Страници

петък, 23 март 2018 г.

Лучник по рецепта от приятел

   

   Фейсбук е мястото където се запознах с прекрасни хора и въпреки,че с повечето от тях се срещам повече пъти виртуално,отколкото реално,това не пречи да са ми близки.С някои ни делят стотици и хиляди километри,но сме по-дълго време заедно отколкото с тези,до които мога да стигна за десет минути.
   Тази рецепта ми е от такъв един приятел.Людмил,поздрави на Видин! 
    

   
   Никога досега не бях правила лучник,а този е невероятен.Да,зная че понякога да не кажа доста често за всяка нова рецепта изпадам в такъв възторг,но когато рецептата има история ми става още по хубава.
   Кой да знае,че един копър в лучена плънка може да направи такива чудеса от вкуса.Както каза една друга приятелка,ако беше пробвала да сложиш в лучена плънка за риба,щеше да знаеш.Да де,ама аз там слагам магданоз,не съм се сетила за копър...досега.
   Това е от рецептите,където не ви трябват абсолютно точни количества,защото може да сложите колкото си искате плънка стига да я съберете.Съда за печене също не е от значение.Моите хора го правят в плоска тава,аз реших да го направя в малката ми с подвижни стени,която е висока.Затова и моя лучник е като торта,но според мен в плоска тавичка като оригинала ще е по-добре.Следващият път...
   
   Видинският оригинал: 




Какво е необходимо:

за основата ви трябва най-обикновено тесто за хляб,като начина на приготвяне си зависи от вкуса ви
моето го забърка пекарната и посочените количества са по книжката към нея

с бяло брашно:
вода - 270 ml
олио - 1 с.л.
сол - 1 ч.л.
захар - 1 с.л.
брашно - 500 гр.
суха мая - 1 1/2 ч.л.


с типово брашно:
вода - 370 ml
олио- 1 с.л.
сол - 1 ч.л.
захар - 1 с.л.
бяло брано - 180 гр
типово брашно - 340гр.
суха мая - 1 ч.л.

лук - пет-шест по големи глави
зелена чушка (първия път го направих без нея и пак много ми хареса)
натрошени орехи - две трети чаена чаша
нарязан копър - две супени лъжици
сол и черен пипер
олио


  • Замесвате,купувате,вземате на заем или както ви е удобно тесто за хляб.Моето както казах го забърка пекарната.От полученото количество направих два лучника във формата ми с диаметър 20см.За една плоска и по-голяма тавичка ще се получи един.
  • Разделяте тестото на две като едната част е малко по-голяма.
  • Разточвате го на два кръга,единия по голям от тавата.Все едно ще правите пай.
  • Намазвате тавата,ръсвате малко брашно и поставяте тестения блат.С пръсти правите бордове за да има къде да сложите плънката.
  • Плънката се приготвя като се задуши в малко олио нарязан на едро лук,заедно с чушката и орехите.Подправяте със сол и пипер.Добавяте и нарязания копър.Оставете да се охлади малко.Не е казано, че трябва да е студена,но все пак да не е гореща.
  • Изсипвате плънката,а отгоре слагате другата част от тестото,разточено така че да покрива долната част.
  • Слепвате с пръсти двете части,така че плънката да си остане хубаво гушната вътре.
  • Печете на 200 градуса.В моята форма стана за около 15 минути.Покрих с кърпа за да остане мек лучника.


   Когато приготвях втория лучник направих и любимата ми супа с наденица и меродии:




Ако рецептите,които споделям и историте,които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога където се случват още повече истории и рецепти:

четвъртък, 8 март 2018 г.

Загребала Манда вода и дала име на един от най-красивите градове в Европа,Загреб

   За автобусните екскурзии Загреб е една постоянна спирка.Която обаче не омръзва или може би аз реагирам така,защото много отдавна не бях спирала тук.В последните години обикновено прелитам над този прекрасен град.Но така се случи,че съдбата или по скоро една неочаквана екскурзия ме срещна отново с него.Но макар и кратка,тази поредна среща с този град ми остави едно добро чувство и беше един хубав завършек на цялото пътуване.

   За другите части на екскурзията съм разказвала вече:

Барселона - град,в който искам да се връщам 1ва част

Барселона - град,в който искам да се връщам - 2ра част

До Барселона и назад

Каркасон - в търсене на приказни герои и легенди

Монако,когато размера няма значение и Монте Карло - звук без гледки

   Загреб за туристите почти винаги започва от един фонтан,който не прилича на нормалните фонтани изригващи високо вода.Този е един такъв малък и напомня извор с бълбукаща и извираща от него вода.Това не е случайно,защото както туристическата програма,така и историята на града започва от това място.Фонтана Мандушевиц,а легендата разказва че владетеля на тези земи от много владетелски работи ожаднял и извикал на девойката Манда "Загреби Мандо вода" и ето ви Загреб.А на същия този централен площад има и статуя на този владетел,бан Йосип Йелачич.Историята казва за него,че причината да заслужи това централно място на площада е, че той освобождава селяните от крепостна зависимост и свиква първия хърватски парламент.


  Опознаването на града продължава с намиращия се наблизо метален макет на града,на който задължително трябва да се хвърли едно око,най малкото защото дава различен поглед на мястото където ще се разходим набързо.А и макетите винаги са по-интересни от една карта например.



      Пазари има навсякъде,Загреб не остава по-назад,като неговия най-известен и винаги присъстващ в обиколките е пазара "Долац".Сезонни плодове,много цветя и каквото има на един пазар си го има и тук.



   Винаги има какво още да се види освен задължителните забележителности.Фотоапарата не спира да снима и наляво и надясно.



   Едно от най-посещаваните места в Загреб е и едно от най-почитаните от столичани.Това е една запазена каменна порта,където днес има параклис на Дева Мария и много благодарствени молитвени плочи около нея.Оцеляла при пожар,иконата която се пази тук е почитана от много хора.Освен постоянното присъствие на туристи тук,винаги има молещи се хора търсещи успокоение и изцеление.



   Първото за което се сещам когато някой ми спомене за Загреб е една църква с покрив от шарени плочки.Църквата Свети Марк.Освен,че е красива,тя е била и много важна,защото дълги години всички важни човеци на града,преди да встъпят в своите длъжности са давали клетва пред олтара на точно тази църква.А така известният шарен покрив всъщност представя гербовете на Хърватска и Загреб.


   Разбира се като всеки уважаващ себе си град и Загреб си има катедрала,с едни високи високи кули,които се виждат от далече,далече.И понеже няма как да ги видите добре точно тези островърхи красиви кули,точно до катедралата има техни копия.А в катедралата щом влезете задължително погледнете в дясно на входа.Ще видите огромен надпис на създадената от Кирил и Методий глаголица.







   Много има за разглеждане в Загреб,но понякога и една кратка отбивка от пътя за дома ти оставя хубави спомени,така както се случи при мен този ден.







Ако историите,които разказвам ви харесват и рецептите,които споделям ви допадат,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога,където се случват още повече истории и рецепти:

сряда, 7 март 2018 г.

Едни такива бургери/кюфтенца с боб

   Преди много време,още когато този блог не беше и като далечна мисъл в главата ми,публикувах рецепти в различни кулинарни сайтове.Бях направила едни бобени тиганици и повечето хора чели,недочели коментираха " Най-вкусни са бабините рецепти",при което аз за кой ли път отговарях"Не са бабини,а бобени",а и моята баба никога не би направила такива,но това е една друга тема.Но да знаете,кръстите ли някоя рецепта на баба,тя винаги има успех.Защо мислите всички производители на лютеница се надпреварват кой продукт е по бабин от другите?
   Тези бургери обаче нямат нищо общо с никоя баба,но ще си позволя да предположа,че някои баби биха ги харесали.
   

   Преди да направя бургерите,трябваше да имам подходящи хлебчета,в които да ги сервирам.Като повечето хора в наши дни не отворих книга,а питах Гугъл-а и сред първите показвания си харесах тези на Ева Тонева,която е невероятен фотограф и вдъхновение на много хора,които бихме искали да имаме поне наполовина от нейния талант.А тези хлебчета,не само че изглеждаха добре,но и се оказаха лесни за приготвяне.Моите са без сусам,защото не съм му голям фен.





   Сега за бургерите,които може да се нарекат и кюфтенца.Защото не е задължително да ги сложите в хлебче,може и в чиния.


Какво използвах аз:
/за 4 големи бургера,защото и хлебчетата ми бяха големи/

боб от косерва - в готов и измит вид около две чаени чаши
един средноголям морков
малка глава лук
едно малко яйце
галета - 2-3 супени лъжици
суха мащерка - една чаена лъжичка
пушен червен пипер - една чаена лъжичка
пресен магданоз
сол
олио за пържене

Може и да си сварите боба,но аз имах една консерва,която се чудех как да използвам и ето че влезе в употреба.
Ако си варите боб,дейставайте си както си знаете.Ако ползвате от консерва,измийте го много добре.Даже ми идваше да го кипна в една вода за всеки случай,но накрая се отказах.
Добре е да се прецеди добре и да няма никаква излишна течност към бобчетата.
Сварения боб може да се намачка или пасира,според наличието на уред най-вече.Аз го минах през малкия чопър,който не смели всичко и го намачках допълнително с вилица.Според мен ако не е на идеална паста е по добре.Някак си по-добре е да се усещат парченца.
Добавяме нарязан на много ситно лук,пресен магданоз (също добре подсушен),настърган морков.
За да сте сигурни,че яйцето няма да дойде в повече и да се налага да сгъстявате ненужно,по добре е да се разбие отделно и да се сложи първо половината.
Добавят се и галетата и подправките и трябва да получите една гъста смес
Оформяте кюфтенца/бургери и ги нареждате в тавичка върху хартия за печене.Слагате в хладилника за около час.
В тиган или тенджера наливате малко олио.Дори да са с незалепващо покритие,пак трябва да има.Изпържвате бургерите и ги нареждате върху хартия да попие мазнината.
Сервирането вече е по лично желание.Дали като бургери в хлебче или само като кюфтенца.
Гарнитурите също оставям на вашия вкус.
Мисля да ги изпробвам и печени на фурна и когато това стане,първи ще разберете :)




Ако рецептите,които споделям ви допадат и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

вторник, 6 март 2018 г.

Пилешки бутчета със зеленчуци на фурна


    Почивните дни са си за почиване,следователно и храната трябва да е лесна за приготвяне.Да,има дни в които ми се иска да правя някакви сложни импровизации,но рядко това ми се случва в неделя.
   Имах долни бутчета,оставаше да измисля и с какво да ги направя.Ако беше да са само за мен щях да си ги изпека с мед и масло (убийствени стават,но за тях някой друг път),но щяхме да сме трима човека и не вървеше да тръсна само по две копанчета,пък били те и много вкусни.След една ревизия на хладилника наизвадих всичко,с което разполагах като зеленчуци и рецептата вече сама се довърши


С какво разполагах:

пилешки долни бутчета - 6 броя
една тиквичка
морков
пъщърнак
парче целина
две глави лук
десетина скилидки чесън
няколко чери доматчета
резенчета червена чушка (моите са замразени,но си става и с една прясна чушка)
зехтин
сол и червен пипер

  • Нарязах зеленчуците и ги поръсих със сол,червен пипер и зехтин.Разбърках ги и ги сложих в йенски съд.По твърдите зеленчуци трябва да са по тънко нарязани,а по крехките на едро.За да може накрая да имате равномерно изпечени,а не половината да ги търсите къде са се стопили.
  • Всяко бутче посолих и намазах с червен пипер
  • Наредих ги върху зеленчуците.
  • Поръсих отгоре със зехтин и налях малко вода,само да се покрие дъното.
  • Сложих капак и пекох 40 минути на 200 градуса с вентилатор
  • После махнах капака и пекох още 10 минути.
  • Получи се много вкусен сос и зеленчуците и без бутче бяха много вкусни.


Хлебчетата са по рецепта на Ева Тонева.Моите са без сусам и вместо осем,разделих тестото на шест за да са по-големи:


Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във фейсбук страничката на блога,където се случват много повече рецепти и истории:

четвъртък, 1 март 2018 г.

Монако, когато размера няма значение и Монте Карло, звук без гледка




   В дни на очакване на нови посоки ви пиша за една кратка разходка в Монако без Монте Карло,нещо което не се случва често в средностатистическите екскурзии по тези места.Причината е съвсем обикновена за местните хора и съвсем необикновена за мен.Попаднахме тук точно по времето когато се провежда Формула 1 и ако питате мен,не бих заменила с нищо усещането само да чувам болидите хвърчащи по улиците на града.Звук почти без гледка,защото на всяко едно място,дори невъзможно изглеждащо беше сложена някаква преграда.Буквално цялото Монте Карло беше заградено от плътни заграждения.Безплатен беше само шума.Единствено горе на скалата в близост до двореца имаше малка видимост и познайте,всички туристи правеха голяма спирка там.Но не се оплаквам,за мен емоцията дори само да надзърна отдалече беше много голяма.
   Монако може и да е една педя земя,но с население много над средностатистическото за такава територия и с туристи многократно надвишаващи хората с постоянен адрес там.
   В Монако разходката ни започна както винаги от платения паркинг,който събира стотици автобуси дошли от всякакви посоки.Изкачване до върха на скалата,кой по стълби,кой по ескалатори.Според това дали си изморен турист или крачетата ти са с обувки колкото струва цялата ни екскурзия,че и отгоре,имаш избор на придвижване по големите наклони и отвесни скали.
  Горе на високото има дворец около който трябва да се навъртате по обяд за да видите смяната на караула.Принцове и принцеси може и да не срещнете,но може да поразгледате къде живеят.Има невероятна градина с още по чудни морски гледки,тръгвайки от този дворец към Океанографския музей.Ако обичате рибоци и други морски творения,ще ви хареса Аквариума към музея.Ако не обичате риби,то сградата тогава няма как да не ви впечатли.Построена на невероятно място на скалата,тя е трябвало да бъде дворец.Наистина е дворец,но морски дворец.А знаехте ли,че великия Жак-Ив Кусто е бил директор на музея?
  По пътя не може да не забележите една катедрала,която може и да не е от най-високите,но е една от най-красивите за мен.В нея са погребани хора участвали в една приказна история,защото каква друга може да е една история между едно не съвсем обикновено момиче и един принц.
   И други интересни места има в Монако,но за краткия ни престой този ден беше това.Плюс едно кафе на крак.В магазинчетата за сувенири на повечето места имат еспресо машини и за едно евро може да глътнете по едно не лошо кафенце.И сладоледа,колкото е по навътре и далече от централния площад,толкова е по-евтин.Но това си го знаете и вие.
   Разходката ни в Монако в снимки: