Страници

неделя, 27 ноември 2016 г.

Канелени кифлички,спомен от Скандинавия

   

           Някъде ги наричат още шведски или датски,както и кифлички или рулца. Истината е,че в Скандинавските страни много обичат всякакви тестени изделия с канела.Ама много канела.Не само да се усеща аромата,ами и като отхапеш хапка и целия ти свят става канелен.


Какво е необходимо: 

За тестото:
брашно - 500 грама
прясно мляко - 300 грама
прясна мая - 20 грама
захар - 3 супени лъжици
щипка сол
яйце - 1 брой
масло - 50 грама

За плънката:
кафява захар - 5 супени лъжици
канела - 3 равни супени лъжици
масло - 100 грама


  • В топло прясно мляко разтваряме маята.
  • Добавяме яйцето,разтопеното масло(не течно,а само добре омекнало),захарта,солта и накрая брашното.
  • Размесваме лепкаво тесто.Доста лепне в началото, но не добавяйте повече брашно.Аз го месих в купата където смесих продуктите.
  • Оставете на топло да удвои обема си.
  • Пригответе плънката като смесите разтопено масло,кафява захар и канела.
  • Разточвате тестото на набрашнен плот.Отново не използвайте много за да не се натовари излишно тестото и да стане сбито.
  • Намазвате с канелената смес.
  • Прегъвате на две и ако е много дебело,разточете но не прекалено тънко.
  • Тъй като не ми се получи идеален правоъгълник,от краищата направих малки кифлички,а от средата по-големи.
  • Нарязвате на ленти,а всяка лента на две като не стигате до края.
  • Усуквате и навивате на кифличка /вижте снимката,защото не мога да го обясня много добре)
  • Нареждате върху готварска хартия.
  • В някои рецепти се използва и жълтък за намазване,аз реших да не го правя.Поръсих някои кифлички със захар,а други с бадемов крокан,който наскоро си взех за украса.
  • Традиционните кифлички / рулца ги поръсват с перлена захар,но аз такава така и не си намерих.
  • Най-важната част при тези кифлички е печенето.
  • Когато ги наредите в тавата включвате фурната на 250 градуса.
  • Когато загрее слагате ги и печете между 8 и 10 минути.
  • Малките бяха готови на 8та минута,а големите ги оставих 10 минути.
  • Много внимавайте и не се разсейвайте,защото докато ги гледах сурови и изведнъж покафеняха.
  • Отдавна не съм била така доволна от нещо излязло от фурната ми.Меки и леки и с прекрасен аромат.



     Аромата на канела беше невероятен.Спомних си кафенето в Копенхаген където опитах за пръв път канелените датски рулца със страхотното им кафе.А в Стокхолм канелените рулца в повечето заведения ги сервират като кексчета и винаги с лъжица.

В Стокхолм,Швеция

Разкази с картинки:




Ако рецептите и разказите с картинки,които пиша Ви харесват,моля споделяйте.
Добре сте ми дошли и във Фейсбук: https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Стокхолм,Швеция
Копенхаген,Дания

сряда, 23 ноември 2016 г.

Меден чийзкейк



     Това се очертава да е месеца на чийзкейковете.След като направих ябълковия по традиционния начин без печене (рецептата е тук:Чийзкейк с ябълки),реших че е време да пробвам и печен чийзкейк.Взех си подсказка от една книжка с рецепти,която беше в кутията с бисквити какви да са продуктите и останалото беше две минути да измисля точните съставки и количества според наличностите в хладилника,десет минути подготовка,един час печене и още толкова да се охлади.

Какво е необходимо за форма с диаметър 20см:

бисквити - 150 грама (използвах бисквитките на "Победа" за чийзкейк)
масло - 1 супена лъжица
275 грама извара
125 грама крема сирене
1 яйце
3 супени лъжици мед
мед и печени орехи за сервиране по желание

Количествата извара и крема сирене са според опаковките,които използвах.Не е задължително да се спазят до грам.


Натрошаваме бисквитите и ги смесваме с разтопеното масло.Аз не обичам да става много тежко и затова за спояване използвам малко вода вместо повече масло.
Бисквитите хубаво ги притискаме към основата на формата за печене (трябва да е с подвижни стени)
Смесваме добре изварата,крема сиренето,яйцето и меда.
Изливаме сместта върху бисквитите.
Печем на загрята на 170 градуса фурна един час.
Като прободем с нож той излиза чист.
Оставяме да се охлади напълно.
Сервирах с малко мед и натрошени печени орехи.




сряда, 16 ноември 2016 г.

Чийзкейк с ябълки


        Чийзкейкът е един от най-лесните сладкиши и след като напоследък всякави по-сложни не ми се получават,реших че няма да си хабя повече продукти за друго,а ще се върна към добрите стари и обичани чийзкейкове.
   Ябълки има вече през цялата година,но аз към от поколението на сезонните хора.Ние сме свикнали всеки сезон да свързваме с точно определени плодове и зеленчуци и като че ли в другите сезони не са ни вкусни.Не можете да ме накарате да ям банан през лятото или ягоди през зимата.Така е и със ябълките,най са ми вкусни през есента и зимата.
   Този чийзкейк е комбинация от крема на обикновения чийзкейк и плънката на коблера,който правих преди време,само съм променила малко количествата.

   Ябълков коблер
   Орео-чийзкейк


Какво е необходимо за малък чийзкейк във форма с диаметър 20см
  • бисквити за чийзкейк (от специалните на "Победа")- 150 грама (две трети от единия пакет)
  • масло - 1 супена лъжица разтопено
  • крема сирене - 100 грама
  • заквасена сметана - 200 грама
  • пудра захар - 3 супени лъжици
  • ябълки - 3броя
  • захар - 3 супени лъжици
  • масло - 1 чаена лъжица
  • вода - 3 супени лъжици

Започваме със заливката ,защото тя трябва да се охлади докато приготвяме останалото.
В тиган слагаме нарязани на кубчета ябълки,захар,вода и масло.Разбърква се добре и се оставя на слаб огън да се карамелизират ябълките.Когато се изпари всякаква течност и ябълките омекнат,се сваля от котлона и се оставя да се охлажда.
Натрошаваме бисквитите и ги смесваме с разтопено масло.Ако искате да са перфектни ги смилате в блендер.Аз ги троша с лъжица защото обичам да ми хрупат после.Не обичам да използвам и много масло и затова вместо повече от него, прибавям около една супена лъжица вода за да може да се получи добра основа без да е тежка на вкус.
Слагаме бисквитите във формата и притискаме хубаво към дъното.
Отгоре изсипваме смес от крема сирене,заквасена сметана и пудра захар.Тук може да се импровизира и като количество и като сладост.Опитвайте...
Най отгоре разпределяме ябълките.
Може да сложите готовия чийзкейк в хладилник да стегне,но този специално беше изяден така.



Ако ви харесват моите рецепти и разкази с картинки,заповядайте при мен и във Фейсбук:
https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

петък, 11 ноември 2016 г.

Александрово и Узунджово,наблизо и далече

  Тези дни "разчиствах" снимки на компютъра и докато разглеждах архива се сетих за една отбивка,която направихме преди време към споменатите в заглавието села.
   Понякога ми се налага по работа да пътувам към Кърджали и всеки път около Хасково погледа ми попада върху табелите за Узунджово и за Александровската гробница.Сега и двата обекта са много известни.Пътуващите на екскурзия в този район задължително ги разглеждат и наистина има защо.
   Две селища,които са толкова близко географски,но толкова далече исторически заради най-големите си забележителности Узунджовската църква и Александровската гробница.
   Та така,един работен ден остана време не само да гледам табелите,ами да тръгнем в указаната посока.В село Узунджово църквата няма как да я подминете,не само че е на пътя,ами и заради по-нетрадиционния й вид.Според тези,които са мерили църквите по българските села,това е най-голямата селска църква у нас.А според историци и археолози на това място преди много,много години първоначално е имало християнски храм,който после става джамия и после пак църква.И всичкото това няма как да не се отрази на външния й вид.








   Все си мисля,че ако само развивахме туризъм покрай гробниците открити у нас,щяхме да сме дръпнали напред.Те са толкова много и коя от коя по-интересна и уникална.
   Но да си дойдем при Александровската гробница,която се намира край село Александрово,ако сте се чудили защо се нарича така.Тя е открита през 2000година от екипа на Георги Китов,но можеше да си остане погребана за нас туристите,ако едни добри хора не са дали пари за да  можем да я видим днес в пълния й блясък.Така де,нейното идеално копие.Идеята да се запазват оригиналните гробници и до тях да се изгражда музей с точен макет не е никак лоша.Така не само,че се запазва от пораженията на въздуха и хората,но и се научават повече неща от експозицията в музейната част.
   Не се знае кой владетел е бил погребан вътре,но стенописите които са доста запазени са наистина уникални.Ако вече не сте я посещавали,отбележете си я в списъка,заслужава си.










Сайт за гробницата: http://www.aleksandrovo.com/bg/

Ако моите разкази с картинки Ви харесват,няма да се разсърдя да ги споделяте.

Заповядайте при мен и във Фейсбук,ще се радвам да се запознаем:

четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Орeкети / orecchietti / със сметаново-гъбен сос


     Неведоми са пътищата туристически,че и готварски.През май тази година се мотаех из област Пулия,а там най известната паста са тези ушички.Най-оригинално и автентично ги приготвят по улиците на стария град на Бари.Жените си изнасят масичките на улицата и сред песни и клюки и под любопитните туристически погледи по цял ден приготвят тази паста.Една част си правят за вечеря на своите си хора,а друга продават на същите тези туристи,на които позират за снимки.
     Така се получи обаче,че не можах да си купя за в къщи.Първо,че приготвената от тези колоритни жени паста е прясна и няма как да доживее до дома и второ не намерих нормален супермаркет,откъдето да купя.
     Да,ама през октомври с едно другарче заминахме на екскурзия в горната част на Италия и при една от попътните почивки в така познатите и любими Autogrill-ове, на един щанд имаше паста на промоция.И сред пакетите какво да видя,орeкети.Нямаше как да ги подмина.

Пътеписите от тези обиколки:

Малки градчета и един странен замък

Пулия - впечатления от токчето на ботуша

Матера и Алберобело - единствени и неповторими

Италия - екскурзия по утъпканите туристически пътеки


И след целия този предговор и разяснения,дойде времето и за рецептата,която разбира се можете да приготвите с каквато и да е друга паста.


Какво е необходимо:

орекети - 250 грама
гъби - 150 грама
заквасена сметана - 2 супени лъжици
сол и черен пипер
пресен магданоз

Сваряват се ушичките според указанията на опаковката.
Приготвих много лесен и свеж сос от нарязани на ситно гъби,които задуших в две супени лъжици от водата,в която варих орекетите.Когато омекнаха изключих котлона и добавих заквасена сметана,сол и много черен пипер.Не използвах никаква мазнина,а за свежест накъсах отгоре пресен магданоз.




И тъй като в същия ден се сдобих с една много интересна комбинация от зелении,сервирах ушичките с една разкошна витаминозна салата овкусена със зехтин,ябълков оцет,малко сол и парченца синьо сирене.


По улиците на Бари:










Ако рецептата и пътеписите са Ви харесали,моля споделете чрез различните опции за споделяне точно под тази статия.Благодаря Ви за което!

Заповядайте и във Фейсбук,ще ми е приятно да се запознаем: https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

неделя, 6 ноември 2016 г.

Картофена салата с карамелизиран лук


    Повод да я направя тази салата тези дни,е един конкурс за ястия с майонеза,който видях на стената на една от българските марки,която прави този продукт.Аз такива конкурси не печеля,но пък добре че стана така за да ви покажа тази вкусотия.
    Това си е зимна салата,първо че е топла и второ майонезата някак си не ми е любим продукт през лятото.Но за зимата дори като ястие си я харесвам.

Какво е необходимо:

картофи - около половин килограм
шунка (или бекон) - около 100 грама
две глави стар лук
майонеза - 3-4 супени лъжици
две супени лъжици захар
сол
една супена лъжица зехтин
пресен магданоз


Сварявам картофите в солена вода.
Нарязвам ги на кубчета,а шунката на ситни парченца или лентички.
В тиган слагам зехтина и нарязан на едро лук,поръсвам със захарта и като разбърквам от време на време карамелизирам лука.Степента на покафеняване е по желание.Аз обичам леко да хрупа и затова не го прегарям.
В купа разбърквам картофите,шунката и карамелизирания лук.
Поръсвам с малко сол и добавям майонезата и нарязан на ситно пресен магданоз.
Обърквам всичко добре и сервирам.


събота, 5 ноември 2016 г.

Чайот - мексиканските бодливи картофи или краставици




Подариха ми ето тези бодливи чудесии колкото да се чудя какво да ги правя.Ама нали съм си упорито магаре след като ги огледах и се набодох много сериозно,защото тези бодли са много неприятни и болезнени,реших че няма да им се давам.
Намерих си ръкавици,ама не гумени или медицински,това тук е сериозна работа.Взех си дебели подплатени строителни ръкавици и пак усещах бодлите.И си мислех, трябва да е много закъсал и гладен един човек за да се заеме да ги готви тези бодливци.
След дълга борба все пак ги обелих и нарязах.После открих,че хората първо хубаво им изтриват бодлите и после ги режат,ама нали нямах търпение не се сетих,че може да си улесня живота.
Намерих в интернет коментари,че или ги пекат или ги слагат в гювеч заедно с други зеленчуци.Не че не можех да спретна един гювеч,но реших че кога друг път ще ми имам подобни екзотични зеленчуци (или плодове,това още не съм го изяснила) в кухнята си и затова трябва да ги направя самостоятелно.
Нарязах ги,наредих ги в тавичката и ги поръсих обилно със зехтин и сол,а на единия ред поръсих и червен пипер.
Пекох 15-20 минути докато омекнаха.
Заключението е,че стават за ядене,Всъщност са доста вкусни.Имат вкус на сладки картофи със свежа нотка на краставицата или тиквичка.Много приятно.
На някои места ги наричат бодливи картофи,на други мексикански краставици,но общото е че родината им е Мексико.Напоследък все повече хора си ги отглеждат у нас,като реколтата била доста богата.Може би затова все пак си ги обичат мексиканците.







Допълнение: третата краставица/картоф остана и след седмица започна да излиза от нея ново растение.Очаквайте какво се случва с него :)
Просто го сложих в една саксия и вече има половин асма,но понеже е вътре не цъфна и не върза,но е интересна как се уви навсякъде. Хората които ми ги дадоха казаха,че вече очакват втора реколта.