Страници

понеделник, 18 октомври 2021 г.

Канелени рулца с тиква

 

     И като дойде октомври, че като се почне едно тиквено нашествие, няма измъкване.Тиквите са навсякъде.Отворете произволно десет кулинарни блога и ще видите в октомврийското им съдържание поне една рецепта с тиква.Което действа много вдъхновяващо, не само човек да опита нещо с тиква, ами да предложи и свой вариант.

    До този момент при мен тиквата присъства предимно в солени ястия.Имам си супа, много обичам да слагам парчета тиква в гювечите по това време, но трябваше поне веднъж да опитам тиква и в нещо сладко.Да ви призная честно точно в този вариант, в който я използвах едва ли ще повторя.В канелените рулца се усеща канелата, маслото, но не и тиквата, освен да придаде приятен жълт цвят на тестото.

     За мен най-вкусни винаги ще си останат канелените скандинавски кифлички, но както казах, един кулинар трябва да е опитал повече рецепти за да си реши, кои са му любими.

---- > КАНЕЛЕНИ КИФЛИЧКИ, СПОМЕН ОТ СКАНДИНАВИЯ


За вдъхновение и насоки използвах тази рецепта: https://www.kulinarno-joana.com/2021/02/kaneleni-rulca-s-tikva/



Какво използвах аз:


четвърт кубче прясна мая / пакетче суха/

100 ml топло прясно мляко

четири препълнени супени лъжици захар

едно яйце 

5-6 супени лъжици олио

150 грама тиквено пюре

щипка сол

350 грама брашно


две супени лъжици меко (само меко, не трябва да е разтопено) масло, захар и канела 

Допълнение:

Имайте под ръка още брашно.Причината да ви предупреждавам за това е, че всичко зависи колко течно ви е тиквеното пюре.Първия път когато ги приготвих тиквата ми беше печена, почти без вода в нея и пюрето беше много гъсто.Втория път тиквата беше на пара и се получи по рядко пюре.

Олиото е важно за да получите по-пухкави рулца.Първия път използвах масло и съжалих.Снимките са от първия път и виждате че рулцата са леко сбити.Затова следващия път си ги направих с олио.

Захарта също може да порменяте.Аз не обичам много сладки сладкиши и това е достатъчно за мен.Ако обичате по-сладко прибавете още.майте предвид обаче, че захарсе слага още веднъж и дори да не ви е сладко тестото, може да компенсирате сладостта при плънката.


  • Разтворих прясната мая в топлото мляко, заедно с една лъжица захар ( една от четирите) и малко брашно.
  • Добавих всичкото брашно при маята, направих кладенче и в него прибавих останалите продукти: трите останали лъжици захар, яйцето, тиквеното пюре, олиото, щипка сол.
  • Разбърках добре, а после и замесих тесто.
  • Оставих на топличко да втаса.
  • Втасалото тесто изсипах на плота, притиснах и разточих.
  • Върху получения блат, който сами решете колко да ви е дебел намазах мекото масло и поръсих със захар и обилно с канела.Трябва да има канела на абсолютно цялата повърхност.Иначе защо да ги наричаме канелени.
  • Не посочвам количество на захарта и канелата, защото знаете, че аз не обичам много сладко и реално само леко поръсих, но ако обичате сладко, поръсете повече.После си мислех, че трябва да опитам с нерафинирана захар.Не за друго, ами тя има един такъв наситен аромат и заедно с канелата щеше да стане много добре.Оставям на вас да експериментирате тук.
  • Навих на руло и нарязах на парчета.Обикновено ги режат на по-дебели, но моите бяха около 3см плюс-минус.Знаете, че аз не правя нещата съвършени.Така де, искам, но рядко имам търпение да го направя.
  • При рязането, ако го правите с нож, парчетата се слепват или пък развиват.Изобщо да не ви притеснява това, всяко едно парче може си го завиете отново по-плътно.Когато са по-тънки това става много лесно.Ако искате прецизно нарязване, използвайте конец.
  • Наредих едно до друго в тавичка върху хартия за печене и пекох на 190 около половин час.За всеки случай от двайстата минута нататък ги наглеждайте, защото аз ги препекох малко.Истината е, че фурната ми проявява характер напоследък и ѝ нямам доверие, все си мисля че не е изпечено, а то понякога е.





петък, 15 октомври 2021 г.

Гъста супа с пуешко месо

       Моят най-голям проблем според дегустаторите ми е, че в супите ми нямало супа, така де, толкова гъсти и натъпкани с продукти съм ги правила, че не оставало място за течност за сърбане.Прибавете и това, че понякога ги застройвам с гъста застройка и супата ми върви към кашосупа.Ама пък да знаете как ги обичам такиваааа, умирам си за гъста супа.А и в края на краищата готвещия определя правилата на една супа, нали? Затова и тази супа е точно както ми харесва, с много продукти и гъста застройка.



Какво е необходимо:


пуешко месо /едно долно бутче/

глава лук

морков

пъщарнак

картоф

глава целина

листа целина

магданоз

половин консерва домати

начупени на ситно спагети

кисело мляко/заквасена сметана

прясно мляко

супена лъжица нишесте/брашно

сол



  • Сваряваме пуешкото бутче заедно с една глава стар лук.
  • Свареното месо накъсваме на парченца, а главата лук намачкваме на пюре.
  • В малко вода задушаваме нарязани зеленчуците.Зеленчуците моркова, главата целина, пъщарнака и картофа са приблизително в еднакви количества и сами преценете колко искате да бъдат.Не слагам мазнина на този етап.
  • Когато зеленчуците започнат да омекват, но не докрай, заливам с бульона от вареното бутче (когато варите месото сложете му толкова течност, колкота порции искате да имате), още вода ако се налага.
  • Прибавям месото, начупените спагети.
  • Прибавям нарязан на ситно магданоз (обичам той да се готви, не да е само за украса), прибавям и нарязани няколко листенца целина заедно със зеленото им стъбло.Едно нарязано на много ситно е достатъчно.
  • Добавям доматите от консерва.Ако са цели ги нарязвам, ако са на кубчета, нищо не им правя.
  • Ако в бульона не е сложена сол, посолявам.
  • Когато спагетите и зеленчуците са готови застройваме супата.
  • Аз не слагам яйца, смесвам кисело мляко с прясно и лъжица брашно или нишесте.Ако имате заквасена сметана сложете и от нея, вкуса става невероятен.
  • Накрая по желание пуснете бучка масло в супата.
  • Като всяка супа и на тази ѝ трябва малко време да постои преди да бъде сервирана.Става още по-вкусна.
  • Сервирам с лимон или оцет, а през зимата с бурканче люти чушлета, от окето взимам маринатата и така леко подлютявам порцията си.





понеделник, 4 октомври 2021 г.

Кексчета с маслини и розмарин

 


   Рецептата е за шест кексчета, защото формата ми е такава.А на снимките виждате пет, познайте защо.То пак като остана за снимка да ви кажа...Много вкусни, направо нямам думи как ухаят на маслини и розмарин, които пък за мен са една велика комбинация.


Какво използвах за шест стандартни кексчета:

едно яйце
две препълнени супени лъжици кисело мляко
пет супени лъжици зехтин/олио
чаена чаша брашно /не препълнена/
щипка сол
чаена лъжичка бакпулвер
розмарин около чаена лъжичка
натурални маслини,нарязани на парченца

Ако ви се получи прекалено гъста сместта, разредете с малко вода


Смесваме всичко, разпределяме във формички и печем на 200 градуса.
 Може да не слагате маслините в сместта, а само да наредите и притиснете отгоре.Ако са ви много мокри, подсушете ги или оваляйте и изтупайте с брашно.
Може да пробвате да замените розмарина с провансалски микс, също става много добре.





петък, 1 октомври 2021 г.

Язовирни обиколки / гледки и изгледи към язовир Кърджали/


    Ако сте си мислили, че красивите гледки са само по реки и езера, давам приятелски съвет да включите и язовирите в класациите си и ако минавате край някой потърсете място където да надникнете към него.Току виж точно като мен сте нацелили една от най-красивите гледки, Сърцето на язовира.Истината е,че аз не знаех за него, после се оказа, че много хора спират да го снимат, а аз спрях просто защото видях удобно място и реших, че каквото и да се вижда, със сигурност ще е красиво.Защото вече бях спечелена от язовир Кърджали с Райския изглед, откъдето се и връщах.И спирам си на една отбивка, почвам да снимам и в един момент се усещам, че в обектива виждам сърце.Ето как случайно се сдобих с една от най-хубавите си природни снимки тази година.

За райския изглед разказвам тук: 










   Една от задължителните ми спирки колкото и да е популярна и да краси Фейсбук през ден, беше разбира се така известната "подкова".Само че, оказа се, че повечето хора знаят къде да я търсят, но спират до мантинелата и каквото видят това е.А истинските снимки се получават под и над пътя.Прескачате мантинелата и се спускате по една пътека до една скала.Само че много внимавате, дори ви съветвам ако сте с чехли или сандали да стъпвате наистина бавно и внимателно, защото пътеката е доста отъпкана от стотици крачета и се хлъзга на места.
   Второто място за снимки е по една пътека точно над пътя където спират всички коли.Тя също се вижда добре, но не всички се качват по нея.Тя е буквално няколко метра, отвежда над шосето и между дърветата където си намерите добра позиция ще видите подковата в цялата ѝ прелест.





   Щом сте стигнали до подковата, предлагам да продължите напред и все напред докато не стигнете язовира на друго място.А там се намира въжен мост, който е не по малко впечатляващ, а гледките около и над него също така красиви.Село Сухово е крайната ви точка с колата и начална за пътеката до моста.До въжения мост не се стига с кола.Стига се пеш по една не много стръмна скалиста пътека, спускате се до него, може и да минете на отсрещната страна.При мен това не се получи, защото група деца започнаха да скачат, моста се залюля (той все пак е въжен), моя куч се изплаши и за по сигурно се върнахме.