Страници

петък, 10 юни 2022 г.

Старата махала

    
   Може да съм пристрастна, но планината между Елена и Котел е най-красива.Там винаги има къде да се разходиш, само отбиваш от пътя "хващаш" някой стар път и вървиш.Дали сред ливади, дали сред гората, навсякъде е хубаво.Прези зимата е в бяло, останалото време се сменят всякакви нюанси на зеленото.

Във Фейсбук често споделям за моето село, селото с което наваксвам селски спомени каквито не съм имала като дете.За разлика от повечето хора, които свързват селото с работа, при мен е повече тиферич и разходки в планината.Сутрин по хладно тръгваме нанякъде, събираме си броя крайчки както казваме помежду си, а вечер от няколко години почти винаги ходим "на залез".Има един стар път към една стара махала, откъдето снимам най-красивите гледки не само залезни.

Само вижте за какво става въпрос:



В този ден решихме да разнообразим и да отидем там преди обед за да снимам старата махала когато там няма никой и под никой разбирайте стадо крави, които използват мястото за дом през ноща.Една махала отдавна изоставена, но аз винаги съм я харесвала дори такава. акво да ви кажа, фотографското ми око не обича ново и модерно, дайте ми старини на мене.
Минавате по стария обрасъл каменен път, потънал в зеленина, внимавате да не настъпите нещо изпуснато от кравите и се озовавате в един оазис на спокойствието и тишината.Някога огласяни от хора и животни, през деня тук е абсолютна тишина, особено когато слънцето започне да напича към обяд, нищо не помръдва.Дори птички и пчелички си ползват обедната почивка.
Старата махала обаче не е място за тъга, тя е място за почит към едни вече отминали времена на работа, търпение, но и спокойствие и радост към живота.
Старата махала не трябва да навява съжаление, а уважение към труда и живота на хора, живели в друго време, което няма да се върне, но не трябва и да бъде забравено, хората не трябва да бъдат забравени.
Поклон и респект към хората изградили тези къщи, пренасяли огромните камъни, тухли, дървета, плочи за дворовете и стълбищата...Направили си истински каменен път с перфектно наредени камъни с дървета от двете страни, които пазят сянка и сега.
Не сълзи, а почит заслужава мястото.Защото съм сигурна, че повечето хора веднага ще реагират колко тъжно изглеждат полуразрушените къщи, но да го погледнем от практичната страна, кой от тях ще дойде на това място.Все пак и романтиката си иска канализация в повечето пъти.
А излизайки от тази махала, пред вас се появяват една от най-красивите гледки, които не мога да спра да гледам и да снимам.




И понеже ще има въпроси къде точно се намира тази махала, споделям и това.От главния път Сливен-Елена се взима отбивката за село Кипилово.В тази посока е село Зайчари, а тази махала е близо до него.Предполагам, че е имала име, но засега то ми е неизвестно.При първа възможност ако го науча, тази статия ще бъде допълнена.
Очаквайте продължение...

И продължението...Махалата вече си има име.Цитирам коментар от Фейсбук и сърдечно благодаря за помощтта: ""Тя си име и се казва Текебунар или както и казват зайчарчани Текембунар.На български Трънен кладенец.""

























































 





Няма коментари:

Публикуване на коментар