Севиля, слънце и портокали

 
    Ако някой ме пита кое е най-горещото място на което съм била няма да отговоря пустинята Сахара или Вади Рум или дори Анталия,където се заблудих една година да бъда през месец юли и през деня имах чувството, че се движа в желе и то горещо желе.Не,най-горещото място където съм била,при това два пъти е Севиля или както се произнася на испански Севия.Но дори човек като мен,който трудно съществува в горещини,пак бих се върнала там,дори отново да е жега.
   Дори за две посещения не мога да кажа,че съм видяла много от този слънчев град,защото между двата пъти беше минало прекалено много време и втория път повторих някои места ей така,защото ми се искаше пак да ги видя.
   Има нещо в градовете като Севиля,което много обичам,а това е, че те не са само градове на една култура,на един народ, с една история.В тях има цял един свят и той се вижда навсякъде, в старите къщи,старите улици и площади,надписите и домовете на хората.
   Навлизайки в града първото покрай което ще минете ако сте на организирана екскурзия са павилионите на различни страни от испано-американското изложение провело се в Севиля през 1929 година.

   Първа задължителна спирка в Севиля е площад Испания.Това е един великолепен площад където виждате цяла Испания събрана под формата на красиво изобразени картини и гербове на всички области.Той също е построен за споменатото изложение.

   Отправяме се към централната част и минаваме покрай много и малки забележителности.Знаете,че дори сто човека да минават от един и същи път,всеки вижда различни неща.

Паметник,построен в чест на Колумб

Огромният фикус,който ме посреща всеки път

  Улиците на стария квартал Санта Круз са истинско удоволствие за туриста и фотографа.

 
   Къщата на дон Хуан,която в случая е по интересна с това че представя типичната андалуска къща,с вътрешен двор с фонтан или кладенец с високи стени за повече хлад в горещите дни.

   Вътрешните дворове на Севиля и изобщо на Андалусия са си като отделна забележителност.Лошото е,че за да ги видим ни трябва покана от собствениците,но малкото които все пак виждаме през прекрасните врати от ковано желязо са достатъчни за да им се порадваме.Камък,носещ хладина,течаща вода от задължително фонтанче и много саксии с цветя.

Паметник на дон Хуан

   Площадчето на кръстовете.Според легендата един нещастно влюбен решил по този начин да впечатли любимата,която избрала пред него по-стар, но много по-богат мъж.Бих казала,напразни напъни да се впечатли една жена.
 

    И продължаваме по тесните улички,чиято цел е да запази хладината в този горещ град.

  Катедралата на Севиля.То не е катедрала като катедрала.Обикаляш и край няма.На всичкото отгоре има музей със съкровища.А ако това не ви е достатъчно,то гробът на Колумб не може да не ви впечатли.Според хората разбиращи от гробове и останки обаче,това не е гроба на Колумб,а на неговия син Диего,а тялото на великия мореплавател е погребано в Санто Доминго в Доминиканската република.Понеже си нямали друга работа от години тези два града се карали по въпроса.
   Катедралата,подобно на много други е строена да бъде величествена,а не с идеята,че един ден ще трябва да позира за снимки.Тя е огромна и не можеш да я хванеш цяла в кадър.Снимаш я на късчета.А най-забележителна отвън е камбанарията,наречена Хералда.Първоначално минаре,днес тя се извисява със своите 114 метра и озвучава околността със своите 22 камбани.

   А пътувайки към Севиля ще видите толкова много маслини,че ще ви замирише на зехтин.

   А накрая ще питате евентуално за портокалите в заглавието.Портокалите са навсякъде в Севиля и като казвам навсякъде имам предвид,че когато зреят са по земята,по колите,падат по главите.Севиля е бил известен под името Градът на портокаловите дръвчета.
   Нагледно,с помощ от Гугъл:

   А за прекрасния дворец Алкасър,ще ви пиша по нататък...


Още Андалусия: --- > АНДАЛУСИЯ -слънчева и прекрасна

                              --- > МИХАС - бяло,по-бяло,най-бяло

                              --- > Пеперуди и будисти в Южна Испания

До Барселона и назад, по въздух и суша

 

 
   Миналата година беше интересна година.В един момент си правех едни планове,а в следващия стягах багаж за съвсем различно място или по скоро места,защото това си беше цяла една обиколна екскурзия.Самолета ни хвърли в Барселона,а автобуса ни върна в къщи.Като един средностатистически турист този начин да видя задгранични красоти ми е наистина много приятен.

Барселона.Нея вече я разказах,че и в цели две части.Като се замисля,това е град,който мога непрекъснато да разказвам,защото всеки път откривам нещо ново и всеки път остава нещо невидяно.

Разказите са ТУК – >
Барселона - град,в който искам да се връщам 1част
Барселона - град,в който искам да се връщам 2част

Каркасон беше различната спирка от екскурзията,която очаквах с нетърпение.Не всички екскурзии го включват в програмата си,а той си заслужава отбивката.

За този малък старинен град разказвах ТУК – >

Каркасон,в търсене на приказни герои и легенди

Кан,Монако и Монте Карло.Познати места,които нямаше да ме изненадат с нищо,ако не попаднахме в най-интересното време на годината тук.По време на филмовия фестивал в Кан и по време на Формула 1 в Монако.Не мога да ви опиша емоцията,която изпитах виждайки червения килим сложен не само за украса,но и за действие и по който точно в тези дни са стъпвали краката на хората,които гледаме на екрана.Ехааа,дишах един и същи въздух със звездите!
   А дори само шумът на болидите и разминаването с хора,облечени в екипи на различните отбори си беше вълнуващо.Някои сигурно повдигат рамене от безразличие,но аз наистина се насладих на момента.

Разказа специално за Монако и Монте Карло: ---- > Монако и Монте Карло

Торино.Това беше другия очакван град,който не бях посещавала и в който имах набелязани обекти.За съжаление нищо от това не се случи,защото работното време дори да показва,че има още час и повече,не означава нищо,ако касите са затворени.Не можахме да влезем никъде.Дворец,галерия,египетски музей където има много богата колекция...нищо! Вярно хапнахме прекрасна пица,но защо трябваше да е така,особено когато си се настроил за попълниш колекцията си от впечатления.
   Разбира се,това за което повечето туристи посещават сега Торино го видяхме и ние.Плащеницата (някъде прочетох плащаница),с която е увито тялото на Исус след неговото разпятие и която се съхранява в катедралата на града.По начина,по който са очертани различни белези и кръв по нея,се предполага,че е истинската.Или поне торинци искат да е така,но не съм сигурна,че самата католическа църква се е произнесла по въпроса.
   В катедралата на много места са поставени екрани,където непрекъснато върви кратко филмче на различни езици,коeто разказва и показва.А самото място където се съхранява плащеницата е пищно украсено и оставено на тишината и молитвите.Там снимките са забранени.

Милано.Отдавна вече не се завъртам на онзи бик и пак съдбата ме води в този град.С риск да обидя някой,но Милано не е моя град в Италия.Бих се връщала хиляди пъти в Соренто,в Позитано,в Амалфи,във Флоренция,но не и в Милано.Но какво да се прави,той винаги е на пътя ми.А трябваше вместо него да посетим Сирмионе на езерото Гарда.Ще си кажете,че са несравними,но аз ще ви отговоря,че е въпрос на гледна точка.Непознатото място,дори да е малко е за предпочитане пред големия познат вече град.Спирам с оплакванията.
   Последният път в катедралата се влизаше свободно,сега вече е с билетче,като се редите на две опашки.Първо на касите и после за да влезите.Време,което нямахме и което използвахме за разходки и хапване.И не знам нарочно или не,но пастата която ни сервираха,уж възможно най-традиционната беше отвратителна.Болонезе с кисел сос и карбонара с пресечено яйце в заведение срещу Катедралата.Невероятна гледка,подигравка с храната.Нищо лично Милано, но просто винаги ме разочароваш.
   Един съвет,не сядайте на туристически места,търсете заведенията където хапват местните хора и това се отнася за всички точки по света.

Загреб.Всеки,който пътува на автобусни екскурзии си знае,че Загреб е традиционна спирка.Не неприятна обаче,в никакъв случай.Загреб си е много хубав и приветлив град и нямах нищо против да се срещна с него отново.За Загреб ще разкажа в отделен разказ,защото така ще се върна още веднъж там,дори само по снимки.

Разказът в картинки за Загреб: ----- >   Загребала Манда вода и дала името на един от най-красивите градове в Европа

Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога където има много повече истории и рецепти всеки ден:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/