и почиствам от средната кост и малките странични костици.Средната кост буквално я издърпвам като внимавам да не хвана и част от месото, а страничните ги събирам с вилица, като я прокарвам отгоре.
  • Загрявам тигана и въпреки, че е незалепващ го намазвам с олио.Не наливам, а си потапям парче кухненска хартия в олио и само омазвам тигана.
  • Слагам рибата да се пече с кожата от долната страна.Ръся отгоре със сол.
  • След минута-две, зависи от дебелината на рибата обръщам.
  • Намалявам котлона докрай.
  • Рибите е добре да са разделени в тигана за да има място да направим така наречения ни сос.
  • Слагам между тях маслото, веднага нареждам резените лимон и поръсвам с магданоза.
  • Притискам лимона така че да излезе сока.
  • Разклащам тигана за да може масления сос да се разнесе навсякъде.
  • Всичко това става страшно бързо и затова е важно котлона да е намален за да имате време да натиснете лимона и да разнесете соса преди маслото да е изгоряло.
  • В момента щом маслото се разтопи, изключвате котлона.Загретият тиган ще довърши нещата.
  • Разбутвате рибата така, че маслото хубаво да попие в нея, а резенчетата лимон или това което е останало слагам отгоре и леко натискам за да може рибта отвсякъде да бъде подкиселена.

  • Вадите рибата, както си е с лимонените резени и всичко което може да оберете от тигана.
  • Лимонените резени може да не ядете, ако не ги обичате или са прекалено дебело нарязани.Важното е да извлечете от тях всичкия сок.
  • По желание може да поръсите с още сол или още лимон.





   Използвам тази статия да ви покажа и една страхотна картофена салата, с която сервирах рибата:

Какво използвах:

сварени в солена вода обелени червени картофи (обожавам ги тези червени картофи)
магданоз
копър
зелената част на пресен лук и чесън
зехтин
лимонов сок / ябълков оцет
червен пипер
сминдух




За още повече споделени рецепти и разказани истории, заповядайте и във фейбук страничката на блога:







понеделник, 25 март 2019 г.

Единбург - една миля от Шотландия

 
   В Единбург ако си за един ден имаш една миля за разглеждане, плюс минус някоя пресечка наоколо.Миля, миля, ама каква миля само.Кралска!
   Кралската миля.Казват, че това е най стария път в столицата.Той свързва двата двореца на Единбург, които са основните забележителности на града.Много от музеите са разположени или на нея или в пресечки, но важното е, че веднъж стъпили на нея, лесно се ориентирате до останалите интересни точки на града.
















   В Единбург има два двореца, които са от двете страни на известната миля.Единият не е точно дворец, по скоро си е крепост или направо цяло укрепление с крепостни стени, бойници, оръжия и различни сгради, в които днес са представени музеи и експозиции, основно посветени на войната и отбраната.Има и една зала, в която има и съкровище, шотландско при това (че какво друго да е), като за нея се вие обикновено поне километрична опашка, да не кажа и цяла миля.
    Признавам си, че точно това място можеше да го пропусна и да отида на друго.Но някак като  чуеш за единбургският дворец и първосигнално решаваш, че трябва да отидеш, защото щом се нарича така, явно е много важен.Ако харесвате военни неща и ако ви се гледат оръжия и разкази в снимки за войните, където са участвали шотландците, мястото е за вас.Но ако нямате много време, а някак ви влече към нещо друго, отидете на другото.Лично мнение, разбира се.















   Другият дворец е дворец, в който може да разгледате как се живее по кралски.Дворецът Холироудхаус, който е официалната шотландска резиденция на кралицата.
   В двореца не се снима.И като го чух това и ми увяхна мушкатото.Убиват ми цялото удоволствие като ми кажат така.Какво си мислят, че ще открадна идея за обзавеждане ли? Както си говорим с едни приятели когато няма много време човек се суети, бърза, оглежда, бута се с тълпата.Какво видял и не видял, а после като си седне и си разгледа снимките вижда на спокойствие много повече подробности.Гърнето на краля, дърворезбата на трона, цветовете на драпериите...Питайте ме сега,как изглеждаше стаята за преобличане на кралицата? Не помня, защото нямам снимка.Та така.Все пак щракнах една снимка в трапезарията, но реших да бъда добър турист и прибрах апарата.
   Към двореца има и красив парк, който си заслужава една разходка при повече налично време.
 














   Когато си на такава обзорна и обща екскурзия нямаш време да запечаташ всички подробности.Попиваш атмосфера и общи впечатления.Евентуално си набелязваш какво би искал да видиш, ако имаш късмета да се върнеш.Имаше обаче един обект, който исках да видя сега, защото не се знае дали някога отново ще стъпя по тези места.Това е паметника на едно кученце Боби, което подобно на японския Хачико е заслужило това да остане в историята със своята вярност.Боби е живял през 19ти век и когато неговият стопанин полицаят Джон Грей умира, той прекарва останалата част от живота си, близо 14 години на гроба на своя човек, като го е напускал само за да отскочи до съседното кафене където му давали да яде.Боби умира на 16 години, но историята му остава и бива разказвана в книги и филми.И аз много исках да видя неговият паметник и да докосна муцунката му за късмет.






Единбург беше част от една обща обиколка на Острова.До сега съм ви разказвала за тези спирки от тази обиколка: