На 500 метра от Атон

 

Да си призная никога не съм се задълбочавала в това да науча повече факти за Атон.Не само заради това, че като жена не мога да отида там, но и защото не ми е било интересно какво се случва на едно такова религиозно място, обитавано основно от монаси.Така се случи обаче, че имах възможност да пътувам до там или поне докъдето ми е позволено и като човек имащ се за любознателен и любопитен преди това и след като се върнах "питах" за повече информация.Така че това са малко интересни факти, които прочетох в няколко статии, публикации и разбира се с любезното съдействие на AI и които може да са ви интересни и на вас, както бяха на мен.
Първо разбира се като жена, на която е забранено да посети това място и може да го доближи максимум на 500 метра по море, ми беше интересно защо това е така.Първо това правило се нарича аватон и основната идея е монасите да не се изкушават, да не се разсейват и нищо да не им напомня за светския живот, семейството и възпроизводството.Духовната причина обаче е такава, че според преданието Света гора е посветена само и единствено на Дева Мария, която корабокруширала тук и е била толкова запленена от мястото, че измолила от Сина си тук да бъде нейната градина.Затова друг женски крак не може да стъпи тук, монасите трябва да отдават почит само на Нея.
На полуостровът са забранени дори женски животни с изключение на котките за да се справят с гризачите, малко на брой кокошки само защото от жълтъка на яйцата правят бои за иконите и дивите животни, които не могат да контролират, но всъщност ;монасите рядко виждат.
Друго, което ми беше интересно е, защо след като е полуостров, достъпа всъщност се осъществява само по море.
Сухопътната граница е преградена, а достъпа по море е по-лесен начин да се контролира достъпа и броя хора, които са допускани.Освен това терена на полуострова е планински, стръмен, пътищата не са асфалтирани, няма много превозни средства да улеснят предвижването, но което пък допълнително помага за поддържане на тишина и уединение.
Други интересни факти са, че на Атон се използва византийско време.При него денят започва не в полунощ, а при залез слънце (с изключение на един манастир където денят започвал при изгрев).Тук и календара е различен, използват Юлиянския календар и на Атон датата е с 13 дни по-рано.
За Атон най-вече заради особеностите в живота там има специално подписан протокол според който там могат да се нарушават така да се каже правата на човека с това да не се допускат хора, няма равенство на половете и това с идеята да се съхрани това културно и религиозно наследство.
Монасите вярват, че молитвите са по-важни за тях отколкото гостоприемството например.Затова и броят посетители е ограничен, като допуснатите трябва да се подчиняват на манастирския режим.
Ако сте мъж имате възможност на място да разгледате всички манастири.Трябва ви специално разрешение все пак, защото броят посетители се контролира.
Карея е единственото „градче“ и столицата на монашеската република. Там се намират:Протатът, това е сградата на монашеското правителство (Свещения Кинотис), което управлява Атон.Губернаторство, офисът на гръцката държава, който следи за реда и главната църква на Атон.В Карея има малка полицейска станция, поща, медицински пункт, аптека, банка и дори малки магазинчета, където монасите продават ръчно изработени църковни предмети, тамян, мед и зехтин.Пристанището Дафни пък е главната морска врата на Атон. Всички мъже-поклонници пристигат с корабите първо тук. На пристанището има митнически пункт, полиция и спирка за малките автобусчета, които извозват хората по черните пътища към Карея и вътрешността.
На Света гора не всички монаси живеят в манастири.Има и малки манастирски селища, наречени скитове. Те винаги принадлежат на някой от 20-те големи манастира. Келии, големи селски къщи с малък параклис и земя наоколо. В тях живеят от 2 до 6 монаси, които се издържат сами чрез земеделие, пчеларство или рисуване на икони.Каливи и Катизми: съвсем малки постройки за един или двама монаси, често без обработваема земя, предназначени само за молитва.В най-южната и дива част на Атон, наречена Карулия, по отвесните скали има прикрепени малки колиби и пещери. Там живеят отшелници в пълен изолационен режим. До тях се стига само по висящи вериги и въжета над морето.
И нещо важно за тези, които ще предприемат това пътуване по вода, носете си бинокъл! Ако сте фогографи няма нужда да ви казвам, че трябва да имате подходящ обектив.
Корабчето за обиколката покрай брега се взима от Уранополи, наречен Небесен град, защото той е последната спирка преди земния рай на монасите.

    Пристанището на българският манастир Свети Георги Зограф или Зографският манастир.Той заема девето място в строгата йерархия на общо 20-те действащи манастира на Атон.Интересно е как е решено манастира да се нарича така.Манастирът е създаден от трима братя, които не можели да решат кой да е патрона на манастира.Една нощ оставили празна дъска и започнали да се молят.Молили се цяла нощ и на сутринта намерили изографисан на нея образът на Свети Георги и понеже била изографисана сама, нарекли го Свети Георги Зограф.Това, което е интересно и направо чудотворно е, че по същото време в Палестина в манастира Фануил пред очите на монасите образът на Свети Георги на тяхната икона изчезнал, а игуменът им получил видение, че светецът си е избрал нов дом в Атон.Монасите тръгнали към Атон, намерили манастира и видели там своята икона.

Дохиар („Свети Архангели“).Манастирът Дохиар пази една от най-големите и обичани светини на цяла Света гора – чудото на иконата „Света Богородица Скоропослушница“. Името ѝ означава „Тази, която чува молитвите изключително бързо“.Небесните покровители на Дохиар са Архангелите Михаил и Гавриил. Тъй като те са закрилници и на бойната авиация, манастирът неофициално се нарича „военният манастир“ на Атон.

Ксенофонт („Свети Георги“).В него се пази най-голямата мозаечна икона в целия свят. Тя изобразява Свети Георги Победоносец.

    В новата главна църква на манастира се намира един от най-красивите иконостаси на Атон. Той е изработен изцяло от чист бял мрамор и е украсен с невероятно детайлни дърворезби.Освен това, това е един от малкото манастири на Света гора, който има в двора си две големи главни църкви – една много стара от XI век и една по-нова и огромна от XIX век.

Свети Пантелеймон (Руският манастир).Един от най-внушителните манастири на Атон.Някога руските царе са изпращали огромни количества злато, скъпоценни камъни и пари за строежа на манастира и това допринася за неговата грандиозна осанка.За разлика от сивите каменни покриви на гръцките манастири, покривите и куполите на „Свети Пантелеймон“ са боядисани в ярко зелено, а куполите имат типичната за Русия форма на луковица. На върховете им блестят огромни златни кръстове.В началото на XX век тук са живеели над 2000 руски монаси. Това е бил най-населеният манастир на Атон.Днес в руския манастир „Свети Пантелеймон“ живеят около 70 до 100 монаси.Макар че сградите са огромни и могат да поберат до 5000 души, те остават полупразни и се ползват предимно за настаняване на поклонници.

Ксиропотам („Свети 40 мъченици“) – Разположен е малко по-нагоре в планината, над главното пристанище Дафни.В този манастир се съхранява най-голямата оцеляла част от Кръста, на който е бил разпнат Исус Христос Това безценно парче дърво има дължина 31 сантиметра. На него ясно се вижда една от дупките, направени от гвоздеите, с които са били заковани ръцете или краката на Христос.Парчето от Кръста е вградено в голям дървен кръст, украсен с диаманти и рубини. Според монасите, всяка година на празника на Кръстовден (когато светинята се изнася за поклонение), по сухата дървесина на Кръста по чудодеен начин пониква свеж зелен босилек.

Симонопетра („Рождество Христово“) – Най-сниманият и зрелищен манастир на Атон. Той буквално виси върху отвесна скала на 230 метра над морето.Почти невъзможно е да не си момисли човек колко много прилича на тибетски манастир. Сградата има седем етажа и е кацнала на върха на една-единствена, тясна и отвесна гранитна скала.

    Манастирът е основан през XIV век от отшелника Свети Симон.Най-голямата и известна светиня на манастира е лявата ръка на Света Мария Магдалена. Ръката е запазена напълно непокътната вече над 2000 години. Кожата, сухожилията и ноктите са цели.Монасите и учените, които са я изследвали, са изумени от факта, че ръката поддържа постоянна човешка телесна температура (около 36-37 градуса).

Григориат („Свети Николай“).Монасите нарочно избрали това ниско място, за да имат лесен и бърз достъп до морето. По това време лодките и корабите били единственият начин за пренасяне на храна, строителни материали и дърва за огрев.Строежът на брега обаче имал огромна цена. Манастирът станал лесна мишена за пиратите, които редовно нападали Атон и го ограбвали. Затова сградите са затворени като мощна крепост с високи стени и малки прозорци, обърнати към вълните.

   Най-обичаната светиня тук е чудотворната икона на Света Богородица Пътеводителка.През 1761 година в манастира избухва ужасяващ пожар. Пламъците изпепеляват абсолютно всичко, но когато монасите се завърнали  насред димящите останки те открили иконата на Богородица напълно невредима. Дървото дори не било обгорено, а боите греели все така ярко. Днес тя се намира на специален трон в главната църква.

Дионисиат.В Дионисиат се пази една от най-древните и исторически важни икони в християнския свят – Света Богородица Акатистна (или „Похвала на Пресвета Богородица“). Тя е направена не с обикновени бои, а от мастик и восък.Тъй като манастирът е посветен на Свети Йоан Кръстител, тук се пази неговата дясна ръка. Тя е поставена в изключително красив ковчег от чисто злато и сребро.

Свети Павел.Това е една от най-големите светини в целия християнски свят. Манастирът пази истинските дарове, които тримата мъдреци (влъхвите) донасят на бебето Исус във Витлеем – злато, тамян и смирна.Златото е под формата на 28 отлично запазени златни плочки с различни форми (квадратни, триъгълни) и изящни орнаменти. Тамянът и смирната са смесени заедно и са оформени като 62 малки тъмни топчета, подобни на маслини.

    Пътувайки към Уранополи и хотела близо до града, където щяхме да отседнем преди разходката около манастирите, спряхме за малко в селището Ставрос.

А на връщане след Атон спряхме за разходка в Кавала.

Митове, легенди и доста портокали в Гърция /Атина, Пелопонес, Коринтски канал, Микена, Храмът на Посейдон, Нафплио/

 

    Пристигнахме в Атина в ранния следобед.Настанихме се в хотела, разхвърляхме се както се казва и с бодра крачка се отправихме към стария град Плака.В подножието на Акропола като всяко едно старо място в съвременните градове, той представлява стари улички със стари сгради, в които се редуват сувенирници и таверни.И докато сувенирите будеха съмнение за автентичност, то в таверните храната определено си беше истинска и вкусна.Стана така, че и двете вечери вечеряхме в една и съща таверна, защото първия път когато си поръчахме и се натъпкахме си харесахме какво ядат и на съседните маси и категорично взехме решение да се върнем.

     Има много места по света, които влизат в списъка 50 задължителни места, които да видиш преди да умреш.Знаете има такива категорични списъци, които обаче всъщност са си списъка на автора с желания.Но наистина има места, които човек е добре да посети, места които дори средностатистически жител на нашата планета е чувал и изучавал в училище.И разбирасе Акропола в Атина е едно такова място или поне в моя списък фигурира.И за моя радост, тази точка беше отметната.

    Нос Сунион.На около 70км югоизточно от Атина се намира нос Сунион на който почти сюреалистично се извисяват останките на един храм посветен на Посейдон.А сюрреалистично, защото в този ден беше облачно, а знаете облаците са добри приятели на фотографите.Тъмното небе, надвисналите облаци и морската шир наоколо бяха наистина красива гледка въпреки силния вятър.Но какво е един вятър за едни сливналии все пак.Толкова, че седнахме отвън и си поръчахме сладолед в туристическия център под храма.

    Връщането към Атина беше не по малко живописно.Изобщо много се наслаждавах на цялото пътуване колкото и дълго да беше, имам предвид всичкия път който минахме от къщи до Атина че и по нататък ми достави голямо удоволствие.Малко ми се схванаха колената, но всичко останало беше много хубаво и разбира се две минути след като слизахме по обекти колената вече бяха забравени.
     Вечерта след като се прибрахме в хотела имахме организарана гръцка вечер.В една таверна в стария град Плака трябваше да се насладим на гръцка храна и гръцка музика.Храната беше брутално отвратителна, но програмата беше добра.Танцьорите представиха танци от различни области на страната и разбира се Зорба не беше пропуснат, но все пак това очакват всички туристи.

    На следващият ден се отправихме към полуостров Пелопонес.Преминахме над Коринтския канал, който може би щеше да е по-интересен ако преминаваше кораб по него, но то кога е било пълно щастието.Все пак съществуването на това съоръжение така да се каже не може да бъде пропуснато.

    Полуострова в края на март е окъпан в зелено, оранжево и жълто от портокали и лимони.Тези хора сигурно не могат да погледнат по това време портокали и лимони, толкова са им омръзнали.Дърветата са отрупани, а мрежи с набрани портокали и лимони висят за продаване край шосетата.

    В този ден посетихме и останките от Микена, царството на Агамемнон.Останките не са кой знае колко, но като си представите за времето преминало през тях, няма как да са повече.

    Последна спирка в този ден беше разходка беше живопистното градче Нафплио, което е било първата столица на съвременна Гърция след обявяването на независимостта.Над града се намира крепоста Паламиди до която се стига по 999 стъпала, а в морето на малък остров ще видите останки от друга, която е като символ на града.

   Причината да включа "митове и легенди" в заглавието е, че в Гърция те непрекъснато се преплитат и намесват в историята.Навсякъде се появяват богове, богини, оракули...За всички тях слушахме през целия път и честно казано след всичките кръвосмешения, кой коя раждал, поглъщал, изплювал...накрая човек е повече объркан, отколкото запомнил кой на кого е баща, коя богиня откъде се е появила и още и още...Какво да кажем, не е лесно да си бог на Олимп, но пък е добър начин да не усещаш дългото пътуване.