Две салати с риба тон и португалски подаръци

   Когато пътувате мислите ли за приятелите си,които ви чакат?Защото за мен винаги мислят.И го разбирам в ей такива жестове под формата на подаръци от близо и далече.И не става въпрос за предметите,става въпрос за това,че е имало момент, в който те са се сетили за тебе.Насред лудницата да обикалят и разглеждат,да запечатват моменти и спомени,те не ви забравят.Може би за много хора това е излишно,да не говорим че струва и пари,но ако не може да се оцени жеста,може би не оценяваме и хората.А аз моите си ги ценя,та чак и обичам.
   Последните ми подаръци са много вкусни и реших,че не може просто така да ги изям,трябва да ги използвам блогоподобаващо.

   Започвам с консервата риба тон,която ще използвам за две салати.Консервата не е голяма,но рибата е достатъчна да овкуси даже и още една трета салата.Защото на салатите с риба тон тя прави вкуса,но не трябва да доминира над останалите продукти.
   

   Първата салата я видях в една много готина книга със средиземноморски рецепти.Идва от любимите ми испански земи и има различни варианти,но аз ще приготвя основния.Другата е една салата с паста,което предполага че е италианска,но може и да не е.Може да е измислена от гладен човек на другия край на земното кълбо.Дори не помня откъде я имам,записана ми е на едно листче и я приготвям през лятото.
   И двете салати ги наричат салати,но мен ако питате са си цяло ястие и за обяд или вечеря.Така че времето и мястото за ядене оставям на вас.

САЛАТА ПИПИРАНА

четири сварени картофа

три сварени яйца

зелена чушка и/или червена чушка

половин глава червен лук

един домат

две супени лъжици риба тон от консерва

/ако рибата е качествена и малко количество овкусява добре салатата,но ако обичате риба тон сложете повече/

сол

зехтин 

капки оцет или лимонов сок

В оригинала се слагат и зелени маслини,но аз предпочетох да сервирам натурални към салатата,а не в нея

всички зеленчуци се нарязват на кубчета

добавя се рибата тон,разбърква се внимателно съз сехтина,сол и оцет /или лимонов сок/

оставя се в хладилника за 20-30 минути да се смесят ароматите  

ЛЯТНА САЛАТА С РИБА ТОН

две чаени чаши сварена паста /вида е по желание/ 

една супена лъжица риба тон 

/хубавата риба тон и в малко количество овкусява салатата,още повече че е лятна салата,а рибата е тежка,но ако я обичате сложете повече/

домат

краставица

червен лук

супена лъжица майонеза

сол

капки оцет по желание

• нарязвате зеленчуците на кубчета
• смесвате със сварената паста
• добавяте рибата тон,майонезата,посолявате
• разбърквате добре и оставяте в хладилника за поне половин час

Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога където се случват още повече истории и рецепти.

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

А ако ви се чете за Португалия,моите преживявания в тази слънчева страна съм описала тук:

Португалия - слънчевия ъгъл на Европа

Вила Сан Микеле или чудни гледки през погледа на един сфинкс

   Тези от вас,които наминават от време на време наоколо няма как да не са забелязали,че на мен островите са ми слабост.Знам ли,има нещо хем романтично хем и плашещо в това да си ограничен от вода.Представете си да имате морска болест и непреодолим страх от летене и да живеете на остров.Няма мърдане.Обаче точно наличието на вода прави островите толкова прекрасни и притегателни за една риба като мен.

 Та днес ей така някак ми се прииска да ви разкажа и да си припомня този малък,но много слънчев,лимонен,парфюмиран и изобщо много красив остров Капри.
   Каквото и да си говорим,въпреки тълпите туристи,той си има едно особено очарование,заради което ти се иска да се връщаш там,да се блъскаш с всевъзможния шарен народ,да си купиш още едно шише лимончело за в къщи,въпреки че е почти сигурно че ще стои в някой шкаф или още един сапун във формата на лимон за подарък на приятелки.

   За Капри и много да се пише пак ще е малко и изобщо да не се пише,пак си знаем че е прекрасен.Затова няма да се впускам в отегчителен разказ за нещо,което повечето от вас са виждали.Защото Капри трябва да се види,очите там се пълнят и преливат от красоти и гледки,които колкото и да се описват, пак няма да стигнат думи.
   Има едно място обаче,което мен лично ме впечатли наистина много заради историята си,човека стоящ зад него и не на последно място,че отивайки на Капри имате възможност да отметнете цели две държави на картата или поне да кажете че сте стъпвали на тях.Италия е ясна,но колко се изумих че Швеция също стои така да се каже на картата на тези географски ширини.И причината е една невероятна вила Villa San Michele.
   Шведският медик Аксел Мюнте е виновникът да бъде построена тази вила с може би най-красивите гледки на острова.Той така се влюбил в острова,че решил да прекара живота си на него и то не къде да е,а на едно от най-живописните места откъдето се откриват невероятни пейзажи.
   На мястото,което избира за свой дом е имало стара римска вила,построена от император Тиберий,от която почти нищо не било останало.С помоща на местен строител той построява тази великолепна вила,която може би никой не забелязва на външен вид,защото обикновено всички се прехласват по това,което се вижда около и от нея.
   Днес вилата е музей,в нея срещу осем евро по последни данни ежедневно и целогодишно може да се разгледат обзавеждането,различни статуи,картини и стенописи,но това което си заслужава най-много са запазените и прекрасно поддържани градини около нея,които през 2012та година са обявени за най-красиви в Италия,а през останалото време си стоят във вечната класация на 10те най-прекрасни италиански градини.Има си и зала където са изложени всички експонати,които доктора намира на острова докато изучава флората и фауната на Капри.Включително ще видите и специалния син гущер,който живее само по тези скали.
   Освен римски старини във вилата има и много египетски.Няма начин да пропуснете един гранитен сфинкс,поставен от нашия домакин на мястото,където решава,че това ще бъде неговият дом.Не забравяйте да го потъркате по дупето,може да е за късмет.
  След смъртта на Мюнте,вилата по негово желание е подарена на шведската кралица и става собственост на шведската държава,така че заедно с Италия,отмятате и Швеция на картата.

 И още Капри:

Още разкази с картинки:

Южна Италия - слънце,лимони и тарантели

ПУЛИЯ

ИТАЛИЯ - по утъпканите туристически пътеки

И понеже стана дума за Швеция:

Стокхолм - северната столица на слънчевите хора

Швеция - за фиката,канелата и ферментиралата риба

Още острови:

Круиз Егейско море

Мадейра

Руло от тиквички по рецепта на приятел

   Не зная дали пробвахте Лучника на Людмил,който достигна до Вас с неговото любезно съдействие и най-вече рецепта,но на мен ми е една от любимите: -- > Лучник

   И днешната е негова и понеже се получи очаквано вкусно,веднага я описвам и предлагам на Вашето внимание.

   В сезона на тиквичките това май е една доста приготвяна рецепта,но като повечето рецепти търпи развитие във всяка кухня.Така че тази рецепта вече е видинско-сливенска,но с максимално придържане към видинския оригинал.

Какво използвах:

настъргани и отцедени тиквички - две чаени чаши

настърган кашкавал - една чаена чаша

две яйца

три препълнени супени лъжици брашно

натрошено сирене краве - по малко от чаена чаша

крема сирене - три супени лъжици

копър и скилидка чесън

• Пускате фурната да се загрява на 200 градуса.
• Настърганите и много добре отцедени тиквички смесих с настърган кашкавал,яйца и брашно и разбърках добре.Не сложих сол по две причини,да не се разводни сместта и защото разчитах на кашкавала да я овкуси.
• Готовата смес я разстелих върху хартия за печене в тавата.Трябва да е равномерно дебел пласт.
• Сместта я приготвяте когато вече ви е загрята фурната и слагате веднага!
• Пекох 25 минути докато стегна и се зачерви.
• Извадих и веднага навих готовия блат както си е с хартията.
• Приготвих смес от натрошено краве сирене,крема сирене което да спои плънката.Копър и скилидка счукан чесън,като тяхното количество е по желание.При мен са съвсем малко,защото точно този ден дегустаторите ми бяха такива,че не ги обичат особено.Но за мен следващия път ще си сложа повече.
• Развих блата,махнах хартията и намазах с плънката.
• Блата не трябва да е прекалено горещ,защото ще разтопи сиренето и ще потече.
• Завих на руло и сервирах.

Още рецепти с тиквички:

Пълнени тиквички в няколко варианта

Пърженки с тиквички

Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви допадат,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога където се случват още повече рецепти и истории:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Канелони (почти) с мляно месо и рикота

   Майка пълнила чушки с мляно месо и ме пита дали ми трябва,защото й останала една част.И аз се сетих,че отдавна ми се иска да си направя канелони.Но понеже нямам канелони,използвах кори за лазаня,каквито винаги имам.Щом се навият на руло,ето че формата е спазена.Почти :)

Какво използвах:

кори за лазаня - 10 броя

мляно месо - около 150 грама

машерка и босилек - общо една чаена лъжичка

сол на вкус

рикота - по една супена лъжица на лист лазаня,т.е. 10 с.л 

доматено пюре/смлени домати - три чаени чаши

зехтин,сол и захар

настърган пармезан и настърган кашкавал - колкото ви се иска и в съотношение както ви харесва

В солена вода сварих корите.Трябва да омекнат толкова,че да можете да ги завивате на руло.
Готовите ги навивах в чиния по отделно,за да не се слепят една за друга докато си чакат реда.

Смесих мляното месо с половин чаша вода за да може при запържването да стане на ситни трохи.
Задуших и смесих с подправките,малко посолих.
Ако тигана ви е обикновен сложете малко мазнина,аз не използвах никаква.

Изварих смлените домати и подправих само със сол,захар и зехтин.Доматения сос не трябва да е напълно готов,трябва да остане вода в него,тъй като той ще сготви във фурната канелоните.

И след като всичко ми беше готово пристъпих към сглобяването на ястието.

На дъното на тавичка сложих съвсем малко от доматения сос,колкото да се намаже дъното.
Всяка кора намазах с рикота,сложих в средата от месната смес и завих на руло.Наредих получените канелони в  тавичка.
Отгоре  разпределих добре доматения сос,поръсих с две супени лъжици пармезан  и пекох в загрята на 190 градуса фурна за около 40 минути.
Десетина минути преди да извадя тавата поръсих обилно с настърган кашкавал,защото сме си у нас и защото много,ама много обичам да запичам ястия с кашкавал.
Извадих и оставих десетина минути преди да сервирам.

И още паста:

Пенне с мляно месо на фурна

Орекети със сметаново гъбен сос

Постни лозови сармички

 

 
   Месец май е наистина най-любимият ми месец.Любимите ми плодове узряват,зеленчуците вече са расли по нашите земи,а не са прелитали над океани.Пазара който е едно от любимите ми места в града вече е толкова цветен,че наистина ми идва да го обикалям всеки ден с фотоапарата.Прелива от всички нюанси на зеленото и червеното.Хората обикалят,разглеждат,избират.От месец май до края на септември може би най оживеното място в града е именно големия общински пазар.

   Но да си дойдем на месеца,който е май и в който може да си каже,че не си българин,ако поне веднъж не си си направил лозови сармички.На същия този пазар на сергиите има едни навити пакетчета със зелени листа,които са главните герои в тази рецепта.
   Начина по който ги приготвям не е нещо специално и неочаквано,но реших и аз да се включа в редиците на споделили своя рецепта за лозови сарми.

Какво използвам:

*посочвам количествата,които използвах конкретно в този случай

*листата са ми малки 35 броя

*плънката се съобразява според листата,които са различни по големина,затова количествата в повечето случаи са приблизителни

лозови листа

глава стар лук

пет стръка зелен лук

непълна чаена чаша ориз

магданоз

сух джоджен

сол и черен пипер

олио

• Измивам листата и ги попарвам за секунди във вряла подсолена вода.В момента в който листата започват да си сменят цвета ги вадя от водата.
• В малко олио и вода задушавам нарязани стария лук и твърдата част на пресния лук.
• Добавям ориза,разбърквам.
• Добавям нарязани зеления лук,магданоза,джоджена и поръсвам със сол и черен пипер.
• Заливам с вода.
• Плънката я правя почти готова,защото готовите сарми не ги варя много за да си останат цели и да не се преварят листата.
• Ако към края на готвенето зеления лук се е стопил добавям още.
• Завивам сармичките с плънката.
• В този момент има два варианта:

                Нареждам ги в голям тиган заливам с вода до половината на сармичките и поръсвам отгоре с олио.Варя не повече от десетина минути.

               Нареждам ги в тавичка,отново заливам с вода до половината на сармичките,поръсвам с олио и пека във фурната на 180 градуса отново за десетина минути или докато попият водата.

• Сервирам разбира се кисело мляко,в което може да има чесън или копър или нищо.

* Идеята да сe готвят в плитък съд е за да бъдат наредени всички на едно ниво.Така се получават еднакво и равномерно сварени.Докато на няколко реда в тенджера понякога долния ред се преварява и стават много воднисти.А в плитък съд са еднакви.

   Като правя сарми винаги съм се питала как е правилно да се изписват сарми или сърми.Оказа се,че правилния начин е сарми,защото самата дума идва от sarma dolma.Не че е кой знае каква грешка другия вариант.Важното е да има сарми :)

Ако рецептите,които споделям и историите които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога където се случват много повече случки и рецепти:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/