Страници

петък, 29 юли 2022 г.

Родопски разходки: Екопътека "Трите смолянски езера"

 

    
    Ще си позволя да вметна нещо, което има и няма връзка с настоящата статия.Така се случи, че няколко дена обикаляхме по екопътеки.Не просто пътечки в гората водещи донякъде и до никъдe, ами от онези официалните пътеки, които добри хора са си направили труда да очертаят, маркират, улеснят до голяма степен придвижването по тях.Само че, дори така напрdвени екопътеките не са алеи в парка.Това са места в планински, горски места, има скали, има камъни, има коренища от дърветата по пътеките.Трябва всеки да се отнесе сериозно към преминаванет им колкото и лесни и кратки да изглеждат.Направи ми впечатление как хора преплитаха крака обути в кецове, сандали дори, обувки на платформи.Хора облечени в да ги наречем градски дрехи, с чашки кафе тръгват по пътеките.Не казвам, че непременно ще им се случи нещо, но някак несериозно ми се вижда това за лична безопасност, не за друго.Да си застрашаваш здравето, целостта на краката като е необходимо нещо не чак толкова сложно, че и скъпо като едни добри грайфери на обувките, шапка на главата, дълги крачоли и бутилка с вода.Все си мисля, че един човек щом е тръгнал по една екопътека, той ще иска да мине и други т.е. няма да е еднократно обуването на едни добри обувки.

    Толкова... Пристъпвам към пътеката.

   Тази пътека съм я минавала и преди.Тя е много приятна, защото за едно кратко време усещаш много точно как трябва да бъде една такава пътека, добре маркирана, има си някакво натоварване с изкачване макар и малко, вървиш сред високи дървета, имаш си обекти за снимане...С една дума, има всички основания да стане любима пътека за разходка в този район.
   Ние както винаги пристигнахме рано, рано сутринта да сме първи.Всеки път е така и си представям, че в един момент тази пътека си става доста оживена, а аз изобщо не обичам това.Обичам да се насладя на едно място без много чуждо присъствие.Което разбира се, не винаги се получава предвид на това, че хората разбраха колко е приятно да вървиш по такива приятни места, където вероятността да се изгубиш е много малка.Особено пък по тази пътека, където цялата разходка е има няма един час, с мотаенето и снимането.
   Пътеката ще намерите,като идвайки като нас от Пампорово и стигнете град Смолян, на табелата с мечето ще завиете на дясно, като по пътя си ще търсите отбивката за  лифт Смолянски езера.Доколкото разбрах той не работи, но в нашия случай това не е проблем.Гугълската навигация ще ви помогне също.Пътя е нормален до началото на пътеката, няма нищо обезпокоително, освен преминаването покрай доста изоставени хотели.Няма как да пропуснете началото на пътеката, защото в един момент ще видите една голяма поляна с поне няколко кемпера на нея и разбира се първото езеро.Тревистото езеро.То е едно такова зелено, ама наистина зелено заради тревите дали името му.И като седнете край него може да не станете дълго, защото спокойните му води някак веднага предават и на вас това спокойствие и мир.
   Тръгвате си по пътеката, табели има, маркировка има, дори на няколко бора са закачени малки цветни найлонови парчета, ако случайно не сте видели пътеката.А пътеката е доста отъпкана от хилядите крачета минали по нея.
   Следват Бистрото езеро, което не е чак толкова бистро и най-нависоко, Мътното езеро, което в ранния час изглежда като място където се къпят самодиви, тролове надничат от дърветата и поне една вещица си взима вода от него да вари отвара.
   Ще се снимате на Трона на Евридика и разбирасе до лирата на Орфей, която природата е поразвалила, но то е така с природата.Не се съобразява с фотографите.
   Стигайки до най-горното езеро, пътеката започва да се спуска в гората и излиза на шосето, като последните метри са шосейни за да излезете отново на Тревистото езеро.Както ще видите по таберките, пътеката може да я започнете и оттук.
    Особености: пътеката е лесна, но все пак си има трудни местенца, като изронени камъчета, където може да се подхлъзнете, коренища на дървета където може да се спънете, хлъзгави места около езерата.
Сутрин, а може би и по нататък през деня ще е така, имаше комари.Не, не просто комари, зверове бяха.Дългите крачоли не помагаха, хапеха през тях.Затова репелент и все пак дълги крачоли и ръкави.
Вода има в началото на пътеката, ако прецените че дори и при малък преход ще ви е необходима.

Още от родопските разходки: Момчил юнак и Хайдушки поляни





















































сряда, 27 юли 2022 г.

Родопски разходки: хижа Момчил юнак и Хайдушки поляни

    Няколко дена обикаляхме из Родопите и по точно около Смолян.Минахме ги повечето екопътеки, намирахме поляни, снимахме езера и реки и водопади и кули на Снежанки и какво ли още не.И знаете ли какво? Най-много ми харесаха най-забутаните и не толкова известно места.Защото нямаше никой и беше тихо и беше спокойно и беше красиво и беше фотогенично.И не исках да си тръгвам.
   Малките спирки, които не искам да напускам и искам да се връщам: околността на хижа момчил юнак и Хайдушки поляни.Пътят до тях не е лесен и да ви кажа честно, може би това е причината да са такива спокойни.Хайдушките поляни са малко занемарени, някога е имало хижи, ресторанти, сега са останали няколко къщички, тук там по някоя барака с картофена нива и една две палатки с рибари.
   В самата хижа Момчил юнак не съм влизала, но съдейки по това че имаше коли и хора, явно си е дестваща.Това по което аз се прехласнах беше околността.Едно езеро с толкова спокойна вода, че снимките ставаха огледални.Зеленото изглеждаше много зелено, синьото прекрасно синьо, а тревата осеяна с много диви цветя и билки.

   Споменах ли милионите храсти боровинки?

   Хижа Момчил юнак се намира по пътя за Хайдушки поляни.Отминава се разклона за Обсерваторията на Рожен и има табели за Хайдушки поляни, но ще видите и по-малки туристически с маркировка за различни хижи, една от тях по пътя е Момчил юнак.Пътят не е от най-добрите, да не кажа че си е доста лош, но не е невъзможен дори с ниска кола, само се внимава повече на места където има камъни.След като обиколите езерото пред хижата, наснимате се доволно, поседнете на брега или на някоя полянка и измиете ръцете си от боровинките, продължавате по същия път за Хайдушки поляни.Ще излезете на широко място с табела показваща че сте там.















Хайдушки поляни: