Английски чай - не точно в пет часа и не точно в Англия

   Имах си една мечта.Добре де,не точно мечта, по скоро винаги много ми се е искало да пия английски чай,но не просто така,а по всичките му там правила и етикети.И ако може да е на британска земя,още по добре.И не,не става дума за яденето и пиенето,а за самото изживяване на една традиция, за която съм чела в толкова много книги.Винаги се сещам за Скарлет (от "Отнесени от вихъра",но в продължението "Скарлет" на Александра Рипли) как си хапва топли кифлички,върху които маже дебели резени масло и покрива с ароматно сладко.А всичко това полива с горещ чай.
 

   Хубавите неща в повечето случаи се случват напълно случайно.А още по-хубавите когато най-малко ги очакваш.На мен английския чай ми се случи в Уелс,в едно малко кафене в един прекрасен парк в още по-чудния град Кардиф.И понеже всичко беше неочаквано,удоволствието беше пълно.И нямаше да съм аз,ако не ви разкажа за него.

   Следобедният английски чай в наши дни не се случва само в така известното време пет часа следобед.Случва се в кафенетата в периода между единадесет и шест следобед.Съставните му части се предлагат на отделно меню и разбира се в различни разновидности според мястото и хората.Цената също е различна, според това какво включва менюто,дали сте в по специално кафене или обикновено заведение в мола.Обикновено тя е за двама човека,така че да не се стряскайте,ако ви се види висока.Но и да е висока,няма да съжалявате,повярвайте ми.Освен това уверете се,че включва всичко,а не примерно само чай и кейк.Удоволствието е пълно когато сте опитали всичко.

    Пиенето на следобедния чай се е превърнало в ритуал,който си е запазен и до днес.А защо по традиция е в пет часа? Защото до вечерята в седем остават цели два часа,а от обяда са минали доста и не е лошо нещо да се хапне.А хапването и чаят са по вкусни с приятелки,затова и чаят в пет часа не е само начин да се подкрепиш до вечеря,а постепенно се е превърнало в социално събитие,на което се обсъждат клюките на града.Говорим за времената на дълги рокли,шапки с пера и кралски присъствия.Днес има само кралица,но пиенето на чай си е все така начин да прекараш приятен следобед или просто да се насладиш на нещо вкусно.Всъщност виновна за въвеждането на тази традиция е една херцогиня,която си имала нов сервиз за чай,който искала да покаже на другите херцогини и добър апетит, заради който не можела да издържа до вечерята в седем.Тя явно е била с голямо влияние в английския двор,щом нейните сбирки постепенно се превърнали в масово събитие,а постепенно и в национален ритуал.

   Как се случи моя чай...Случи се в Кардиф когато случайно с периферното си зрение забелязах на едни масички големи подноси.Моментално се сетих за какво става въпрос и тъй като имахме достатъчно свободно време,не се колебах и се засилих натам.
   Поискахме менюто и попитах каква е цялата процедура.Менюто е отделно и много подробно описано и обяснено за да може всеки да направи избора си според личните предпочитания.
    Всичко започва с избор на сандвичи.Все пак идеята е да издържим до вечерята,нали? Малки прекрасни триъгълни сандвичи от тънък тостерен хляб с различен пълнеж.Избора е от пет вида като ние трябваше да си изберем три по два на човек.Абсолютната класика и според мен задължителен е сандвича с краставичка и крема сирене.Щом кралицата го харесва,кои сме ние че да го пренебрегнем.Ние избрахме още с печено пиле и майонеза и с говеждо и горчица.Избор има и дали хляба да е бял и черен.Изобщо всичко се получава постепенно и надграждаме менюто елемент по елемент.
   Следва избора на скони.Тези сладки курабийки са два вида.Обикновени и със сушени плодове.Сконите задължително са топли и се сервират най-отгоре на подноса като към тях има масло,бита сметана и най-прекрасното ягодово сладко,което съм опитвала в живота си.Разрязваш на две и можеш да я намажеш с меко масло и сладко или сметана и сладко.Комбинацията между гъста златиста сметана и сладко е просто неустоима.Очакваш да е тежко,а всъщност е просто една наслада за небцето.Тук се потупах по рамото за избора на по лек чай.

   И за да е удоволствието пълно накрая избираш и парче кейк или торта.Тъй като кафенето предлагаше различни видове помолих сервитьорката да ни избере два вида.Само да не са шоколадови.Сервираха ни лимонова и малинова.

   И накрая,но разбира се не по-важност в менюто е избора на негово височество чая.На място където пиенето на чай е религия,избора е много труден.Имаше много видове наистина,но някак си веднага погледа ми беше привлечен от тройно ментов чай.Не разбрах защо е троен,но беше страхотен.Много свеж и лек и идеално се допълваше с всичко останало.Препоръчвам! И както в началото цяла каничка ми се струваше прекалено голямо количество за един човек,така до края си изпих с огромно удоволствие до последната капка.

   Чаят пристигна запарен в канички,а до всяка от красивите чашки (защото за това меню и сервиза е специален), беше сложена малка цедка и поставка където да я сложиш, след като си налееш от горещата течност.В последствие ни питаха дали искаме още гореща вода допълнително.После пристигнаха парчетата кейк и накрая подноса с всичко останало.
   И угощението започна...

   Всичко в Обединеното кралство е свързано с традициите,създавани от векове.Затова човек изпитва истинско удоволствие от подобни преживявания, които носят духа на всички епохи преди това.И както пътуваме за да разглеждаме природа и забележителности на другите страна,така е не по-малко интересно опитването на местната храна,особено ако тя е свързана с историята и хората й.А какво по традиционно от това да пиеш чай следобед,така както са го правили херцогинята и нейните приятелки преди два и повече века.Ако сте на Острова,насладете се на това преживяване.Няма да съжалявате за нито една погълната хапка и калория.

   А Кардиф е един прекрасен град за който ще разказвам по нататък