Страници

петък, 29 юли 2016 г.

Марянският малък манастир в голямата стара планина

  Сгушено в планината,в красивия еленски балкан се намира едно малко селце,наречено Марян.На него дори селската табела му е по-малка от обичайните.През това село минаваме много често и винаги бързаме.Всеки път само поглеждам към отбивката за манастира,покрай която профучаваме.Защото това малко село си има манастир."Св.Преображение Господне".От време на време попадам на ръзкази или пътеписи на хора,които са ходили и бях решила,следващия път каквото и да става,спираме дори за малко.
  Беше петъчен ден,оказа се седмица преди храмовия празник,който е на 6 август когато манастира ще се оживи,ще дойдат хора,дори дядо владика всяка година не пропускал да дойде да отслужи литургия.
  Но този ден беше тишина и спокойствие,от тези моменти малко нереални, когато се чудиш дали не сте единствените хора в цялата планина.Отбихме от пътя,слязохме от колата и тишината си отиде,прекъсната от страховит кучешки лай.А те манастирските кучета налягали по сенките ни приветстваха или по скоро ни бяха ядосани,че сме им прекъснали целодневното спокойствие.


  Още щом паркирахме и от вратата излезе да ни посрещне игуменката на манастира,която е единствения му обитател и се грижи за него и страховитите четириноги манастирски пазачи.Прекрасна и много мила жена.Тя именно ни разказа за приготовленията за празника,който наближава и как хората от селото ще помагат за косенето на тревата,а тя си е поставила за цел да изпере килимите на църквата.Как се очакват много гости и как владиката никога не пропуска да дойде и от години дори не се налагало да му изпраща покана,защото знае че няма да ги забрави.
  Не стояхме много,запалихме си свещичка,пожелахме си здраве и потеглихме.


  Манастира има голям двор,една част от която е гробище,а централната част се заема от храма.В него има някои наистина много стари икони.Подобно на много църкви в района,включително и тези в Елена,камбанарията представлява самостоятелна кула,която е отдалечена от самата църква и се намира до входа.






  Мислех си,в селото има хора, но те си вършат техни си работи и едва ли жената разменя много думи през деня,но за моя радост в църквата вече имаше запалени свещи,а когато излязохме на главния път,друга кола зави към манастира.
  Ако сте в района,минавате през село Марян или сте отседнали в Елена,не забравяйте че наоколо и то в радиус само няколко километра има такива малки скрити кътчета,които си заслужават да се видят и хора с които си заслужава да се разговорите.Понякога точно тях помним цял живот.


  За манастира може да се прочете доста информация в Интернет.Той може и да е малък,може и да е в малко село,но историята и легендите са много интересни.На мястото му преди е имало друг манастир основан през осми век.Затова сочат намерени останки.Църквата,която сега е в двора на манастира е построена през 1835 година и известно време е съществувала само тя.В края на миналия век Марянския манастир отново е обявен за действащ.Има една интересна легенда,свързана с мястото, която разказва че тук е отсядала сестрата на цар Иван Шишман,княгиня Мара и на нея е кръстено и селото Марян.

Други пътеписи за НЕПОЗНАТАТА БЪЛГАРИЯ 

Люто лято или пукани мариновани люти чушлета

  От момента в който се появят на пазара та до късна есен когато затварям за зимата в бурканчета,в къщи постоянно има поне една купа пълна с мариновани люти чушлета.


  Когато купувам люти чушлета от пазара си е почти като лотария на какви точно ще попадна,защото за всеки човек лютото е различно люто.По тази причина много често взимам по стотина грама от различни продавачи,смесвам ги и така се изненадвам всеки път с всяка хапка.Понякога едно не стига,а друг път и от малко парченце ми се накъдря косата :)


Какво е необходимо:

люти чушлета - 400 грама
оцет - 5 с.л.
сол - 1 с.л.
мед - 2-3 с.л.
вода - 2-3 с.л.
магданоз нарязан на ситно
копър нарязан на ситно
нарязани скилидки чесън
Забележка: меда може да замените със захар


  Готвя на газов котлон и това ми позволява да си пукам чушлетата много лесно на една специално изрязана за целта ламаринка.Препоръчвам горещо,ако можете да си намерите,защото печените чушки си стават като печените на село на огъня,а чушлетата за пет минути са приятно напукани.За големи количества добрия стар чушкопек си е на линия,но за няколко чушки,това метално приспособление върши чудна работа.

  • Пукам чушлетата.Стар сух тиган също ще свърши работа.И нов може разбира се,но не забравяйте да го измиете добре след това.
  • Разклащате няколко пъти колкото да се пукнат кожиците на чушлетата и в същото време да не загори тигана.
  • Кипвам си маринатата (ако използвате мед,не го слагайте още,но ако използвате захар прибавете и нея) като добавям и една две супени лъжици вода,ако оцета е много силен.Меда добавям накрая на спрян котлон и при само топла марината и бъркам докато се разтвори.
  • Всяко готово пукнато чушле отива директно в маринатата.
  • Накрая нарязвам магданоз, копър и чесън и разбърквам няколко пъти.
  • Ако ви се вижда малко,увеличете количествата,но като минат през обработка чушлетата се свиват и маринатата е съвсем достатъчна,особено както аз ги разбърквам от време на време.Все пак те се консумират бързо.
  • Слагам в хладилника и когато ги вадя,разбърквам отново и си взимам от най-овкусените.И така докато свършат и залагам нова доза.
  • Много често приготвям маринатата на око като я опитвам и съответно добавям каквото сметна че липсва (внимавайте,че е горещо!)


   А нали знаете как понякога за нещо очевидно ви трябва човек,който да ви го посочи? Така се случи,че една прекрасна дама Боби Георгиева,която следва блога във Фейсбук ми сподели нейната рецепта,в която слага копър.А с копър колко хубави станаха да не ви разказвам.Как не се бях сетила? Вече е добавен и в рецептата, тъй като не мога без него.



А когато дойде време за приготвянето на зимнина,в бурканите влизат ето тези камбички:




Да ви е сладко или люто!

сряда, 27 юли 2016 г.

Фуншал - столицата на Мадейра

     Да си столица на такъв прекрасен остров (разказа с картинки за целия остров може да прочетете Мадейра - острова събрал всички цветове на земята) си е голяма отговорност и Фуншал се справя със задачата перфектно.Той е най-големия град на острова,разположен на склоновете на планината и стигащ до брега на Атлантическия океан.Има си Катедрала,църкви,музеи,старинен град с тесни улици,пристанище където акостират огромни и не чак толкова кораби и яхти,огромен пазар събрал плодовете на целия свят и рибите на огромния океан и градини,разбира се.За къде без тях на място наречено Остров на цветята.












     Едно от многото приятни места за разходка в столицата е Марината.Сутрин се качвахме на автобуса и слизахме точно там.Незнам дали заради рибешката ми зодия,но много обичам да зяпам лодки.А тук лодки всякакви.Оттук тръгват катамараните за разходки и срещи с делфини,тук потегля и кораба Санта Мария,който е копие на колумбовия кораб.Всеки път като го гледах и си мислех,ако това са реалните размери на оригинала,това са били едни много смели хора.Да потеглят към неизвестното на това малко корито,шапки долу за тези моряци.





  Едно от нещата,които първо вижда човек наближавайки столицата и по вода и по въздух са къщите.Къщите на Фуншал са кацнали на склона на планината която се спуска до океана.При липса на равнинно място може да си представите какви безумни наклони имат улиците на града.Като изключим успоредните на океана крайбрежни улици и шосета,всичко останало е малки и тесни пресечки под ненормален ъгъл.Спускането и изкачването изобщо не е лесна работа, цялото предвижване си е фитнес за напреднали.А при теснотията коли и автобуси се разминават на боя разстояние,понякога да не кажа всеки път единия се връща за да мине другия.Това се случва и на градския транспорт,но хората са свикнали и не им прави впечатление.На мен обаче ми направи и това,че вместо тротоари за пешеходците се правят стълби по средата на уличката,някакво минимално облекчение в изкачването и слизането.А някои пресечки представляват само едно стръмно стълбище.


   Църквите по целия остров са различни от другите които съм виждала..Боядисани в бяло с черни открояващи се камъни по врати и прозорци и с остра камбанария.Вътре са бели,светли и някак тропически с цветята които винаги присъстват за украса,а таваните са с красива дърворезба.Няма тежки мрамори и колони,огромни картини,а красиви стенописи и разбира се позлатени олтари.Катедралата на Фуншал е красива,но църквата към йезуитския колеж е просто невероятна.









   Една от задължителните спирки във Фуншал според всички справочници,които изчетох е фермерския пазар Mercado Dos Lavradores,където няма как да не извадите фотоапаратите.Навсякъде прелива от цветове и аромати.Плодове и зеленчуци,повечето от които даже не познавах какво остава да съм опитвала.Навсякъде ти предлагат да опиташ с лъжичка различен вид маракуя или резенче папая.До залата с плодове и зеленчуци има зала за риба.Там рибарите с огромни ножове,които ми приличаха на ятагани режеха големи късове риба тон,други предлагаха местните миди които се ядат навсякъде с чесново масло или пък прочутата риба треска изсушена и доста грозна на вид,но любима на португалците.А на втория етаж са подправките и различни местни и изобщо португалски сувенири като продукти от корк и дантелата на Мадейра.








Полезни съвети за столицата:
-Има най-различни начини да обиколите столицата и близките места като Монте и Камара де Лобуш.Може се качите на туристическите двуетажни автобуси,на моторикши с които ще ви разходят,а на много места има офиси за коли под наем,което е също добра възможност за опознаване на острова като цяло.
-Туристическите автобуси и червените и жълтите имат еднодневни и двудневни билети и двата ходят и до Монте където са градините и до Камара де Лобуш. Ако доплатите мисля че ми казаха 3 евро може цяла седмица да ги използвате и като градски транспорт.
-градския транспорт е много удобен.Ако ще го използвате непрекъснато, картите за колкото дена искате вършат много хубава работа.За едно качване билетчето е 1,95евро,което си взимате от шофьора.
-разписанията за градския транспорт са на всички спирки.От/до столицата за хотелската част Лидо най-удобни са № 1,2 и 4.Разписанията и спирките ги има на сайта на ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ.
-до по далечни места фирмата който извършва автобусни превози се нарича Rodoes и също могат да се използват за транспорт.
-на много места и в туристическата част където са хотелите и в самата столица има туристически центрове.От тях може да си вземете билети за всичко,както и да ви дадат пълна информация за всичко,което ви интересува.Оттам може да си закупите турове то северната,източната част на острова и до други места,а комбинациите излизат много изгодно.Така например видях комбинация от два тура плюс долината на монахините само за 50 евро.Ние си закупихме към нашата агенция като допълнителни екскурзии всяка за толкова.Така че на място винаги е по изгодно.
-ако искате да опитате местна храна не е задължително да сядате в ресторанти.Има супермаркети със закусвални към тях.Там се хранят местните хора и естествено храната е каквато те харесват.Порциите се теглят,като една стабилна порция с печено месо плюс гарнитури ми излезе около 5 евро.

-в малките ресторантчета всеки ден има обедно меню от едно две блюда плюс салата и десерт на фиксирана цена.Може да видите какво е менюто и ако ви хареса сядате и се възползвате от добрата цена.Препоръчвам ги пред големите кафе-ресторанти където храната е европейска т.е. пица,паста и сандвичи.Не сте на Мадейра да ядете пица,нали?
- може да си направите разходка в открития океан с катамаран или кораба-копие "Санта Мария".Разходката и на двете е три часа,тръгват по два пъти на ден и струва 30 евро на човек.Някъде в океана спират за плуване и среща с делфини,а при късмет се завърта и някой кит.
-полезен сайт за забележителности,който използвах: http://www.madeira-live.com/index.html

Следва продължение...

понеделник, 25 юли 2016 г.

Брауни за приятелка


   Много исках да почерпя една приятелка.Тя обаче живее в друг град и за целта трябваше да е нещо,което да издържа на път и да е много вкусно,като за специален човек.Оказа се,че браунито е идеално за случая,защото сладкиш наблъскан с шоколад няма как да не се хареса,а освен това може да се запази дълго време.Вярно,не съм чувала някой да си пази дълго време браунито,но е точния сладкиш за случая.

Какво е необходимо:
  • масло - 140 грама
  • натурален шоколад - 80 грама (това е точно един натурален шоколад "Своге")
  • яйца - три броя
  • захар - 1 чаена чаша
  • брашно - една препълнена чаена чаша (ако е много течно носи още една-две лъжици)
  • едно пакетче бакпулвер
  • щипка сол

-фурната се пуска да се загрява на 180 градуса
-маслото и шоколада трябва да се разтопят,смесят и разбъркат в еднородна смес
-яйцата и захарта се разбиват добре
-смесват се яйчената и шоколадовата смеси
-разбърква се добре
-прибавя се сухата смес от брашно,бакпулвер и сол
-всичко се разбърква добре и се изсипва в тавичка с готварска хартия
-пече се около 20 минути,като накрая се проверява за всеки случай
-оставя се да изстине напълно и тогава се разрязва
-готовия блат се усеща много мек и нежен и ако се извади от тавата топъл просто ще се начупи

След като изстине добре,се нарязва на квадрати,като за по добър вид може да се изрежат крайчетата.
Класическото брауни в този момент се залива с разтопен шоколад,за още по наситен вкус,но в моя случай това не беше добра идея.



Наредих парчетата в кутия,готови за път.


А когато се върнах от куриерския офис се наградих и аз.


А от Ина получих тези прекрасни снимки.Честно казано на мен нямаше да ми дойде на ум да ги сервирам по този много оригинален и цветен начин.





Заповядайте при мен и във Фейсбук за сладки приказки за рецепти и разходки по света и у нас: