Страници

петък, 31 декември 2021 г.

Капама с пиле

 

   Започнах тази година с рецепта за капама и ще я завърша с такава.



    Капамите са едни от най-вкусните зимни ястия и колкото и да са богати на продукти, те всъщност са и най-лесните, защото буквално слагате всичко в съда за печене и забравяте за няколко часа във фурната.



Какво е необходимо:


пилешко месо 

/ половин пиле/

пушена наденица или такава с подправки

/200 грама/

две глави стар лук

половин кисела зелка

дафинови листа

олио

червен пипер

две-три супени лъжици ориз


Всичко, което трябва да направите е да нарежете пилето на порции, наденицата на парчета и разбира се лука и зелено на ситно.

Нареждате в глинен съд лука, половината кисело зеле.Парчетата наденица.Слагате и ориза.

Поръсвате с червен пипер и разбърквате.

Нареждате пилето и покривате с останалото кисело зеле като отново поръсвате червен пипер отгоре.

Слагате на няколко места малки дафинови листи.

Заливате с половин чаша вода (ако ориза е повече,сложете повече)

Печете на 190 градуса от студена фурна около два часа, като накрая махате капака и оставяте да се препече зелето отгоре.

Обикновено сервирам кисело зеле с паста от хрян, но този път лютите чушлета вървяха повече.








вторник, 28 декември 2021 г.

Руло-лучник с кисело зеле

      

   Не съм сигурна как да възкликна за това каква вкусотия стана това руло.При това в дни когато наистина има изобилие от храна и аз си мислех, че може би не е времето сега да го правя.Но то се получи толкова вкусно, че определено ще се запомни дори сред многото храна в тези почивни коледни дни.


   Идеята за това разкошно руло е от тук:

https://blog.bulgariaismagic.com/rulo-s-kiselo-zele/

   Тестото при мен е едно и също откакто си намерих моята рецепта, а плънката претърпя промени само защото нямам пресни лук и чесън, но се получи великолепно на вкус.Когато имам налични ще опитам и такава пролетно зимна комбинация от зелении с кисело зеле.



Какво използвах:


за тестото:

чаена чаша топло прясно мляко
чаена чаша топла вода
непълна чаена чаша олио
равна супена лъжица суха мая
равна супена лъжица захар
пет чаени чаши брашно
чаена лъжичка сол


за плънката:

реших, че по лесно ще ви опиша количествата с чаша, моята е с вместимост 200 ml, но няма да е проблем и да е по-голяма


две чаши нарязано на ситно кисело зеле

две големи глави лук

една чаша с нарязани печурки

половин чаша натрошени орехи

чаена лъжичка червен пипер

мащерка, смлян черен пипер



  • Замесваме си тестото в реда на изброените продукти и оставяме да втасва.
  • Приготвяме си плънката.Много е важно когато нарежете киселото зеле да го изстискате добре, да няма излишна течност в него.
  • В малко мазнина, около супена лъжица олио задушаваме нарязани лук, зелето.
  • Когато омекнат добавяме гъбите, орехите и овкусяваме с червения пипер, мащерката, черния пипер.
  • Разбъркваме и оставяме около минута за да се смеси всичко и да омекнат гъбите, на които не им трябва много време.
  • Оставяме плънката малко да се охлади.
  • Разточваме тестото.Не трябва да е много тънко, може би около сантиметър и малко отгоре.
  • Слагаме плънката и я разпределяме добре.
  • Загръщаме двата края навътре, така че като навием рулото, отстрани да не се изсипе плънката и после навиваме на руло.
  • Слагаме в тавата и отгоре правим резки с остър нож.
  • По желание може да намажете с разбит жълтък, смесен с малко олио за добър външен вид.
  • Печем на 200 градуса 30 минути.Това време е приблизително, защото зависи от това колко голямо ви е станало рулото.Ако е станало по-тънко и дълго, ще ви трябва по-малко време.Най-добре разбирам дали е опечено нещо което има плънка като леко повдигна и видя, че отдолу също се е изпекло и има коричка.
  • Вадите и покривате с кърпа.Трябва да се яде само топло, никога веднага след като е извадено от фурната.Първо, защото ще се опарите и второ, защото няма да усетите истинския вкус и аромат на тази вкусотия.





И една не много хубава снимка с телефона за да видите рулото в цял вид



Пържолки по сливенски

    

    Това е рецепта от тези, които са толкова лесни и непретенциозни, че просто няма как да не са безумно вкусни.И смея да твърдя, че това са най-крехките и топящи се в уста пържоли, които приготвям.


    Ще си помислите, че щом са сливенски и имаме с тях еднакво местожитество, това е много разпространена рецепта в нашия град.В интересна истината предвид на това, че рецептата е от една моя детска тетрадка с рецепти където имах навика да си измислям заглавия, възможно е аз да съм им кръстница.През годините так сме свикнали у нас да ги наричаме така, че дали са сливенски или светлински така и никой няма да разбере.Важното обаче, че са фантастични.


    Много често ви насърчавам да импровизирате и с моите рецепти и изобщо всякакви.Този път обаче, ще ви помоля да ги приготвите така без да махате или прибавяте нещо друго колкото и да ви сърбят ръцете да го направите.Направете ги веднъж в оригинал и после вече правете с тях каквото ви идва отвътре.Просто много ми се иска да ги опитате точно в този вид и с този вкус, който аз много обичам.



С тази любима за семейството ми рецепта, ви каня на нашата трапеза днес.


Какво е необходимо за три порции:


три свински вратни пържоли

един голям морков или два по-малки

голяма глава стар лук

три скилидки чесън

4-5 супени лъжици бяло вино

един домат от консерва

няколко зърна черен пипер

брашно

сол, черен пипер, червен пипер

олио



  • смесвате брашното със сол и смлян черен пипер, щипка червен пипер не прекалявайте с пиперите просто щипка или една врътка с мелничката
  • овалвате пържолите в брашното и добре ги изтупвате
  • в тиган, който само е намазнен (няма да ги пържим, а само ще ги запечатаме) запичаме за минута-две всяка пържола, да се получи коричка от брашното
  • в отделен съд (или в същия след като свършим с пържолите) задушаваме лука нарязан на ситно, моркова, скилидките чесън също нарязани, домата и бялото вино, зърната черен пипер, буквално една лъжица вода колкото да се задушават и да не изгарят зеленчуците
  • нареждаме пържолките в съд за печене и ги покриваме със соса
  • печем до готовност
  • соса, няма за цел да е сос в смисъл да топите хляб в него, неговата цел е да овкуси пържолите и затова не му трябва допълнителна течност
  • готовото ястие го оставяте поне десетина минути след като го извадите от фурната за да се отпусне и да се оплучи съвършен резултат
  • за мен това е зимно ястие, затова на тези пържоли повече им отиват люти чушлета, туршия, не свежа салата. Но това оставям на вас.Чери доматчетата, които имам в чинията са повече заради снимките, отколкото че винаги използвам такива.







петък, 17 декември 2021 г.

Снежни топки


   Вярно било, че когато човек се отдалечава от първите цифри на ЕГНто си в годините започва да си спомня повече от годините близко до него, отколкото в близките дни.Защото точно с едни такива далечни години свързвам тази рецепта.
   Върнете се в миналия век, как звучи само и си представете Светлето т.е. мен като ученичка.Ама малка ученичка да кажем от първи до трети и четвърти клас.Тогава, а и по нататък, когато някой имаше рожден ден, черпеше целия клас в училище.Честно казано, тези почерпки не бяха толкова заради почерпката, колкото да се покаже на учителите, че въпросния ученик има нещо като празник и ще е проява на много лош вкус да бъде изпитван точно в този ден.И ето ме мен в тези дни когато черпех останалите с точно тези снежни топки.Като всяко дете обаче, на мен това изобщо не ми харесваше.Всички черпеха с бонбони, само аз с домашни сладки.А така исках поне веднъж да нося бонбони като останалите.Нищо, че останалите деца просто умираха от радост, че някой е занесъл нещо различно и тези снежни топки се приемаха винаги с желание и удоволствие от всеки.


    И въпреки, че за мен това не са коледни сладки, а сладки за почерпка, тези дни се сетих за тях, че ще е хубаво да ви ги покажа точно сега.И се започна голямото ровене в рецепти и спомени като как да ги направя.Ами ето как, с тази разлика, че тези ги приготвих с масло, а в оригинала са с мас, но мас в къщи няма, така че маслото влезе в употреба.Сладките имат локум и орех оригинално, но можете да сложите само едното или другото, като аз като най-голям фен на българския локум, да не кажа и че съм пристрастена към розовия най вече, ви препоръчвам да не го пренебрегвате.




Какво е необходимо:

/ за 15-17 броя/


230 грама брашно

1 супена лъжица захар

щипка сол

60 грама меко масло

1 чаена чаша газирана напитка / в старата рецепта пишеше оранжада и аз сложих фанта/

ванилия


локум

орехи


 пудра захар

  • Замесва се меко тесто от изброените продукти.
  • Локума и орехите се нарязват на малки парченца.
  • Взима се от парченце от тестото с големина колкото орех и в него се слагат парче локум и парче орех.
  • Оформя се топче.
  • Готовите топчета се нареждат в тава, като няма нужда от хартия.
  • Пекат се на 190 градуса приблизително 18 минути както е написано в оригинала и наистина толкова ги пекох и аз.
  • Докато се пекат си приготвяте по-голямо количество пудра захар.В купа, на хартия или както ви е удобно, но трябва да е готова, защото веднага още докато са горещи овалвате топчетата в нея.





вторник, 14 декември 2021 г.

Постна супа със зелева чорба

 

    Зимен ден.Всички са се присвили в палтата си, нахлюпили шапките до носа си, търкат ръце в ръкавиците и вървят към домовете си, където се надяват да е топло и по възможност да има гореща супа.Точно това ми се случи днес и по стечение на обстоятелствата имах си точно такава гореща супа да ми сгрее премръзналия организъм.

   Идеята за тази супа дойде... Не зная дали сте забелязали, но доста често използвам този израз в рецептите, защото всяка рецепта е идея родила се от видяна друга, от приготвена стара, от вкусен спомен...както казва Жак Пепен, всяка рецепта е просто идея, която всеки доразвива.Затова и във всяка къща рецептите дори еднакви, се получават различни.

   Та идеята за тази рецепта се роди от една от най-четените и смея да се надявам приготвяни зимни супи от блога, а именно ароматната супа със зелева чорба:

https://svetlalola.blogspot.com/2018/12/blog-post_63.html

защото кога, ако не в началото на зимата когато зелевата чорба е най-вкусна да я използваме и за горещи супи.И така се случи, че хапвайки от месната супа си говорехме дали няма да е също така вкусна и без месо, но с повече картофи за да "оберат" соленото на зелевата чорба и речено сторено, ето как се получи:



Какво използвах:

(като всяка супа така и тук количествата на продуктите нямат такова голямо значение, важно е да не прекалявате с течността.

Затова само подсказвам, че аз приготвям четири порции)


половин стрък праз

глава лук

повече картофи

( под повече имам предвид да преобладават над другите продукти, при мен са три броя)

ориз/ булгур

( може и двете заедно или поотделно - около две супени лъжици)

червен пипер - чаена лъжица

чубрица- чаена лъжица добре стрита

сушена червена чушка накъсана на парченца

олио по желание

(наистина тази супа може да се яде и без да има мазнина, но ако обичате сложете една две супени лъжици)


зелева чорба и вода


  • Нарязваме праза, лука и картофите.
  • В тенджерата ги покриваме с вода и задушаваме до омекване.Добре е да омекнат така в началото, защото прибавите ли зелевата чорба тя ще стегне всичко и ще ви трябва много повече време за приготвяне.Затова нека да се задушат във вода още в началото.
  • Прибавете ориза/ булгура, подправете с чурвения пипер и чубрицата.
  • Ако искате да има мазнина, сложете тук.Долейте вода, ако е поета от зеленчуците.
  • Зеленчуците са готови, ориза или булгура или пък и двете заедно са сварени и заливате със смес от зелева чорба и вода.Разбирате, че е необходимо да разредите чорбата, защото тя е прекалено солена.Затова може да смесите отделно и да опитате как ви е.
  • Оставяте да се готви на слаб котлон десетина минути най-много, просто за да се обединят всички вкусове.
  • И това е... Тази супа няма нужда от застройка.
  • Има обаче един момент, който прави супата още по-вкусна и това е да изчакате с яденето.След час става още по-добра.
  • Поднесете с лют пипер, ако обичате разбира се.





А ако киселото ви зеле вече е готово, защо не опитате другата ми любима зимна супа с кисело зеле:

ЗЕЛЕВА СУПА


или още по-любимият ми борш, така както аз го приготвям:


БОРШ - лесен, вкусен и сгряващ




понеделник, 13 декември 2021 г.

Яхния с телешки джолан и зеленуци

 

   Това е една много семпла откъм изпълнение и съдържание яхния, която обаче има невероятен богат и наситен вкус заради телешкия бульон.Дори бих казала, че има и здравословен ефект, ако отчетем факта колко колаген има в един джолански кокал.


Какво използвах:


телешки джолан с кокал

картофи

моркови

грах

глава лук

две-три супени лъжици домати от консерва

лъжичка червен пипер

сол


  • Това е една семпла и изчистена както ги наричам такива ястия яхния.Няма подправки, само и единствено богатия вкус на месото, овкусил и зеленчуците.
  • Сварявам месото.Дали в обикновена или в тенджера под налягане, първо го кипнете, махнете пяната и тогава продължете.
  • Месото трябва да се отделя от кокала, да се разпада и да можете хубаво да отстраните вкусните парченца в които има истински чист колаген.Тях може да си ги хапнете така.
  • Обезкостяваме месото, като не забравяте да извадите и костния мозък от кокала.
  • Нарязвате лука на ситно, а морковите и картофите на по-големи парчета.
  • Задушавам лука в малко бульон.Когато омекне добавям доматите,червения пипер.
  • Разбърквам и добавям зеленчуците.
  • Заливам с бульона и оставям да се готви.Аз обикновено използвам една дълбока тавичка с капак и слагам във фурната.
  • Когато картофите омекнат, яхнията е готова.
  • Оставяте да си постои, една хубава яхния не се яде веднага.
  • Може да си поръсите магданоз отгоре, ако обичате.


вторник, 7 декември 2021 г.

Козуначени кифлички с орехи

 

  Тази година орехите се представиха малко по добре от миналата когато от три огромни ореха имаше всичко на всичко една кофа.Реколтата сега е доста повече и орехите влизат в повече рецепти.



     Рецептата за тестото е абсолютно същата като за козунака, който се научих да правя и съм повече от доволна от него и който приготвям не само за Великден:

https://svetlalola.blogspot.com/2020/04/blog-post_24.html




Продукти по реда на използване:

60ml топло прясно мляко
една пълна чаена лъжичка суха
супена лъжица захар

три яйца
100 грама масло
три супени лъжици захар
/ аз не ги обичам прекалено сладки, още повече че и поръсвам със захар, но ако ви е малко, прибавете още/

430 грама брашно
щипка сол

ванилия и настъргана лимонова кора / използвам готови пакетчета/


 прясно мляко за намазване на кифличките
захар да поръсване

смлени орехи около три четвърти чаена чаша
/ това обаче е приблизително, просто имайте смлени орехи/



  • Козуначеното тесто обикновено го забърквам в хлебопекарната и по тази причина тези количества са ми от книжката с рецепти към хлебния уред, но може да си го замесите и на ръка разбира се.
  • Смесването на продуктите е в последователността, в която съм ги изброила: първо смесвате топлото мляко с маята и захарта.Прибавяте яйцата, останалата захар, маслото, което сте разтопили предварително, ванилията и лимоновите корички, брашното и щипка сол.
  • Замесвате си перфектна топка тесто.Много го харесвам това тесто, защото е мазно, еластично и не лепне.Работи се много лесно с него особено когато трябва да дърпате и навивате кифлички.
  • Тестото след като е втасало веднъж си го разделяте приблизително на равни части.Аз направих шест кифлички и останалото завъртях на козунак
  • Взимате всяка част и я раздърпвате или разточвате на дебел пласт, поръсвате със смлените орехи и завивате.После осуквате и завивате на охлюв.Разбира се може да си ги завиете, наредите както ви харесва във всякакви форми.Може на плитки...всякак.
  • Кифличките нареждате в тава, в която сте сложили хартия за печене и отново оставяте да втасат.
  • Намазвате кифличките с прясно мляко, нека е на стайна температура.Поръсвате с орехи и захар.
  • Загрявате фурната на 200 градуса без вентилатор и първо печете десет минути на тези градуси, а после намалявате на 180 отново без вентилатор и печете 20-30 минути като след 15тата минута вече ги наглеждайте.Според това колко големи сте ги напарвили, печенето е различно.
  • Вадите готовите кифлички и покривате с кърпа за пет-десет минути.






сряда, 1 декември 2021 г.

Орехов кекс

 

    Това е един обикновен кекс с орехи.Както ще видите в описанието не се прави по някакъв по-различен или уникален начин.Смесвате, бъркате, печете, ядете.
    Този кекс не става бухнал и въздушен, става пухкав и сочен.А сега де, каква е разликата? Както знаете, така де не е задължително да знаете, но аз предпочитам кексовете с прясно мляко, те са ми по пухкави, но за този специално мисля, че киселото мляко повече му прилича.Което не пречи в някой слънчев ден да опитам и с прясно мляко, за което най-вероятно ще научите първи.



Какво използвах:


2 броя яйца (размера е L)

чаена чаша захар ( вместимост 150ml)

1/2 чаена чаша олио ( може половинага количество да замените с разтопено масло)

1/2 чаена чаша кисело мляко

чаена лъжичка бакпулвер

2/3 чаена чаша брашно

2/3 чаена чаша ситно смлени орехи


канела, ванилия

натрошени на едро орехи по желание


Разбиваме яйцата със захарта

Добавяме олиото (олио и масло).

Прибавете ароматите, но не перкалявайте с канелата, около равта чаена лъжичка, толкова и ванилията.

Добавяме киселото мляко, орехите и брашното с бакпулвера.Ако искате сложете и по-едро натрошени орехи, ако обичате да ги усещате в сладкишите.

Разбъркваме си хубава кексова смес и изливаме в намазнена и набрашнена тавичка или форма за кекс.

Печем в загрята предварително на 180 гадуса фурна без вентилатор, като задължително сте сложили скарата на долно ниво.

Печенето е 30-35 минути зависи от формата ви.Ако започне да се препича по кроищата, а в средата е още сурово, метнете отгоре една хартия за печене.

Охлаждате и консумирате както ви харесва.

Разбира се може да поръсите с пудра захар отгоре, ако вида не ви харесва, но за мен това е излишна захар, затова си го оставям грозен.





понеделник, 29 ноември 2021 г.

Палачинки с тиква

 

   От доста време си мислех да ги пробвам тези палачинки.Честно казано бях скептично настроена, защото от различни сладкиши с тиква зная, че реално тиквата не добавя някакъв вкуси понякога ми се вижда безмислено използването ѝ. Тя обаче добавя цвят.А оттук насетне си имаме нужда от цвят и почти е сигурно, че всички имате тиква наоколо или поне не е невъзможно набавянето ѝ.Затова тези палачинки заемат официално място в блога.



    Рецептата видях в един любим мой блог "Скрина на баба".Да, точно така, аз не следя само кулинарни блогове, всякакви следя.Дори тези ежедневните както си ги наричам, са ми особено интересни, дори когато в тях има теми, които са много далеч от моя живот.Та ако и вие сте така, хвърлете поглед в блога на Мария.

http://www.skrinanababa.com/pancakes/



Какво използвах аз:

100 грама тиква /може да е варена,печена,на пара/

150 ml прясно мляко

1 яйце

2 равни супени лъжици кафява захар мусковадо

3-4 препълнени супени бъжици брашно

/ в уточнения ви пиша защо не е точно количеството/

1 чаена лъжичка равна бакпулвер

1 препълнена чаена лъжичка коледни подправки

/аз си имам една такава смес от канела,кардамон,инд.орехче, джиджифил... може да си направите своя, но не се ограничавайте само с канелата/


олио, тиган



Уточнения:

трябва да получите гъста смес като за американски палачинки.Предвид на това, че тиквата ви може да е по-водна, яйцето с различна големина, слагайте брашното на части.Ако ви стане прекалено гъста, разредете с малко вода.

причината да държа толкова много на точно този вид захар е, че тиквата може и да не придава вкус, но една част от великолепния вкус на тези палачинки идва от леко прегорелия вкус именно на тази захар.

какъвто и тиган да използвате, не използвайте масло за намазване, по добре олио,като имайте предвид, че буквално няколко капки ви трябват за да намажете тигана.Ако все пак дърите на масло, капвайте и олио към него, защото то иначе загаря а това не е особено приятно.Този съвет ви го давам всеки път между другото като правим палачинки.

следвайки рецептата приготвих палачинките с прясно мляко, но следващия ще пробвам с кисело, защото откакто правя палачинки с кисело мляко /вижте рецептата за марудници/, някак повече ми харесват така.Но аз уважавам рецептите на всички и първия път винаги ги следвам в основната им част.



След направените уточнея пристъпваме към приготвянето:

  • Пасирате тиквата с прясното мляко, прибавяте яйцето и разбивате.
  • Следва захарта, брашното, бакпулвера и подправките.
  • Получената гъста смес оставете да си опчине докато си приготвите тигана.
  • Тигана през цялото време трябва да не е нагрят силно.
  • Капвате две три капки олио,разнасяте и с черпак си изливате количество за палачинка.
  • С дъното на черпака или с лъжица разнасяте да получите хубав кръг.
  • Когато започнат да се появяват балончета обръщате.
  • Не се притеснявайте, че едната ви страна изглежда по-прегоряла, това не пречи на вкуса, даже обратно.
  • Палачинките на мен лично ми харесаха повече като се охладиха, тогава най-силно се усещаха ароматите, но това оставям на вас да си го решите.




вторник, 23 ноември 2021 г.

Ябълкови бухтички

 

    Не бях пържила нищо от месеци.Аз поначало не пържа, защото винаги се съобразявам с дегустаторите си, на които не е препоръчително да консумират пържено.Само че този път поради едни такива мои си причини, реших да си направя бухтички и то пържени и то с ябълки и то с много ванилия и лимонови корички.Отхапваш аромат, това се получи.




Какво е необходимо:


едно яйце

половин чаена лъжичка сол

две супени лъжици захар / московадо при мен,/

125 ml кисело мляко

три супени лъжици олио

една ябълка нарязана на много малки парченца

 240 грама брашно (имайте под ръка още една лъжица)

чаена лъжичка бакпулвер

много ванилия / аз използвам бурбонска ванилена захар/

лимонови/портокалови корички - най-малко една супена лъжица


олио за пържене

клистална захар и канела



Смесвате всичко в тази последователност, в която съм ви подредила продуктите.

Има една тънкост, ако сте рещили да настържете ябълката, нека е на едро и изстискайте течността от плода.

Разбърквате много гъсто тесто, такова че да може да го оформяте с ръце.

Уточнение: първо сложете около 230 грама от брашното и ако прецените, че ви е достатъчно не слагайте останалото.Това уточнение го правя както заради ябълките (може вашите да са по-малки или по-големи), така и заради киселото мляко.Ако е по-течно ще ви трябва всичкото брашно, че даже и още малко и обратно.

В купа или голяма чиния си смесвате кристална захар и канела.

Загрявате олио.

Откъсвате парче от тестото и си оформяте бухтичка.Не я правете прекалено голяма, защото няма да се изпържи добре.Може и да разточите и да си нарежете тестото.

Пускате в горещата мазнина и изпържвате.Щом станат златисти, обръщате.

Готовите бухтички веднага слагате в захарнокалената смес и овалвате.Изтупвате и нареждате в чиния за сервиране.

Съвет: Опитайте първите една или две бухтички, разчупете ги и вижте как са се изпържили.Това ще ви подскаже дали ви е правилна големината.



понеделник, 22 ноември 2021 г.

Киш с броколи и бутер тесто

 

    Настоящата рецепта е нещо като вариант на моя киш с праз, който е просто великолепен.Ако не сте опитали още, опитайте и него.Рецептата е както винаги на познатото място: https://svetlalola.blogspot.com/2020/12/blog-post.html

    



Какво използвах аз:


Всичко зависи колко и какви сирена обичате.

Може да импровизирате и във вида и в количествата, според това колко са солени.


половин глава свежо броколи нарязано на ситно

пушено сирене - около 100 грама

топено сирене / тип " Филаделфия"/ - 2-3 супени лъжици

гауда нарязана на кубчета - около 100 грама

две яйца


бутер тесто - бутер тестото го съобразявате според тавичката си

/ 200 грама използвам за тавичка с диаметър 23 см/


ако обичате синьо сирене, натрошете си и от него, защото броколите са родени да бъдат съчетавани със синьо сирене



  • Взимате си тавичката, в която ще печете киша и според нея си отрязвате парче от бутер тестото.
  • В моя случай киша стана по-висок, защото използвах по-тясна и по-висока, но за рецептата ви посочвам продукти и тесто за тавичка с диаметър 23 см
  • Слагате си хартия за печене, върху нея разполагате тестото и тогава прехвърляте в тавичката и оформяте бордовете.
  • Ако не ви пречи и дори обичате броколите да са хрупкави като мен, използвайте ги сурови, ако ли не, бланширйте предварително и тогава нарежете на ситно като много добре попийте излишната вода.
  • Смесвате си нарязано на ситно (или настъргано) пушено сирене, гаудата, яйцата, топеното сирене, броколите също нарязани на малки парченца
  • В загрята на 200 градуса слагате тавичката с бутер тестото, което сте надупчили с вилица и печете докато започне да става златисто (започне да става, а не вече да е станало)
  • Изсипвате сместа със сирената и допичате докато стегне.
  • За разлика от киша с праз, тук не поръсвам с кашкавал, но ако искате, направете го.


неделя, 14 ноември 2021 г.

Чеснови пияни гъбки за мезе и не само


   На мен гъбите никога не са ми достатъчни когато започна да си пълня торбичката в магазина.Слагам и слагам и чак в къщи малко се стряскам, че съм прекалила.Най-хубавото на излишните гъби е, че могат да се използват за едни от най-вкусните супи, а в супата количеството е от малко до много.Затова потреса от купеното количество бързо ми минава.

   Двете ми най-любими гъбени супи са тези и не е нужно да имате излишни гъби за да си ги направите, както аз правя особено през зимата:




 

   Тази рецепта е за тези от вас или нас, защото съм в тази група, които обичат тръпчивия и леко горчив вкус на вино.Ако имате съмнения дали обичате или не, намалете количеството вино и ще имате основно чеснови гъбки.

   Ако искате да изглеждат по ефектно в чинията вземете си малки гъбки с еднаква големина.Ако няма да ги носите на изложба обаче, използвайте всякакви размери, които ще нарежете на половинки или четвъртинки.




Какво използвах за около две порции:

гъби - 250 грама
масло - пълна супена лъжица
олио - една супена лъжица
счукан чесън - равна супена лъжица
бяло вино - половин чаена чаша
магданоз
сол и черен пипер

Това си е тежко ястие, затова не трябва да се прекалява с него.Но е вкусно и преяждането си е на лична отговорност.Аз прекалих, признавам си.

За протокола само да отбележа, че от опитване, за малко да не останат гъби за снимки, затова са толкова малко, но вие сте се досетили вече, че 250 грама са доста повече от тези в тиганчето ми.

  • Загрявате тигана, но не прекалено силно.Средна степен.Не искаме нищо да прегори.
  • Пускате маслото и олиото, което няма да позволи на маслото да изгори.
  • Малко преди да се разтопи маслото слагате гъбките.За по лесно, не ги обръщайте, ами ги търкаляйте в тигана като го разклащате.
  • Когато се запържат пускате счукания чесън, разбърквате и заливате с бялото вино.Внимавайте, защото пръска!
  • Когато омекнат и се изпари течността поръсвате със сол.Ако котлона ви е доста загрят, това ще отнеме само три-четири минути.
  • Поръсвате с прясно нарязан магданоз и много прясно смлян черен пипер.
  • По желание като ги сервирате може да поръсиге и с настърган кашкавал, който ще се разтопи от топлината и насладата ще е още по-голяма.

Тези гъбки може да ги направите още по-по-най като ги сервирате върху качамак.Това си заслужаваше отделна рецепта, която може да намерите тук:


сряда, 10 ноември 2021 г.

Сладкиш с орехова коричка

 

     Този десерт се получи благодарение на любезното съдействие на една нова чиния за кекс, която си купих и която исках да използвам възможно най-скоро.Поради тази причина той е печен в тясна тавичка, но може да е във всякаква.Дори си мисля, че в една по широка ще е още по интересен.


   За тези от вас, които са си помислили, че това е някакъв сложен сладкиш искам веднага да ги успокоя, че това си е един най-обикновен кекс с една много необикновена коричка, която се прави лесно.Тя има обаче един сериозен проблем и това е, че има опасност да изядете сместта за нея още преди да сте я разпределили върху кексовата смес.Защото тя е неустоимо вкусна и ароматна, прибавете и маслена и съвсем сериозно ви казвам да внимавате като облизвате лъжицата да не се разсеяте и да си гребнете и от плънката.



   Идеята за сладкиша дойде от тази рецепта http://fedorcka.blogspot.com/2020/08/blog-post_22.html

   В действителност, аз използвах само идеята за ореховата част, а кексовата смес си е моята рецепта, която използвам.Аз съм привърженик на кексовете с прясно мляко или обикновена вода, с кисело мляко нещо не са ми много по вкуса и не ми се получават така добре както тези с прясно и вода.Затова изобщо не го мислих как да бъде основната част на сладкиша.Понякога нещо обикновено върши прекрасна работа с малко разкрасяване или добавяне на нещо интересно както е в случая нашата орехова коричка.



Какво използвах:

/чашата ми е малка с вместимост 150ml/

две яйца 

една чаена чаша захар

три супени лъжици олио

една чаена чаша прясно мляко

чаена лъжичка бакпулвер

бурбонска  ванилова захар / лимонови корички

две чаени чаши брашно 

/възможно е да ви потрябва още една супена лъжица, зависи от яйцата/

щипка сол


За ореховата коричка:

една чаена чаша натрошени орехи

/не ги смилайте, а натрошете за да се усещат и изпекат, което ще добави и допълнителен аромат на печени ядки/

една перпълнена лъжица кафява захар мусковадо 

/ и нормална кафява става/

супена лъжица канела

40 грама меко масло

щипка сол





  • Разбиваме си яцата със захарта, добавяме олиото прясното мляко, ванилията и лимоновите корички (тези лимонови корички са готови купени, защото много ги харесвам, ако си правите вие не прекалявайте с количеството, осколо една пълна чаена лъжичка е достатъчна)
  • Накрая добавяме брашното с бакпулвера и щипката сол.Нарочно съм ви написала, че може да ви потрябва още малко, трябва да получите гъста смес като за кекс.Нищо необикновено и сложно.
  • В отделен съд смесете размекнато масло с кафява захар, канела, щипка сол и орехите.Хубаво размесвате и се стараете да не прекалите с опитването.
  • В тавичка сагате хартия за печене и изливате кексовата смес.С помоща на лъжица слагате на места от ореховата смес и съвсем леко натискате.
  • Тънкостта при кексовете в които има някакви добавки е по бавното печене.Ако беше обикновен кекс щях да си го засиля на 200 и да не се занимавам.Тук обаче свалих скарата на печката на най-долното място и пуснах фурната а се загрее до 180 градуса.
  • Слагате тавичката в горещата фурна и след 30 минути проверете.С шиш или нож както ви е удобно.Проверете на няколко места защото ореховата смес на места "слиза" по надолу и малко ще забави печенето.
  • Уточнение: Ореховата смес не я изливате отгоре а нареждате с лъжица по малко.Покривате почти цялата повърхност, но трябва да севижда и кексовата част, която ще се надигне малко около орехите и ще се изпече добре.