Монако, когато размера няма значение и Монте Карло, звук без гледка

   В дни на очакване на нови посоки ви пиша за една кратка разходка в Монако без Монте Карло,нещо което не се случва често в средностатистическите екскурзии по тези места.Причината е съвсем обикновена за местните хора и съвсем необикновена за мен.Попаднахме тук точно по времето когато се провежда Формула 1 и ако питате мен,не бих заменила с нищо усещането само да чувам болидите хвърчащи по улиците на града.Звук почти без гледка,защото на всяко едно място,дори невъзможно изглеждащо беше сложена някаква преграда.Буквално цялото Монте Карло беше заградено от плътни заграждения.Безплатен беше само шума.Единствено горе на скалата в близост до двореца имаше малка видимост и познайте,всички туристи правеха голяма спирка там.Но не се оплаквам,за мен емоцията дори само да надзърна отдалече беше много голяма.
   Монако може и да е една педя земя,но с население много над средностатистическото за такава територия и с туристи многократно надвишаващи хората с постоянен адрес там.
   В Монако разходката ни започна както винаги от платения паркинг,който събира стотици автобуси дошли от всякакви посоки.Изкачване до върха на скалата,кой по стълби,кой по ескалатори.Според това дали си изморен турист или крачетата ти са с обувки колкото струва цялата ни екскурзия,че и отгоре,имаш избор на придвижване по големите наклони и отвесни скали.
  Горе на високото има дворец около който трябва да се навъртате по обяд за да видите смяната на караула.Принцове и принцеси може и да не срещнете,но може да поразгледате къде живеят.Има невероятна градина с още по чудни морски гледки,тръгвайки от този дворец към Океанографския музей.Ако обичате рибоци и други морски творения,ще ви хареса Аквариума към музея.Ако не обичате риби,то сградата тогава няма как да не ви впечатли.Построена на невероятно място на скалата,тя е трябвало да бъде дворец.Наистина е дворец,но морски дворец.А знаехте ли,че великия Жак-Ив Кусто е бил директор на музея?
  По пътя не може да не забележите една катедрала,която може и да не е от най-високите,но е една от най-красивите за мен.В нея са погребани хора участвали в една приказна история,защото каква друга може да е една история между едно не съвсем обикновено момиче и един принц.
   И други интересни места има в Монако,но за краткия ни престой този ден беше това.Плюс едно кафе на крак.В магазинчетата за сувенири на повечето места имат еспресо машини и за едно евро може да глътнете по едно не лошо кафенце.И сладоледа,колкото е по навътре и далече от централния площад,толкова е по-евтин.Но това си го знаете и вие.
   Разходката ни в Монако в снимки:

До Барселона и назад, по въздух и суша

 

 
   Миналата година беше интересна година.В един момент си правех едни планове,а в следващия стягах багаж за съвсем различно място или по скоро места,защото това си беше цяла една обиколна екскурзия.Самолета ни хвърли в Барселона,а автобуса ни върна в къщи.Като един средностатистически турист този начин да видя задгранични красоти ми е наистина много приятен.

Барселона.Нея вече я разказах,че и в цели две части.Като се замисля,това е град,който мога непрекъснато да разказвам,защото всеки път откривам нещо ново и всеки път остава нещо невидяно.

Разказите са ТУК – >
Барселона - град,в който искам да се връщам 1част
Барселона - град,в който искам да се връщам 2част

Каркасон беше различната спирка от екскурзията,която очаквах с нетърпение.Не всички екскурзии го включват в програмата си,а той си заслужава отбивката.

За този малък старинен град разказвах ТУК – >

Каркасон,в търсене на приказни герои и легенди

Кан,Монако и Монте Карло.Познати места,които нямаше да ме изненадат с нищо,ако не попаднахме в най-интересното време на годината тук.По време на филмовия фестивал в Кан и по време на Формула 1 в Монако.Не мога да ви опиша емоцията,която изпитах виждайки червения килим сложен не само за украса,но и за действие и по който точно в тези дни са стъпвали краката на хората,които гледаме на екрана.Ехааа,дишах един и същи въздух със звездите!
   А дори само шумът на болидите и разминаването с хора,облечени в екипи на различните отбори си беше вълнуващо.Някои сигурно повдигат рамене от безразличие,но аз наистина се насладих на момента.

Разказа специално за Монако и Монте Карло: ---- > Монако и Монте Карло

Торино.Това беше другия очакван град,който не бях посещавала и в който имах набелязани обекти.За съжаление нищо от това не се случи,защото работното време дори да показва,че има още час и повече,не означава нищо,ако касите са затворени.Не можахме да влезем никъде.Дворец,галерия,египетски музей където има много богата колекция...нищо! Вярно хапнахме прекрасна пица,но защо трябваше да е така,особено когато си се настроил за попълниш колекцията си от впечатления.
   Разбира се,това за което повечето туристи посещават сега Торино го видяхме и ние.Плащеницата (някъде прочетох плащаница),с която е увито тялото на Исус след неговото разпятие и която се съхранява в катедралата на града.По начина,по който са очертани различни белези и кръв по нея,се предполага,че е истинската.Или поне торинци искат да е така,но не съм сигурна,че самата католическа църква се е произнесла по въпроса.
   В катедралата на много места са поставени екрани,където непрекъснато върви кратко филмче на различни езици,коeто разказва и показва.А самото място където се съхранява плащеницата е пищно украсено и оставено на тишината и молитвите.Там снимките са забранени.

Милано.Отдавна вече не се завъртам на онзи бик и пак съдбата ме води в този град.С риск да обидя някой,но Милано не е моя град в Италия.Бих се връщала хиляди пъти в Соренто,в Позитано,в Амалфи,във Флоренция,но не и в Милано.Но какво да се прави,той винаги е на пътя ми.А трябваше вместо него да посетим Сирмионе на езерото Гарда.Ще си кажете,че са несравними,но аз ще ви отговоря,че е въпрос на гледна точка.Непознатото място,дори да е малко е за предпочитане пред големия познат вече град.Спирам с оплакванията.
   Последният път в катедралата се влизаше свободно,сега вече е с билетче,като се редите на две опашки.Първо на касите и после за да влезите.Време,което нямахме и което използвахме за разходки и хапване.И не знам нарочно или не,но пастата която ни сервираха,уж възможно най-традиционната беше отвратителна.Болонезе с кисел сос и карбонара с пресечено яйце в заведение срещу Катедралата.Невероятна гледка,подигравка с храната.Нищо лично Милано, но просто винаги ме разочароваш.
   Един съвет,не сядайте на туристически места,търсете заведенията където хапват местните хора и това се отнася за всички точки по света.

Загреб.Всеки,който пътува на автобусни екскурзии си знае,че Загреб е традиционна спирка.Не неприятна обаче,в никакъв случай.Загреб си е много хубав и приветлив град и нямах нищо против да се срещна с него отново.За Загреб ще разкажа в отделен разказ,защото така ще се върна още веднъж там,дори само по снимки.

Разказът в картинки за Загреб: ----- >   Загребала Манда вода и дала името на един от най-красивите градове в Европа

Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога където има много повече истории и рецепти всеки ден:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/