Сладкиш със сини сливи и крема сирене

 

   Наличието на много сини сливи тази година по дърветата на село, наложи търсенето на всякакви начини за обработка и съхранение.Много идеи получих, доста почерпки направих.А това е сладкиша, който всички харесват и съм правила с различни плодове.Дойде времето да го пробвам и със сини сливи.

   Очаквано си стана прекрасен.Леко го препичам вече, след като веднъж го забравих и се оказа, че коричката така има невероятен маслен и карамелен вкус, който разкошно се балансира с крема сиренето като плънка.В другите сладкиши досега слагах извара, която при необходимост смесвах с крема сирене, но сега реших да е само с крема сирене.От една страна то си е твърдо и от друга мааалко по-солено, което ми дойде много добре като вкус в контраст със сладкия блат.

Какво използвах аз:

 тавичката ми е с диаметър 23 см

чашата с вместимост 200 ml

2бр. яйца

чаена чаша захар

/напоследък намалявам количеството и сложих две трети, но ако обичате сладко сложете си цяла/

60 грама разтопено масло

чаена чаша брашно

чаена равна лъжичка бакпулвер

чаена лъжичка бурбонска ванилена захар или нормална ванилия

четири супени лъжици твърдо крема сирене

един белтък от малко яйце

чаена лъжичка бурбонска ванилена захар

по желание добавете пудра захар

сини сливи

пудра захар за поръсване

• Разбиваме яйцата със захарта и мекото масло.
• Добавяме брашното с бакпулвера и бурбонската ванилена захар/ ванилия.Получаваме сравнително гъста смес, но не я разреждайте.
• В друг съд смесваме крема сиренето, белтъка и отново ароматизираме с бурбонска захар/ванилия.Съвет: разбийте яйцето отделно и вземете само част от него, ако ви е голямо и прецените, че сместа ще стане рядка.Трябва да е гъста смес.Ако нямате ванилена захар, а сложите обикновена ванилия и искате и крема сиренето да е сладко, добавете и в тази смес пудра захар.
• Нарязваме плодовете.
• В тавичка слагаме хартия за печене и изливаме кексовата смес
• С лъжица взимаме от крема сиренето и слагате само места, не покривайте всичко отгоре.При печене кексовата част ще се надигне около тази с крема сирене и ще стане на вълни.
• Отгоре слагаме плодовете, като аз ги мушвах парченце по парченце в сладкиша.
• Пекох на 190 градуса около 20-25 минути, сладкиша е тънък и затова, ако използвате по тесен съд обаче, може да се наложи малко повече печене 
• Сладкиша изглежда леко прегорял, но ви уверявам че точно това е причината да има прекрасен карамелен вкус балансиран от кремата сирене.
• Поръсвате съвсем леко с пудра захар отгоре по скоро за красота, отколкото за още сладост и нареждате по желание и пресни плодове.

Оригиналът: Сладкиш с праскови и сини сливи и нежна плънка от извара и крема сирене

Райски изглед или как един язовир може те остави без думи / екопътека "Райски изглед"/

 

    Аз съм човек, който намира красота навсякъде или поне се опитвам да не гледам дълго в грозните посоки.Ще прозвучи като най-голямото клише от разказите и пътеписите, но наистина има места, които те оставят без дъх.И освен, че не успявах да обхвана всичко с очите, исках да си консервирам тези гледки в много снимки.И когато едни снимки имат да стават, те се получават без никакви усилия. защото природата е тази, която ви позира.Без никаква фотографска намеса, освен че се оказах на това място в подхоящото време, с правилните облаци и предиобедно слънце.Как може един язовир да изглежда така нереално красив откъм цветове и красота?

на билото е равно

не си личи, но пътеката е доста полегата

такива табели ще ви ориентират за посоката

по средата на пътеката

   

   Тръгвайки към Кърджали предварително бяхме решили, че ще стигнем до града и оттам ще поемем към екопътеката, въпреки че Гугъл ни даваше вариант да спестим време и километри минавайки през села отбивайки се преди града.Но ние стигнахме града и се отправихме натам.Гугълската навигация ни отведе на мястото като разбира се спирахме да поглеждаме към язовира и скалите над пътя.За тези от вас, които искат по-подробна информация, пътеката се намира между село Пъдарци и хотел "Боровица".
   Началото на пътеката е обозначено с голямо табло, което няма как да подминете.Като разстояние и време, пътеката не е дълга, но е изкачване.Нагоре и нагоре.Маркирана е добре, така че няма опасност да излезете от пътя.Дали е маркировка от жълто и бяло или бели табели оказващи посоката, изгубване няма.Обаче ми се "взе душата".Може би защото все имах чувството, че трябва да съм стигнала, а този изглед така и не се появяваше.Може би защото имах нагласата, че е лесна пътека, а може би защото нямах търпение да стигна, но не ми беше съвсем лесно изкачването.А това лято навъртяхме доста километри нагоре надолу по нашата планина и не очаквах блузата ми догоре да е във втечнено състояние.Стигнахме с кучето билото, а пътеката взе да се спуска надолу.Честно ви признавам, това не го очаквах.Не стига, че вървях нагоре, ами сега и надолу ли? И тъкмо да помисля, че нещо съм объркала и е трябвало да завия някъде другаде, когато между клоните мярнах знамето, което от снимки знаех, че се намира където отивам.Дарвине, казах на куч, дай да се напънем още малко.
   И стигнахме...И останахме без думи.
   Както винаги ние пристигаме навсякъде преди всички и това ми дава възможност да си се насладя на гледките и местата без да деля снимка с други хора или да изчаквам всички да се нагласят и напозират.Горе има сложени няколко пейки да седне човек да си погледа, но аз бях прекалено развълнувана за да сядам, а и до най-долната пейка малко се страхувах да отида.Най вече защото и кучето върви след мен и се притесних да не стигне долу по бързия начин.
   На връщане, което вече беше по-бързо разбира се, започнахме да срещаме и други хора да се изкачват нагоре.Внимавайте на слизане, на места пътеката е от ситни камъчета и се хлъзга, особено ако сте закачени за куче, което няма търпение да слезе долу и да разказва на другите.Така де.

   Изкачване, гледане, снимане, слизане ни отне около два часа и малко отгоре.

   Степен на трудност: средно, когато знаете какво ви очаква.Въпреки, че за мен не беше лека, за подготвени хора, за които върховете са като разходка в парка, може дори да е като песен изкачването.

   Заслужава ли си? Изобщо не задавайте този въпрос, невероятно е.