Страници

вторник, 29 март 2016 г.

Римският мост до село Стеврек


       Тази статия е писана и допълвана няколко пъти след като в една неделя на март 2016та година за пръв път видях този мост. При всеки успешен и неуспешен опит да се разходим то този толкова прекрасен и отлично запазен мост преминаващ над река наречена Стара, в планина и тя със същото име, добавям по нещо.
   Наричат го Римския мост до село Стеврек и всеки път му се радвам като на стар приятел, за който съм чувала много, но не съм имала удоволствието да посещавам толкова пъти колкото ми се е искало.Защото за него съм слушала още от дете и той заема едно много специално място в сърцето ми.Там където слагам детските спомени и приказки.
   


    Мостът до село Стеврек няма нищо общо с Рим и римските строители на пътища, но така си му е излязло името поради приликата с мостовете строени в римско време.Според хората,които разбират от мостове е построен през 16-17 век,  като част от важен път преминаващ през Стара планина.
   За този мост зная от много, много години защото е близо до родното място на моя баща и той ми е разказвал много за него.Така се случи обаче, че сме ходили къде ли не, но точно до него така и не се отваряше път.Така до една пролетна неделя.
   Село Стеврек е малко село, но според информацията в Интернет си има доста интересна история, а според намерените останки от какви ли не стари селища, крепости и мостове си е направо историческо място.Няма да ви отегчавам с история, но ако нямате нещо спешно за вършене хвърлете един поглед в Статията в Уикипедия.
   Който и да попитате в село Стеврек, веднага ще ви посочи къде е отправната точка за тръгване към стария мост.Но ако не срещнете никой, след като влезете в селото, минавате моста над реката(интересно къде ли другаде може да бъде моста) и така на самото шосе ще видите табела за екопътека"Стара река".Няколко метра преди нея е отбивката за моста.Допълнение: табелата е с гръб към тези, които идват от главния път между Елена и Сливен.
  До моста преди можеше да се стигне и с обикновена кола, стига разбира се да не сте нацелили мокро време и големите камиони да не са изровили пътя.За наш "късмет" началото на пътя беше в дълбоки коловози, при това само някакви си 20-30 метра, след това беше перфектен.Но така или иначе не можахме да използваме колата и тръгнахме пеш.Отне ни около час и половина в нормален ход в едната посока.
   Пътят минава през гората и в топъл ден е много приятен защото дърветата правят шарена сянка.Минава се покрай чешмичка с ледена планинска вода, а изкачването е леко и приятно.Допълнение: чешмата вече не тече, затова не разчитайте на нея за да си напълните вода за из път.
   Когато се стигне билото излизате на една широка, широка поляна.В дясно на нея е гората, през която ще тръгнете за крайната ни цел, стария мост.Добри хора за слагали маркировка по целия път, така че се оглеждайте за нея и няма да се изгубите.Маркировката е в тъмно червен цвят ( вижте снимката).
   Спускайки се по лек наклон в гората ще минете покрай много старо турско гробище.Оглеждайте се за него, защото то е наистина много старо.Предположихме че то е било на обитателите на махалата, покрай чиито останки ще минете малко след него.Възможно е, даже е съвсем вероятно да се разминете с няколко крави и техния господин бикът.Те не са опасни и ще се изплашат от вас, но все пак ги имайте предвид, че това е тяхното място за разходки. 
   Излизате отново на голяма ливада и в ляво от вас ще останат няколко изоставени постройки, от тази същата стара махала.Говорихме си, че сега тя е изоставена и изглежда в нищото насред планината, но някога покрай нея е минавал същия този важен планински път, част от който е бил нашия мост.
   През цялото време пътя, който разбира се е черен коларски път, се вижда перфектно и няма как да се отклоните.Изкачване, спускане и ще чуете шума на реката.И малко след като чуете реката, ще го видите и него.
   Когато дойдохме първия път все още беше ранна пролет и без зеленина той се виждаше в цялата си прелест.Към момента е доста обрасъл от храсти и ниски дървета, които пречат да го видите целия, но за мен и един камък да се виждаше ще си заслужава всяко идване до тук.Малко нереален насред тази гора , но много красив и доста запазен.Какво да кажем, старите майстори са го можели и това си е.
  
    Първият път: 




  Допълнение 2019 година: Тръгнахме отново към него.Този път с кола стигнахме до билото, не е лесно заради многото остри камъни по пътя, явно изровени от дъждовете, но внимателно и бавно стигнахме до горе.За съжаление по нататък беше невъзможно, а и не искахме да рискуваме.Лошото е, че и пеш не ни се получи, тъй като ловната дружинка беше избрала същия ден и същото място да се мотае точно в тази гора.А да те вземат за диво животно и да те застрелят предполагам не е много приятно изживяване.С една дума всеки път е различно и състоянието на пътя и горите.Имайте го в предвид, ако тръгнете в тази посока.




   Допълнение към май 2020 година: пътя до горе е възможен само с висока кола и добър шофьор, но разходката е приятна както винаги, така че не се ядосвайте, че няма да използвате превозно средство.Ако все пак сте стигнали до горе с високата кола и не искате изобщо да вървите пеш, не оставяйте колата до червената маркировка, а просто продължете по този път.Заобикаляте гората по него, влизате в нея пак в дясно и карате направо и все по пътя.Останалото е същото.Минавате покрай старата махала, изкачване, спускане и сте при моста.













   Още мои пътеписи за български неизвестности ще намерите на този общ линк НЕПОЗНАТА БЪЛГАРИЯ








понеделник, 28 март 2016 г.

По заповед на щуката...или две рецепти с риба

 Когато бях дете,една от любимите ми приказки беше "По заповед на щуката".Руска приказка,малко напомняща на златната рибка в частта с изпълняването на желанията.


   Нямаше да се сетя за нея,ако тези дни не ми бяха подарили две щуки.Рибари хора,като кълве кълве и после имат и да подаряват.
  Щуката била интересна риба,хищна при това.Можело да достигне дължина над метър и половина,но това е по официални данни,ако питате рибари сигурно са хващали ехееее колко по големи парчета.

  Никога не бях готвила щука,какво говоря аз даже не бях виждала на живо,само на картинка.Да не говорим,че като цяло не съм голям фен на рибата.Зная няколко рецепти изобщо за риба.Двете са тези:

Шаран плакия не само за Никулден
Ароматна пълнена пъстърва

  Затова реших тъкмо са ми паднали тези две риби да ги направя всяка по различен начин.Хубавото е,че бяха изчистени и готови за работа.По тази причина и не мога да коментирам как става чистенето на щуки.


  И понеже това е блог,не е кулинарен сайт където всичко трябва да е перфектно,споделям и сполучливия и не толкова успешен опит от приготвянето на тези две рибни госпожи.

Тези рецепти може да пробвате и с друга риба.


Печена риба на тиган(с незалепващо покритие) с лимоново-маслен сос



филе от риба
лимон
две супени лъжици масло
магданоз
сол и зехтин (олио)

Това е несполучливия опит,защото рибката се разпадна в тигана.С други риби ми се получава,но тази стана на парчета.
Затова може би пържена или печена ще е по добре.
Сосът обаче стана както винаги разкошен.Много си го обичам този сос.
След като сте махнали рибата от тигана слагате маслото,нарязан на много тънки филийки лимон и нарязан магданоз.
Всичко се слага в един и същи момент за да не изгори маслото.
Натискайте лимоновите резени за да си пуснат сока.
Ако лимона ви е купен,по добре обелете предварително кората или я измийте много добре.
Посолявате и веднага го изсипвате върху топлата риба.


С по мазна риба,която не се разпада в тигана:


Риба на фурна с домати и чесън


риба
домати
чесън
зехтин
магданоз
балсамова паста

Този вариант си стана перфектен.Приготвяла съм и пъстърва и скумрия така.
Нарязваме рибата на парчета,посоляваме ги.
Във фолио или готварска хартия нареждаме риба,домати и чесън.
Поръсваме със сол и много зехтин.
Запечатваме фолиото или хартията като пакетче и печем на 200 градуса половин час.
Накрая раздрусваме пакета за да може получения сос хубаво да попие по рибката.
Рибката може да се яде и така,но аз вадя парчетата а при доматите и чесъна добавям нарязан много пресен магданоз и наръсвам с балсамова паста (тя е по сгъстения и концентриран вариант на балсамовия оцет и аз лично повече я харесвам)



Така е с пъстърва:

Да ви е сладко!

петък, 25 март 2016 г.

Пролет в чинията или три рецепти с коприва


      За мен пролетта идва когато отидем в планината и копривата е пораснала, готова да скочи в тенджерата.Полезностите на копривата са доказано много и въпреки, че не изглежда особено добре сготвена в чиния, ястията с коприва са много вкусни.




  
   Почиствам копривата, измивам я и я бланширам за две-три минути във вряща  подсолена вода.Прехвърлям я в друг съд и я обливам със студена вода за да остане свежо зелена.
Така приготвената коприва използвам в следващите три рецепти.


Копривена каша 

малка глава лук
скилидка чесън
чаена лъжица червен пипер
супена лъжица брашно
две супени лъжици олио
джоджен - няколко листенца пресен или щипка сух
много коприва
сол



Моята любима копривена каша е съвсем елементарна и е с много коприва, така че сос почти да не се вижда.Важно е копривата да бъде добре сварена.

  • Нарязвам лука и скилидката чесън на много ситно.
  • В олио и малко вода ги задушавам.
  • Прибавям червения пипер и копривата ( измита, нарязана и бланширана)
  • Поръсвам с малко джоджен, но малко, не трябва да заглушава вкуса на самата коприва, която си е вкусна и сама за себе си.
  • Разбърквам и заливам с вода.
  • Посолявам и оставям копривата да се готви.Ако е млада и крехка, се сварява бързо, още повече че е бланширана, но за по стара ще ви трябва повече време.
  • Накрая сгъстявам с брашно.
  • Аз я обичам така както си е, но ако искате сложете си допълнително нарязано сварено яйце.




Коприва с ориз

Ориз - една чаена чаша
Стар лук - една малка глава
Зелен лук - два-три стръка
Джоджен - няколко листенца пресен или щипка сух
Коприва - колкото ви се иска
сол,олио


  • Нарязвам двата вида лук на ситно, задушавам ги в съвсем малко олио.
  • Добавям копривата, разбърквам веднъж и прибавям ориза.
  • Прибавям и нарязания джоджен.Посолявам.
  • Заливам с необходимото количество вода и варя до готовност.



Копривена супа

Коприва - колкото ви душа иска
Стар лук - неголяма глава
Пресен лук - една връзка
Пресен чесън - една връзка
Магданоз няколко стръка
Ориз или фиде по желание
Яйце - 1 брой
Кисело мляко - 1 непълна чаена чаша
Сол
Оцет - около една супена лъжица
Сварени яйца за сервиране

  • Нарязвам на много ситно двата вида лук, пресния чесън и бланшираната коприва.
  • В малко мазнина задушавам лука, бялата част на пресните лук и чесън, а когато омекнат прибавям и копривата и зелената част на лука и чесъна.Разбърквам веднъж и заливам с вода според порциите.Посолявам.
  • Прибавяте ориз или фиде, но може и без.Зависи колко хранителна искате да е.
  • Накрая застройвам с яйце, кисело мляко и оцет за да не се пресече яйцето.
  • Нарязвам и пресен магданоз, който слагам и оставям в горещата супа да си пусне и той ароматите.
  • Опитвам и ако трябва още сол, добавям.
  • Сервирам супичката със сварени яйца.





И една чудна рецепта на малка пита с коприва:
https://svetlalola.blogspot.com/2019/03/blog-post_35.html

Да ви е пролетно!











четвъртък, 24 март 2016 г.

Стокхолм,северната столица на слънчевите хора

  Има дни,в които изключвам околния свят и давам на ушите си само музика.Така се случи,че заредих АББА и докато слушах се сетих,че имам недовършени скандинавски пътеписи.Щом е АББА трябва да е Швеция.Щом е Швеция трябва да е Стокхолм.

За цялата Швеция може да прочетете тук :Швеция - за фиката,канелата и ферментиралата риба

    Стокхолм.Незнам как да го опиша този град.Той е всичко,което човек/турист може да иска да от един град.Живописен стар град,прекрасни гледки от крайбрежните улици,красиви сгради,чудни кафененца и много добри хора...
   Стокхолм освен че си е прекрасно място за живеене е като че ли създаден за наслада на туриста.Построен върху 14 острова,свързани с 57 моста в този град има за всеки по нещо.Искаш стари сгради има си остров със стар град,искаш музеи има си остров с музеи,искаш разходка с лодка,има си достатъчно вода за това...
   Шведите уж са хора на Севера,а няма такива топли,слънчеви и услужливи човеци.Питаш само за посока,а те не само спират и ти обръщат внимание,но и за всеки случай те водят до някъде за да са сигурни,че няма да се объркате.
   Сядате в заведение,ако духа вятър веднага ти предлагат меко одеяло да се загърнеш.
   И още и още...и всичко с усмивка.

   В Стокхолм пристигнахме в една проливнодъждовна юлска вечер,което много ни притесни за разходката ни из града на следващия ден.И наистина сутринта беше мрачна,мъглива с една дума нетуристическа,което за малко да развали настроението на всички,но с природата не винаги можеш да си на едно мнение.
   Първо се отправихме към Кметството,една от емблематичните сгради на Стокхолм.С мястото където се решават важните въпроси на града започна нашата обиколка на града.Разгледахме красивия интериор на сградата,включително мястото където заседават важните хора на Стокхолм,една прекрасна зала с таван напомняш викингски кораб.







   Има и още един интересен момент покрай Кметството,което няма общо със сградата или историята,но което е станало част от обичаите на туристите.При влизане в кметството за да има някакъв ред сред хилядите хора,които минават оттам,на всяка група залепват цветни кръгчета.Така знаят и че човека има билет и че е част от определена група.На излизане разбира се тези лепенки се махат и се залепват някъде и като казвам някъде имам предвид,че може да ги видите из целия град.Разбира се,повечето ги лепят на самото Кметство на излизане,но аз видях такива дори под мостовете когато ги минавахме с корабче.Залепи и ще се върнеш в Стокхолм,каза един руснак.Дано!

   Много има за разглеждане в този прекрасен град.Ако искате да разберете как е изглеждал Стокхолм през годините от момента когато е основан, Гамла Стан е вашето място.Но дори и да не се интересувате от история не може да сте били в този град и да не сте се разходили из старите улички,да не сте видели наклонените стари къщи,да не сте пили от прекрасното им кафе и да не сте опитали от многоканелените им кексчета,които ти ги сервират с лъжица.Трябва да минете по най-тясната уличка,да видите най малката скулптура в света,която да пипнете разбира се.Има ли град по света,който да си няма фигура за пипане и потъркване или място където да пуснете монета за да се върнете обратно.Изпълних всички ритуали,защото много искам да се върна тук.



   На централния площад,който навсякъде се нарича Сторторгет,демек баш в центъра, навалицата е най-голяма,защото освен че има много кафенета и заведения,почти всички групи си правят тук сборен пункт.Накъдето и да се обърнеш виждаш да се развява или флагче,или чадър или някое друго средство за разпознаване използвано от гидовете.Тук се намира и къщата на Нобел,сега превърната в музей.Разказват,че никой не искал да бъде съсед на Нобел,защото работел в къщи и си правел разни експерименти,а като знаем естеството на работа на Нобел изобщо не се учудвам защо не е бил пример за образцов съсед.




   Много история е съхранена в Гамла Стан.История не само за града,но и за страната.Когато се разхождате по уличките,не забравяйте да погледнете нагоре към прозорците.В пътеписа за Швеция разказвах за свещниците по прозорците и приспособленията от огледала,които са поставяли на прозорците за да се извлече максимално светлина в тъмната зима.Това е характерно за цялата страна,където се радват на всяка светлинка и всеки слънчев лъч.Дори цветовете на сградите са едни такива слънчеви.И докато гледате нагоре няма как да не забележите,че някои от къщите са леко наклонени.Все пак остров е това,вода има,поддават къщите,а и не са от вчера все пак.






   В стария Стокхолм всички къщи са били дървени и естествено незащитени от честите пожари.Това е причина,голяма част от богатите хора на града да застраховат имуществото си.Застраховката е гарантирала,че при пожар в квартала пожарната ще гаси първо тези къщи и за да знаят пожарникарите кои къщи са застраховани над вратата им стоял един специален знак.Тези знаци и до днес са запазени на много от вратите.А на едно място,на ъгъла между две улички,вградени в стената могат да се видят едни от малкото запазени изобщо келтски руни.Това са знаци,нещо като азбука,които са отбелязвали места на големи победи или просто като отбелязване,че някой е бил на това място.Начина на четене доколкото може да се нарече така е да се следват извивките на рисунката.


   В стария град не пропускайте и кралския дворец.Ако нямате достатъчно време,но все пак искате да разгледате малко от него,влезте в параклиса на двореца.Влизането там е безплатно,а той е наистина с кралски вид.





 Прехвърляме се на следващия остров,където се намира музея на открито Скансен,Музеят Васа,музеят на АББА разбира се и още и още.Навсякъде има указателни табелки и дори без да сте се подготвили предварително с карта пак може лесно да се ориентирате.Стига да имате време разбира се.Ако нямате,с една добра организация може все пак да видите доста неща.

   Корабът Васа е може би най известния боен кораб без бойна слава и затова си има собствен музей,където се помещава само и единствено той.Построен да бъде най-мощния и най-страшния кораб,той потъва почти веднага след като е пуснат във водата от най-лекия бриз в историята на ветровете.Останал на дъното на пристанището цели 333 години,неговото изваждане и реставрация започва през 1961 година за да завърши през 1990година с представянето му пред публика в неговия си музей.А музеят е огромен,на няколко нива където да го разгледате от основата до горната палуба.Освен самият кораб има изложени много от предметите намерени на него,както и най-подробно разяснение за всяка една тресчица от кораба,фигурка и орнамент.Има и огромна кинозала където се върти филм за намирането му,изваждането и построяването на музея.И разбира се магазин където може да си купите всякакви сувенири за спомен,включително и огромен макет на кораба.





   Разходка с лодка.При наличието на толкова вода няма как да пропуснем да разгледаме Стокхолм и от тази гледна точка.Пътуването под мостовете на града се оказа не само интересно,но и приятно особено след цял ден разходки от забележителност на забележителност.С чаша кафе и две бисквити както гласеше табелката пред седалката ми,направихме чудно плаване.







   Много дълъг се получи този разказ в картинки или т.нар.пътепис,но Стокхолм заслужава още повече.Невероятен град,прекрасни хора.Имам за какво да се върна,останаха ми музеи за разглеждане,улици за извървяване и кафета за изпиване...А АББА звучи с прекрасния си инструментал Arrival в ушите ми.
   Ако ви е било интересно и сте стигнали до края и съответно четете това,специално за Вас още няколко снимки от шведската столица.