Страници

четвъртък, 8 септември 2022 г.

Бърза пърженица

 

   Имало едно време... Има рецепти, които са като стара приказка.Забравяте за момент диети (разбира се само да не са по здравословни причини), забравяте модерните храни, забравяте рецептите, в чието описанието има повече за това какво не съдържа рецептата, отколкото какво има в нея...
   Тази рецепта я свързвам със село.Дори никога да не сте били на село, само малко да сте се отбивали поскрай блога, сте го почувствили, защото аз често го разказвам.
   Късно лято е, но есента вече се усеща в жилетките, които си намятаме сутрин , листата, които замитаме в двора и зеленчуците, които стоят на масата.Усеща се в разговорите за дърва за печките, в далечния шум на резачките и мириса на дърво по улиците, където купчините стърготини показват коя къща вече се е запасила за зимата.Усеща се по аромата на дим от огнища на които врят казани с компоти, по писъка на някоя млада булка опръскана от врялата лютеница, която бърка за пръв път и си мисли, защо ѝ трябва да се прави на голяма домакиня вместо да си купи лютеница от магазина.Но е обещала на мъжа си, че ще опита рецептата на майка му.Милата, тя не знае, че тези рецепти са недостижими и неповторими.
   Есента се усеща и по аромата на ястията, който вечер се разнася от всяка къща.Опитния нос веднага ще познае кой прави гювеч и кой прави само картофена яхния.Но има един аромат, който всеки разпознава.Този на запържените зеленчуци.Този аромат те кара да се усмихнеш, той ти носи спомени за едни големи селски хлябове, които никога не режеш, а чупиш и цялото парче топиш в тигана и после от него капе мазнина и зеленчуци, падат ти на блузата, баба ти се кара, но в същото време се усмихва, защото вижда че ядеш.А яденето на внуците е първа грижа за всяка баба.Защото дори да не можеш да изядеш огромната преливаща чиния с храна, баба ти пак ще те подкани " Хайде баба, изяж го дори без хляб".
   Този аромат дори да нямаш такива спомени, ще те накара да искаш да създадеш  такива приготвяйки това, което така божествено мирише.
    Имало едно време...пърженица.




   В моята пърженица няма подправки, само естествения и натурален вкус на зеленчуците, които така идеално се допълват.Защото това е нашенски вкус, това е вкусът на нашата земя.

Какво е необходимо:

патладжан

зелена чушка

червена чушка

лук

консервен домат

люто чушле (но ако не обичате или не понасяте люто, го пропуснете)

скилидки чесън

олио



  • В скромния си кулинарен опит тази комбинация от зеленчуци прави летните рецептите вкусни.Като яхния, като гювеч, като разядка, като настоящата пърженица.
  • Нарязвате зеленчуците на кубчета, не много големи защото идеята на тази пърженица е да стане бързо, но и не съвсем на ситно за да не стане на каша ястието.И това ако не е най-ужасното описание в рецепта, не знам кое ще е.Добре, да кажем по 1,5 - 2см кубчета.Скилидките също нарязвате на парченца и лютото чушле ако сте решили да го сложите съвсем на ситно.
  • Повечето запържени рецепти започват с олиото в тигана.Аз ще направя обратното, слагам зеленчуците (без домата) в тигана, пускам котлона на слабо, разбърквам два-три пъти и чак тогава поръсвам с олио.
  • И бъркате от време на време докато омекнат толкова колкото ви харесват.Чак тогава прибавяте нарязан на ситно един консервен домат.Защо един и защо консервен? Защото зеленчуците са сладки, трябва ни малко киселина и свежест.Затова го слагаме само един и то накрая.Освен това консервните домати са месести, нямат излишна течност и няма да ни объркат ястието.
  • Накрая посолявате.По желание, но наистина само ако обичате, накълцайте си магданоз и поръсете.
  • Има един много важен момент в яденето на пърженицата: взимате си филия хляб, какъвто и да е, бял, черен, безцветен и когато си отсипете пърженицата в чинията (а може и директно в тигана) слагате цялата филия отгоре.Да поеме от соса.И после ядете от напоената филия, загребвате пърженица и сте доволно усмихнати.
  • Ако много ви напира отвътре, сервирайте си и една бучка сирене, чу защо не и някоя скилидка чесън.
  • Да ви е сладко!




2 коментара:

  1. Нахраних се само от думите. Какви спомени само... благодарна съм, че ги имаме, за да ни топлят днес.

    ОтговорИзтриване