Страници

петък, 31 юли 2020 г.

Градинските рибки и доматената каша на прабаба Радка


   Това не е толкова статия с рецепти колкото статия, с която почитам хора, които не съм виждала лично, но сякаш познавам и най-вече обичам чрез многото истории за тях, които съм слушала.Моите прабаба Радка и прадядо Стойно, бабата и дядото на майка ми, прекарали целия си живот в едно от най-красивите села, село Медвен.
   Човек е късметлия, ако има в живота си баби и дядовци, още по благословен е, ако си има и прабаби и дядовци.За едната ми прабаба съм ви разказвала с рецепти, а отдавна ми се искаше да ви разкажа и за другата.Аз прабаба Радка никога не съм виждала, тя е починала преди да се родя.Но аз я познавам много добре от разказите на майка, която всяка ваканция е била в село Медвен при своите дядо и баба.И както оживяват пред мен нейните ваканционни истории, така оживява пред мен образа на баба Радка.Много мила и ведра жена, много блага както я виждам на снимката, която от сутрин до вечер се е грижела за дома.
   Прабаба Радка както и прадядо Стойно са обичали много животните.В техния двор винаги е имало котки, всяка кокошчица си е имала име и съседите най-редовно чували виковете на баба да се кара на някоя, че се е намърдала в градината."Како Радке, кой пак навикваш?" се провиквала съседката пред оградата, а баба с усмивка се оплаквала от кокошката калпазанка.А когато е трябвало да заколят някоя, защото живота на село е такъв, че кокошките няма как да бъдат само домашни любимци, трябва и да изхранват семейството, тогава баба викала съседката, а те с дядо отивали в най-задната стаичка и когато цялата процедура свършвала, баба излизала бършейки очи в престилката си.Ето как тяхната любов към животните се е предала и на тяхната правнучка, на мен.
   Баба и дядо имали и магаренце, Марко се наричал естествено.Дядо Стойно дълги години си мечтаел за магаре, как ще пренасят с него дърва, как ще го язди на връщане от градината за да не върви пеш.Е, познайте когато най-накрая си купили, дали някога дядо или баба са се качили на Марко.Сърце не им давало.Дядо по цял ден се губел с него из планината да му събира тревичка, а баба мърморела, че вместо да свърши нещо полезно  с него, той се занимавал да храни Марко.Чакайте да ви разкажа една история, която вас ще ви разсмее, но мен разчуства страшно много. Баба и дядо си имали козичка, бяла като сняг и знаете ли как са я кръстили? Кръстили я Светла.Така без да ме познават те избрали това име за любимо същество, а аз без да ги познавам сега ви признавам, че се разревах като коза.Толкова мило да ми стана, че са споменавали моето име.
   Помня, че като дете са ме водили в къщата в Медвен.Тя и сега си стои, но за съжаление ние нямаме достъп до нея, но когато сме в района и си правим разходка из селото минаваме да я видим.Помня двора, изцяло покрит с асма, където през лятото е даже студено.Имаше дървена ограда, разделяща двора от един малък обор, в който е живяла адашката някога и после още една, преграждаща градината където са гледали картофи и боб.Двора беше с нареден по традиция в този край с плочи от Градец, с тях бяха покрити и обора и малката външна кухня.Къщата беше на два етажа, като първия влизаше в земята и той представляваше една голяма изба, където предполагам дядо е държал буренцето с вино , приготвено от асмата.За това вече нямам информация, но така ще да е било.
   Много истории съм слушала през годините и това може би е моя начин да си ги запазя.Как дядо като млад е работил към кметството и е разнасял важните съобщения из селото с барабан.По късно неговия син, вуйчото на майка пък е работил в пощата и е отговарял за радиоточката в село.Майка разказва как баба спирала всякаква работа и не давала никой да говори докато слушала новините.Дори когато дядо питал ще ядат ли, тя казвала,"изчакай да чуя (тук беше името на говорителя, който забравих) и тогава".Та така.



   Питах майка какво е готвила баба й най-много и тя ми разказа, че в планината основно отглеждали картофи и боб.И много ясно, че основното меню е било боб, картофи или боб с картофи и картофи и боб.Само че както каза майка, баба не сееше какъв да е боб, тя си е била "табиетлийка" и сеела най-различни видове, като всяка манджа правела с подходящия за нея - райкин боб, мастилен боб и незнам си още какъв боб.А когато искали да се поглезят или може би поглезят майка и вуйчо, баба правела градински рибки.А така наричали не друго, ами обикновен пържен боб.Така де, в градината по лесно се намирали рибки, отколкото в реката.
    Другата любима манджа на всички била една пресечена доматена каша, която аз лично познавам много добре, защото и баба ми я правеше доста често.Може би едно от малкото неща, които моята злояда детска личност ядеше.
   
   

  В памет на едни добри хора, които чувствам много близки дори само по историите за тях, ще ви направя тези така наречени рибки.В Медвен наричали такива манджи, "бутни хапка", т.е.нещо колкото да не ядеш сух хляб.

Какво е необходимо:

пресен боб
брашно
сол
олио


  • Ако беше сега може би боба щяхме да го панираме или най-малкото да смесим брашното с бира или нещо по така.
  • На село прабаба Радка почиствала боба и целия го сварявала леко, но толкова, че когато се изпържи да не се разпадне, което за мен означава буквално минута във вряща вода и толкова.
  • Боба се отцежда добре.
  • В чиния изсипах брашно, посолих го.
  • Боба набрашнявах, изтупвах и изпържих до златисто.
  • Питах майка ми дали са слагали нещо към него, отговори че и така си бил много вкусен.Според нея съседите, които имали прасенце и съответно мас, го пържели в мас, но баба Радка го е пържила в обикновено олио.




   Няколко са рецептите, които зная от този клон на семейното ми дърво, но докато рибките не ги правя често, по простата причина, че аз такъв боб рядко купувам, освен по една шепа за някой гювеч, то тази доматена каша често я топя през лятото.Много хляб отива с нея, обаче си заслужава всяка хапка.А и с лъжица някак не върви така добре.
   Тя оригинално не се нарича пресечена доматена каша, аз я наричам така заради яйцето в нея, което се слага направо и идеята му е както да допълни вкуса, да омекоти киселината на доматите, така и да сгъсти допълнително кашата.


Пресечената доматена каша

малка глава лук
два-три домата
супена лъжица брашно
едно яйце
супена лъжица олио

  • една малка глава лук се нарязна много,много ситно и се задушава в малко олио, добавяте настъргани два-три домата, отново малко се задушават.
  • Поръсвате супена лъжица брашно, разбърквате да не стане на бучки и заливате с чаша вода.Разбърквате и ако ви дойде гъсто добавяте топла водичка.Ако сте изтървали водата, отделно си размивате брашно и добавяте.Посолявате.
  • Като "клокне" т.е. заври, с което брашното ви се е сготвило и няма суров вкус, чуквате вътре едно яйце и бъркате.То се пресича разбира се,така трябва да бъде иначе няма да е точно тази каша, но и в същото време още сгъстява кашата.
  • Леко кисела, но в същото време "блага" от брашното и яйцето.Чупите хляб и топите!




   И нека си спомним за хората, които отдавна ги няма, но нали казват, че човек е жив докато го споменават на този свят.А семейните истории запазени по памет или на снимки, са истинско съкровище за всяко семейство.Спомнете си и вашите и не ги забравяйте.
Ваша, Светла! 









неделя, 26 юли 2020 г.

Зеленчукова мусака



   След като правих кюфтенца, в които сложих зеленчуци и резултата бяха едни много сочни и вкусни кИфтета, си помислих защо с останалото мляно месо да не направя мусака.И защо освен картофи да не сложа и зеленчуци.Но не по гръцкия начин.Честно казано на мен ми харесват зеленчуците да са по на ситно нарязани и не ме мързи да ги нарежа щом крайния резултат ще е нещо вкусно.
   А споменах ли, че ригана е на път да стане най-любимата ми подправка?





Какво използвах:

мляно месо - 500 грама
три картофа
една или две чушки
/може зелени,може и червени,може и от двете/
две тиквички
/доста често когато правя тази мусака тиквичките като количество са повече от картофите и става много по-лека и вкусна/
глава лук
две-три скилидки чесън
домат /може и от консерва, ако няма наличен/
морков
чаена лъжичка риган
чаена лъжичка червен пипер
сол и черен пипер
олио

заливка:

две яйца
чаена чаша прясно мляко
две супени лъжици брашно
сол



  • Разбърквам мляното месо с малко вода и задушавам.По този начин месото става на трохи.
  • Прибавям нарязаните на ситно лук,скилидки чесън, картофи,чушки, тиквички.Оставям малко да се задушат и поръсвам със стрит риган, червен пипер, сол и черен пипер.Не слагам друга мазнина освен тази, която има в самото месо.Добавям нарязан и домата.
  • Мазнина /олио/ слагам в съда за печене като го намазвам обилно.
  • Изсипвам сместта, наливам съвсем малко вода.Около един пръст в съда, защото  и зеленчуците пускат, а и сложихме вода в мляното месо.
  • Печем на 200-210 градуса с вентилатор докато омекнат картофите.
  • Отделно смесвам прясното мляко с брашното.Слагам на котлона в тенджера и съвсем малко сгъстявам.Разбивам яйцата и вниматено ги добавям на изключен котлон.Посолявам.Разбърквам много добре и заливам мусаката.
  • Пека до готовност на заливката.
  • Не сервирам веднага, нека мусаката да дръпне малко.
  • Поръсам с малко магданоз и аз лично я хапвам с кисело мляко.





Рецептата за кюфтенцата със зеленчуци, от които ми остана месо за тази вкусотия:








четвъртък, 23 юли 2020 г.

Шарени кюфтенца на фурна



Лятото трябва да е цветно и на масата и в кюфтетата!




Какво използвах:


килограм мляно месо
зелена чушка
червена чушка
половин домат /без семена/
глава стар лук
половин връзка магданоз
филия хляб
едно яйце
препълнена супена лъжица кимион
чаена лъжичка черен пипер
по желание люто чушле

Допълнение: пробвах да сложа и нарязана на кубчета тичкичка и станаха още по сочни.Така че, експериментирайте с различни варианти според вкуса ви


  • Нарязвам зеленчуците на ситно.
  • Смесвам каймата със зеленчуците, подправките, яйцето и предварително намокрена филия хляб.
  • Омесвам добре, правя кюфтенца, нареждам ги в тавичка покрита с хартия за печене и слагам в хладилника поне за половин час.
  • Пускам фурната по някое време на 220 градуса и пека около половин час.Времето зависи от големината им.Но не ги препичайте,нека си останат сочни.
  • Сервирам с доматен сос, който може да е намазан на филийки, пържени картофи, салата задължително.












сряда, 22 юли 2020 г.

Ветрило от патладжан със сирена върху доматен сос


Дойде моето време.Времето на патладжаните.

    



Какво е необходимо за едно ветрило:

един патладжан с големина каквато можете да изядете без да делите с друг
едно топка моцарела
резени пушено сирене
парче кашкавал

сол,зехтин


доматен сос:

консерва нарязани домати или пет-шест консервни домати
кафява захар
сол
зехтин
две скилидки чесън
две супени лъжици прясно мляко


  • Обелвате и нарязвате патладжана на ветрило.Посолявате и оставяте да изтече горчивия сок.
  • Намазвате със зехтин целия патладжан и всеки от резените, слагате го върху готварска хартия, разстилате ветрилото и печете на 200 градуса 10-15  минути.Ако сложите сирената докато е суров, те ще се разтекат много преди самия патладжан да е опечен, а така всичко става като масло и равномерно изпечено.
  • Изваждате го и нареждате между резените парчета моцарела и пушено сирене.Може да използвате и други сирена по желание, за сирене при мен никога няма ограничение.
  • Връщате във фурната и запичате.Накрая поръсвате с настърган кашкавал и запичате отново до лека коричка.
  • Докато патладжана се пече, приготвяте доматения сос
  • Домати настъргани или намачкани ако са от консерва.Изваряват се, добавя се пресован чесън, овкусява се със сол и захар.Накрая се добавя прясно мляко.С прасното мляко доматения сос става много нежен и благ както казваше баба и смекчава трапчивия и кисел вкус и с него може да не се слага много захар в соса.Накрая поръсвате със зехтин.
  • Сервирате ветрилото върху доматен сос.
  • Яде се топло докато сирената са меки и соса горещ.Не оставяйте кашкавала да изстине и да стане на подметка.




    И като ви казвам колко много обичам патладжан, това че е горещо изобщо не ме спира да включвам фурната за него.Но най вече никога не правя само едно ястие.Имам ли дори два патладжана и двата приготвям по различен начин.
   Във фурната на ветрилото му правеше компания и най-любимото-  Имам баялдъ, което приготвям така:









А прекрасния хляб е едно хлебче маслини по тази рецепта:









Хляб с маслини



Оказва се, че човекът който като цяло не обича да меси хляб има най-много рецепти за хлебни изделия в блога си и най-тържествено обявява, че всичките се получават добре и вкусни без особени усилия!

Този хляб може да се приготви и без маслините, но с тях е уникален, а и защо да нямате още един вид хляб в репертоара си. Аз не мога да му се нарадвам какво на вида, така и на вкуса.


Рецептата я видях в една страхотна книжка със средиземноморски рецепти.



Какво е необходимо:

400 грама бяло брашно
350 ml топла вода
една равна супена лъжица суха мая
една супена лъжица захар
една равна супена лъжица сол
маслини
/количеството при мен беше половин чаена чаша ситно нарязани натурални маслини/
три супени лъжици зехтин
една супена лъжица грис, ако ще печете директно в тава, но ако сложите хартия за печене може и без грис


  • В купа изсипах брашното.Направих кладенче, в което излях топлата вода, маята, захарта, а върху брашното поръсих със сол.
  • Разбърках всичко и добавих маслините и зехтина.
  • Замесих мека топка тесто, покрих с кърпа и оставих за половин час да удвои обема си.
  • Натиснах с ръка и отново размесих, оформих топка и оставих за второ втасване.
  • Когато отново удвои обема си ( на топло място около половин час) отново размесих.В книгата пише тестото да се остави на плота и да се покрие с купата, но аз отново си го оставих в самата купа.
  • Включих фурната на 240 градуса и сложих съд с вода на дъното.
  • Чак когато фурната се загря, извадих тестото, оформих го добре на топка.
  • В тавичка сложих хартия за печене.Ако не използвате, намазнете си тавичката и поръсете дъното с грис или както пишеше в книгата царевично брашно.
  • Оформеното хлебче сложих върху хартията, набрашних го, направих резки с остър нож и сложих във фурната.
  • Печенето е 10 минути на 240 градуса, а после намалявате на 190 и печете още 25-30 минути.
  • Извадете хлебчето върху скара и завийте с кърпа.
  • Ако сте сложили хартия за печене като мен, но не сложите върху скара, махнете хартията за да не се намокри и да имате хляб с мокра коричка.







Ако обичате маслини в хляб, просто трябва да опитате този фугас с маслини, вкусотия е голяма:










понеделник, 20 юли 2020 г.

Нека да е лято: ментова лимонада



      Има една такава лимонена несправедливост, че през зимата лимоните са евтини, а сега ми се вкиселява живота като си помисля колко струват. Миналата седмица обаче в Лидъл гледам едни мрежи с лимони, малки такива ама и цената им малка, а може и така да ми се е сторило И награбих с идеята да си направя лимонада, която да си изпия без да пресмятам всяка глътка. Те пък се оказаха освен сочни и с много тънки кори, просто идеални 
    Преди изстисквах лимоните при което се губеше много материал и за малко лимонада трябваха повече линони. После се светнах, че по добре е да се пасират и ако не ви пречи, че може да усещате частички от лимоните, това е по добрия начин. Това се отнася най-вече за онези по-малки и оранжеви лимони.Големите и стегнати така или иначе не пускат много сок.



  -  Обелвам, нарязвам като рязането е само за да се махнат лесно семките. Слагам в чопъра, заедно със стръкове мента (точно така и листа и стъбла, ако не са прекалено жилави), захар и малко вода . 
  -  Разбивам и прехвърлям в кана. Ако има някое по голямо парче го махам,опитвам на захар как ми е и разреждам с вода. Не забравяйте да оберете от чопъра абсолютнo всичко(затова слагам вода).
  - Изпробвано и с кафява захар, ама от онази тръстиковата и нерафинирана.Тогава цвета ви няма да е много лимонаден, но вкуса е жесток.
  - Слагам в хладилника или разливам в чаши с лед.

Абсолютна свежест !!!  

























понеделник, 6 юли 2020 г.

Пълнени пънчета от тиквички




Две тиквички, две рецепти!

    В сезона на тиквичките, рецептите валят една след друга, защото честно казано има един момент, в който има толкова много и толкова евтини, че идеите за приготвяне свършват, тиквичките не.




    Моите тиквички не са от пазара този път, от приятелска градина са и понеже ги берат по-големи, а аз не обичам тиквички със семена, се опитвам да им намирам различно от пържено и печено приложение.Затова днес приготям пънчета.Пънчета, а не лодки, защото както казах тиквичките са големи и само от една представяте ли си, направих цели пет пънчета.


Какво използвам:

две огромни тиквички
/или четири с нормални размери/
150 грама мляно месо
/тъй като от това количество ми остана плънка, ако не искате да приготвите втората рецепта сега, намалете това количество/
глава лук
две скилидки чесън
морков
половин домат
половин връзка магданоз
половин връзка копър

червен пипер - чаена лъжичка
сол и черен пипер

домат за окраса
кашкавал по желание


  • Нарязвате тиквичките, но не по дължина както се прави обикновено ами на две или три, преценете си да получите пънчета високи около 5см.
  • Издълбавате пънчетата с лъжица, като вътрешносттта ( аз махам семките ако са големи) нарязвате на ситно.
  • Пънчетата посолявате, обръщате и оставяте да се отцеждат.Не пропускайте този момент.Няма нищо по гадно от блудкави тичвички, колкото и вкусна да е плънката.
  • Нарязвате лука, морковите, домата на ситно.
  • Задушавате мляното месо в мако олио.Добавяте зеленчуците, включително и вътрешната част на тиквичките.Подправяте с копър и магданоз.Поръсвате със сол и черен пипер, добавяте и червения пипер.Пресовате чесъна в плънката.
  • Разбърквате и оставяте на слаб котлон да се изпари водата.
  • Нареждате пънчетата в съд за печене, пълните ги с плънката.
  • Откоре слагате резен домат, наливате малко вода, завивате с фолио и печете до омекване на тиквичките.Капак или фолио не са задължителни, но първо стават по-бързо така и второ, като се задушават омекват и се топят в уста после.Но ако обичате по хрупкави, оставете без покритие.
  • Накрая махате фолото/капака и слагате парче кашкавал и оставяте докато се разтопи.Не е необходимо да се препича,само да се разтече.





   Почти винаги ми се случва когато пълня зеленчуци да ми остане плънка, която довършвам по някакъв начин и така се оказвам с две ястия накрая.И този път така ми се получи.

Какво направих с излишната плънка:

  • добавих още домат нарязан на кубчета
  • чаша ориз
  • още копър и магданоз
  • олио
  • ако имате друга свободна тиквичка нарежете и нея на кубчета
  • Заливате с вода според ориза и след време имате още едно страхотно ястие, което може да сервирате като гарнитура на пънчетата.














петък, 3 юли 2020 г.

Нектар от кайсии

  

Както се казва, този нектар е за директна консумация.
Охладен е много приятен в горещ летен ден.


     Честно си признавам, кайсиите не са ми любим плод.От тях най-много обичам ядките на костилките.С кайсиите обаче ме свързва един детски спомен.Преди, да не ги броим колко точно години, в едни други времена детските пюрета от кайсии бяха голям деликатес.Това да си намериш такива беше голямо изживяване.По спецално от това да си купиш и банани.И не ги търсеха само за бебенца, големите и пораснали хора също си умираха за тях.Помня как нашите бяха се сдобили с едно кашонче пюрета, то стоеше в гардероба и от време на време си отваряхме по едно.Беше гъсто и леко кисело, абослютно натурално като за бебета разбира се.И тогава никой не се е съмнявал в състава и качеството му.
    Колкото и да е странно обаче, въпреки че винаги сме имали кайсиеви дървета, никога не се е правил нектар от кайсии в къщи или пюре.Сигурно самото изживяване, че си намерил пюрета от кайсии е било тръпката, а не пиенето им.


   И ето как днес нямаме вече кайсиеви дървета, но пък една вечерна разходка до близки лавандулови насаждения ме отведоха в двора на семейството на моя приятелка.Тя ми връчи една кофа и каза, бери си колкото искаш.И брахме от дървото и обирахме хубавите от земята, които си бяха даже по хубави, защото бяха съвсем зрели и меки.Точно тези най-узрели и меки кайсии са главните герои в моя нектар.Разликата между един натурален сок от кайсии и нектара е, че в него се добавя захар под формата на захарен сироп.Има различни начини за приготвяне, но за мен този се оказа най-сполучлив, затова го представям и на вашето внимание




Количествата продукти съм мерила след момента, в който съм измила, остранила костилките и махнала ципите на добре узрелите кайсии.
Пасирах ги с пасатора и бяха готови да станат на нектар.


Какво използвах:

500 ml пасирани кайсии

един литър вода

чаша и половина кафява захар
/ използвайте бяла, ако повече ви харесва/


Водата и захарта разбира се може да нагласите по ваш вкус, в зависимост колко гъст искате да е нектара и колко сладък.
Сладостта зависи и от самите кайсии.


  • Разтваряте на котлона захарта във водата.Не е нужно да завира, само да се разтопи.
  • Охлаждате и смесвате с пасираните кайсии.
  • Може да разбиете всичко отново с пасатора.
  • Слагате в хладилника да се охлади и консумирате веднага.
  • Преди да си наливате не забравяйте да разбърквате.




И накрая снимки от разходката ни из лавандуловите полета.