Страници

понеделник, 31 август 2020 г.

Сладкиш с печени сини сливи

 

Синия цвят е цвета на края на лятото.Търсете го в морето, от което заминаваме, в небето, което скоро ще се напълни с облаци, а в един полукулинарен блог, го търсете и в цвета на плодовете.


     

    Към плодовите сладкиши трябва да се подходи много сериозно.Защото плодовете са или много сладки или киселеят и вероятноста да пристисквате очи от кисело или прекалено сладко е много голяма.Затова тези сладкиши колкото и еднакви, всъщност трябва да са различни според плода, който използвате.Затова заради сините сливи днес, ще подходим към сладкиша спрямо тях, т.е. ще подсилим захарта, но спрямо самите плодове.Кексовата част няма да я пипаме.
   Ако сложите сурови плодове в един сладкиш и те са кисели, колкото и захар да прибавяте, самите плодове няма да се променят особено.Но ако предварително ги поръсите със захар и изпечете, те освен че стават меки, стават и сладки, а течността, която пуснат ще овкуси  и оцвети допълнително самия сладкиш.




Какво е необходимо:

сини сливи

/ количеството сливи е такова, че да наредите плътно плодове на дъното на тавичка с диаметър 22 см /

чаена чаша захар + още половин
две яйца
80 грама масло
препълнена с връх чаена чаша брашно
чаена лъжичка бакпулвер
щипка сол
ванилия



  • Разбиваме яйцата със захарта (едната чаша), добавяме маслото.
  • Следват брашното с бакпулвера, солта и ванилията.Ако е много гъсто, 1-2 супени лъжици вода.
  • С една дума обикновена смес за сладкиши.
  • Необикновеното на сладкиша са сините сливи и тяхното предварително приготвяне.Измиваме ги, почистваме от костилките и нареждаме в тавичка върху хартия за печене.Поръсваме ги с половината чаша захар и оставяме да постоят поне половин час.
  • Включваме фурната на 200 градуса и когато загрее слагаме САМО сливите да се пекат около 10-15 минути.Когато видите, че започнат да бълбукат и ще се образува пяна, извадете тавичката.
  • Залейте кексовата смес и върнете обратно.Разбира се заливането може да стане и в самата фурна, ако няма опасност да се опарите.
  • Печете още 15 минути.Това време е приблизително и се отнася за размера на моята тавичка.Ако вашата е по-малка ще ви трябва повече време и обратно.
  • С една дума печете до суха клечка или нож, всичко с което решите да проверите.
  • Вадите сладкиша и го обръщате върху съд за сервиране.Внимателно махате хартията и готово!
  • Плодовете приготвени като сладко са просто прекрасни и както се оказа можело е да сложа още повече, така че наредете ги плътно и повече за повече плодов вкус.Освен това при мен се разделиха,защото излях сместта в средата и тя избута плодовете.Но пак става страхотен.
  • Според мен няма никаква нужда от пудра зарах за разкрасяване и допълнително подслаждане.





От подготовката:





Другите плодови сладкиши в блога с участието на сините сливи:









А как да си приговите два вида сладко от сини сливи, разказвам в една стара публикация на блога:









неделя, 30 август 2020 г.

Оризови палачинки

 

 Потресена съм! Защо никой не ми е казвал досега, че оризовите палачинки са толкова вкусни?

Някой да поеме вината, моля и да ме зарежда с оризово брашно!


Има вариант от сместта, която получих да си направите и оризови понички/бухтички.Просто не наливайте вода, направете топчета с лъжица и изпържете.

Но днес правя палачинки и понеже нямах прясно мляко, ей така налях си вода.И то взе, че се получи.Както и с палачинките с пшеничено брашно.Аз честно казано не намирам кой знае каква разлика между тези с вода и тези с прясно мляко.




Какво използвах:


150 грама оризово брашно
едно яйце
половин кофичка кисело мляко
равна чаена лъжичка сода
щипка сол
две супени лъжици олио
половин чаена чаша вода
/ наливайте на части докато получите смес с гъстотата на боза/

олио за тигана

  • В киселото мляко слагате содата, разбърквате и я оставяте да шупне.
  • В купа слагате брашното, посолявате отгоре, чуквате едно яйце и прибавяте киселото мляко сос содата.Получавате гъста смес, която разреждате с вода до получаването на смес за палачинки.
  • В тиган пръскате с олио.Аз си намазнявам парче кухненска хартия с олио и така си мажа тигана.Дори и на незалепващ тиган слагайте малко мазнина.
  • С черпак взимайте от сместа и разпределяйте колкото ви се иска да са големи и тънки палачинките в тигана.Аз никога не ги разливам от край до край за да мога лесно да ги обръщам.
  • По желание може да ги намажете с масло, но аз пропуснах.Затова пък обилно си ги заливах с мед.








четвъртък, 27 август 2020 г.

Руло "Полено" с кондензирано мляко

     
      Ако първото нещо, което ви идва на ум е да ме питате защо се нарича така, нямам идея.Видях името "торта "Полено" най-случайно в нета преди време, сложих я в отметките, защото ми хареса как изглежда и че става лесно.Там я наричаха торта, но според мен руло е по правилно, най малкото заради формата.Защото аз под торта разбирам нещо друго.
   Малко се чака докато стане готова за ядене, но пък е лесно приготвянето.А аз в този блог наблягам на лесните рецепти, защото съм убедена, че не е нужно да стоим по цял ден в кухнята за да имаме вкусно ястие или десерт на масата.И мисля, че тези от вас, които наминават наоколо знаят това.Минимум усилия, максимум доволни стомаси!


    Тортата е убийсвено сладка, какво да се лъжем, аз я преглътнах с убийствено горчиво кафе и тогава получих убийствено съвършенство.Не съдете обаче по моя вкус, защото аз поначало не съм свикнала на прекалено сладки неща, но тези от вас, които обичат сладко, ще им хареса.И как се топи в устата, просто не мога да ви опиша, а уж мога да си служа с думите.



Тортата видях в този сайт, там подробно е показано как се сглобява, така че хвърлете един поглед:

https://dailysoccerdigest.com/torti/torta-poleno-ot-panirano-testo-s-kondenzirano/



Моите количества са по-малки от оригинала и ви уверявам, че се получи едно добро като големина руло и крема, за който имах опасения че няма да стигне, в края на краищата се оказа точното количество за това тесто.Повече щеше да е прекалено.


Какво използвах:

бутер тесто - 300 грама
масло - 125 грама 
кондензирано мляко/подсладено/ - 200 ml
/половин кутийка от кондензираните млека на Берьозка/
 капки есенция ром
/ в рецептата използват коняк или ром, но аз реших да не разреждам крема/


  • Леко, но съвсем леко разточвате охладено бутер тесто.
  • Нарязвате бутер тестото на лентички около сантиметър и половина.
  • Печете ги на 200 градуса докато станат златисти и оставяте да изстинат.
  • Лентичките са с такава дължина каквато искате да ви е рулото т.е. преценете според съда за печене или там където ще я сервирате.Аз ги направих по къси и предвидих да се съберат в тавичката.
  • Докато лентите тесто се пекат и изстиват смесете размекнато (но не течно) масло с кондензираното мляко и есенцията.Трябва да получите гладък крем.Разбивах с тел.
  • Слагате парче найлоново фолио или просто найлон или просто торбичка, каквото имате под ръка като отрязвате достатъчно количество, че да можете да навиете рулото.
  • В средата с лъжица намазвате от крема.
  • При мен се получи така: Наредих върху крема три лентички една до друга.Сложих с лъжица крем и наредих отново три ленти.Пак крем.Отгоре още две.Наредих общо осем, а останалите оставих за довършване на готовото руло.
  • Хубаво залейте с останалия крем ат всечки страни и завийте фолиото като бонбон така че всичко да е добре стегнато и стягайки давате възможност на крема да се разпредели добре.Освен това всичко се намества като руло и после получавате този ефект като се разреже.И понеже не мога да ви обясня като хората, затова вижде по-горе в оригинала,там блогъра го е показал в снимки, каквито аз не можах да покажа.
  • Слагате в хладилник да стегне няколко часа.Моето стоя цяла нощ, но според мен и по-малко време е достатъчно.Когато крема стегне, той ще държи всичко.
  • Натрошавате останалите ленти и хубаво посипвате готовото руло с тях.Освен за красота покривате така и неравностите.

   Притесненията ми в началото бяха относно маслото, дали не е прекалено, като в оригинала даже използваха и повече.Мислех си, че ще получа някакъв тежък маслен крем, оказа се че с кондензираното мляко се допълват добре.
   Притеснявах се и че след като престои толкова време бутер тестото или ще стане жилаво или мокро и ще стане като дъвчаща гадория.Но не, бутер тестото си беше свежо и леко хрупкаво като баничка.






Малко от подготвителния процес:










понеделник, 24 август 2020 г.

Устието на река Ропотамо и залива Света Параскева, една по-различна разходка край морето

 


    
    Ще започна разказа с това, че ако докато си подготвяте някакъв маршрут и четейки пътеписите на трима различни човека, които изрично са написали да бъдете с определени дрехи и предпазни средства, моля ви послушайте ги.Ако ви кажат да си облечете дълги панталони и дори дреха с дълъг ръкав даже в горещ августовски ден, не се правете като мен на интересни, а следвайте съветите.Защото в района има комари, милиони и милиарди пълчища от тези хапещи зверове.Особено по-рано сутрин когато има все още някаква хладина и те са излезли на лов и вие сте плячката.
   Но дали си заслужаваше пътя и после компресите с оцет, които стагах на краката? Определено да! Хиляди пъти, да! С репелент и дълги крачоли, бутилка вода и фотоапарат.Нещо обикновено, но което първо ще ви спаси от адски сърбежи, ще ви държи хидратирани и най-вече ще имате страхотни снимки.Поне аз моите много си ги харесвам.

     Резерват Ропотамо е защитена зона.Защитена дотолкова, че не е разрешено да ходите където си искате, да ползвате автомобил навсякъде, да си берете китки и цветенца, да си правите лагерни огньове и в никакъв случай да използвате тихите и малки плажове за романтични нощи под звездите с любимия/любимата или за плаж през деня.Да кажем, че една част от забраните се спазват, но съдейки по стотиците хора, които видях на връщане да отиват към плажовете, май някои табели са направени невидими.Зарадва ме поне това, че нямаше оставени боклуци от плажуващи и преминаващи.


   Днешните ми крайни точки за разходка бяха устието на Ропотамо и един малък залив, наречен Света Параскева.Избрах ги, защото пътя за тях започва от едно място, защото по снимки си знаех, че ще ми хареса и аз да имам такива, а и защото обещаваше разходка пеш, нещо което напоследък много ми харесва.Странна работа, на млади години колкото и да обикаляхме, все търсехме обекти максимално достижими с колата, сега е точно обратното.Моята криза на средната възраст ще се изразява явно в това, да си докажа, че мога да постигам дълги пешеходни маршрути.Вярно, не с прекалено голямо натоварване разбирайте изкачване на отвесни скали, но все пак дълги.И да снимам, да снимам...Тази страст май става все по-силна.
   Пешеходната разходка започва от една бариера, която се намира на пътя минаващ покрай светилището Беглик таш до Приморско, което е все по-известно напоследък и привлича тълпи от хора, почиващи в района или идващи специално за него.Оставяте колата до бариерата и след като имате налични всички предпазни средства потегляте.
   В интерес на истината самата природа тук не е много впечатляваща, особено за мен, която обикаля родната Стара планина, а и наскоро беше в Родопите.Но все пак голяма част от пътя е в сянка и това допринася за лесното й преминаване, ако не друго.
  Цялото ми пребиваване тук от момента на слизане от колата до връщането ми отне около два часа и половина, като имайте предвид, че доста се застоях до реката да й се радвам.Но ако обиколите покрай брега, после при залива изкачите скалите наоколо със сигурност ще ви отнеме доста повече време.

  
    И сега това, което ще отличи моя пътепис за това място от другите е, че ще ви кажа съвсем подробно как да стигнете до най-доброто място за снимки, а и изобщо за наблюдаване на устието на река Ропотамо.Пътеката, която е изцяло асфалтирана излиза на един сенчест плаж.На него имаше наредени на няколко места изправени дървета като за големи огньове.Знам ли, може самодивите от светилището да си правят нощно къпане и ритуални танци край огъня.Или това са някакви други сами и диви.
   Стигайки тук изведнъж разбирате, че би трябвало да виждате как една река се влива в морето, а това не е налично за момента.Затова дръпвате назад от плажа и сте пак на пътя.Застанали към морето в ляво ще видите черен път (асфалтовия си продължава със завой на дясно, но той не е нашата цел в момента), тръгвате по него и вървите покрай ограда от метална мрежа.Стигате до една стара метална врата, която е отворена и минавате по нея.И тогава виждате, че сте на правилното място.












   
   Може да слезете надолу до водата,  може да се задържите на този плаж (само ако сте изпълнили предпазните ми съвети, защото аз на този плаж дадох най-много кръв на кръвожадните комари), а може както в последствие разбрах от прииждащите хора, да прецапате реката и да отидете на отсрещния плаж.То уж плажуването забранено, уж се върви доста и уж има мухи и комари, но явно хората това не ги спираше.Имаше семейство с мрежи на главата, от тези като на пчеларите, но бодро вървящи нарамили чанти и чадъри.
   След като сте разгледали, снимали и каквото там сте си решили да правите, тръгване обратно.По средата на пътя има отбивка, маркирана със синьо.Тя ще ви заведе до моята втора цел, залива Света Параскева.Оттук натакък моите спътници ме оставиха и аз си я минах сама.Не се отклонявайте от пътя.По средата му той продължава напред, но вие ще си следвате синята маркировка (добрите хора от резервата са сложили даже две табелки да не стане объркване).Той е черен, но си е достатъчно отъпкан и широк.Вървите през гора, през поляна, пак през гора и след едно спускане излизате на малка пътечка водеща до залива.На два пъти да ви призная, мислех да се върна.Тази тишина е наистина малко стряскаща за човек свикнал на ежедневните шумове и изведнъж озовал се сам самичък тук започва да се оглежда насам натам или пък аз гледам прекалено много филми с неочаквани събития в такива гори.Но дори на село никога не е толкова тихо.Но се взех в ръце, отпих вода и продължих.













   На плажа не правих снимки.Исках, но щях да наруша любовната идилия на млада двойка и някак не вървеше да насоча обектива към тях.Морето пък беше окъпано от слънцето, нещо което за поетите може и да звучи добре, но за фотографа води до тъжна въздишка.Водата е много спокойна и чиста и дори водораслите, пръчките и всякакви там морски неща, изхвърлени на плажа не пречат да му се наслади човек на това място.Диво и красиво.Затова е добре да се дойде преди всички.Защото мястото е малко и дори с двамата влюбени станахме тълпа.
   Връщайки се назад, в дясно ще видите останките на църква, наречена Света Параскева.Една от версиите за името на залива е, че той е кръстен на нея.Не посмях да се доближа съвсем, защото имаше високи треви, а и както знаете достатъчно кръв пролях в тази сутрин.На връщане срещнах семейство запътило се шумно към залива за плаж.Отиде им романтиката на онези двамата.
   Моят ден обаче беше перфектен и това го казвам въпреки вероятността да съм хванала някоя ропотамска малария.



И накрая да преговорим: 
  • Ако отидете преди всички, никой няма да ви се пречка, освен комарите и мушиците.Затова задължително репелент, дълги крачоли и ръкави.
  • Вода в района няма, така че задължително си носете.
  • Пътеките са хубави, затова не са ви необходими някакви много специални обувки, но все пак да са ви удобни, защото си има ходене.
  • Заради мушиците, едни очила също не са излишни, но не е чак такъв проблем.

За светилището Беглик Таш, покрай което ще минете съм ви разказвала вече и ако не сте ходили и имате списък със желания за изпълняване, отбийте се и там:


Плодов сладкиш





Какво използвах:

две яйца
чаена чаша и половина захар
50 грама масло /около половин малко пакетче/
две супени лъжици олио
пакетче ванилена захар
чаена чаша прясно мляко
два чаени чаши брашно
препълнена чаена лъжичка бакпулвер

плодове
/праскови, сини сливи, малини,.../


Пудра захар

Чаената чаша, с която меря е една и съща за всички съставки

Добре е плодовете да са узрели, но все пак стегнати за да не станат на каша при печене

Слагам малко повече захар, от обикновено за мен, защото плодовете имат кисела нотка и е хубаво когато се балансират с останалата част.


  • Смесвате всички съставки в този ред.
  • Нарязвате плодовете и нареждате отгоре като ги притискате, защото при печене ще излязат всички отгоре.
  • Когато извадите готовия кекс поръсете веднага с пудра захар.Тя ще се разтопи веднага и ще образува сладка коричка.Добър баланс, ако плодовете са по-кисели.По желание може да поръсите и след като изстине.