Страници

вторник, 28 август 2018 г.

На сеньора Лидия пълнените чушки с доматен сос на фурна

   След като ви преразказах една от любимите ми рецепти на сеньора Лидия Бастиянич за наденичките със зеленчуци на фурна (рецептата е тук ---->  Наденичките със зеленчуци на фурна на сеньора Лидия ) е време за любимите ми чушки,които видях от нея.
   Ястията на Лидия са простички,изчистени и много вкусни,а в повечето пъти и с мнооого доматен сос.Като нейния казан с доматен сос не съм виждала в други кулинарни предавания.


Какво използвам:

една чаена чаша сварен ориз
една чаена чаша смляно месо
четири големи зелени чушки
консервни домати - около килограм
скилидки чесън
захар ако соса ви киселее
зехтин
сол и черен пипер


  • Смесвате свареният ориз и мляното месо много добре.Подправяте със сол (ако няма в месото) и черен пипер.
  • Почиствате чушките,измивате ги и ги пълните с месната смес.
  • Нареждате ги в съд за печене.
  • Смилате/настъргвате доматите.
  • В съд загрявате зехтин и пускате смачкани скилидки чесън.
  • Прибавяте смлените домати и оставяте да се изпари половината от водата в тях.Доматеният сос не трябва да е напълно готов.
  • Подправяте със сол и захар ако е необходимо.
  • С  доматения сос заливате чушките,поръсвате с още малко зехтин и печете на 200 градуса не повече от половин час.
  • Ако се притеснявате че соса ще пръска във фурната сложете капак или фолио.

   Това са едни много леки и вкусни чушки.Без никакви други подправки и аромати,само вкуса на чушките и доматения сос и честно казано през лятото те са моя фаворит и почти не правя с бял сос както е през зимата.



За още много рецепти и истории,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

сряда, 22 август 2018 г.

За каквото и да е

   В страничката на блога във Фейсбук се случват много повече неща отколкото тук.Там показвам различни кулинарни попадения за деня,различни истории които са ме впечатлили,лични размисли и мисли,изобщо всичко за каквото и да е.Някои от тях достигат до вас благодарение на опцията на Фейсбук да се запазват любимите публикации.А случаят заради който ги събрах е рождения ден на блога.


   Като цяло съм много весел човек,но първото нещо,което написах в този блог беше за едно място,което ме натъжи.Защото имам един недостатък,прекалено голямото ми въображение,което прави в главата ми от един камък цял филм.И когато видях надгробната плоча на едно цяло село си представих как в един хубав ден са дошли едни хора и са казали на всички,че трябва да стягат багажа и да се изнасят.За доброто на хиляди хора разбира се,но как ли са се чувствали обикновените хора на това село? Да оставят къщи градени от дядовците им,градините където са хвърляли толкова пот и сълзи за да отгледат домати и краставици.Ей такива работи си мислех.
Мислех си и за моя дядо,в единствения път когато го видях да плаче,когато ни казаха,че ни взимат къщата,защото ще строят кооперация на нейно място.Огромна(в моите очи) и красива къща,с голям двор.В предната част баба садеше страшно много цветя.По краищата зюмбюли и петунии,а в средата пламък,който грееше цяло лято,та чак до късна есен.А отзад краставици и тиквички.И две круши,които бяха в заграждението на кокошките и брането им си беше истинско приключение и водене на преговори с петела.
   Една плоча,едно тъжно място,което ми напомни един тъжен спомен.


----- >   Едно тъжно място





***
   
   За повечето от нас,денят започва с кафето.А за кафето живота започва така 


***
   Пия си кафето и си щракам насам-натам по световната мрежа и спирам на заглавие "Четири идеи за безплатна почивка през лятото".А,викам си ударих джакпота.Да почиваш евтино е едно,ама без пари си е направо сбъдната мечта.
Отварям статията и чета:
1.Направете си пикник на терасата
2.Излезте през ноща навън и гледайте звездите
3.Излезте с колелото и обиколете всички паркове.
Само 4.беше горе долу нормално: Отидете си на село


Да ви се не видят и идеите!





***

   Една първомартенска история,която искам да споделя с Вас.
В отсрещния блок живееше една възрастна жена на 92 години,баба Цветка.Всяка година на първи март тя вадеше едно специално ушито червено каре и го слагаше на терасата.Защото така са правели нейните родители,така го правила и тя откакто се помни.Червена кърпа на първи март за здраве на хората в дома.
   Баба Цветка с която си разменяхме клюки и мушкато отиде при дъщеря си на нова година и повече не се върна.Научихме случайно,че вече я няма по един некролог на една спирка,защото роднините й не намерили за необходимо да сложат такъв на нейния вход за да можем да се сбогуваме с нея.А ние си обичахме баба Цветка и някак без да съм осъзнавала,тя е била част от ежедневието ми.Ако щете само с това,че всяка сутрин си махахме от терасите.Сега ми е някак странно и все очаквам да я видя.А днес още повече ми стана мъчно,защото я нямаше червената кърпа.Затова реших аз да продължа нейната традиция и да сложа на моята тераса една червена кърпа за здраве.
Бъдете здрави 



***

Светивалентински спомени:
""Свети Валентин ми е дошъл в повече вчера,щом сънувах че крада череши с Джордж Клуни.
Е,това със сигурност го няма в нито един съновник  ""


***

   Досега не съм ви споделяла за едно мое да го наречем хоби.И понеже дойде време и тази година да се заема с него,реших да си ви кажа.
   Човек ако има желание за нещо,в повечето пъти намира начин да го осъществи.Като това да си има градинка,но като няма голяма може да я осъществи и в няколко саксии на терасата.В една група за градинари казаха,че съм нямала право да съм там понеже било несериозно.Да си гледат работата.На мен ми е забавно и ми носи радост.
   Да си отгледаш нещо със собствените ръце е нещо просто прекрасно.Да видиш как от едно семенце излиза растение,което пораства.А ако знаете как се радвах като дете на първата краставичка? 
   Тъй като все пак мястото ми е ограничено реших,че по добрия вариант за мен е да пробвам с чери доматчета.Така де,много ми се искаше да имам реколта от домати,а не просто един домат  А идеята за краставичките дойде когато прочетох,че не им трябва много дълбока пръст за да се развият.При краставичките обаче не ми се получи много добре,имаше стотици,но малко пораснаха,не им стигна сила може би.Но черитата ми се отблагодариха щедро 
   Та когато има желание,се намира тераса.







***

 Едно от нещата, които харесвам в нашия език е,че има всякакви думи.За всичко и за нищо,шантави и много точни,с много букви и с малко значение,с една буква,а с много въпросителни...
   За две думи обаче ми е думата,за "любов" и за "обич".Уж за едно нещо,а са толкова различни.Не всеки език си има такива еднакво-различни думи.
   За мен да си влюбен е страхотно,но да обичаш и да си обичан е незаменимо.
   Обичайте живота,обичате себе си,обичайте вашите си хора 365 дни в годината,а на 14ти февруари да пием и по едно вино 
Наздраве!


***
Има сутрини и сутрини...
В някои си станал нормално,никой не те е безпокоил,не бързаш за никъде и пак нещо не е както трябва.
А има сутрини в които в пет часа са те събудили със скок и захапка от хубав сън,а ти става едно хубаво 
Да ви правят хубаво ви пожелавам


***

  Винаги съм живяла в родното си място.Напускам от време на време за определено време и поради различни причини,но никога толкова дълго,че да ми липсва и да разбера какво означава думата носталгия.Никога не съм се замисляла какво да е да ти липсва едно място,което си напуснал поради определени причини и поради други причини нямаш възможност да се връщаш колкото често ти се иска.
Не осъзнавах какво означава това за други хора докато не се случи една случка,която никога няма да забравя.То даже не е случка или събитие,то е просто един съвсем случаен коментар от мен довел до другия,който ме порази.
   Случи се отдавна и от известно време все ми се иска да го разкажа,може би и за да не го забравя.
   Валеше дъжд при нас.Моя мила приятелка и съгражданка,която ми е като сестра от други родители,с която ни свърза една случайност,колкото да ми подскаже че няма случайни неща на този свят и която живее далече,качва дъждовна снимка на стената си.С идеята,че споделяме една и съща прогноза и на шега написах "Все едно си тук,защото и при нас вали",а тя ми отговори "Не е все едно,Светле".
   Един обикновен израз "все едно",който използваме небрежно без да се замисляме,а който може да означава толкова много.Който ме стъписа така написан и с това значение.Защото не е все едно къде вали дъжда,ако не си на мястото където искаш да се скриеш от него.
  Откраднах си тази хубава снимка от нейната стена,снимана в града,който не е "все едно" къде е и колко е далече 




***

   Десет дена по пътищата на Обединеното кралство (домързя ме да изписвам всички държави) не усетих,че пътувам.Обаче няколкото часа по нашата магистрала регистрира следното:
- от вибрациите загубих част от зъбната си плака и ако имах пломби сигурно щеше да си проличи здравината на изработката им
-почти съм сигурна,че от цялото тръскане единия ми бъбрек за кратко спря да фунционира
-климатика в автобуса беше толкова слаб,че свалих поне един килограм от сауната,която се получи.Което в моя случай не е лошо.
-на всеки един от пътниците телефона звънна поне веднъж и той поне два пъти каза "Пътувам,връщам се от София!",което на пътнически език у нас означава,че си изпълнявал изключително важна мисия в столицата.
-всеки един от пътниците поне по веднъж яде нещо пакетирано,като останалите се опитвахме да разгадаем какво е по шума на пакета.Не мога да повярвам,че никой не яде портокал.Сигурно защото е лято,а ние сме си сезонни хора и портокали ядем само на нова година.Но пък някой си взе сандвич с наденица,а знаете че аз напоследък съм особено чувствителна към тях.
-почивката всички по традиция я прекарахме в тоалетната.Не се признава пътуване,ако не си чакал на опашка по време на пиш-паузата.
-по пътя обаче задминахме поне десет човека не успели да изминат още няколко метра до тоалетната на някоя бензиностанция.Горда стойка и силна струя.Браво хора,в тоалетна всеки го може,но на пътя,при променящи се климатични условия и под погледите на преминаващите,това е само за напреднали.
-към края на пътуването можех да напиша трактат на тема 102 начина да се сгънеш на седалка без после да нямаш нужда от поне една операция на опорно-двигателния апарат.
Та така...Описаното няма никакъв политически,културен,социален,кулинарен или медицински замисъл.Просто чакам да свърши пералнята 



понеделник, 20 август 2018 г.

Когато планината ти е в задния двор / Природен парк "Сините камъни"/

 
 
   Едно от най-големите богатства на Сливен е това,че планината ни е в задния двор.Особено през лятото, вечер се прибираш от работа,спокойно си правиш една разходка и даже се прибираш преди сериала.А в събота и неделя половината град се изнася по близки и далечни полянки на сянка.Пеш,с кола или с лифта.Нямаме никакви извинения да не ходим.
   Преди време си стоим ние на една сянка и спира кола,а двама младежи ни питаха как да намерят сините камъни.Голям смях се смяхме.Те си представяли място където няколко камъка са сини на цвят.Сините камъни са скалите надвиснали над града,които синеят.Но трябва да си в града,а не отгоре за да ги видиш.То не е и нужно да ги търсиш,те се виждат отвсякъде.За мен лично повече лилавеят,но да не изпадаме в зрителни подробности.А всичкото горе, което е поляни и гори с намиращите се в тях животинки и растения е Природен парк "Сините камъни" и е едно от най-прекрасните кътчета на земята,особено в горещите летни дни.И всеки уикенд да се качваме там,всеки път си намирам нещо ново за снимане.Този път бяха прилепи,така де техни къщички и табели,разказващи за тези летящи същества.






Още статии от Сливен:

СЛИВЕН - двете къщи

Крепостта Туида под Сините камъни

Тархана,добре дошли в сливенския край

Снимки от парка:



















Още старопланински истории:


сряда, 15 август 2018 г.

Нейно Величество Англия - свраки,ливъри и Шекспир

   Казват хората,на третия опит се получава.И при нас така се получи тази екскурзия,чак на третия път.Не казвам,че беше най-добрият вариант да препускаме по Острова,направих някои компромиси,но като цяло съм си много доволна от видяното.Така де,можеше и това да не видя.Винаги оптимист!
   За градовете Честър,Ливърпул и Стратфорд ще стане дума в настоящия ми разказ.И малко общи впечатления накрая на статията,които не са никак малко,защото това е страна,която има с какво да впечатлява.Дори още като се покажете на улицата и всичко е различно.


Честър.В Честър се запознахме с английския климат.Както си грееше слънце изведнъж заваля лек дъжд,после спря,а после пак повтори.Докато разбереш за едното,то настъпило другото.За щастие за десет дена това беше единствения дъжд,който ни валя докато се разхождахме пешеходно.Всякакви други небесни води се изливаха докато си пътувахме автобусно.А в Лондон уж отидохме да се разхладим,а то беше над 30 градуса на сянка.Ама това е друга тема.
   На Честър най са му красиви къщите.Наричат ги сврачешките къщи,защото са бели с боядисани в черно греди.Някои оса от времето на Тюдорите,а други построени в същия стил, но в по ново време.Да не развалят картинката.
   Изобщо целия им център е един такъв черно-бял.Но колкото е стар самият град,толкова са му в повече младите хора и в събота вечер му личеше и звучеше най вече от препълнените пъбове.Тъй като се озовахме в този прекрасен град привечер,основно се разходихме из центъра,но той е толкова красив и уникален,че другото нямаше значение.











Ливърпул.В Ливърпул бяхме за недостатъчно време и основно се разхождахме около старите докове където сега са разположени много заведения,музеи и изобщо е едно много приятно местенце край реката.Там се намира музей на града,морския музей и този на Бийтълс.То оставаше и да няма такъв.Има огромно виенско колело.То май вече навсякъде има.Сградата Ливър е наблизо,като на покрива й се намират двата ливъра,митичната птица символ на града.
   С една дума в този район не е скучно,даже не остава време за всичко.Ние попаднахме по време на различни мероприятия и беше страшно шумно и весело.Да не говорим за уличната храна,която беше навсякъде.Съвършеното време чуждоземци да попаднат на едно място е когато местните хора се веселят и похапват любима храна.
  А катедралата на Ливърпул,която е една много интересна сграда,а казват че била и най-дълга.Входът е безплатен,а половината е превърната в кафене.Както между другото много църкви навсякъде из Острова.Честно казано за първи път на екскурзия не влизахме в много църкви и катедрали по простата причина, че повечето не се използваха по предназначение или си бяха затворени.



















Стратфорд,който бил на Ейвън.Градче,което и без да е намесен мистър Шекспир пак е красиво.Но като сложите Уилям и нещата придобиват вече и голяма известност.Защото кой не знае Шекспир и кой не е чувал за него,дори да не го разбира.Но дори този човек да не означава нищо за вас,градът му е прекрасен и без него.Това се опитвам да ви кажа.
   Аз няма да ви занимавам с биографията на този най-известен стратфордец,но тя е много интересна.Може би за да твориш не може да не си интересен и даже малко луд.Странна птица е бил той.Дори в завещанието си е посочил,че иска на гроба му да има надпис,според който ако някой премести останките му ще го сполети нещастие.Когато преди време правили ремонт на църквата,едва ли се учудвате,че никой не е доближавал последното му място.
   Първата ни спирка в града беше именно тази църква.Малко е странно да се снима гроб,нищо че е на Шекспир.И колкото това място беше отбелязано навсякъде,толкова родната му къща си стоеше  насред главната улица някак самотна.Вървяхме и в един момент водачката ни каза,че това е къщата и ние почнахме да я снимаме.Знаете,обичайната процедура.Добре,че и на картичките е същата,за да нямам съмнения.
   Хората от групата,които не идваха до този град после ме питаха дали жителите му се разхождат в старовремски дрехи за да бъдела атмосферата пълна.Никой не ходи в чорапогащници и бухнали дълги рокли,спокойно.Градът си е съвсем нормален,съвсем съвременен.Хареса ми как зад старинните фасади се крият модерни магазини и заведения.Разхождаш се сред старини със съвременна вътрешност.Нещо такова.
   А точно срещу къщата на Шекспир имаше коледно магазинче,където на вратата собствениците всеки ден напомнят колко остава до Коледа.Така де,не всеки чака море и плажове.



















Следва продължение...

За моето чаено преживяване вече ви разказах:


Ако историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога,където се случват много повече истории и споделяния:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/