Страници

сряда, 29 април 2026 г.

Митове, легенди и доста портокали в Гърция /Атина, Пелопонес, Коринтски канал, Микена, Храмът на Посейдон, Нафплио/

 

    Пристигнахме в Атина в ранния следобед.Настанихме се в хотела, разхвърляхме се както се казва и с бодра крачка се отправихме към стария град Плака.В подножието на Акропола като всяко едно старо място в съвременните градове, той представлява стари улички със стари сгради, в които се редуват сувенирници и таверни.И докато сувенирите будеха съмнение за автентичност, то в таверните храната определено си беше истинска и вкусна.Стана така, че и двете вечери вечеряхме в една и съща таверна, защото първия път когато си поръчахме и се натъпкахме си харесахме какво ядат и на съседните маси и категорично взехме решение да се върнем.






     Има много места по света, които влизат в списъка 50 задължителни места, които да видиш преди да умреш.Знаете има такива категорични списъци, които обаче всъщност са си списъка на автора с желания.Но наистина има места, които човек е добре да посети, места които дори средностатистически жител на нашата планета е чувал и изучавал в училище.И разбирасе Акропола в Атина е едно такова място или поне в моя списък фигурира.И за моя радост, тази точка беше отметната.










    Нос Сунион.На около 70км югоизточно от Атина се намира нос Сунион на който почти сюреалистично се извисяват останките на един храм посветен на Посейдон.А сюрреалистично, защото в този ден беше облачно, а знаете облаците са добри приятели на фотографите.Тъмното небе, надвисналите облаци и морската шир наоколо бяха наистина красива гледка въпреки силния вятър.Но какво е един вятър за едни сливналии все пак.Толкова, че седнахме отвън и си поръчахме сладолед в туристическия център под храма.







    Връщането към Атина беше не по малко живописно.Изобщо много се наслаждавах на цялото пътуване колкото и дълго да беше, имам предвид всичкия път който минахме от къщи до Атина че и по нататък ми достави голямо удоволствие.Малко ми се схванаха колената, но всичко останало беше много хубаво и разбира се две минути след като слизахме по обекти колената вече бяха забравени.
     Вечерта след като се прибрахме в хотела имахме организарана гръцка вечер.В една таверна в стария град Плака трябваше да се насладим на гръцка храна и гръцка музика.Храната беше брутално отвратителна, но програмата беше добра.Танцьорите представиха танци от различни области на страната и разбира се Зорба не беше пропуснат, но все пак това очакват всички туристи.


    На следващият ден се отправихме към полуостров Пелопонес.Преминахме над Коринтския канал, който може би щеше да е по-интересен ако преминаваше кораб по него, но то кога е било пълно щастието.Все пак съществуването на това съоръжение така да се каже не може да бъде пропуснато.



    Полуострова в края на март е окъпан в зелено, оранжево и жълто от портокали и лимони.Тези хора сигурно не могат да погледнат по това време портокали и лимони, толкова са им омръзнали.Дърветата са отрупани, а мрежи с набрани портокали и лимони висят за продаване край шосетата.


    В този ден посетихме и останките от Микена, царството на Агамемнон.Останките не са кой знае колко, но като си представите за времето преминало през тях, няма как да са повече.










    Последна спирка в този ден беше разходка беше живопистното градче Нафплио, което е било първата столица на съвременна Гърция след обявяването на независимостта.Над града се намира крепоста Паламиди до която се стига по 999 стъпала, а в морето на малък остров ще видите останки от друга, която е като символ на града.












































петък, 3 април 2026 г.

Пролетна мусака

 

    Признавам си, това щеше да си е съвсем обикновена мусака, но на шкафа имах купа пълна с левурда, спанак, пресен лук и докато се усета заедно с картофите започнах да ги режа и тях.



       Тази мусака може да се приготви и без мляно месо, но както споменах аз вече се бях подготвила за мусака, затова има, но да си знаете че може и без.


Какво използвах:


килограм картофи

250 грама мляно месо

200 грама спанак, но може много повече

няколко стръка пресен лук

левурда (разбира се нея не всеки би имал, затова може и без, а може да сложите и пресен чесън)


супена лъжица паприка

супена лъжица доматено пюре

магданоз колкото обичате


три яйца

половин кофичка кисело мляко и толкова прясно

сол и черен пипер






Първо сложих към мляното ми месо малко вода за да може при задушаване да се получат малки трохи, а не да остане на големи бучки.

На котлон в тиган задушавам така мляното месо, не слагам мазнина.

Когато побелее и се сготви прибавям паприка (паприката е много леко пушен сладък червен пипер), доматено пюре, малко сол и черен пипер.

В намазнена тавичка слагам нарязани картофите, зелениите, мляното месо и разбърквам

Посолявам още малко, поръсвам с прясно смлян черен пипер.

Наливам малко вода и пека на 200 градуса докато омекнат картофите.

Ако ви остане течност в тавичката, добавете лъжица две ориз и той ще поеме излишната вода.

В описанието ви посочих, че мусаката носи още спанак, защото моя се позагуби при готвенето.

Накрая заливам със смес от разбити яйца, кисело и прясно мляко.Допичам докато стегне.