Страници

четвъртък, 30 май 2019 г.

Песто от листа на цвекло

   Аз обичам да експериментирам, но с това песто изненадах и самата себе си.Вярно, че отдавна се каня да изпробвам различни варианти, в които няма безумно скъпите кедрови ядки, но не съм си мислела, че първия ми опит ще е точно с листа и то от цвекло.Но тези листа бяха толкова свежи и най-вече много.Цвеклото мъничко, листата огромни.Как да ги хвърлиш? 



Какво използвах:

листата на едно цвекло
чаена чаша смлени печени орехи
две скилидки чесън
сол
зехтин



Щом е песто ви е ясно какво се случва с продуктите.Бяха смлени с чопъра и овкусени с малко сол и много зехтин.
Още с първото загребване и реших, че това е един от най-сполучливите ми експерименти.Не казвам, че съм открила топлата и студената вода, но за мен си е откритие.
Преди да го опитам си мислех, че трябва да намеря и пармезан, но реших, че с орехите си е достатъчно хранително, а и вкуса ще се промени ако прибавя млечен пордукт.
Затова така го оставих.

И случайно или да докато го приготвях във фурната се грееха едни хлебчета.И после като се почна, мазане, примляскване... Нарязах си и един домат, сложих си и останалите скилидки чесън и стана тя каквато стана.






Пестото беше изядено с любезното съдействие на любимите ми хлебчета с прясно мляко:



За полезностите на листата от цвекло, прочетох в тази статия: 



За още истории и споделени рецепти, добре сте ми дошли и във Фейсбук страничката на блога:








четвъртък, 16 май 2019 г.

Азиатски импровизации: пиле с хрупкави зеленчуци и медени пилешки хапки с джинджифилови зеленчуци

        Няма как да не ви привлека вниманието с това заглавие, нали? Направо го заковах!
      Много мислих как да си кръстя рецептите.Най-лесно ще е да им сложа едно "по китайски" и готово, само че аз имам подозрението, че китайците ако видят нашите български варианти на храната, която те наричат само храна, със сигурност ще измислят някой и друг виц.Затова за да ви намекна все пак, че навлизам в други територии, ги слагам под общ азиатски знаменател и това е.
   Ако има едно основно нещо в тази рецепта, то това не е соевият сос както бихте си помислили, а предупреждението ми: Внимавайте, пръска! 






Пиле с хрупкави зеленчуци

Това е една съвсем "изчистена" рецепта.Обичайните заподозрени като соев сос, чесън и джинджифил.Никакви сложнотии и други непознати продукти.Но на мен някак си точно така ми харесва най-много.Ако и вие обичате такава храна, ще ви хареса.



Какво използвам:

250 грама пилешки гърди
соев сос (моят е почти безсолен)  - в описанието на рецептата в движение ще ви пиша къде колко използвах
чаена лъжичка нишесте
сол
олио за пърженето

Зеленчуци:
малка тиквичка
морков
червена чушка
броколи - няколко розички

джинджифил
скилидки чесън


  • Нарязваме пилешките гърди на лентички или хапки или както ви идва от сърце.
  • Зеленчуците ги нарязваме на лентички за да има както се казва Уау! ефект при сервиране.
  • Слагаме пилешкото месо в купичка и заливаме със 4-5 супени лъжици соев сос.
  • Пилешкото стои в маринатата около половин час, след което се изпържва в силно нагрято олио.При мен се пържиха на три пъти за да съм сигурна, че са добре сготвени.
  • Преди да пуснете следващата серия пилешко оставете олиото отново да се загрее за половин минута.
  • Готовите пилешки лентички оставете настрана, като напръскате отгоре със соев сос.
  • Ако олиото в съда ви за пържене е прекалено много, отлейте една част.Ако решите да пробвате следващата рецепта, използвайте го да изпържите месото от нея, но я прочетете, защото е по различно.
  • В малкото олио пуснете нарязани на ситно равна чаена лъжица джинджифил и малко повече чесън.Пуснете зеленчуците, разбъркайте леко три-четири пъти колкото да се овкусят, но не да стават меки.
  • Прибавете пилешкото месо и отново поръсете със соев сос около супена лъжица.
  • Разбъркайте.
  • В две супени лъжици вода разтворете чаена лъжица нишесте и прибавете към ястието.
  • Последни две три разбърквания и спирате котлона.





Медени пилешки хапки с джинджифилови зеленчуци


един брой пилешки гърди
соев сос 
мед 
нишесте
един белтък


Зеленчуци:

тиквичка
моркови
червена чушка
броколи

джинджифил
скилидки чесън


  • Пилешките гърди се нарязват на хапки поръсват се с две супени лъжици соев сос и се оставят половин час да постоят в хладилника
  • Разбивате белтък със супена лъжица нишесте и разбърквате в тази смес пилешките хапки.Разбърквате ги много добре.
  • В силно загрято олио сложете една по една пилешките хапки, така че да не се докосват.Аз ги пържих на три пъти.
  • Като извадите готовите хапки не бързайте да пускате следващите.Оставете половин минута олиото отново да се загрее
  • В отделна купа смесете равни количества соев сос и мед, по две супени лъжици и няколко капки (не повече от чаена лъжичка) ябълков оцет или лимонов сок.
  • Готовите пилешки хапки веднага ги топвате в медения сос.Накрая всички ги обърквате и оставяте докато изстинат.Не студени, топли само. Когато опитах веднага едно медено парче, реших че рецептата е пълен провал.Но после когато постояха и вече бяха изстинали ми харесаха.Още повече когато се ядат с хрупкавите зеленчуци, които балансират сладкото.
  • Зеленчуците са нарязани на лентички.
  • В малко олио се задушават нарязани на ситно джинджифил и чесън по една равна чаена лъжичка.
  • Пускате зеленчуците и за минутка най-много ги държите в тигана като разбърквате за да поемат ароматите.Накрая си бяха съвсем хрупкави, много свежи с аромат на пресен джинджифил.Може малко да ги посолите, но на мен ми бяха добре и така, особено като гарнитура на медените хапки.
  • Зеленчуците могат да бъдат и още една отделна рецепта, ако питате мен.За хрупане или гарнитура на някакво месо.




Ако обичате пилешко месо и търсите идеи за приготвянето му, ето няколко, които правя много често:







Ако рецептите, които споделям и историите, които разказвам ви харесват, заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:










понеделник, 13 май 2019 г.

Кокосови палачинки с пресни плодове

   

     Нищо сложно няма в едни кокосови палачинки.Важното е да обичате кокос.
    Рецептата е за две палачинки за двама човека, защото въпреки че няма захар, няма друго брашно, една палачинка си е съвсем достатъчна, а моята идея е към всяка палачинка да има пресни плодове.Те добавят свежест и сладост, ако ви липсва захарта на обикновените палачинки.Затова и плодовете са важни в моята рецепта, идеално допълват тези кокосови кръгчета.



Какво е необходимо за 2 броя палачинки:

кокосово брашно - 1 чаена чаша
2 броя средно големи яйца
две супени лъжици прясно мляко
кокосово масло
пресни плодове по желание



  • Разбърквате кокосовото брашно с яйцата и прясното мляко.
  • Сместта е зърнеста и не прилича на тесто за палачинки, но с малко търпение както виждате на снимките, получават се.
  • Приготвяте си тиганче и широка лъжица или лопатка или решетъчна лъжица, с която ще обръщане палачинката.
  • Загрявате тигана и пускате буквално едно грахово зърно кокосово масло (ако ви е замръзнало) или няколко капки, ако ви е течно.
  • Махате тигана от котлона, разклащате го за да се омазни цялото дъно и изсипвате половината от кокосовата смес.
  • Със шпатулата или друга лъжица оформяте на палачинка и притискате добре.Притискате краищата навътре.Дори да се рони, притиснете добре, не се отказвайте.Лесен начин е да вземете с ръка, да оформите като топче и да го притиснете в тигана.
  • Чак когато ви е оформена палачинката, върнете тигана на котлона и печете около половин минута.
  • Със шпатулата внимателно обърнете.Затова са малки палачинките за да може да ги обърнете.Ако са големи ще се разрушат и ще имате натрошено кокосово брашно в тигана.
  • Тъй като обръщането става внимателно, ако не сте сигурни махнете от котлона и чак когато обърнете палачинката върнете обратно.
  • За другата страна печенето е същото.
  • И повтаряте с втората и така нататък, ако сте направили по-голямо количество смес.
  • Сервирайте с пресни плодове.Ако все пак ви липсва сладост, може да ги поръсите с мед.




Ако искате да опитате и традиционни палачинки, разгледайте рецептата на майка ми:




Ако са ви интересни тези по американски модел, вижте и тази рецепта:









За още споделени рецепти и разказани истории, заповядайте във Фейсбук страничката на блога:















петък, 10 май 2019 г.

Запеканка / фритата с тиквички и сирене



   Преди време една приятелка ми се обажда по телефона с новината, че в магазина намалили някаква джаджа на Делимано и ако искам да ми вземе и на мене, защото тя ще купува на половината си рода.Настъргвало, кълцало, много било удобно.Е, като пък е чак толкова хубаво и още повече намалено, съгласих се.Да, за някои неща съм скръндза и то най-вече за такива дето се купуват в еуфория, ползват се два-три пъти и хайде в шкафа за следващите поколения.В интерес на истината, аз досега не съм го ползвала, но майка ми много си го хареса и аз й го отстъпих да си прави краставичките за таратор с него.Дори имам подозрение, че прави промишлени количества таратор само и само за да си ползва тая джаджа.Както и да е, днес докато се чудех как да използвам няколко тиквички, си помислих дали да не го използвам този уред за да  си накълцам тиквичките за запеканка.Защото ми се върти в главата една рецепта, но тя е с настъргани тиквички, а аз и рендето гледаме да се избягваме, че почти винаги има ранени от срещата ни.Не е нарочно, внимавам, но то просто не ме обича и винаги ме наранява.




Какво използвах:

5 средно големи тиквички
половин връзка магданоз
няколко листенца джоджен
300 грама сирене
(моето е леко обезсолено, така ме преценете количеството)
2 яйца
супена лъжица прясно мляко
кашкавал

В последствие като видях какви продукти използвах, добавих в заглавието фритата, защото не слагам никакво брашно, дори и никаква мазнина, освен тази, която е в сиренето и кашкавала.


  • Нарязвате на кубчета, настъргвате или накълцвате тиквичките
  • Поръсете с малко сол, разбъркайте и хубаво отцедете от течността
  • Смесете тиквичките с натрошено сирене, нарязан магданоз и джоджен.
  • Добавете двете яйца и прясното мляко.Това е моята доза за идеален омлет и затова се придържах към това количество мляко на две яйца.
  • Изсипвате в съд за печене и печете на 220 градуса до готовност.
  • Накрая поръсвате с настърган кашкавал, изключете фурната и оставете само на вентилатор докато се разтопи и запече до коричка.
  • Оставете да се охлади за малко.Яде се топло, но не и горещо.
Запеканката / фритата пекох в съд, в който сложих хартия за печене, която освен, че ми спести по-сложно измиване, попи излишната течност.





Още идеи за приготвяне на тиквички:









Ако рецептите, които споделям ви харесват, ще съм Ви благодарна, ако ги споделяте и коментирате и вие.



Заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:




Джаджата, с която кълцах тиквичките:







четвъртък, 9 май 2019 г.

Сакарски потайности - Крепост Букелон и скална църква до село Маточина




   Преди години когато още нямаше блогове и хората не пътуваха толкова много до знайни и незнайни места у нас, пишехме и споделяхме във форуми.Тогава случайно попаднах на кратък коментар за една крепост близо до турската граница, която дълги години е била буквално в ничия земя и може би това се е запазило нещо от нея.Крепоста е Букелон и след толкова години най-накрая стигнах до нея.
   Букелон се намира много лесно, ако знаеш къде отиваш.Вярно, че пътя доста раздруса колата и кучето, намести дископатиите и провери здравината на пломбите ни, но в края на деня имаше едни много доволни от приключението ни туристи.Защото от крепостта може и да не е останало много, но историята й, мястото където се намира и това, че си я посетил, направи този обект много специален.
    От крепостта в наши дни е останало малко.Всъщност според мен от една страна е запазено това което е там, поради факта, че дълги години освен местните хора и граничарите никой не е припарвал наоколо.Докато пътувате по пътя ще видите старите гранични телени заграждения, а като стигнете до самата крепост буквално на няколко метра от нея е новата мрежа, виждате и границата.От друга страна обаче, от крепостта можеше да има още повече запазени останки, ако не се оказа, че хората са използвали камъните й за да си направят собствените къщи.С една дума крепостта е там, но в друг вид.
   Преди да тръгнем погледнах тук и там в Интернет какво пише за Букелон.Историята на това място е поразително.То не са императори, наши царе, кръстоносци.То не са битки и сражения.Докато четях имах чувството, че едва ли не цялата човешка история се е допирала до това място.Дори само бегло да минете по историческите факти описани в Уикипедия, пак ще ви се завие свят от събития.А най-известния факт за Букелон е, че точно тук цар Калоян води сражения с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход (представете си само, рицари) и пленява император Балдуин.Предполага се, че точно в кулата на Букелон, той е бил затворен преди да бъде отведен в столицата Търново.
   Въпреки всички тези интересни факти и сведения за крепостта обаче, тя си остава една от най-загадъчните и все още не добре изследвани у нас.Например над входната врата има монограм, за който все още не е ясно какво означава.Виждат се букви, за които има различни предположения, като например че са свързани с цар Михаил Шишман.Предположения, догадки, загадки, мистерии...Какво повече да иска човек от един туристически обект.








   Щом сте стигнали до село Маточина, не може да не видите в началото на селото табела за една скална църква.Няма да ви отнеме много време посещението, затова бих ви препоръчала този завой, който табелата ще ви посочи.Внимавайте обаче, пътя преминава през нивата и въпреки, че го има, все пак минете го бавно.Табелите, които все още не са пострадали, ще ви насочат.Интересното е, че поглеждайки в посоката, която те показват, скали не се виждат никакви.Едва в последните метри пред вас се показва скала с вход.Реално тази църква се намира под платото.
   За да се опитат да я опазят са сложили метална врата, а добър човек беше окосил високата трева.С риск да ви откажа да си направите това приключение, очите ви да са на четири, защото много блогъри преди мен споменават наличието на влечуги, каквито ние видяхме и по пътя, но благодарение на окосената трева, можахме да надникнем вътре.
   Църквата съществува от X век и е дялана в скалата само и единствено с ръчни инструменти от монаси отшелници.Дълги години от новата ни история, тази църква, наречена "Св.Дух" колкото и да не изглежда като такава, е била действаща и използвана от близките села.От страни се виждат издялани стълби, които водят нагоре, а там на поляните отгоре са се провеждали събори.










   Още снимки от Букелон и селото и невероятните гледки от високо, както и карта на последната отсечка до село Маточина:































   Дали ще тръгнете с изходна точка Свиленград или както ние минахме през Елхово, последната отсечка е през селата Сладун, Варник и стигате Маточина.Минавате през цялото село и стигате височината където е крепостта.



Ако този разказ ви е харесал, ще се радвам да споделяте и коментирате, а защо не да ви провокирам да го откриете и сами.

Сърдечно благодаря на всички прочели статията., опитвах се да не бъда отегчителна.


Ако историите, които разказвам и рецептите, които споделям Ви харесват ,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/