Страници

събота, 25 юни 2022 г.

Дип от печени зеленчуци, сирене фета и листа от целина

 
   Ако смелите или пасирате зеленчуците малко по-едро може да го наречем и разядка.Аз обаче исках да се получи максимално фино като консистенция ( не ми се получи идеално, защото чопъра ми е малък, но все пак  е по-гладко от обикновено) и затова го кръщавам малко по изискано, дип.Но в този блог важен е вкуса, а имената са само за заглавие.



   Това лято съм ви намислила страхотни летни рецепти.Нямате си на идея колко се вълнувам да ги изпробвам и после да ви ги разкажа.Някои от тях са записани, други са ми в главата, на трети попаднах и запазих в Инстаграм.Мисля, че няма да ви разочаровам, ако наминавате за идеи наоколо.
   Първата вече е във фурната.Тъй като ме нямаше няколко дена, имам няколко вида зеленчуци, които са леко омекнали или пък малко и самостоятелно не стават за нещо основно.Но както в един гювеч уж слагаме по малко от всичко, а на накрая получаваме много, така и от тази рецепта очаквам да получа от малко, доста голямо количество.
   


  

    С тази рецепта ще ви покажа как да оползотворите останали зеленчуци в един много вкусен дип с печени зеленчуци, сирене фета и листа от целина или както аз ги наричам кервиз.


Какво е необходимо:


Тиквичка

Два домата

Червена чушка

Зелена чушка

Няколко скилидки чесън

Глава лук ( моят е червен)


Стрък кервиз (листа целина)

Сирене фета или бяло саламурено - 100-120 грама (накрая като опитвате, може да добавите още или пък сложете половината, опитайте и преценете, защото и солта в сиренето е от значение)

Зехтин

Сол 



  • Нарязвате зеленчуците на големи парчета и ги нареждате в тавичка
  • Скилидките чесън трябва да са покрити за да не прегорят
  • На 200 градуса печем зеленчуците без кервиза
  • Печените зеленчуци, които са омекнали, но не са загорели пасираме/мелим заедно с нарязани листа кервиз/целина, сиренето и накрая капваме зехтин.При мен зехтина е съвсем малко, около супена лъжица
  • Посолете само ако сиренето ви не е солено


Допълнения:

Поради различната големина на зеленчуците, пропорциите им в дипа е малко трудно да ги опиша, но според мен когато всичко е почти еднакво е най- вкусно.Може би трябва да се внимава с доматите, тъй като може да са по-кисели.Ако това е така може да се сложи повече лук или пък червена чушка или "да разредите" с тиквичка.

Сиренето не е задължително да е фета, аз имах такова и реших, че с него ще стане по фин самия дип, но ако нямах щях да си сложа доброто старо бяло саламура сирене.Сега се сещам, че ако имате останало крема сирене, може да го добавите.

Ако обичате чесън, този дип носи и на пресен, т.е. като го пасирате може да сложите малко пресован и да разбъркате.

Дипът се хапва намазан на филийки, но може да си го загребвате и с пресни зеленчуци нарязани на жулиени като моркови, краставица, чушки...

Ако не обичате целина, използвайте магданоз или копър или и двете






Ако обичате разядки, една от най-старите публикации в блога е точно за разядки:

ЛЕТНИ РАЗЯДКИ

 И една много свежа разядка с тиквички, която също препоръчвам ако примерно тиквичките ви са започнали да омекват, тази е много подходящ начин да ги напарвите вкусни:

РАЗЯДКА С ТИКВИЧКИ И ОРЕХИ





понеделник, 20 юни 2022 г.

Паста в печен доматен сос и сирена

 

   От доста време вариации на тази рецепта се въртят в Инстаграм.Почти няма ден, в който да не "налетя" на клип с приготвянето ѝ.В тавичка нареждат чери доматчета, най вече защото те изглеждат много красиво, по средата слагат парче сирене и запичат.По някое време добавят и пастата, заливат с малко вода или мляко и всичко се пече до готовност.
   И ето че тези дни на щанда за намалени продукти и промоции, който аз винаги задължително порверявам, попаднах на всякакви видове сирена и просто не можех да пропусна да не сложа няколко в кошницата.После се сетих за тези модени рецепти и всичко се нареди.




   Това е рецепта от типа "колкото и каквото ви харесва"


Уточнения:

аз нямам в момента чери доматчета, но и да имах при всики положения предпочитам големи домати, затова използвах такива нарязани на парчета.Може да не е толкова красиво, но все пак в една рецепта гоним и вкуса, нали?

моето сирене е френско меко сирене ( така пише на етикета), но на вкус е като ементал с лека горчива нотка.Което го прави идеално за комбинация с кисели домати и паста.

тъй като и доматите и сиренето при печене пуснаха доста течност, не се наложи да добавям друга.Ако при вас има нужда, съветвам ви да добавите малко гореща вода, а не бульон например.Тук търсим вкуса на домати и сирене и всякакви други аромати ще покрият това, а ние не искаме да получаваме друга рецепта

въпреки, че много блогъри слагаха сурова паста още в началото на печенето, аз предпочетох да приготвя полусварена паста и да запека доматите и сиренето самостоятелно в началото.Честно ви казвам, после когато пастата се довари или по скоро допече в соса и попи всичките аромати на сиренето се получи нещо божествено.Зная, че май това го каздвам на всяка нова рецепта, но наистина е така в този случай.

сиренето може да е всякакво, включително и бяло саламурено сирене

за подправки може да използвате нещо любимо, което би се съчетало със сирене, аз предпочетох вкуса да е само на сиренето тъй като моето си имаше по-специфичен вкус между бри и синьо сирене и всяка подправка щеше да ми развали този вкус.Ако използвах по обикновено сирене, щях да сложа сух или пресен босилек.




Какво използвах:

количествата реално не ви трябват, само идеята е важна


домати

сирене

зехтин

паста


И това, ако не са най-лесните продукти на света!!!


  • В съд за печене капвате малко зехтин.
  • Нарязвате домати и ги нареждате.
  • Взимате парче сирене каквото и колкото обичате и го слагате в средата.
  • Ако сиренето ви няма някакви свои си аромати, както е ементала примерно, сложете си подправка като сух или пресен босилек.
  • Печете.
  • Когато и сиренето и доматите си пуснат течност, извадете и намачкайте всичко.
  • Добавете полусварена паста пак каквато вие си решите, разбъркайте и допечете.
  • Нека пастата поеме всичката течност.
  • Ако решите, че течността не е достатъчна, добавете малко топла вода.
  • Накрая поръсете с малко зехтин и ако при сервиране не ви е достатъчен вкуса на сиренето или пък не ви е достатъмно солено, поръсете с пармезан.





петък, 17 юни 2022 г.

Сладкиш с овесени ядки и череши

 

   Може да го наречем и овесени барчета с череши, но мен ако питате това нещо се яде с лъжица.
   Да , аз го нарязах на барчета-пастички, но ако не държите на презентацията може да си го загребете с лъжица.
   Странното на този дерт обаче е, че се предполага да е изстуден, той обаче е страшно вкусен и топъл.Нищо, че има млечен крем, че и плодове, много ми хареса топъл.



   Веднага си посочвам и откъде дойде идеята, защото аз много държа на това, нищо че често виждам мои рецепти просто преписани или пък споменато само моето име, без конкретна връзка с блога и рецептата.Както ще видите използвах само някои съставки от оригинала и получих съвсем различна рецепта, но все пак държа да знаете, а може и повече да ви хареса оригинала:

https://www.homecookingadventure.com/raspberry-yogurt-bars/




Какво използвах аз:


чаена чаша овесени ядки ( чаша с вместимост 250 ml)

половин чаена чаша нерафинирана захар (Мусковадо) - използвах такава не по диетични причини, а защото придава страхотен и вкус и аромат 

Допълнение: споделихте ми, че на някои от вас е било прекалено сладко, затова сложете половината, опитайте от сместа и си я нагласете на сладост

60 грама масло

две супени лъжици оризово брашно ( аз просто исках да използвам едни остатъци, затова ако янмате сложете обикновено пшенично)

1 ч.л. бакпулвер

пакетче бурбонска ванилена захар или само ванилия или екстракт от ванилия

(но нека има този аромат)

пакетче лимонови корички (използвам тези на д-р Йоткер, че са супер ароматни), но ако нямате настържете си лимонена кора


една малка кофичка заквасена сметана 200 грама

една супена лъжица кисело мляко

супена лъжица натурално пшенично нишесте


череши без костилки 



Малко уточнения: 

  • Получих шест не много големи парчета, но достатъчни като една порция всяко.
  • Можеше да сложа повече масло за да стегне още повече и да се реже наистина на твърди парчета, но аз все пак реших че няма нужда да го натоварвам с повече.Стана меко, но не мазно.Но, ако не ви притеснява маслото, сложете повече, хубаво да се разнесе в сместта
  • В оригнала използват гръцко мляко, т.е. гъст йогурт, но аз не харесвам такова и използвах заквасена сметана, по свежо ми се получава така.
  • Не слагам захар в млечната смес като в оригинала.Повярвайте, отхапвайки няма да усетите, захарта в овесената смес е достъчна, а имаме и плодове.
  • Използвайте много добре узрели череши.

Пристъпваме към приготвянето:

  • В купа смесих овесените ядки с брашното, разтопеното масло, захарта, бакпулвера и ароматите.С ръце най-добре или лъжица размесете добре, така че маслото да е навсякъде, нищо че е малко като количество.
  • В тавичка сложих хартия за печене, но по добре е без нея, пак ще си нарежете парчетата или ще загребвате с лъжица.
  • Сложих две трети от сместа и хубаво притиснах.
  • Смесих заквасената сметана с киселото мляко и нишестето.Не слагам захар в тази смес!
  • Изсипах млечната смес върху основата и отгоре наредих черешите.Да не забравите да им махнете костилките!
  • Отгоре изсипах останалата смес като притиснах, но съвсем леко с лъжица.
  • Пекох на 190 градуса докато ядките потъмнеят и получат загар което при мен беше почти 40 минути.
  • Охладете и нарежете.
  • Както споделих по-горе въпреки, че се очаква да е по-вкусно студено и леко топло ми хареса много.






петък, 10 юни 2022 г.

Старата махала

    
   Може да съм пристрастна, но планината между Елена и Котел е най-красива.Там винаги има къде да се разходиш, само отбиваш от пътя "хващаш" някой стар път и вървиш.Дали сред ливади, дали сред гората, навсякъде е хубаво.Прези зимата е в бяло, останалото време се сменят всякакви нюанси на зеленото.

Във Фейсбук често споделям за моето село, селото с което наваксвам селски спомени каквито не съм имала като дете.За разлика от повечето хора, които свързват селото с работа, при мен е повече тиферич и разходки в планината.Сутрин по хладно тръгваме нанякъде, събираме си броя крайчки както казваме помежду си, а вечер от няколко години почти винаги ходим "на залез".Има един стар път към една стара махала, откъдето снимам най-красивите гледки не само залезни.

Само вижте за какво става въпрос:



В този ден решихме да разнообразим и да отидем там преди обед за да снимам старата махала когато там няма никой и под никой разбирайте стадо крави, които използват мястото за дом през ноща.Една махала отдавна изоставена, но аз винаги съм я харесвала дори такава. акво да ви кажа, фотографското ми око не обича ново и модерно, дайте ми старини на мене.
Минавате по стария обрасъл каменен път, потънал в зеленина, внимавате да не настъпите нещо изпуснато от кравите и се озовавате в един оазис на спокойствието и тишината.Някога огласяни от хора и животни, през деня тук е абсолютна тишина, особено когато слънцето започне да напича към обяд, нищо не помръдва.Дори птички и пчелички си ползват обедната почивка.
Старата махала обаче не е място за тъга, тя е място за почит към едни вече отминали времена на работа, търпение, но и спокойствие и радост към живота.
Старата махала не трябва да навява съжаление, а уважение към труда и живота на хора, живели в друго време, което няма да се върне, но не трябва и да бъде забравено, хората не трябва да бъдат забравени.
Поклон и респект към хората изградили тези къщи, пренасяли огромните камъни, тухли, дървета, плочи за дворовете и стълбищата...Направили си истински каменен път с перфектно наредени камъни с дървета от двете страни, които пазят сянка и сега.
Не сълзи, а почит заслужава мястото.Защото съм сигурна, че повечето хора веднага ще реагират колко тъжно изглеждат полуразрушените къщи, но да го погледнем от практичната страна, кой от тях ще дойде на това място.Все пак и романтиката си иска канализация в повечето пъти.
А излизайки от тази махала, пред вас се появяват една от най-красивите гледки, които не мога да спра да гледам и да снимам.




И понеже ще има въпроси къде точно се намира тази махала, споделям и това.От главния път Сливен-Елена се взима отбивката за село Кипилово.В тази посока е село Зайчари, а тази махала е близо до него.Предполагам, че е имала име, но засега то ми е неизвестно.При първа възможност ако го науча, тази статия ще бъде допълнена.
Очаквайте продължение...

И продължението...Махалата вече си има име.Цитирам коментар от Фейсбук и сърдечно благодаря за помощтта: ""Тя си име и се казва Текебунар или както и казват зайчарчани Текембунар.На български Трънен кладенец.""