Страници

четвъртък, 16 септември 2021 г.

Сладкиш със сини сливи и крема сирене

 



   Наличието на много сини сливи тази година по дърветата на село, наложи търсенето на всякакви начини за обработка и съхранение.Много идеи получих, доста почерпки направих.А това е сладкиша, който всички харесват и съм правила с различни плодове.Дойде времето да го пробвам и със сини сливи.
   Очаквано си стана прекрасен.Леко го препичам вече, след като веднъж го забравих и се оказа, че коричката така има невероятен маслен и карамелен вкус, който разкошно се балансира с крема сиренето като плънка.В другите сладкиши досега слагах извара, която при необходимост смесвах с крема сирене, но сега реших да е само с крема сирене.От една страна то си е твърдо и от друга мааалко по-солено, което ми дойде много добре като вкус в контраст със сладкия блат.



Какво използвах аз:
 тавичката ми е с диаметър 23 см
чашата с вместимост 200 ml


2бр. яйца
чаена чаша захар
/напоследък намалявам количеството и сложих две трети, но ако обичате сладко сложете си цяла/
60 грама разтопено масло
чаена чаша брашно
чаена равна лъжичка бакпулвер
чаена лъжичка бурбонска ванилена захар или нормална ванилия

четири супени лъжици твърдо крема сирене
един белтък от малко яйце
чаена лъжичка бурбонска ванилена захар
по желание добавете пудра захар

сини сливи

пудра захар за поръсване





  • Разбиваме яйцата със захарта и мекото масло.
  • Добавяме брашното с бакпулвера и бурбонската ванилена захар/ ванилия.Получаваме сравнително гъста смес, но не я разреждайте.
  • В друг съд смесваме крема сиренето, белтъка и отново ароматизираме с бурбонска захар/ванилия.Съвет: разбийте яйцето отделно и вземете само част от него, ако ви е голямо и прецените, че сместа ще стане рядка.Трябва да е гъста смес.Ако нямате ванилена захар, а сложите обикновена ванилия и искате и крема сиренето да е сладко, добавете и в тази смес пудра захар.
  • Нарязваме плодовете.
  • В тавичка слагаме хартия за печене и изливаме кексовата смес
  • С лъжица взимаме от крема сиренето и слагате само места, не покривайте всичко отгоре.При печене кексовата част ще се надигне около тази с крема сирене и ще стане на вълни.
  • Отгоре слагаме плодовете, като аз ги мушвах парченце по парченце в сладкиша.
  • Пекох на 190 градуса около 20-25 минути, сладкиша е тънък и затова, ако използвате по тесен съд обаче, може да се наложи малко повече печене 
  • Сладкиша изглежда леко прегорял, но ви уверявам че точно това е причината да има прекрасен карамелен вкус балансиран от кремата сирене.
  • Поръсвате съвсем леко с пудра захар отгоре по скоро за красота, отколкото за още сладост и нареждате по желание и пресни плодове.







понеделник, 13 септември 2021 г.

Райски изглед или как един язовир може те остави без думи / екопътека "Райски изглед"/

 



    Аз съм човек, който намира красота навсякъде или поне се опитвам да не гледам дълго в грозните посоки.Ще прозвучи като най-голямото клише от разказите и пътеписите, но наистина има места, които те оставят без дъх.И освен, че не успявах да обхвана всичко с очите, исках да си консервирам тези гледки в много снимки.И когато едни снимки имат да стават, те се получават без никакви усилия. защото природата е тази, която ви позира.Без никаква фотографска намеса, освен че се оказах на това място в подхоящото време, с правилните облаци и предиобедно слънце.Как може един язовир да изглежда така нереално красив откъм цветове и красота?

















на билото е равно


не си личи, но пътеката е доста полегата

такива табели ще ви ориентират за посоката

по средата на пътеката

   
   Тръгвайки към Кърджали предварително бяхме решили, че ще стигнем до града и оттам ще поемем към екопътеката, въпреки че Гугъл ни даваше вариант да спестим време и километри минавайки през села отбивайки се преди града.Но ние стигнахме града и се отправихме натам.Гугълската навигация ни отведе на мястото като разбира се спирахме да поглеждаме към язовира и скалите над пътя.За тези от вас, които искат по-подробна информация, пътеката се намира между село Пъдарци и хотел "Боровица".
   Началото на пътеката е обозначено с голямо табло, което няма как да подминете.Като разстояние и време, пътеката не е дълга, но е изкачване.Нагоре и нагоре.Маркирана е добре, така че няма опасност да излезете от пътя.Дали е маркировка от жълто и бяло или бели табели оказващи посоката, изгубване няма.Обаче ми се "взе душата".Може би защото все имах чувството, че трябва да съм стигнала, а този изглед така и не се появяваше.Може би защото имах нагласата, че е лесна пътека, а може би защото нямах търпение да стигна, но не ми беше съвсем лесно изкачването.А това лято навъртяхме доста километри нагоре надолу по нашата планина и не очаквах блузата ми догоре да е във втечнено състояние.Стигнахме с кучето билото, а пътеката взе да се спуска надолу.Честно ви признавам, това не го очаквах.Не стига, че вървях нагоре, ами сега и надолу ли? И тъкмо да помисля, че нещо съм объркала и е трябвало да завия някъде другаде, когато между клоните мярнах знамето, което от снимки знаех, че се намира където отивам.Дарвине, казах на куч, дай да се напънем още малко.
   И стигнахме...И останахме без думи.
   Както винаги ние пристигаме навсякъде преди всички и това ми дава възможност да си се насладя на гледките и местата без да деля снимка с други хора или да изчаквам всички да се нагласят и напозират.Горе има сложени няколко пейки да седне човек да си погледа, но аз бях прекалено развълнувана за да сядам, а и до най-долната пейка малко се страхувах да отида.Най вече защото и кучето върви след мен и се притесних да не стигне долу по бързия начин.
   На връщане, което вече беше по-бързо разбира се, започнахме да срещаме и други хора да се изкачват нагоре.Внимавайте на слизане, на места пътеката е от ситни камъчета и се хлъзга, особено ако сте закачени за куче, което няма търпение да слезе долу и да разказва на другите.Така де.

   Изкачване, гледане, снимане, слизане ни отне около два часа и малко отгоре.

   Степен на трудност: средно, когато знаете какво ви очаква.Въпреки, че за мен не беше лека, за подготвени хора, за които върховете са като разходка в парка, може дори да е като песен изкачването.

   Заслужава ли си? Изобщо не задавайте този въпрос, невероятно е.





Фокача с маслини, чери доматчета и розмарин

 

    Аромата на маслини, зехтин, печени домати и розмарин мога да си го нося по мен като парфюм.Толкова е свеж и апетитен.





Какво е необходимо:

това е малка фокача, искаме да е плоска за да не се изгубят доматките и маслините

чашата е с вместимост 150ml


две чаши и половина брашно

супена лъжица захар 

чаена лъжичка мая

непълна чаена чаша топла вода

половин чаша зехтин

щипка сол


зехтин за поръсване след печене

чери доматчета

натурални маслини



     Правя такова малко количество, защото не обичам храната да остава за после.Обичам всичко да се изяде и ако толкова много се хареса, предпочитам да повторя, отколкото да остане.

  • В купа изсипвате брашното.
  • Правите кладенче и изливате половината чаша топла вода, слагате сухата мая и захарта.Захарта е повече от обичайното количество, което слагам в тесто, защото искам тестото да е леко сладко, тъй като ще го гарнираме с кисели черита и солени маслини.Трябва ни контраст за да е още по-вкусно.
  • Маята шупва, добавяте зехтина,поръсвате солта върху брашното и чак тогава останалата вода за да прецените как ще ви е.Знаете как става понякога с количествата брашно и вода.Затова постепенно се добавя останалата вода.
  • Разбъркате си меко и мазно тесто.Аз забърквам с шпатула за да се смеси всичко добре, особено зехтина.
  • Оставяте да си втаса на топло.Обема се удвоява.
  • В тавичка слагате хартия за печене и прехвърляте тестото.Намазнявате си със зехтин пръстите и правите дупки навсякъде.Получавате хълмисто тесто така да се каже.
  • Включвате фурната на 230 градуса.
  • Докато фурната се загрее оставяте тестото на спокойствие.
  • Когато загрее нареждате чери доматчета, маслини на които сте махнали костилките.
  • Поръсвате с розмарин.
  • Печете на тези градуси десетина минути и намалявате на 200 градуса.Образува се златиста коричка.Проверете със шиш или надигнете хартията и ако и отдолу е зачервена, фокачака е готова.
  • Фокачака е плоска и малка, затова не ѝ трябва много печене.
  • Вадите от фурната и намазвате със зехтин.Ако не обичате пропуснете, но става върховно.
  • Покрийте с кърпа и оставете да си почине.




петък, 3 септември 2021 г.

Есенна Павлова или Павлова с праскови и мед

 

Всяко нещо, пък било то и рецепта си има своето време да се случи.
Знаете, че аз съм скарана със сладкишите.Имам толкова несполучливи и изхвърлени, че нормален човек не би припарил до захар на мое място.Аз обаче от време на време се ентусиазирам и пробвам пак и пак, докато веднъж на десет неуспеха постигам успех и то зашеметяващ.Сериозно, чак и аз не вярвам какъв разкош ми се получи този път.



Никога не съм приготвяла известния сладкиш Павлова...никогда!
Човек, който се проваля с кекс е нормално да стои далеч от такива рецепти.А то може и затова да ми се получи, Вселената се смили над сладкарската ми душа.
Разбира се нямаше да повярвате, че съм я направила, ако не ви призная, че и тук се проявих, забравих ванилията и докато пазех едни сини сливи за нея, за да има контраст и в снимката, някой ги изял.Трябваше телена мрежа да им сложа...с ток по нея.Но както и да е, каквото е, такова е.Трябваше да избирам или да снимам с праскови и круши или да отложа за да имам различни плодове за контраст.Оказа се обаче, че с праскови се получи толкова вкусна комбинация, че други плодове дори за снимка просто не ми трябваха.И ако възниква у вас въпроса защо моята Павлова не е като всички останали, аз ще ви отговоря, че според мен всеки един дори да спазва оригинална рецепта, трябва да добавя и нещо от себе си, така всеки ще е оригинален и неповторим, а нали в това се изразява кулинарния свят, в своята разнообразност.Иначе целия свят щяхме да готвим по един рецептурник.


Споделяла съм, че не обичам прекалено сладко, по тази причина захар използвах само в основата, в крема си имаше от сметаната ( дори бих използвала и сметана, която не е сладка, защото в целувчения блат има достатъчно).Това, което направих по-различно от рецептите, които съм чела е, че вместо сладко, вместо пудра захар отгоре и още захар в крема, аз поръсих сладкиша с мед. В комбинация с наличните праскови и круши се получи наистина добра комбинация.Леко трапчиви плодове със сладката основа и меда.
Идеята с меда ми дойде от един летен крем с кисело мляко и заквасена сметана, в който слагам мед и отгоре плодове и е супер.По същия начин се получи и тук.Лек меден вкус, аромат на мед също, абе изобщо разкошотия както казва един приятел.



За насоки използвах рецептата в този блог: торта Павлова
Аз разбира се намалих и промених количествата в процеса на работа и въпреки това получих една доста голяма Павлова.Честно, не съм предполагала, че от два белтъка ще се получи сладкиш за трима с допълнително.



Какво използвах:

тъй като е повече от вероятно да искате да си направите по-голямо количество, увеличете, но може при печене да разделите на две или повече и да имате мини павлови, зависи и от тавата ви

два белтъка (яйцата ми са размер L)
100 грама пудра захар
половин чаена лъжичка ябълков оцет
равна чаена лъжичка царевично нишесте
ванилия

за крема :

100 ml готварска сметана
три препълнени лъжици заквасена сметана


супена лъжица мед
(може и повече, ако обичате)

плодове: хареса ми с праскови, особено тези които имат леко трапчива нотка, защото добре се балансира със сладката основа


миксер
( знаете или пък не, аз обикновено си ползвам добрата стара готварска тел, но тук ще ви трябва техника)



  • Изваждате си миксера.Ако имате робот или човешки помощник, ползвайте ги.
  • В купа слагаме отделените белтъци.
  • Разбивате ги като добавяте пудрата захар на части.Разбивате, разбивате докато останете без ръка в моя случай и започнат да ви минават мисли, защо не си забърках един яйчен крем ами се занимавам с това.
  • В един момент обаче сместта най-накрая става гъста и ако обърнете купата си остава вътре.Не пробвайте този номер, ако не сте сигурни.Ако почнете да обръщате пред две минути купата, ще започвате всичко отначало през две минути.Десет минути със сигурност имаше, сториха ми се колкото две прекъсвания за реклами, толкова много.
  • Прибавяте оцета и нишестето и врътвате един два пъти миксера за да се смеси добре.
  • Някъде по средата на биенето на белтъците си включвате фурната на 150 градуса да се загрява и да е готова.
  • В тавичка върху хартия за печене изсипвате белтъчената или целучената смес ( след толкова биене на тези белтъци, аз не бих я наричала целувчена, но от мен да мине)
  • Така си я разпределяте сместта, че да се образува кратер в средата.Дупка, вдлъбнато, каквото там, но когато се изпече трябва да има къде да сложите крема.Аз нямам пош и дори да имах пак нямаше да го цапам, защото така разбъркано някак повече е в мой стил, отколкото изваяно с форма.
  • Печете. В оригиналната рецепта печенето беше час и половина, но моето количество беше наполовина и затова пекох около 45 минути.В някакъв момент ще видите, че е стегнало и започне ли да става леко златисто спирайте фурната.
  • Оставяте да се охлади и си приготвяте крема.
  • Разбивате готварската сметана, прибавяте заквасената.Тъй като в целувчения блат има доста захар, а и моята сметана е сладка, разбира се не сложих захар.
  • Крема си го разпределяте върху блата, но не до края а само в средата
  • Отгоре на тънка струя си напръсквате меда.
  • Плодовете може а ги нарежете отгоре, може при сервиране.Но цялата тази сладка и лека вкусотия си иска плод и леко трапчивите праскови в моя случай се оказаха добро попадение.
  • Така че, излезте от традиционната Павлова с малини, ягоди и боровинки и опитайте моята в есенен вариант.
Ще се радвам да споделите резултати!









петък, 27 август 2021 г.

Рила.Черната скала

 

    
    Името е страшно, мястото е приказно.Час и половина черен път ще ви отведат до едни невероятни гледки, каквито само високите планини могат да ви дадат.А хубавото на това място е, че ще тръгнете от високо и ще стигнете още по-високо без изобщо да се изморите.Причината за лесното изкачване е, че тъй като това е път, а не горска пътека, той се вие плавно нагоре.И да, може да го минете и с кола, но защо да го правите ако може да се разходите сред тези величествени борове, на които за да видите върховете, задължително ще ви падне шапката.
   Мястото на тръгване към Черната скала и Гугъл го знае ако го питате.Ако не питате, мястото е Боровец, близо до вилите Ягода и Малина.Преди или след зависи откъде идвате.Ние на идване го подминахме, защото точно там има стр ителни работи и багери и камиони закриваха табелата, оказваща посоката.Затова се оглеждайте за широко място и едно дърво с табела.С питане също става.

















Ако сте наоколо и си търсите пътеки, с две ръце препоръчвам екопътека "Бели Искър".Приятна, равна, шарени сянки, място за почивки....Всичко си има.

Екопътека БЕЛИ ИСКЪР