Страници

вторник, 27 април 2021 г.

Пилешки дробчета с пресни лук и чесън

 

   Като дойде пролетта и пазара става зелен.Зелено във всякакви нюанси.Зеленото на марулите, зеленото на чесъна и лука, зеленото на лапада, зеленото на пресните подправки.Зелено, зелено, тук там прошарено в яркото червено на репичките.
   Това зелено го обичам всякак и във всичко на масата.От обиконвена салата до разни яхнии и супи.И всеки път си мисля в какво още мога да го добавя това зелено, където не съм го слагала.Дойде време да направя и пилешки дробчета в зелено и стана много вкусно.Вкусно обаче много трудно за снимане.А снимката освен, че е забавление и хоби за мен, е моя начин да ви убедя, че едно ястие е вкусно.В този случай донякъде ще се наложи да ми повярвате, защото на външен вид не се получава перфектно.



Какво използвах:


една тарелка пилешки дробчета

/500 грама/

две връзки пресен лук

една връзка пресен чесън

половин домат

/ два домата от консерва без сок/


малка глава стар лук

чаена лъжичка червен пипер

сол и черен пипер

олио/зехтин


  • Нарязах зеления лук, зеления чесън и малката глава стар лук, чието участие е да придаде сладост
  • Пилешките дробчета предварително съм сложила във вода с щипка сода за около половин час.
  • В тиган слагам дробчетата (отцедени от водата) и лука заедно.Поръсвам с малко олио и слагам капак.Не слагам брашно на дробчетата, от една страна защото така се запазват цели, не ми залепва брашно по тигана и не ядем излишно брашно в порциите.
  • От време на време обръщам дробчетата и загребвам от зелената част и слагам върху дробчетата да си пускат върху тях.
  • Когато са почти готови поръсвам с червен пипер и нарязан на ситно домат.Посолявам.Ако обичате пикантно може да поръсите и с малко лют пипер.А домата го слагав накрая с идеята не да се сготви, а да придаде свежест.
  • Накрая притискам дробчетата и ако не излиза розов сок, готови са.
  • Още горещи ги поръсвам с повечко прясно смлян черен пипер, поръсвам и със зехтин по желание.




Ако обичате дробчета, може да погледнете и рецептата ми за Пилешки дробчета по ловджийски


Ако обичате да мажете филии с пастет, опийте моя Домашен пастет от пилешки дробчета





петък, 16 април 2021 г.

Пролетна чорба с месо или чорба с месо и зелении

 


    Както и да я наречете тази чорба, тя просто си крещи, че е пролет, защото всичко пролетно може да сложите в нея.Така де, пролетно зелено.
    Тази супа се получи в момент, когато имах останали всякакви зелении плюс парче месо.
  Наричам я чорба, защото в нея няма нито фиде, нито ориз, нито застройка.Само прекрасния и натурален вкус на зелените съставки.Казвам ви, с черпака сервирах пролет в чиниите.




Какво използвах:


Като всяка чорба количеството на продуктите е приблизително, включително и водата/бульона.Зависи колко гъста я искате, а знаете че моите супи нямат много супа.Като цяло във всяка лъжица има повече продукти, отколкото бульон.За което винаги ме критикуват, но това е положението.


сварено месо

/колко прецените или имате в наличност/

връзка зелен лук

връзка зелен чесън

коприва/лапад/спанак - количество около една чаена чаша в бланширан вид

/може и трите, а може и само едното, зависи какво имате в наличност и разбира се и повече да сложите от една чаша, няма лошо/

глава стар лук

магданоз

пресен/сух джоджен

червен пипер толкова, че да ви стане червена чорбицата, при мен е една равна супена лъжица

сол

супена лъжица олио, но само ако месото не е мазно



  • моето месо е предварително сварено, само го накъсвам на парченца
  • нарязах всички зелении, заедно с главата стар лук.Винаги слагам и стар лук когато използвам пролетни зеленчуци за да придаде сладост на ястието.
  • не запържвам нищо.Слагам месото, зелениите, подправките и заливам с бульона на свареното месо и оставям на слаб котлон.Посолявам, ако в бульона не е имало сол
  • когато омекнат зелениите, най вече лука и бялата част на пресните лук и чесън, чорбичката ни е готова.
  • като повечето чорби, така и тази е добре да постои половин час за да може всичко да си поеме ароматите и да се получи наистина съвършен пролетен вкус
  • тази чорба на мен ми беше по-вкусна с оцет, но това си е лично предпочитание.Не лоша идея е да се яде с лъжица кисело мляко. 



Ако пролетта е любимият ви сезон и обичате всякакви пролетни ястия, ето още няколко предложения:


ПРОЛЕТНА БАНИЦА С ЛАПАД


ПОСТНИ САРМИЧКИ С ЛАПАД


ИМПРОВИЗИРАНА СУПА С ЛАПАД


ЗАСТРОЕНА ЯХНИЯ СЪС СПАНАК


АГНЕШКИ КНИЖЕН КЕБАП


МАЛКА ПИТА С КОПРИВА



сряда, 14 април 2021 г.

Боб с ребърца в глинен гювеч

 


   Някои статии в този блог са замисляни предварително.Някои... Повечето се случват след като съм сготвила нещо и то е станало толкова вкусно, че да искам да си го гледам и след като съм го изяла.



    Едва ли мога да изненадам някой с рецепта за боб, нито вас нито себе си.Все пак не готвим боб от вчера, нали? Аз обикновено боба не го правя така, правя в по-забързан вариант и много си го харесвам.Забързаният ми вариант включва да го сваря предварително боба, а после вече решавам какво точно ще му правя.Днес реших да изхабя доста електричество, нещо което моята практична същност изобщо не обича да прави, но така се случи че точно този ден ми беше по-удобно да го оставя във фурната, отколкото да го изчакам да се свари и тогава да тръгна по задачи.



Не се имам за бобен специалист, но ето какви са моите наблюдения за получаването на един вкусен боб:

  • избирам средни по големина бобчета, даже и малки.Големия гигантски боб може да е добре за салата, но за ястие от този вид най добре е да е ситен.Боб купувам от пазар, от човек който лично го е произвел или поне е свързан с бабата, булята, стринката и/или чичото който го е отгледал.Предполагам на всеки пазар, както на нашия има сергии където хората продават само такива продукти от години.Тези хора разчитат на парите, които изкарват от тези си продукти и няма начин да ви продадат лоша стока.За тях е важно да сте доволни и да се върнете.В магазина пакетирания боб често е събиран от различни места, че даже и различни реколти и ако ви уври всичкия едновременно, значи сте късметлии.
  • преди сменях няколко води като започвах да го готвя боба.Сега обирам с лъжица пяната, която се образува.Нека си ври, тя се образува на няколко пъти, аз я махам и така докато спре да се пени.Тогава го измивам добре и чак тогава го варя.Ако разбира се ви е по-удобно да сменете вода след кипване, правете го поне три пъти.
  • докато готвите боб и той поеме голяма част от водата, го разредете като добавите вряла вода.Имайте предвид, че той ще продължи да я гълга тази вода и след като спрете ястието и особено ако е ястие, може да се окажете без никакъв сос.За чорбите вече е ясно че ще сте сложили повече вода.но мен винаги ме критикуват, че в боба ми няма течност, затова често се налага да добавям допълнително.Много рядко нацелвам водата честно казано, признавам си.
  • Най-вкусният боб е този, който не се яде веднага.Нека постои.по-добре притоплен, отколкото веднага изяден.
  • и накрая разбира се, това са си оми лични наблюдения и не обвързвам никой с тях.Може вашите начини за постигане на идеялен боб да са по-добри от моите




Ето какво се случи:


Какво използвах:


пълна чаена чаша сух боб

/това е количеството преди да стои накиснат във вода една нощ/

две глави стар лук

зелена чушка

два моркова

един домат или четвърт доматена консерва

супена лъжица сладък червен пипер

супена лъжица пушен червен пипер

сол

сух джоджен или по нашему гюзум една пълна супена лъжица 

ребра

/количеството при мен е осем броя, но само защото толкова влязоха в гювеча/



  • Имаме си боб, накиснат за една нощ, кипнат няколко пъти с отстранена пяна и изплакнат в студена вода.
  • Слагаме го този боб в глинен съд.Добавяме нарязана чушка, моркови, лук.Доматите.
  • Поръсваме с двата вида червен пипер, сол колкото си слагаме обикновено в ястията и джоджена.
  • Разбъркваме всичко и нареждаме ребърцата.Аз ги нарязах наполовина.Имам предвид че ги разрязах така, че имам една част само месо и кокал с месо.Просто бяха прекалено големи и се притеснявах, че няма да се изпече всичко равномерно.
  • Залях с топла вода почти догоре на съда.
  • Сложих капака и сложих в студена фурна.Копчето на 200 градуса и чак след два часа проверих как е.Голяма част от водата я нямаше, затова долях малко гореща вода.Оставих още един час.
  • После спираме фурната, отваряме вратата и оставяме боба вътре.Никакво пипане докато е врял.По добре да го стоплите после отколкото да го ядете веднага.Хубавият боб е вкусен като мине известно време, че даже и на другия ден.






    
Ако точно в този момент си мислите, че ви е писнало от старите традиционни рецепти за боб, аз имам една точно за вас.Невероятно ароматна и още повече вкусна:











Картофен огретен от старата готварска книга





   Това е един много засищащ огретен.Засищащ и много вкусен.Рецептата му е от една стара готварска книга, която аз малко промених, като реших да  спестя някои утежняващи кантара процедури.Хубавото му е, че с един сравнително малък огретен може да нахраните повече хора, защото вярвайте ми от една малка порция към която сложите свежа салата и ще имате доволно нахранени хора.но честно казано, може и да не ви стигне.





Какво използвах аз:

картофи - около килограм и половина
прясно мляко - 230 ml
брашно - 1 препълнена супена лъжица
масло - 1 супена лъжица
сирене - натрошено една чаена чаша
кашкавал - около една и половина чаени чаши
подправки:
мащерка/чубрица/магданоз/черен пипер/нищо



 
   Набързо да ви разкажа оригиналното приготвяне: картофите се нарязват на кубчета и се изпържват.Приготвя се бешамел с който се объркват картофите.В тавичка се реди картофена смес, поръсва се с извара и кашкавал и така още веднъж като отгоре се настъргва кашкавал.




Как го приготвям аз:

  • Обелвам и сварявам в солена вода картофите.
  • Нарязвам ги на парчета и ги нареждам в съд за печене.
  • Приготвям белия сос, който е като бешамел, но не съвсем: в разтопено масло запържвам брашното и добавям млякото.Бъркам докато почне да се сгъстява, но не прекалено.Нещо като рядка каша.Посолявам.
  • Готовия сос го изливам върху картофите, прибавям натрошено сирене и разбърквам.Не е необходимо соса да е догоре и да ги покрива, но трябва да са разбъркани.
  • Отгоре хубаво поръсвам с настъргания кашкавал.Колкото повече по-добре.
  • Относно подправките може да експериментирате.Аз го обичам и без нищо или само с черен пипер.Но съм го приготвяла и с чубрица и с мащерка.Тези подправки според мен най много си вървят с картофи.
  • Огретенът се яде топъл,но никога горещ.Освен това като изстине стяга, но аз така или иначе го разсипвам още горещ да си изстива в чиниите.Обикновено правя и някаква салата към него според сезона.







петък, 9 април 2021 г.

Джоланско задушено на фурна с вино, лук и сушени сини сливи

 


Обикновено ви пиша две три думи преди всяка рецепта, но когато е намесен джолан, аз си губя граматиката напълно.Само преглъщам и чакам да стане готов.


Какво използвам:

един заден джолан или два или три предни джолана
половин килограм стар лук
скилидките на половин глава чесън
около 100 ml червено вино
половин чаша домати от консерва
два-три моркова
десетина сушени сини сливи без костилки
два дафинови леста

олио,сол


Съвети и разсъждения за джоланите и ястието:

Това ястие може да приготвите по два начина.Първо да сварите джолана, особено ако е огромен и с кокал и след това да довършите във фурна или ако имате обезкостен джолан да го нарежете на парчета и да печете цалото ястие наведнъж.Аз лично в повечето пъти първо го сварявам, така забързвам приготвянето, но всичко зависи от времето, което са готови да чакат гладните ви хора.
Може да печете в тавичка с капак или глинен съд.
Моят съвет за джоланите, а повярвайте не са малко изядените от мен, е винаги да предпочитате джолан с кокал.Този кокал пуска в бульона и в цялото ястие желе, което освен че си е чист колаген, прави ястието просто неустоимо.Лепкаво и гъсто.Освен това наличието на кокал, вярвате или не ви гарантира, че това наистина е джолан и то джолан, който е пресен, а не изваден от фризер сложен там през първата световна война.Изобщо месото каквото и да е, добре е да има кокал, така ще виждате дали е прясно.
Ако сините сливи са ви твърди, преди да започнете ястието ги накиснете в топла вода да омекнат.После преценете и може да използвате и тази вода в ястието, но ако не искате ще я махнете.
Много е важно колкото и да ви се иска, да не бързате и да сервирате ястието с джолан.Оставете го половин час на топло.Аз обиконвено отварям фурната и го оставям да си стои там.


  • Нарязваме лука на едро, а скилидките обелваме.
  • Задушаваме ги в една-две супени лъжици олио.Задушаване е силно казано, буквално разбърквате веднъж и толкова.Все пак този лук ще се пече.
  • Изливаме виното и го кипваме.
  • Добавяме нарязани моркови и доматите.Добавяме отцедени и нарязани на парченца сините сливи.
  • Това ястие е сладко и заради лука и заради морковите, затова балансираме това с виното и доматите.Ако нямаше толкова лук, заради доматите и виното в друг случай щях да поръся с малко кафява захар, но сега не е необходимо.
  • Прехвърляме лучената смес в съда за печене.Ако джолана е сварен, го накъсваме на порции и подреждаме.Заливаме с бульона, който се е получил при варенето.Нареждаме дафиновите листи, слагаме капак и всичко отива във фурната на 190 градуса за около 30-40 минути, като накрая махаме капака да се запече.Времето за запичане зависи колко течно искате да е ястието.
  • Ако джоланите са ви сурови, нарязвате ги на порции, нареждате в съда като е добре да са покрити с лучената смес и заливате с вода.Слагате капака и печете около час и половина ( зависи от големината на парчетата) на 200 градуса.Накрая отново махате капака за да се запече.
  • Съвет: ако слагате месото сурово, нека лука ви е нарязан наистина на едро.
  • Готовото ястие оставете на топло поне половин час преди да го сервирате.Аз отварям фурната и го оставям да си стои така с капака.













четвъртък, 8 април 2021 г.

Питка венец

 


    Моите работи никога не стават съвършени.И понеже си го знам това, се старая да компенсирам с вкус и се надявам на разбиране от страна на хората, които намират и надявам се опитат моите рецепти.
   Искаше ми се по-добре да я завъртя тази питка, но в края на краищата венеца ми се получи малко като настъпан.За сметка на това си е хубава питката, а още по-добре е , че дава възможност да бъде не само като хляб, а да се сложат и различни плънки в средата.


   За тази питка използвам най-любимото ми тесто.С него правя кифлички, питки, пърленки на тиган, питки с различни плънки... Абе много си го обичам.Най-вече защото както е световно неизвестно, аз не обичам да меся, не обичам да ми лепи по ръцете тесто и когато изсъхне да го намирам по себе си на най-невероятни места.А това тесто е мазно и веднага се оформя на топка.



Какво използвам:

250 ml топло прясно мляко
75 ml топла вода
пакетче суха мая
супена лъжица захар
две супени лъжици олио/зехтин
масло - препълнена супена лъжица
едно яйце
чаена лъжичка сол
брашно 600 грама


  • Смесваме млякото с водата, маята и захарта и оставяме да се активира за около пет минути на топло.
  • Прибавяме олиото и маслото, което съм разтопила предварително.После яйцето и разбиваме.
  • Добавяме брашното и солта като първо разбърквам, а после оформям тестото докато стане на хубава гладка топка.То си е мазничко и за нула време става идеално.
  • Покрих с кърпа и оставих на топло ( пусната на най-слабо фурна за няколко минути и после изключена или някъде на слънце).
  • Това щеше да си стане обиконвена питка, която нямаше да разказвам, ако не реших да изпробвам тази много готина форма на венец, която обикновено се използва за кифлички, но напоследък забелязвам едно масово използване и за питки и хлябове.
  • Тестото се прехвърля на плот и се разточва на дебел пласт.Като цяло дължината му трябва да е съобразена с тавичката, в която ще се пече.Преценявате като завиете питката колко ще ви трябва и разточвате толкова.С нож нарязвате половината блат на лентички и завивате на руло.В този момент, ако искате някаква плънка като сирене, кашкавал или нещо друго може да я сложите в ненарязаната част.може да погледнете този пирог с плънка от месо и зеленчуци: https://svetlalola.blogspot.com/2020/10/blog-post.html
  • Завитото тесто прехвърляте в тавичка с нарязаните краища нагоре и завивате по краищата.За да се запази формата на венец, сложих по средата намазнено бурканче.
  • Оставих да втаса отново, махнах бурканчето, поръсих с брашно и пекох на 190 градуса около 40 минути.



    Тъй като съм сигурна, че повечето от вас ще ме попитат как точно става оформянето на венеца, показвам с една не много добра снимка, но мястото ми за месене честно казано не е подходящо за снимки:
   Разточвате и нарязвате на ленти половината.завивате на руло и слагате в тавата с нарязаната част отгоре.