Чахохбили, грузинска народна песен...пардон яхния

 

    Опитвайки храната на другите народи ние макар и малко се докосваме до техния бит, до тяхното ежедневие, обичаи, история дори.Защото зад много от традиционните ястия на един народ се крие и историята им, географията им.Защо това се яде там, защо използват определени подправки, начина на приготвяне.Всичко е свързано.

    Не съм била в Грузия, но много ми харесват тяхната музика и като гледам народните им танци, този ритъм, тези движения...прекрасно е.И след танците винаги се сещам за техните хачапури, за фантастичната супа харчо, която пък "доведе" най-известната грузинска подправка в моята кухна, хмели-сунели.Тази подправка е смес от няколко и както примерно кърито в Индия или нашата чубрица, имам чувството че по уханието на ястията отгатваме откъде е рецептата и тази веднага ни води в Грузия.

Хачапури, тестени изкушения по грузински

      Без повече приказки, преминавам към същината на тази рецепта, която е много вкусна, много близка до моя вкус и разбирасе ухае на хмели-сунели.Тази подправка както може да се пресъздаде смесвайки определени други подправки, така и се продава готова в магазините "Берьозка" откъдето си я купувам и смея да твърдя, че когато аз се опитах да направя тази смес преди още да я намеря готова, се оказа че съм нацелила доста добре комбинацията.За това съм разказвала в рецептата на супа "Харчо"

Харчо - грузинска телешка супа

    И тъй като може би няма да ви се чете статията за тази супа за да търсите какво съм писала за подправката на Грузия, ето малко обяснения по темата

Относно подправката хмели-сунели:

- комбинацията от подправки наречена хмели-сунели когато преди време опитах да си направя, при мен придоби такъв вариант: дафинов лист, червен пипер, кориандър, копър и магданоз.Ако нямате готовата подправка хмели-сунели, направете си сместта сами, т.е. добавете тези подправки в яхнията: два дафинови листа, десетина зърна черен пипер, чаена лъжичка кориандър, чаена лъжичка червен пипер, чаена лъжичка лют червен пипер( ако не ви понася, пропуснете го), нарязани копър и магданоз около две трети чаена чаша, като нека копъра е повече

- в магазините Берьозка продават тази подправка в пакетчета, така че може да си улесните живота.Но, ако нямате такива магазини или не ви пречи да си направите моята комбинация, да занете че като опитах с готовата подправка се оказа,че съм оцелила нещата на вкус.

- ако прочетете рецептата до край ще видите че в нея слагам магданоз и червен пипер, които се съдържат в хмели-сунели, така че ако не използвате готовата смес, сложете само гореописаните подправки

    А тази и още няколко рецепти ги мисля от доста време, но все не им идваше реда.Сега вече със сигурност тази ще я повтарям.Рецептата, която ще ви разкажа се постарах да е максимално близо до оригинала.

Какво използвах:

пилешко месо - четири долни бутчета бяха при мен

една голяма глава лук

два домата (средна големина

една по-голяма чушка - в оригинала използват червена, моята е зелена

супена лъжица олио

чаена лъжичка с връх сладък червен пипер

чаена лъжичка с връх хмели сунели (аз бих сложила повече, но ако ви е за пръв път опитайте с малко и добавете в последствие още)

магданоз - в нарязан вид около две супени лъжици

нарязано на ситно люто чушле (но разбира се, ако не ви понася люто, го пропускате)

сол

три-четири скилидки чесън

Допълнение: в оригинала използват нарязан пресен кориандър, но аз нямам и затова реших да използвам магданоз.

В тиган задуших месото в супена лъжица олио.Подсушете го преди готвене или задължително имайте капак за да не ви пръска.Аз използвам долни бутчета, но това честно казано не е любимата ми част от пилето, бих използвала или горната част или обезкостено бутче нарязано на парчета.

Месото го обръщам когато побелее го минавам от всички страни.

Изваждам го в чиния.

В мазнината слагам нарязан на едро лук, нарязани на ленти чушката и нарязани на ситно двата домата, наситнено люто чушле (на моето махнах семената и прибавих малко от него)

Разбърквам и поръсвам с червения пипер, хмели-сунели.

Нареждам месото.

Заливам с топла вода почти да се покрие месото, посолявам и слагам капак.

Готвенето е до готовност.20-30 минути в зависимост колко са големи парчетата ви пилешко месо.

Ако ястието поеме водата по време на готвене, добавете още малко и задължително топла.

Може да опитате в някакъв момент и ако има нужда поръсете с още хмели сунели.

Интересното на тази рецепта е, че чесъна се добавя почти накрая пресован.Пресовате скилидките или ги намачквате добре и ги прибавяте заедно с нарязания магданоз.Това обаче не трябва да стане съвсем накрая, а да има готвене след това поне пет минути.

Готовото ястие се яде топло и даже охладено ми хареса, тогава се усеща аромата и допълнително се сгъстява ястието.Да топиш хапки и да си накапеш блузата, така се яде яхния при мен.

И накрая наистина се надявам да опитате тази яхния и да опитате да използвате подправката хмели-сунели.Бъдете любопитни, опитвайте различното

Тепси кебап или едно ароматно и вкусно ястие с мляно месо

 

Ако знаете откога искам да го опитам този вид Тепси кебап, но минава време и забравях както с още стотици рецепти сигурно.А той е много вкусен и още толкова лесен.Защото какви усилия да са да нарежете нещо и да смесите друго.

Тъй като приготвих това ястие на село се наложи да импровизирам в някои моменти, но крайния резултат беше превъзходен и мисля, че импровизациите всъщност направиха това ястие.

С уточнението, че следващият път ще му направя по-добри снимки, ето какво се случи във фурната.

Особености и уточнения:

зеленчуците ги смилат в чопър, но аз нямам и затова ги нарязах на ситно

в рецептите, които гледах използват пиперкова паста, но на много места посочваха, че може да се замени с доматена или и двете.Аз не обичам пиперковата паста, много ми е остра и затова реших да комбинирам червени пипери и доматена паста, в същото време има и нарязан домат.И една идея от мен, ако нямате такива пасти то със сигурност имате лютеница или поне нея ще намерите по-лесно, а какво е лютеницата освен домати и чушки основно, но трябва да е от фино смляната

отгоре обикновено нареждат големи парчета домат и цели чушки сиврия, но аз за себе си прецених, че е по добре да наредя парчета домат и резени зелена чушка, защото за цели чушки първо нямах място отгоре, а и нямаше да се изядат така както ако е само с резени

в сместта слагат и магданоз, но аз го пропускам

Какво използвах:

мляно месо - 500 грама (оригинала изисква месото да е телешко, но за мен това не е задължително, все пак не всеки го обича, а и не всеки намира хубаво)

зелена чушка

глава стар лук

домат

чаена лъжичка сладък червен пипер

чаена лъжичка пул пипер

чаена лъжичка пушена паприка

две супени лъжици доматена паста (салца, много гъсто пюре)

препълнена чаена лъжичка кимион

сол и черен пипер

нарязан на ситно магданоз (аз го пропускам, но вие може да си сложите)

Главата лук разрязах наполовина, половината нарязах на ситно, а другата на едри парчета за украсата

По същия начин постъпих и с домата, половината на ситно, половината на резени

Познайте...и със зелената чушка постъпих по същия начин

Мляното месо размесих с всичко и нарязаните на ситно зеленчуци и подправките.Ако месото ми е вече солено, пропуснете солта.

Взимате тавичка, номазнявате я с олио (или зехтин), но само да е мазна в никакъв случай не прекалявайте.Изсипвате сместта и притискате добре с роце или лъжица.Тавичката ви трябва да е такава, че да е сравнително тънък пласт.

С нож или шпатула оформете парчета, така след изпичане лесно ще сервирате

Отгоре наредих резените домат, лук и чушка

Пекох на силна фурна около 220 градуса.

В един момент ще видите, че месото се свива и отсрани се образува течност, това е от зеленчуците и от месото, ако сте си купили готова кайма.Това всъщност е добре, защото ястието не става сухо.Поради тази причина в рецепти видях предварително да заливат с размито във вода доматено пюре, но аз прецених, че така ще ми се получи излишна течност, а домати си имах вече в сместта

Печете до готовност, като аз накрая пуснах десетина минути на горен реотан/грил да се запекат зеленчуците най-вече.

Времето за печене не е много, зависи от това колко дебел пласт сте направили.При мен беше половин час.

Оставих десетина минути да си почине ,точно колкото да направя салата.Иска си нещо свежо този кебап.

За гарнитура освен салата, може да са свежи зеленчуци, може да е булгур с доматена паста, салата късър ще е добре също освен зеленчуци и ще си подхождат.

Пилешки късчета със зеленчуци и крема сирене

 

    Веднага отбелязвам, че може да си направите по два начина тази рецепта, като във втория може да добавите паста към готовите късчета както съм напарвила и аз.
    Идеята за тази рецепта, която понякога правя и по друг начин, но него ще го разкажа друг път е от блога на Пепчо: https://pep-4o.blogspot.com/2014/11/blog-post_30.html

Какво използвах:

пилешки гърди (едната половина)

супена лъжица олио

супена лъжица масло

кутийка крема сирене Филаделфия (дори да не е точно Филаделфия, трябва да е от този вид)

чаена лъжичка горчица

замразени зеленчуци (задължително броколи, моркови)

малка кутийка царевица

сол

пармезан

Нарязвам пилешките гърди на хапки или жулиени

В масло и олио ги слагам в тигана.Когато се запекат посолявам и прибавям замразени зеленчуци, които първо минавам на пара и после нарязвам на парченца.Обикновено купувам микс от броколи, карфиол и моркови.Задължително слагам броколи, дори да няма друго.Количеството е колкото си искате, но все пак трябва добре да са потопени в соса.

Прибавям и добре отцедена малка консерва царевица, но може и повече като пак наблягам на това, че количеството трябва да е такова, че всичко да е добре овкусено от соса.

Прибавям една кутийка крема сирене.Важно е да е меко за да се получи гладък сос.Добавям и една лъжичка горчица за лека трапчивост на вкуса.

Разбърквам всичко добре, хубаво да се поеме соса и накрая настъргвам пармезан.

Ако искате повече количество, но и не само може отделно да сварите паста, която да добавите към късчетата като не забравяте да сложите и малко от водата, в която е варена.Оставяте половин минута като добре забръквате и в този случай настъргвате пармезана при сервиране.

Парцалива баница с лапад

 

   Идеята за тази баница видях в една от най-симпатичните странички, които следя и които препоръчвам, ако имате нужда от свежи идеи за хапване всеки ден:

   За Петя и Нийка - всеки ден вкусотийка

   В рецептата Вася използва домашна юфка,спанак и левурда, аз имах само кори и лапад и пак стана чудесна, но наистина при първата левурда ще повторя и ще прибавя и от нея.Представям си този лек аромат на чесън колко добре ще дойде на тази баница.

   А ако се питате за името, аз всички баници с накъсани кори наричам парцаливи и да ви кажа, много е удобно да са на парцали.Разбъркваш и печеш.

Какво използвах аз:

тавичка - 22см

накъсани на ситни парченца три кори от одринския модел, т.е. по-плътни

( ако имайте домашна юфка, използвайте я, тя е по-дебела и е идеална, защото няма да стане на каша баницата ви)

лапад - около 200 грама

сирене- 100-150 грама

(зависи колко ви е солено)

две яйца

80 ml прясно мляко

(количеството на млякото зависи от големината на яйцата, ако прекалите с млякото, прибавете още едно яйце)

крема сирене - препълнени две супени лъжици

(или половин кутийка от вида на "Филаделфия")

масло

• Намаслете си добре тавичката, но ако не искате да го правите, използвайте хартия за печене
• Аз намазах обилно тавичката с масло, дори наредих на дъното малки парченца
• Изсипах накъсаните кори за баница.
• Лапада буквално завъртях два-три пъти в тиган с малко масло, колкото да се отпусне
• Прибавих лапада и сиренето към корите, разбърках и сложих в загрята на 190 градуса фурна.
• Идеята ми е да се изпари излишната течност и малко да се запекат корите.Затова и разбърках веднъж.
• Печенето е не повече от 5-10 минути.
• Разбивате яйцата с прясното мляко и крема сиренето до гладка смес и изливате върху корите.
• Леко притиснете и разбутайте, така че да се разпредели течната смес.
• Печете докато стегне добре и се зачерви отгоре.
• Сервирах с овче кисело мляко.Изчакайте я малко да стегне, не я сервирайте гореща, топлото е нейната температура.

Кебап със заливка от старата готварска книга

 

      В старата ми готварска книга този кебап е наречен "по шопски", но си представих как ще се появят коментари има ли такова нещо, няма ли, затова го кръстих по мой си начин.И честно казано има ли го, няма ли го по шопския край аз много го харесвам този така наречен кебап.И предупреждавам любителите на красивата храна, че той не е особено привлекателен при сервиране, но пък ако ви се стори интересен, по ваш вкус и това не ви вълнува, предлагам да го опитате.

Какво е необходимо:

свинско месо половин килограм (може и повече)

две супени лъжици олио

супена лъжица доматено пюре

две супени лъжици брашно

една чаена лъжичка червен пипер

две глави стар лук

чубрица

сол и черен пипер

чаена чаша кисело мляко

две яйца

люто чушле

• Месото се нарязва на хапки и се задушава в олиото.Буквално само да се запечата.
• Поръсва се със сол и черен пипер.В съда докато се задушава месото може да се пусне едно люто чушле по желание, за да направи нещата по-пикантни.
• Месото и лютивото чушле се прехвърлят в съд за печене.Може да махнете чушлето нацяло, ако не искате да стане прекалено лютиво.
• В същата мазнина се задушава лука нарязан на ситно, прибавят се брашното, доматеното пюре, червения пипер и се залива с топла вода за три порции с допълнително.В оригинала чубрицата се поръсва почти накрая, но аз я прибавям тук.Посолява се и след като соса кипне се прехвърля при месото.
• Ястието се пече на умерена фурна до омекване на месото.Аз го обичам така, че цялата течност да е поета от месото и почти да няма сос.
• Залива се с с разбитите яйца и кисело мляко и се запича десетина минути.Ако прецените, че за размера на вашия съд заливката е малко, направете повече.

Сладък салам с тахан и ядки

 

Рецептата е адаптация на рецептата на Гери от Beyond the yummy!

СЛАДЪК САЛАМ С ШАМ ФЪСТЪК И БЯЛ ШОКОЛАД

    Честно да ви призная, аз никога нито съм яла нито съм правила сладък салам.Някак никога не ме е привличало това нещо.Виж, скаличките са друго нещо, тях много ги обичах и обичам.И ви го казвам това, защото чак аз се учудих, че ми се прииска да опитам тази рецепта.

    Както повечето рецепти, които представям и тази търпи импровизации според вкус и наличности.Както предполагам ще направят повечето от вас, така и аз само се придържах към идеята и все пак основните продукти, които ме привлякоха в рецептата. Промените са най-вече заради моя вкус и това, че имах някои продукти които обиконвено не присъстват у нас, но сега ги имах и можех да използвам.Като един фъстъчен тахан например.А напоследък намерих откъде да си купувам хубави ядки и имах различни видове под ръка.Така че рецептата, която видях и харесах доста отдавна, чак сега беше реализирана.Както май винаги става при мен.

    Ако трябва да бъдем честни, може би този сладък салам ми хареса, защото реално няма нищо общо с оригиналния, който всички приготвят и когато стегна имаше си вкус на халва.Което дава възможност, ако някога искате да си имате халва, да си направите този сладък салам.

Какво използвах аз:

200 грама обикновени бисквити

100 грама бял шоколад

шам фастак, кашу 

100 грама фъстъчен тахан

Допълнение: 

ядките общо и натрошени на едро бяха половин голяма чаена чаша / вместимост 250ml/

тахана ми е фъстъчен, като използвах два вида и единия беше с парченца фъстъци вътре, другия обикновен

не слагам никаква друга захар, защото белия шоколад е достатъчно сладък, пропуснах дори пудрата захар, с която може би щеше да стане по-красив, но понякога предпочитам да намалявам красотата

имайте предвид, че това си е доста тежък десерт, и въпреки това, че аз обикновено правя малки количества, този път малкото количество си беше доста, разбира се за моя вкус

хубавото на тези рецепти е, че дори малко, ако ви хареса може веднага да забъркате нова доза

специално този сладък салам има наситен вкус на фъстъци, усеща се добре и белия шоколад, но вие може да замените ядките с други, както и тахана и да си направите собствени комбинации

• Ядките са натрошени, като шам фъстъка с неговия характерен цвят дава външния вид на всяко парче салам, затова нека парченцата са по-големи.
• Бисквитките натроших с ръце на съвсем малки парченца, но в никакъв случай на прах, трябва да се виждат
• Шоколада разтопих на водна баня
• Всичко смесих и разбърках с таханите.Започнете с половината количество и преценете колко да сложите.Ако са ви по-течни, може би няма да има нужда от цялото количество.
• Важно е всичко да е смесено много добре.
• Изсипах сместа върху найлоново фолио, оформих като саламче, завих и стегнах като бонбон от двете страни.С ръце дооформете така, че да няма празнини отстрани.
• Сложих в хладилника и когато стегна добре, махнах фолиото и нарязах на парчета.

Паста в доматен сос със сирена, приготвена на фурна

 

   От доста време вариации на тази рецепта се въртят в Инстаграм.Почти няма ден, в който да не "налетя" на клип с приготвянето ѝ.В тавичка нареждат чери доматчета, най вече защото те изглеждат много красиво, по средата слагат парче сирене и запичат.По някое време добавят и пастата, заливат с малко вода или мляко и всичко се пече до готовност.
   И ето че тези дни на щанда за намалени продукти и промоции, който аз винаги задължително прfверявам, попаднах на всякакви видове сирена и просто не можех да пропусна да не сложа няколко в кошницата.После се сетих за тези моде,ни рецепти и всичко се нареди.

   Резултата е една от най-вкусните и определено най-кремообразните пасти, които съ приготвяла.

Уточнения:

аз нямам в момента чери доматчета, но и да имах при всики положения предпочитам големи домати, затова използвах такива нарязани на парчета.Може да не е толкова красиво, но все пак в една рецепта гоним и вкуса, нали?

моето сирене е френско меко сирене ( така пише на етикета), но на вкус е като ементал с лека горчива нотка.Което го прави идеално за комбинация с кисели домати и паста.

тъй като и доматите и сиренето при печене пуснаха доста течност, не се наложи да добавям друга.Ако при вас има нужда, съветвам ви да добавите малко гореща вода, а не бульон например.Тук търсим вкуса на домати и сирене и всякакви други аромати ще покрият това, а ние не искаме да получаваме друга рецепта

въпреки, че много блогъри слагаха сурова паста още в началото на печенето, аз предпочетох да приготвя полусварена паста и да запека доматите и сиренето самостоятелно в началото.Честно ви казвам, после когато пастата се довари или по скоро допече в соса и попи всичките аромати на сиренето се получи нещо божествено.Зная, че май това го каздвам на всяка нова рецепта, но наистина е така в този случай.

сиренето може да е всякакво, включително и бяло саламурено сирене

за подправки може да използвате нещо любимо, което би се съчетало със сирене, аз предпочетох вкуса да е само на сиренето тъй като моето си имаше по-специфичен вкус между бри и синьо сирене и всяка подправка щеше да ми развали този вкус.Ако използвах по обикновено сирене, щях да сложа сух или пресен босилек.

Какво използвах:

количествата реално не ви трябват, само идеята е важна

домати

сирене

зехтин

паста

И това, ако не са най-лесните продукти на света!!!

• В съд за печене капвате малко зехтин.
• Нарязвате домати и ги нареждате.
• Взимате парче сирене каквото и колкото обичате и го слагате в средата.
• Ако сиренето ви няма някакви свои си аромати, както е ементала примерно, сложете си подправка като сух или пресен босилек.
• Печете.
• Когато и сиренето и доматите си пуснат течност, извадете и намачкайте всичко.
• Добавете полусварена паста пак каквато вие си решите, разбъркайте и допечете.
• Нека пастата поеме всичката течност.
• Ако решите, че течността не е достатъчна, добавете малко топла вода.
• Накрая поръсете с малко зехтин и ако при сервиране не ви е достатъчен вкуса на сиренето или пък не ви е достатъмно солено, поръсете с пармезан.

Горски гювеч (с агнешко, телешко или свинско месо)

    Днес отварям любимата ми жълта готварска книжка " Вкусни гозби", издание от 1998 година със съставител Магдалина Григорова.Ако си я намерите препоръчвам ви я, защото от тази книга съм взела страшно много идеи и всички са много сполучливи.Разбира се като всеки кулинар, понякога променям или количества или пропускам продукт, който нямам в момента или зная, че няма да се хареса, но основните неща дори само като идея са много добри.

   Този гювеч, наречен горски може да се приготви с агнешко, телешко или свинско месо.При мен е агнешко, но има голяма вероятност да го опитам и със свинско, защото много ми хареса този на пръв поглед разбъркан подбор на продукти.Резултата обаче, както всичко, което съм опитала от тази книги е много вкусен.Позволява ви да си направите повече сос и да нахраните доста гладни човеци.

Какво е необходимо за три порции:

агнешко месо ( телешко или свинско) - 400 грама 

( ако е свинско или телешко бих сложила малко повече, но агнешкото е от месата, които много добре овкусяват ястията и затова може и по-малко)

две глави стар лук

десетина скилидки чесън

2-3 червени домата

3-4 зелени чушки

две чаени чаши нарязани гъби

100 грама ориз

чаена лъжичка чубрица

нарязан магданоз

червен пипер

по желание и според книжката 2-3 цели люти чушлета

• Месото се нарязва на малки парчета и се задушава в една-две супени лъжици мазнина, заедно с нарязания на ситно лук.
• Добавят се нарязаните на ситно домати и нарязани скилидки чесън.Щипка червен пипер за цвят
• Залива се с гореща вода колкото порции искаме и се оставя да се готви месото на слаб котлон.
• Когато месото омекне се добвят нарязани гъби и чушки, цели люти чушлета ако можете и обичате пикантно и сол на вкус
• След десетина минути се добавя ориз и останалите домати.
• Ястието се залива с още малко гореща вода и се доварява отново на тих огън.
• Поръсва се с чубрица и магданоз.
• Ориза сгъстява ястието, но не трябва да преобладава, това не е ястие с ориз.

Руло-лучник с кисело зеле

      

   Не съм сигурна как да възкликна за това каква вкусотия стана това руло.При това в дни когато наистина има изобилие от храна и аз си мислех, че може би не е времето сега да го правя.Но то се получи толкова вкусно, че определено ще се запомни дори сред многото храна в тези почивни коледни дни.

   Идеята за това разкошно руло е от тук:

https://blog.bulgariaismagic.com/rulo-s-kiselo-zele/

   Тестото при мен е едно и също откакто си намерих моята рецепта, а плънката претърпя промени само защото нямам пресни лук и чесън, но се получи великолепно на вкус.Когато имам налични ще опитам и такава пролетно зимна комбинация от зелении с кисело зеле.

Какво използвах:

за тестото:

чаена чаша топло прясно мляко

чаена чаша топла вода

непълна чаена чаша олио

равна супена лъжица суха мая

равна супена лъжица захар

пет чаени чаши брашно

чаена лъжичка сол

за плънката:

реших, че по лесно ще ви опиша количествата с чаша, моята е с вместимост 200 ml, но няма да е проблем и да е по-голяма

две чаши нарязано на ситно кисело зеле

две големи глави лук

една чаша с нарязани печурки

половин чаша натрошени орехи

чаена лъжичка червен пипер

мащерка, смлян черен пипер

• Замесваме си тестото в реда на изброените продукти и оставяме да втасва.
• Приготвяме си плънката.Много е важно когато нарежете киселото зеле да го изстискате добре, да няма излишна течност в него.
• В малко мазнина, около супена лъжица олио задушаваме нарязани лук, зелето.
• Когато омекнат добавяме гъбите, орехите и овкусяваме с червения пипер, мащерката, черния пипер.
• Разбъркваме и оставяме около минута за да се смеси всичко и да омекнат гъбите, на които не им трябва много време.
• Оставяме плънката малко да се охлади.
• Разточваме тестото.Не трябва да е много тънко, може би около сантиметър и малко отгоре.
• Слагаме плънката и я разпределяме добре.
• Загръщаме двата края навътре, така че като навием рулото, отстрани да не се изсипе плънката и после навиваме на руло.
• Слагаме в тавата и отгоре правим резки с остър нож.
• По желание може да намажете с разбит жълтък, смесен с малко олио за добър външен вид.
• Печем на 200 градуса 30 минути.Това време е приблизително, защото зависи от това колко голямо ви е станало рулото.Ако е станало по-тънко и дълго, ще ви трябва по-малко време.Най-добре разбирам дали е опечено нещо което има плънка като леко повдигна и видя, че отдолу също се е изпекло и има коричка.
• Вадите и покривате с кърпа.Трябва да се яде само топло, никога веднага след като е извадено от фурната.Първо, защото ще се опарите и второ, защото няма да усетите истинския вкус и аромат на тази вкусотия.

И една не много хубава снимка с телефона за да видите рулото в цял вид

Картофен огретен от старата готварска книга

   Това е един много засищащ огретен.Засищащ и много вкусен.Рецептата му е от една стара готварска книга, която аз малко промених, като реших да  спестя някои утежняващи кантара процедури.Хубавото му е, че с един сравнително малък огретен може да нахраните повече хора, защото вярвайте ми от една малка порция към която сложите свежа салата и ще имате доволно нахранени хора.но честно казано, може и да не ви стигне.

Какво използвах аз:

картофи - около килограм и половина

прясно мляко - 230 ml

брашно - 1 препълнена супена лъжица

масло - 1 супена лъжица

сирене - натрошено една чаена чаша

кашкавал - около една и половина чаени чаши

подправки:

мащерка/чубрица/магданоз/черен пипер/нищо

 

   Набързо да ви разкажа оригиналното приготвяне: картофите се нарязват на кубчета и се изпържват.Приготвя се бешамел с който се объркват картофите.В тавичка се реди картофена смес, поръсва се с извара и кашкавал и така още веднъж като отгоре се настъргва кашкавал.Запича се до златиста коричка.

Как го приготвям аз:

• Обелвам и сварявам в солена вода картофите.
• Нарязвам ги на парчета и ги нареждам в съд за печене.
• Приготвям белия сос, който е като бешамел, но не съвсем: в разтопено масло запържвам брашното и добавям млякото.Бъркам докато почне да се сгъстява, но не прекалено.Нещо като рядка каша.Посолявам.
• Готовия сос го изливам върху картофите, прибавям натрошено сирене и разбърквам.Не е необходимо соса да е догоре и да ги покрива, но трябва да са разбъркани.
• Отгоре хубаво поръсвам с настъргания кашкавал.Колкото повече по-добре.
• Относно подправките може да експериментирате.Аз го обичам и без нищо или само с черен пипер.Но съм го приготвяла и с чубрица и с мащерка.Тези подправки според мен най много си вървят с картофи.
• Запичам до златиста коричка.
• Огретенът се яде топъл, но никога горещ.Освен това като изстине стяга, но аз така или иначе го разсипвам още горещ да си изстива в чиниите.Обикновено правя и някаква салата към него според сезона.