Страници

петък, 21 юни 2019 г.

Кюфтенца със зеленчуци и заливка

   

   Тази рецепта достига до вас с любезното съдействие на една приятелка, която ми я изпрати тази сутрин.Аз от няколко дена си мисля за един друг обяд, но явно той пак се размина.Защото рано рано минах покрай месарницата, купих килограм мляно месо и стана ясно, че ще се прави това.
   Кюфтенцата в тази рецепта е добре да постоят в хладилник предварително, така че може да направите като мен, да омесите месото, да го направите на кюфтенца и да излезете да си вършите работата.Или каквото ви се прави.При мен беше лудница и дори ги бях забравила, да не говорим, че изобщо не мислех да я описвам тази рецепта.Първо исках да видя как ще се получи и ако ми хареса да ви покажа повторението.Само че както често се случва в петъците, всичко тръгна наопаки и в един момент главата ми блокира.Прибрах се, приготвих ястието и за разтоварване взех, че ви го заснех.
   Та така...



Какво е необходимо:

кайма - килограм
глава лук
5-6 скилидки чесън
черен пипер
сол ако е необходимо
брашно за овалване на кюфтенцата

глава лук
тиквичка
два моркова
чушка (зелена или червена)
магданоз
черен пипер
червен пипер
олио

две яйца
чаена чаша кисело мляко
две супени лъжици брашно
сол

Забележка: в оригинала се слага чубрица и следващия път ще опитам с нея, но тъй като на един от дегустаторите ми не му понася, сложих магданоз

Рецептата само изглежда сложна поради многото редове по-горе.В действителност е съвсем проста и се приготвя и със затворени очи.

Кюфтенцата стават изключително сочни с чеснов аромат, а зеленчуците според това колко ги печете могат да останат леко хрупкави, но при мен се топяха в устата.


  • Каймата се омесва добре с нарязани на ситно лук и чесън.Подправя се с черен пипер.
  • Оформят се кюфтенца, които се овалват в брашно и се оставят в хладилника да стоят стегнати.
  • Когато решите да започнете ястието, нарязвате на ситно лук и го задушавате в мазнина, заедно с нарязани на ситно зеленчуци.Подправяте с черен и червен пипер и нарязан магданоз.Чубрица, ако решите да използвате.
  • Наливате около чаена чаша вода и разбърквате добре соса.
  • На слаб котлон пускате в ястието кюфтенцата.Ако съда ви за приготвяне е малък и няма място за всички, долейте вода.
  • Варите на слаб огън докато кюфтенцата стегнат и внимателно пресипвате в съд за печене.
  • Според това колко искате да ви е течен соса изберете си колко време да ги печете на 200 градуса.При мен остана на мазнина, но ако искате да си топите хляб не чакайте толкова.
  • Правим заливка от яйца, кисело мляко, брашно, посоляваме.
  • Когато заливам ястие различно от огретен или мусака, не правя голяма заливка, дори не заливам всичко.Понякога с лъжица само слагам тук и там.Като стегне се получава много интересно отгоре.А и така се вижда част от ястието.
  • Запича се докато стегне.
  • Готовото ястие го оставих да изстине малко и сервирах.


ДОПЪЛНЕНИЕ: В оригиналната рецепта, ястието не се запичаше със заливка, а в тенджерата когато кюфтенцата са готови се прави застройка.Това е за случаите когато не ви се пуска фурна и искате да имате повече сос.







Ако обичате кюфтета на фурна, още едно предложение, което често правя:


Ако обичате всякакви кюфтета, не само от месо, може да погледнете:


Нещо, което много прилича на кюфтета, но с изненада са


Варени с бял сос в ретро вариант:


И кюфтенца от нахут:



А ако рецептите, които споделям ви харесват, споделете ги и вие.Благодаря ви за което!



Ако това, което намирате в блога Ви е интересно, заповядайте и във Фейсбук страничката ми:












четвъртък, 13 юни 2019 г.

Лондон от пръв поглед


    Четиринадесет часа, безброй извървяни километри над земя и с много прекачвания в метрото под земя.Така премина моят първи ден в Лондон и да, така обичам да ме болят краката в края на деня.
   Да разгледаш Лондон за толкова кратко време е смехотворно.Но със сигурност ти дава някакъв начален поглед за града и още повече ти дава увереност за бъдещи посещения каквито тайно и явно се надявам да ми се случат.Но тъй като Лондон беше нашата първа и крайна точка в една островна обиколка, той не беше нашата основна цел.Все пак се радвам, че имах възможност поне малко да го поразгледам и усетя.От всичко най-много се надявам накрая на тази история като напиша "Следва продължение" и то наистина да ми се случи.Защото ме препълни с впечатления този град и желание за още.
   Лондон набързо само в снимки:



























СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

***


Още Англия в разкази и картинки:








понеделник, 10 юни 2019 г.

Сицилия - непознатата, красивата - Замък и манна в Кастелбуоно

 

   Колкото повече ходя в големи градове разбирам, че повече ми харесват малките.В големите всичко е разпиляно, хората са забързани, дори да искаш за едно кратко време не можеш да обиколиш дори основните забележителности, какво остава за целия град.Въртиш глава насам и натам, посочват ти това и онова и в един момент ти идва да си кажеш "Стига толкова, дай да седна да пия кафе поне да да се смеся с местния народ", защото така или иначе в главата ти настъпва хаос кое къде си видял.
   В малките градчета не е така.Там всичко е компактно, намира се на едно място и докато излезеш от замъка, вече си до църквата.Имат си една улица, имат си един площад с фонтан и малко кафене.Тишина и спокойствие.И по някакъв начин поне аз запомням много повече точно тази една улица от замъка до църквата.И точно в тях намирам много повече красоти, отколкото в онези гигантски катедрали и дворци с безкрайни коридори, където след време, ако не са снимките се чудя, това нощно гърне на кой крал беше? Разбира се, има и изключения. Има величествени и катедрали и дворци, които са толкова поразителни, че завинаги остават в главата ти в папка "незабравими", но в този разказ с картинки ще стане дума за малките.
   Кастелбуоно не е голям град, при това се намира високо в планината, но като видите младите хора, пълния училищен двор разбирате, че големината и мястото не са отказали младите хора да нарекат този град дом и не търсят начин да побягнат към големите.
    Но не населението  е обект на нашето туристическо посещение.Кастелбуоно има какво да покаже, нищо че е малък.Има си замък, който за разлика от повечето е собственост на хората, поради едно историческо стечение на обстоятелствата когато хората събрали пари да си го запазят.Но това е било отдавна.
   В замъка има много красив малък параклис, музей където се пази плоча, единственото доказателство, че този замък е принадлежал някога на фамилията Вентимиля и използван като своеобразен нотариален акт от поколенията.Има и прекрасни гледки към цялата околност.С една дума всичко, което трябва да има един замък.
   Напускайки замъка се отправяте по главната улица, разглеждате църквата, виждате фонтана на площада и още един в другия край на тази главна.Междувременно ще ви почерпят с едни местни вкусотии, защото има голяма вероятност да сте попаднали тук с организирана екскурзия, а в нея винаги се включва дегустация.Все пак трябва да ви изкушат и да оставите пари тук.
   В Кастеблуоно може да не запомните нито замъка, нито едната улица, но ще запомните един продукт, който е много специфичен и това е едно от трите места в света, където той се добива.Манна.Доколкото разбрах, това все пак не е манната небесна, за която веднага бихте се сетили, но както казвали младите хора, които възродили този продукт, когато манната не пада от небето, хората трябва да си я добият сами.Или нещо такова.
   Манна ще ви предложат да изпробвате като козметичен крем, натурална на малки парченца и под формата на бонбони или един уникално вкусен крем за хапване и мазане на италиански козунаци, т.е. панетонета.След дегустацията ще имате нужда от нещо горчиво и добре,че кафенетата са наблизо.Като всичко останало тук.
   Начина на добиване на манна е интересен, защото манната е нещо като смола, която се извлича от едни дървета.На тях се правят разрези, слага се една пластина която направлява течащия сок и не му позволява да допре кората на дървото.В крайна сметка манната придобива вид на сталактит, който се отрязва.Малко парченце от него всяка сутрин пречиствал организма, а както казах във вид на крем и бонбони е страхотен, като разбира се там вече не е здравословен, а само вкусен.И добре, че беше ограничението в багажа, иначе кантара в къщи щеше да коментира "Е само манна не бях теглил по тебе".
   





























 





От серията за Сицилия и нейните красоти: