Страници

вторник, 25 октомври 2022 г.

Нос Емине, най-източната точка на Стара планина

 

   
   От много отдавна исках да стигна до този нос.Преди повече от десет години се пробвахме, но някъде по средата на нещото наречено път, се отказахме.Този път не че пътят беше по-добър, ние бяхме с по-подходящ автомобил.
   Нос Емине е най-източната точка на Стара планина.На север от Бургас след село Баня, отбивката е за село Емона, няма как да го сбъркате.Шосето продължава до плажовете Вая и Иракли, но нашата посока е нос Емине.За съжаление на самият нос не може да се отиде, там има разни военни сгради, но пък гледките са невероятни.Скалите са надвиснали над морето и ако се случи да има облаци, цветовете и на морето и на небето са наистина фантастични.Само за час морето от сребристо стана синьозелено и после пак почерня.
   Има различни мнения по въпроса за името на носа, като най-разпространено е схващането, че то идва от Аемон, старото име на Стара планина.Разбира се за това място има всякакви легенди, най-вече за любов, корабокрушенци, разбити сърца и самоубийства, изобщо както си трябва за едно такова ветровито и магическо място.А вятърът тук винаги и по всяко време ще ви разроши косите и ще ви накара да си измисляте легенди.Само внимавайте и се пазете, да не станете една от тях.





































петък, 21 октомври 2022 г.

Божественяшки кюфтета със сос


Признавам си и не ме е срам да си го кажа, но днес топих доста хляб.Бял, топъл и мек.И не ми стана виновно.Защото аз съм на мнение, че човек няма да отслабне от това, че не е изял филия хляб.По лошо е да стоите и да я мислите тая филия и в повечето случаи в един момент ще изядете две.По добре си я изяжте, комбинирайте с нещо за баланс, направете си една дълга разходка и както казват индийците, душата ви ще се намести, а в моето семейство се казва, душата ми си дойде на мястото.Та така де, причината за филията селски хляб (споменах ли, че е селски?) бяха едни божественяшки кюфтета със сос.Мисля точно така да ги кръстя.После с Даро отидохме на езерото и навъртяхме десет километра и снимахме лебедите.Има и такива дни, в които има хляб и кюфтета...със сос.И хляб.


   Тази рецепта е импровизация или по скоро комбинация от различни ястия с кюфтета, които често се приготвят у нас.Започна като една идея, премина в друга и накрая се получи голяма вкусотия, затова и влиза директно в блога.Добре, че я записах веднага, защото като всичко, което се прави на момента имаше опасност да забравя това и онова.


Какво използвах:


мляно месо - 300 грама

 глава лук

магданоз около супена лъжица нарязан

филия хляб

кориандър кафяна лъжичка

кимион кафяна лъжичка

три супени лъжици ориз



домат, чушка (червена при мен, защото повече ги обичам), десетина скилидки чесън

вино - една две супени лъжици

чаена лъжичка червен пипер

сол

босилек, риган 

(може да си сложите в соса вашите любими подправки)


брашно

олио и масло


  • Смесваме добре каймата с подправките, хляба, ориза.
  • Оформяме не много големи кюфтенца, които овалваме в брашно и оставяме в хладилника за около половин час
  • През това време в супена лъжица олио и супена лъжица масло ( може да е само олио) задушаваме лук и  чесън, нарязани на ситно и чушки нарязани на лентички
  • Като омекнат добавяме една-две супени лъжици вино.
  • Когато течността се изпари добавяме обелен и накълцан на ситно домат ( щипка захар, ако домата е кисел и не обичате кисело)
  • Подправя се със щипки сух босилек и риган, но тъй като това ястие си е импровизация, може да си сложите вашите любими подправки
  • Всичко се задушава добре, добявя се червен пипер, две лъжици брашно и се налива топла вода около чаена чаша.Посоляваме.
  • Взима се тиган или плитка тавичка и се нареждат кюфтенцата, заливат се с готовия сос, слага се капак и се оставя да се готви до готовност на кюфтенцата, което е около 25-30 минути на слаб котлон.Не трябва да врят и кипят.
  • Кюфтенцата трябва да са покрити със соса в началото.Затова според тях преценете в какъв съд да ги готвите.Не забравяйте да покриете с капак.


И разходката на кюфтетата:

















петък, 14 октомври 2022 г.

Пилешката ни яхния

   


    Какво си представяте когато чуете за домашна и семейна храна? Пред моите очи започват да се търкалят баници, питки, но най-много като че ли свързвам домашната храна с добрите стари яхнии.Манджите дето ги топиш с хляб.
    Преди много време гледах едно интервю с един поляк и него не помня вече, но ми се е запечатало това, че когато го питаха какво най-много му е направило впечатление, това било, че ние чупим хляба на хапки и го топим в астието.Не бил виждал такова нещо.А за мен това е нещо съвършено и страшно вкусно.
    Ако пък ме питате кое ястие се е приготвяло най-много в къщи когато съм била дете, мисля че е това е пилешка яхния с чубрица.Някои го наричат кавърма, но за мен кавърмата е нещо съвсем друго и затова това ястие си го наричам както си го зная, пилешката ни яхния с чубрица.


    
    За да става бързо, месото е сварено предварително.Задушава се лук на ситно, червен пипер, малко доматено пюре (в къщи винаги имаше бебешки бурканчета с консервирано доматено пюре или по точно смлени домати), чубрица, бульона на пилето, самото месо.И когато е готово се сгъстяваше с брашно.Това си е и самата рецепта, но за да е блогърски издържано:



Какво е необходимо
за три порции с две бутчета всяка

шест долни бутчета
глава лук
пълна чаена лъжичка червен пипер
супена лъжица доматено пюре или половин нарязан домат
сол
олио
брашно (най-добре е да е препечено предварително)

суха чубрица



    Тъй като аз съм човек, който обича да готви, но не да стои дълго време в кухнята, почти винаги си сварявам каквото и да е месо предварително.После само чакам да се сготви цялото ястие.
Ако бутчетата са сварени правя така: нарязвам лука на ситно, задушавам в олио, слагам лъжица брашно, разбърквам, прибавям червения пипер и доматеното пюре, стрита чубрица, добавям малко бульон за да ми е по лесно да разбъркам и да не се получат топчета брашно.Заливам бульон според порциите и пускам сварените бутчета.Готвя най много десетина минути за да се обедини всичко.Тъй като съм варила бутчетата със сол, не добавям повече

Ако бутчетата не са сварени: нарязвам на ситно главата лук, задушавам в олио, прибавям червения пипер, доматеното пюре, стрита чубрица, бутчетата и заливам с вода.Когато месото се сготви, вадя малко от соса, охлаждам, прибавям брашно и връщам в ястието да се сгъсти.

    Разбира се като всяко ястие и тази яхния търпи някои вариации, но само и единствено, ако оригинала не ви харесва или не обчате по-изчистени ястия откъм продукти и подправки.Като например може да нарежете морков и чушка много на ситно и да ги добавите в началото при задушаването на лука.За мен подправката на това ястие е чубрицата, но може да се добавят и риган и сух босилек заедно и поотделно.