Страници

петък, 20 май 2022 г.

Медвен, селото от приказките на моето детство

   

   Медвен е селото, за което слушам през целия си живот.Първо присъстваше в историите на баба, после ми е разказвано и от майка.Слушала съм толкова много истории за селото, за хората, за обичаите им, че понякога си мисля, че съм била там.  Баба е родена там, а майка ми е прекарвала всяка една ваканция при баба си и дядо си.За тях съм ви разказвала вече в рецепти и спомени

ГРАДИНСКИТЕ РИБКИ И ДОМАТЕНАТА КАША НА ПРАБАБА РАДКА

   Медвен за повечето хора означава Синия вир, който посещават когато са в района на Котел или Жеравна.Това е един водопад съвсем близо до селото, до който има много кратка и удобна екопътека.Някога разбира се нямаше удобна и лесна екопътека. Просто се движехме покрай реката, дори се налагаше да я прецапваме на няколко места.Тогава се минаваше и покрай едни рибарници, които в момента не само не съществуват, ами май и камък не е останал от тях.
   Екопътеката сега започва близо до едно вилно селище.Да не ви заблуждава една останала стара табела, че пътеката започва от нея.Не, трябва да го стигнете вилното селище, там оставяте колата и табелите вече ще ви насочат за посоката.Имайте предвид, че точно около водопада мястото е скалисто, многото крачета идвали насам за загладили камъните, затова бъдете внимателни да не се подхлъзнете.







    След като сте подишали чистия въздух на гората не забравяйте, че и самото село си заслужава да се разгледа.Вървейки по старите и новите улици, често ще виждате много, ама наистина много стари къщи и се загледайте по вратите, защото на много от тях има табелки, отбелязващи, че това са паметници на културата.Загледайте се в дебелите каменни дувари, дървените порти с ковани ключалки, избелялото вече дърво по старите къщи, чердаците, натежалите асми, постройките до къщите покрити с така известните каменни плочи от Градец, с които са били покривани доста къщи навремето, както и самите дворове също са били редени с тях.Калдаръма по улиците може да ви спъне, а старата чешма на площада построена да почете човека направил водопровода на селото ще ви напие със студена вода. Не забравяйте да посетите и родната къща на Захари Стоянов, която освен че е свързана с този бележит човек ще ви покаже и типична медвенска стара къща.А до църквата, която е реставрирана ще ви отведат някои много интересни и неочаквани табелки.






















    А ако сте останали в околността и имате време, може да си направите и още една разходка.До една скала наречена Радославова и ако попаднете на наистина местен жител, той ще ви упъти към нея.Аз нямаше как да не поискам да отидем до нея, защото целия ми род има снимки на нея, а само аз нямах.Намирането на скалата е лесно, но трябва да ви заведе някой местен човек или да ви упъти за посоката, защото табели няма.Минава се през селото в посока изток, излиза се на широка поляна където има овчарник.Върви се по черен път, който пресича поляната и влиза в горичка.Има спускане надолу и точно преди завой надясно се вижда пътека, която продължава направо.По нея се върви и в един момент се излиза на място надвесено над поляните.Много добро описание има в сайта https://ranica.bg/# където пишете в търсачката "Радославова канара" и ще ви излезе опътването.А скалата е наречена на овчаря Радослав, който паднал от нея прехласнат по гледките наоколо.





Ако сте в района, посетете и Жеравна, която аз съм разказвала в есенно време:











сряда, 18 май 2022 г.

Мусака/запеканка с пресни картофи и тиквички

    

    Тази мусака-тире-запеканка приготвихме съвместно с майка ми на един общ обяд.Идеята да бъде от картофи и тиквички без месо беше моя, това какви да са подправките беше нейна.И ето какво се оплучи от съвместната ни работа.Една вкусотия се получи.



Какво е необходимо:


три средноголеми тиквички

около половин килограм пресни картофи

/не съм ги теглила до грам, но дори и повече да са, не пречи/

голяма глава стар лук

щедра щипка чубрица

супена лъжица нарязан копър

супена лъжица нарязан магданоз

сол

олио


две големи айца, чаена чаша (вместимост 150 ml) кисело мляко, половин чаша прясно мляко

    

   Една от причините тази мусака да има страхотен вкус е в задушения стар лук.Леко карамелизиран, на ръба да изгори и заедно с чубрицата, той придаде уникален вкус на всичко.


  • Нарязваме картофите и тиквичките на кубчета.
  • Нарязваме главата лук на ситно.
  • В супена лъжица олио и малко вода задушавам лука.Задушавам го като разбърквам до момента в който той започне да се карамелизира и е на ръба да започне да загаря.
  • В този момент прибавям нарязаните картофи, поръсвам с чубрица и разбърквам няколко пъти.
  • Прибавям нарязаните тиквички, поръсвам с около супуна лъжица нарязан магданоз и толкова копър.
  • Разбърквам всичко и го изсипвам в тавичка.
  • Печене до готовност, т.е. докато омекнат картофите.
  • Заливаме със смес от разбити яйца, кисело мляко и прясно мляко
  • Печем отново докато заливката стегне и се получи приятен загар.
  • Съветвам да не я хапвате вряла и гореща, а да оставите да бъде само топла.Тогава ще усетите всички вкусове.По желание може да сервирате с кисело мляко.



четвъртък, 12 май 2022 г.

Пролетна зеленчукова яхния

 

   
   Ако има яхния със сантиментална стойност за мен, то това е тази яхния.На пролет когато в градината дядо започваше да вади картофки, моркови и да бере тиквички много често правехме тази яхния.Приготвя се лесно и не изисква никакви по специални подправки или усилия.Само това, което градината даваше.
  Понякога слагаха месо, през годините съм я приготвяла с телешки джолан (божествено е!), но когато трябва да е бързо и ме мързи за нещо друго сега, само минавам през пазара, мятам в торбата пресни картофи, връзка моркови и свежи тиквички и съм готова.
   Приготвяла съм я и в обикновена тенджера и в тенджерата под налягане, ако ми е трябвала храна наистина бързо.
   Не използвам подправки.Само натурален вкус на пресни зеленчуци и пролет.



Какво използвам:


пресни картофи

тиквички

моркови


количествата са колкото си искате, но горе долу еднакви като съотношение


глава стар лук


доматено пюре или нарязан домат

/от супена лъжица ако е малко ястието до цял домат ако е повече, но не прекалявайте, домата само балансира сладките зеленчуци/

супена лъжица червен пипер

олио

сол

връзка магданоз

брашно, ако е необходимо за сгъстяване


  • Нарязваме на ситно главата стар лук.
  • Нарязваме зеленчуците.
  • Нарязваме магданоза.
  • В малко олио задушаваме лука и почти веднага слагаме с него и картофите и морковите.
  • Разбъркваме и подправяме с доматите и червения пипер.
  • Заливаме вода според порциите, посоляваме.
  • В този оммент все още не слагаме тиквичките, защото те се готвят най-бързо.
  • Когато картофите и морковите започнат да омекват прибавяме и тиквичките, заедно с половината от нарязания магданоз.Важно е магданоза да се готви, а не да е за украса.
  • Когато ястието е готово добавяме останалия магданоз, за зелен цвят.
  • Ако ви е течна яхнията, сгъстете с малко брашно.
  • Сервирам със салата и люти чушлета.




Защо да е сложно, когато може да е вкусно или обикновено постно прясно зеле

 

   Това е любимо ястие на много хора и пак като повечето уж обикновени ястия, всеки си го приготвя по свой вкус.Моето е както аз най много обичам с най-чист и натурален вкус, с една дума няма подправки.Единствената подправка, която ползвам е при сервиране евентуално да поръся с прясно смлян черен пипер.Но в повечето пъти го обичам без нищо, само да си отхапвам прясно люто чушле към всяка хапка.
   Другата ми моя си особеност на това ястие е, че го приготвям в тенджерата под налягане.За десет-петнадесет минути, зависи от това колко е крехка и прясна зелката, имам вкусна гозба.Само трябва да направя една салата докато се готви.



Какво използвам:


 средноголяма зелка

половин консерва цели домати 

(или два пресни домата, ако са хубави и узрели, с изкуствени не експериментирам)

супена лъжица червен пипер

сол

олио/зехтин



Уточнение за мазнината: постното зеле носи на мазнина и преди бих го удавила в олио, но последните пъти го ръся със зехтин.Имам доста зехтин и някак свикнах с този вкус, затова го използвам.Но ако не обичате, използвайте си доброто старо олио.

  • Нарязвам зелката, доматите.
  • Слагам в тенджерата всичко.Зелето, доматите, червения пипер.
  • Заливам с половин чаша вода.
  • Ако слагам олио, слагам и него, но когато използвам зехтин не го слагам при готвенето.
  • От завирането на ниска степен ( моята тенджера има степен за месо и степен за зеленчуци, използвам втората) засичам 10-15 минути, като преценявам според това колко е крехка зелката.
  • Ако след това време има прекалено много течност, оставям да се готви без капак още пет минути като разбърквам.
  • Опитвам на вкус за сол и за домати.Понякога зелките имат повече сладост и в този момент добавям още малко домат.Нищо че той реално не се готви много, той ще даде необходимата киселост за балансиране на ястието.
  • Чак накрая обилно поръсвам със зехтин и разбърквам
  • Сервирам с люти чушлета.