Страници

вторник, 29 юни 2021 г.

Бяла река, красотата на природата в една пътека

 

   
   Това не е пътепис, това е споделена моя радост от разходката ни до и из това прекрасно място.Природата в цялата си прелест събрана в една екопътека.Зеленина, свеж въздух, буйната вода уловена в тази река, която пада, блъска се в тесните си брегове, пени се недоволно от нещо си и прави всичко в бяла пяна.И това на няколко километра от Калофер.
   "Удивително" и "невъобразимо красиво" бяха думите, които чувах около мен непрекъснато.



   Пристигнахме рано.Ние сме си свикнали където и да е да сме преди всички.Да избегнем тълпите или горещината, ако сме някъде през лятото.Спряхме колата и докато се оглеждахме накъде да продължим една малка рошава глава изникна до мен.По навик аз веднага започнах да търся какво имаме за ядене за да почерпим малкото гостенче.За такива случаи винаги си оставям част от закуската и баничката ми веднага беше приета с радост.
   Наметнахме якетата, преметнахме раничките на гръб и тръгнахме.И не бяхме сами.Кученцето веднага се произведе в наш водач и тръгна по пътеката.През цялото време беше с нас, посочваше ни правилната посока, изчакваше ни.На места честно казано умирах от ужас да не падне особено по едни стръмни стълби надолу и по хлъзгавите мостове, но опитния водач изобщо не трепна, явно беше минавала пътеката неведнъж.
   Сутринта беше хладна, а над реката, която в началото на пътеката е сравнително спокойна се стелеше лека мъгла.Беше влажно,тревата натежала от роса, но пътеката понеже е доста добре утъпкана не беше хлъзгава и кална.Само там където минавахме над реката по мостове и стълби, дървото беше поело доста вода и се наложи да се държим здраво.По мостовете преминавахме по един както и беше написано на няколко предупредителни табели.Цялата екопътека е направена с много мисъл да се слее с природата и човек да се наслади на цялата ѝ прелест.В такива моменти ми се иска да зная имената на хората, "виновни" за това да можем да се насладим на тази красота по един по-лесен и достъпен начин и да им благодаря.Благодаря!
   Пътеката се минава във водната си час за около час и половина, като включвам спирането, снимането, възхищаването.През цялото време водата бучи под вас и около вас.На много места има карти, има опознавателни табели със снимки и описания какви растения и животни се срещат наоколо.Хубавото на тази пътека е, че прави своеобразен кръг, като можете да се върнете по всяко време, ако почувствате такава необходимост.Разбира се всеки може да даде назад, но на тази пътека връщането е по друга пътека, която е съвсем равна и насред гората.И както леко се спускате без никакво усилие стигате до изходната точка...И ви се приисква да я повторите.
    Накрая малката ни водачка ни изпрати до манастира, седна пред входа му и зачака може би следващата си група.Никой не можа да ми каже името ѝ, то и нямаше кой по това време, но ако отидете и разберете, ще ви моля да ми споделите.Както да ѝ пратите поздрави и да знаете, това куче знае пътя.
   Стигнали сте до тук, разгледайте и манастира.За него аз вече съм ви разказвала преди, когато в един ден разгледахме всички подбалкански манастири, една екскурзия която препоръчвам да си направите, защото някои от манастирите са наистина много красиви.




   Когато става въпрос за екопътеки, за обекти свързани с ходене за достигането им, винаги ми се е искало да напиша следния съвет към всички: погледнете как изглежда блогъра написал пътеписа с указания.Защото има значение дали "минах пътя за половин час без усилия" са написани от подготвен или средностатистически турист както съм аз например.Мен като ме видите, ще си кажете, щом тя може, значи и аз мога.Това важи и за тази пътека.Не казвам че е невъзможна или сложна, напротив направена е максимално удобно, но все пак има някои ограничения.Всеки си знае възможностите, така е и с мен и затова аз не стигнах до върха, докъдето продължава пътеката.За мен най-красивата част е тази около реката, аз нея исках да видя най-много, но разбира се ако можете и искате, давайте до върха.
    Личното ми мнение е, че не е много удачно да се отиде там с малки дечица, особено ако е влажно.Защото трябва да внимавате както за себе си, така и за тях.Изкачването е добре, въпреки че импровизираните стълби на места са високи и стръмни, но не непреодолими и най-отговорно заявявам, че е подходяща за всички, защото и аз бях с различни по тегло и възраст хора.Спускането обаче по дървените стълби трябва да е с повишено внимание.Същото важи и за четириногите, може да се изплашат от водопадите, от мостовете, от шумната вода.По тази причина въпреки, че рядко съм без куче на път, този път оставихме ушко в къщи.Но както разбрахте пак си бяхме с куче