Замъкът на Белфаст и девет котки за късмет

   

   Много е неприятно когато туристическото ти време зависи от разписание на ферибот,на който трябва да се явиш два часа предварително,при това да си в автобус с хора,за които точността не е най-силното качество.Ето затова от Белфаст нямам кой знае какви впечатления,въпреки че от това което видях в центъра,много ми хареса.А в една сладкарница опитах чуден ябълков пай.Казвам ви го,защото ако в един град не съм хапнала нещо дори на крак,не го броя за посетен.Ако стигнете до края,ще го видите...Пая имам предвид.

   Може и да не видях много от самия град,но от замъка на Белфаст видях доста.Но това е само защото той е малък.Малък,но сладък бих добавила.И прилича на замък,нещо което не може да се каже за такива,които са огромни, а си приличат на къщи.Но това е една друга тема,защо обичам като се каже замък, задължително трябва да има кули,кулички и градина.Непременно градина,дори малка като тази.Даже не държа да има затворена в кулата принцеса.

   И ето,че там където не го търсех,той се появи.Кацнал на едно възвишение над града наречено Кейхвил, се намира Замъка на Белфаст.
    Оригиналният замък първоначално се е намирал в самият град,но бива изгорен и вместо да го възстановят,решават да построят нов и то на хълм с прекрасна гледка.Дотогава на това място е имало ловен парк.Между другото и сега парка около замъка е много красив.
   Замъкът е строен в периода 1811 и 1870 година и много ясно,че първоначалния бюджет е бил многократно надвишен.Даже имало опасност да не бъде завършен.Да се чуди човек какво толкова са му правили? Не е Версай все пак.В наши дни така да се каже или по точно в края на миналия век,замъка е бил основно реставриран,за да може сега да се посещава от граждани и гости на града като нас.Казах ли,че е безплатен? Само трябва да стигнете до него.

   Легендата разказва,че докато в замъка има котки (като поне една трябва да е бяла),всеки който го посети ще се радва на добър късмет.Затова и градината е посветена на писанките.За по сигурно,че винаги ще ги има,котетата са  пръснати из цялата градина.Има ги като скулптури и като мозайки и всякакви други форми.Девет са на брой.Аз открих няколко,оставям другите да си ги видите сами като отидете в Белфаст.Сега се надявам и легендата за късмета да излезе вярна.

   Вътре в замъка няма много за разглеждане.Тъй като много често се използва за сватби (за малко да напиша и погребения) и различни събирания,стаите са празни.Има една две красиви камини и различни картини,които почти не се забелязват.До стълбището,което е доста красиво имаше сложен бар,който беше много не на място и разваляше всичко.Не зная дали винаги е там или предстоеше събиране някакво.Защото влизайки в задната част на замъка отново има заведение,което пък беше толкова мрачно и невзрачно,че още повече не се връзваше с това,че е в замък.С една дума,добре че е красив отвън.

    Важно! Не пийте кафе там,ако уважавате организма си.

   Както и започнах този разказ, за самият град нямахме особено много време.Видяхме Парламента,който е на едно невероятно място с едни ширнали се поляни пред него.Казаха ни,че всеки който иска може да влезе и да наблюдава работата на Парламента когато си пожелае.Няма какво да крият хората от народа си.

   После пътувайки към центъра видяхме сградата на музея на Титаник,който определено си заслужавал посещение,но това ще стане в някой друг живот най-вероятно.Музеят се намира на мястото на корабостроителницата,която построява легендарния кораб.
   А в центъра на града и без да го искаме нямаше как да не се впечатлим от Кметството.