Страници

Показват се публикациите с етикет рецепти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет рецепти. Показване на всички публикации

понеделник, 29 юни 2026 г.

Салата с краставица и заквасена сметана

 

Сега са много вайръл салатки дето слагат всичко в един буркан и почват да го млатят като за последно за да разбъркат всичко добре.Моята тихо и спокойно си я разбърках в една купичка.Тя на всичкото отгоре не е нова, бях си разпечатала рецептата преди години и си стои в една папка.Разпечатване, хартия, папка? Леле, леле вярно отдавна е било.
Салата с краставици и заквасена сметана.Има още пресован чесън, копър, зелен лук.
Когато има зелен чесън е още по-добре, нарязан на ситно със зелената част.
Има вариант и да се настърже сирене, да се сложи и малко зехтин и лимон.
Аз поръсих със сумак.
И трябва да е много добре охладена.
Питието сами го избирате




Какво използвах:

количествата са колкото ви харесва, в процеса на разбъркване си решавате количествата

краставици
заквасена сметана
скилидки чесън
копър
зелен лук (със зелен чесън е много добре когато има)
сол

сумак



Смесвате всичко и слагате в хладилника добре да се охлади.

Поръсвам със сумак.

Може да настържете сирене вътре за повече плътност.Но настъргано не натрошено.






петък, 26 юни 2026 г.

Мюджвер, кюфтетата от тиквички с вкус на лято в Ориента

       


Мюджвер е традиционно турско ястие, представляващо кюфтенца от тиквички, сервирани с млечен сос.До тук всичко излежда като едни обикновени кюфтета от тиквички.Но не съвсем...




Всъщност това, което прави всяка хапка от тези кюфтенца различна е това, че в сместта има и копър и магданоз и мента.Ментата или джоджена е като прохладен полъх в горещ следобед – прави мюджвера лек и изненадващо различен.
Цялата тази свежест от зелените подправки изпъква подсилена от прясно смелен черен пипер и щипка кимион.Кимиона трябва да е малко, да не се натрапва, но все пак да усещате неговото присъствие, като напомняне, че приготвяме рецепта от Ориента.
А когато се поднесат топли, гарнирани с оххладен, гъст млечен сос с чесън, те се превръщат в съвършения баланс между огън и лед, между хрупкаво и кремообразно.Едно малко кулинарно бижу, което носи вкус на лято в Ориента.




Какво е необходимо:

две средноголеми тиквички

два жълтъка (оригинално си ползват цели яйца, но аз реших да не става много течна сместта)

настъргано сирене (може и краве, но с овче сирене много ми хареса) - 100 грама

брашно - 2-3 супени лъжици, да се сгъсти сместта, но не и да станат като палачинки

2-3 стръка пресен лук

копър и магданоз - тук слагам колкото ми харесва

няколко листенца мента/джоджен

пресована скилидка чесън

прясно смелен черен пипер

кафяна лъжичка кимион

олио за пържене




Уточнения:

Не слагам сол, разчитам на солеността на сиренето.А и без сол не излиза много течност, не изискват голямо отцеждане, съответно и брашното което се слага не е много

Зелените подправки правят вкуса на тези кюфтенца изключителен и все пак количеството не трябва да е такова, че да станат зелени от зелении

Когато поръсите с кимион, буквално щипка-две, не трябва да усещате натрапчиво аромата, той е за присъствие и да подсили вкусовете

Пържа в тиган с олио да е покрито дъното около един пръст




Щом са кюфтета е ясно, че тиквичките се настъргват.

Отцеждам с ръка.Тъй като не са солени не излиза кой знае колко течност от тях.

Настъргвам и сиренето със същото ренде и прибавям към тиквичките.

Добавям жълтъците, брашното.

Накълцвам на много ситно зеления лук, магданоза, копъра, листата мента/джоджен

Пресовам една скилидка чесън.

Смилам черен пипер, добавям кимиона.

Разбърквам много добре.

В горещо олио изпържвам кюфтетата като загребвам с лъжица и слагайки в тигана леко притискам и оформям, а после обръщам със шпатула.

Слагам готовите кюфтета върху хартия да попие мазнината.

Сервират се топли, че даже и горещи с гъсто кисело мляко, дори може цедено с чесън и малко зехтин (аз зехтин не слагам в моя млечен сос, но може) Ще ви кажа с какво са ми най-вкусни тези кюфтета, с добрата стара млечна салата Снежанка.











петък, 3 април 2026 г.

Пролетна мусака

 

    Признавам си, това щеше да си е съвсем обикновена мусака, но на шкафа имах купа пълна с левурда, спанак, пресен лук и докато се усета заедно с картофите започнах да ги режа и тях.



       Тази мусака може да се приготви и без мляно месо, но както споменах аз вече се бях подготвила за мусака, затова има, но да си знаете че може и без.


Какво използвах:


килограм картофи

250 грама мляно месо

200 грама спанак, но може много повече

няколко стръка пресен лук

левурда (разбира се нея не всеки би имал, затова може и без, а може да сложите и пресен чесън)


супена лъжица паприка

супена лъжица доматено пюре

магданоз колкото обичате


три яйца

половин кофичка кисело мляко и толкова прясно

сол и черен пипер






Първо сложих към мляното ми месо малко вода за да може при задушаване да се получат малки трохи, а не да остане на големи бучки.

На котлон в тиган задушавам така мляното месо, не слагам мазнина.

Когато побелее и се сготви прибавям паприка (паприката е много леко пушен сладък червен пипер), доматено пюре, малко сол и черен пипер.

В намазнена тавичка слагам нарязани картофите, зелениите, мляното месо и разбърквам

Посолявам още малко, поръсвам с прясно смлян черен пипер.

Наливам малко вода и пека на 200 градуса докато омекнат картофите.

Ако ви остане течност в тавичката, добавете лъжица две ориз и той ще поеме излишната вода.

В описанието ви посочих, че мусаката носи още спанак, защото моя се позагуби при готвенето.

Накрая заливам със смес от разбити яйца, кисело и прясно мляко.Допичам докато стегне.





четвъртък, 26 март 2026 г.

Козунак, замесен в хлебопекарна, изпечен на фурна


      Количествата на продуктите съм взела от книжката ми с рецепти за хлебопекарната!
 


Продукти по реда на използване:

60ml топло прясно мляко
четвърт кубче прясна мая или една пълна чаена лъжичка суха
супена лъжица захар

три яйца
100 грама масло
три супени лъжици захар
/ аз не исках да е много сладък, но ако обичате сладко увеличете/

430 грама брашно
щипка сол

ванилия и/или настъргана лимонова кора

супена лъжица разтопено масло

две супени лъжици прясно мляко
захар да поръсване


В кошницата на пекарната сложих топлото мляко и маята, прибавих захарта и оставих за няколко минути да се активира.

Прибавих яйцата и маслото, което леко размекнах и нарязах на кубчета.

В брашното сложих щипка сол, бурбонска ванилена захар (може само ванилия), лимонови корички

Пуснах на програма за тесто и постепеннно добавях брашното.

Наблюдавайте месенето в началото и преценете дали няма да ви трябва още малко брашно, но и в същото време затова съветвам да слагате на части, защото може и да не трябва всичкото.

Затворих капака на машината и я оставих да си работи.

След около час и половина тестото беше бухнало до ръба на кошничката.

Прехвърлих на плота, притиснах леко и го намазах с разтопено масло.Тъй като тестото беше много меко това ми позволи да мога да го разделя на три топки.

Всяка топка разтеглих и усуках, а после сплетох на плитка.

Втасва още около 40 минути, като бях сложила тавичката до парното.

Отгоре намазах с прясно мляко (на стайна температура) и поръсих обилно със захар.

Фурната загрях на 200 градуса без вентилатор.

Печенето беше 10 минути на 200 градуса без вентилатор и 30 минути на 180 градуса отново без вентилатор.При печене в правоъгълни тавички времето може да е различно.Освен това понякога го разделям на два малки козунака.

Когато намалих фурната покрих с хартия за печене за да не се препича прекалено

От това тесто разбира се се получават и страхотни кифлички, които може да оформите както ви харесва





петък, 27 февруари 2026 г.

Руло от свинско месо

 


Често приготвям такова руло.Щом е често, то при мен е защото е лесно.Сложните неща ги правя рядко и в момент на някаква кулинарна еуфория.Когато обаче искам просто вкусна храна, за мен тя не е сложна храна.
Тъй като има различни варианти на тfва как го приготвям, ще ви ги разкажа всички, нищо че на снимките е най-малко приготвяния от мен.Но така се случи.
Рулото изглежда сухо, но не е и го зная, защото доста такива съм правила.Става сухо, ако го забравите после открито, но пък с него стават много вкусни сандвичи дори да се е засушило.



Използвам винаги плешка, тя не е суха, но не е и мазна.Оформям като блат или пък моля месаря да ми го оформи с острия си нож.Обикновено плънката ми е от моркови, лук, гъби или моркови и грах, а през зимата с моркови и праз.Понякога както виждате на снимката вместо грах е царевица.Но да ви призная това е много рядко.Грахчетата може и да се търкалят повече, но са ми по-вкусни




Какво използвам аз:

свинска плешка около килограм
морков
парче праз /глава лук
грах/царевица
сол
черен пипер
понякога мащерка или риган



Оформям месото като блат и с нож и леко начуквам ако се налага.Ако някъде се скъса, "кърпя" с парче месо от края

Посолявам и поръсвам с черен пипер.

Задушавам лук или праз, добавям нарязан на ситно морков, грах или царевица.

Варианти: да прибавите нарязана червена чушка, много си вървят с царевицата

Количества за плънката не посочвам, определете я според месото и не се увличайте в количеството, защото няма да има къде да я съберете.Но ако ви е в повече просто я сервирайте като гарнитура или си я хапнете.

Подправка каквато ми е на сърце в момента, но понякога само счукан черен пипер.
Завивам и слагам в по-тясна тавичка с края отдолу.Много рядко връзвам с връв, само ако месото не е оформено добре.

Слагам малко вода, вино понякога.

Завивам с мокра хартия за печене и като завивам завивам не тавичката, а рулото и добре подпъхвам.

Отгоре сталам фолио пак така добре да покрива и притиска.

Пека според големината и имам предвид, че може да е оформено по-тънко тогава е около 45 минути, ако е по-дебело над час.

Когато го пробода с нож да не вика, пардон да не излиза розов сок и ножа да минава лесно.

Накрая отвивам и поливам със соса и оставям малко открито.

Когто извадя от фурната го покривам с хартията и оставям поне 15-20 минути.Печено месо винаги трябва да се оставя за малко след печене.

Рулото, което остане завивам с нещо, може отново с хартията, с която се е пекло.Много е вкусно студено върху филийка намазана с горчица.





Птичи гнезда

 

    При нас в закусвалните често се предлага това ястие.В къщи го правим откакто се помня.Бързо става, лесто става, вкусно става.
    Най-бързият начин , по който мога да ви го опиша е да си забъркате мляно месо с любими подправки, може и хляб.Да си оформите гнезда.Да ги изпечете.Да чукнете във всяко по едно яйце и когато стегне да сервирате със салата.И хубавото е, че може да си ги направите колкото големи или малки искате.В същото време ако имате по малко количество мляно месо може да ги направите по-плоски и разлати и така в добавка с яйцето дори с малко получавате добро ядене като количество.
    Ако питате майка какво количество да е месото, то трябва да е колкото две кюфтета.


И тъй като зная, че сред вас има хора, които не обичат да импровизират, а обичат точни мерки и теглилки, ето какво използвам за три гнезда:

около 300 грама мляно месо 

половин глава стар лук (главата беше голяма, но малка може една)

една филия стар хляб накисната и отцедена 

нарязан на ситно магданоз в не голямо количество около супена лъжица

щипка чубрица

сол

ако използвате готова кайма, пропуснете солта, защото тя най вероятно ще си има


Смесвате мляното месо с мокрия хляб (хляба за мен прави готовите гнезда по-сочни и меки), нарязан на ситно лук и магданоз, чубрица и щипка сол.

Оформям гнездата и ги слагам в хладилника докато се загрее фурната на 200 градуса.Ако използвате еър фрайър пак ги сложете за малко в хладилника.

Слагам да се пекат върху хартия за печене и когато са готови чуквам внимателно във всяко по едно яйце.Може да си помогнете с голяма лъжица или чашка.

Когато стегне яйцето колкото искате, защото може да обичате по-течен жълтък например, вадите от фурната.

За мен гнездата са най-вкусни със свежа салата



събота, 14 февруари 2026 г.

Празена каша със зелева чорба, да си оближеш пръстите и чинията

  

      Всички сте виждали по кулинарни програми, кулинарни влогъри, по филми даже някой опитва нещо и започва цяло представление.Присвива очи, обикаля стаята, клати глава изобщо всякакви мимики и движения за да покаже колко невероятно вкусно е това, което е опитал.Незнам дали ще ми повярвате, но преди месец аз опитах това ястие и ми идваше да правя точно това.Честно до такава степен да ми въздейства ястие не ми се беше случвало.Вярно, че за мен всяка следваща рецепта е невероятна и много вкусна, но това най-обикновено, непретенциозно ястие е от друго измерение.Прибавете и това, че го опитах за пръв път при моите най-любими хора на село и ви става ясно за какво говоря.

      Тази манджа, защото то си е манджичка може да се направи по няколко начина, като аз ще ви разкажа как аз я приготвям.Както обаче и да си я направите, това няма да се отрази на умопомрачителния вкус, защото главния герой в нея е зелевата чорба и както и да решите, ако решите да го опитате, ще получите мноооого вкусен резултат.И не мога да повярвам, че при толкова изядени в къщи празени каши, не ми е идвало на ум да сложа зелева чорба.А де! Човек се учи докато е жив и понякога не вижда и под носа си.



 Това, което ви трябва за тази празена каша са:

праз
зелева чорба
червен пипер
чубрица /и с джоджен ми харесва/
брашно
олио




Нарязах на ситно един стрък праз.

Аз не пържа, затова слагайки го в тенджерата налях малко вода.Аз така правя празените каши и плънки, първо искам да ми поомекне праза и чак тогава слагам мазнината и останалите съставки.

Праза пое водата и тогава сложих супена лъжица олио, чаена лъжичка червен пипер, чубрица/ или джоджен.На село го опитах с чубрица, но после майка ми го направи с джоджен и двете ми харесаха.

Слагам и супена лъжица брашно.

Получава се гъста каша, която размивам с малко вода.

После наливам зелева чорба колкото течна искам да е кашата.

Тъй като зелевата чорба си е солена, ако ви е много солена разредете с вода.

Всичко това се случва на слаб котлон.

Разбърквам и оставям за малко, но не прекалено за да не се сгъсти много.И това му е хубавото на моя начин, че праза вече си е омекнал и няма нужда да се готви повече.








вторник, 3 февруари 2026 г.

Зелен боб с мляно месо

 

Преди време стана дума за ястията, които приготвяме винаги когато няма друго или не ми се прави друго.И го коментираме с едно кулинарно другарче и тя ми сподели, че тяхното семейство най-много обича зелен боб с кайма и даже негласно се разбират семейството, че щом ще правят нещо бързо и любимо, то е това.И през лятото и през зимата.Аз всякак съм приготвяла зелен боб, обаче така май не съм.
И това е моята интерпретация по темата


Каймата при мен си е мляно свинско месо.
Зеленият боб е моята гордост, няколко сорта лично отгледани от мен.Цяло лято сях къде ли не бобчета и те ме радваха като поникваха, порастваха и т.нат. И аз буквално шушулка по шушулка си ги замразявах в една торба във фризера.


Всъщност до момента преди да сложа зеления боб, аз тръгнах с идеята да правя сос за спагети, така че ако нямате боб, слагайте макарони



Какво използвах:

мляно свинско (или телешко или смес) - 200 грама
домати или доматено пюре, а може и двете
сушен чесън поне една супена лъжица
(или пресовани две скилидки)
пушена паприка - чаена лъжичка зависи колко е силна
зехтин - две супени лъжици
сушен босилек една щипка или повече
сол по ваш вкус

зелен боб замразен - колкото обичате



Месото (около 200 грама) не го запържвам, а го задушавам с малко вода да стане на трохи.Чак тогава прибавих малко зехтин, сушен чесън, пушена паприка.

Отново от фризера извадих няколко замразени червени и жълти черита и залях с около стотина ml доматено пюре.

Прибавих зеления боб както си е замразен (това го знаете) и залях топла вода да покрие всичко и малко отгоре.

Подправката ми е домашен сух босилек.

Оставих на слаб котлон да се готви до готовност на зеления боб.

А да, посолих по някое време.

И пак по някое време махнах капака, да си остане на мазнина, но може и да си има сос, въпрос на вкус.






четвъртък, 29 януари 2026 г.

Свински хапки с много лук

 



Да ви призная много обичам такива ястия, като начин на приготвяне.

Приготвям това ястие когато имам малко останало месо.Дори 200 грама когато са нарязани на малки хапки изгубени във вкусен сос са напълно достатъчни да нахранят трима-четирима човека.

Какво използвам:

свинско месо на хапки около 300 грама
лук - поне три-четири големи глави
един морков
няколко (или колкото искате) гъби
една зелена или червена чушка

чубрица
паприка (леко пушен червен пипер)
сол

бяло вино около 150 ml




Като цяло идеята на това ястие е да се притови бързо и да стане вкусно.

Всичко нарязано сложено в съд за печене по възможност с капак и печено до готовност на 200 градуса във фурната.
Месото е нарязано на малки хапки, лука и гъбите на едро за да не станат на каша докато месото се готви.
Обикновено предпочитам обикновения плосък лук, но тук обичам големия т.нар.воден лук, но какъвто и да използвате, всякак е вкусно месо с лук.

Месото, лука, гъбите, моркова и чушката слагаме в съда за печене.

Поръсваме с паприка (или обикновен червен сладък пипер), поне чаена лъжица чубрица, посоляваме и разбъркваме всичко.

Заливаме с бяло вино и с половината на това количество вода.Не е необходимо да я мерите, но трябва да е по-малко от виното.

Слагате капак и печете на 200 градуса до готовност на месото.

Ако е по-течно отколкото обичате махнете капака накрая и оставете да се изпари.

Забелявате, че не съм посочила мазнина.Тъй като аз използвам свински врат, който си има мазно не слагам друга мазнина, но ако месото ви е по-сухо може да добавите малко олио или масло.

Ако пък обичате леко пикантно, може да сложите едно люто чушле вътре или пък щипка лют или пул пипер.