Всички сте виждали по кулинарни програми, кулинарни влогъри, по филми даже някой опитва нещо и започва цяло представление.Присвива очи, обикаля стаята, клати глава изобщо всякакви мимики и движения за да покаже колко невероятно вкусно е това, което е опитал.Незнам дали ще ми повярвате, но преди месец аз опитах това ястие и ми идваше да правя точно това.Честно до такава степен да ми въздейства ястие не ми се беше случвало.Вярно, че за мен всяка следваща рецепта е невероятна и много вкусна, но това най-обикновено, непретенциозно ястие е от друго измерение.Прибавете и това, че го опитах за пръв път при моите най-любими хора на село и ви става ясно за какво говоря.
Тази манджа, защото то си е манджичка може да се направи по няколко начина, като аз ще ви разкажа как аз я приготвям.Както обаче и да си я направите, това няма да се отрази на умопомрачителния вкус, защото главния герой в нея е зелевата чорба и както и да решите, ако решите да го опитате, ще получите мноооого вкусен резултат.И не мога да повярвам, че при толкова изядени в къщи празени каши, не ми е идвало на ум да сложа зелева чорба.А де! Човек се учи докато е жив и понякога не вижда и под носа си.
Нарязах на ситно един стрък праз.
Аз не пържа, затова слагайки го в тенджерата налях малко вода.Аз така правя празените каши и плънки, първо искам да ми поомекне праза и чак тогава слагам мазнината и останалите съставки.
Праза пое водата и тогава сложих супена лъжица олио, чаена лъжичка червен пипер, чубрица/ или джоджен.На село го опитах с чубрица, но после майка ми го направи с джоджен и двете ми харесаха.
Слагам и супена лъжица брашно.
Получава се гъста каша, която размивам с малко вода.
После наливам зелева чорба колкото течна искам да е кашата.
Тъй като зелевата чорба си е солена, ако ви е много солена разредете с вода.
Всичко това се случва на слаб котлон.
Разбърквам и оставям за малко, но не прекалено за да не се сгъсти много.И това му е хубавото на моя начин, че праза вече си е омекнал и няма нужда да се готви повече.
