Страници

неделя, 8 юли 2018 г.

Патладжани с доматен сос на фурна

   Тази рецепта си я видях в една книжка с есенни рецепти.Защо са я сложили там,след като патладжаните трябва да се ядат през лятото не ми е ясно.Ако ме питат мен,патладжани трябва да се ядат целогодишно и ежедневно :)
   На пръв поглед рецептата ми се стори обикновена.Но всъщност не е точно така.По този начин не бях приготвяла патладжани и въпреки,че има малко повече подготовка,заслужава си всяка отделена минута.Всъщност ястието може да се приготви на части.Първо патладжаните и соса и по-късно само да се сглоби и изпече.Аз съм пристрастна и няма да ви кажа колко вкусни станаха,дори да не изглеждат идеално на снимка.



Какво е необходимо:

три средноголеми патладжана
домати - половин килограм /месести за предпочитане или от сорта рома/ или две консерви белени домати
една глава лук
две-три скилидки чесън
една чаена чаша прясно мляко
сирене - около 150 грама 
олио,сол,магданоз


  • патладжаните се почистват,нарязват,посоляват и отцеждат от горчивия сок колкото се може повече.Горчив патладжан може да ви отрови цялото ястие после.Затова и не купувам големи патладжани,за да нямат много семена.
  • отцедените патладжани се изпържват /може и да се запекат на грил тиган/
  • лука и чесъна се нарязват и задушават в малко олио
  • прибавят се нарязани на кубчета домати и се задушават и те /ако използвате от консерва,не слагайте сока,само доматите/
  • когато се задушат се налива прясното мляко и се посолява /ако ви е кисело,добавете малко захар/
  • в съд за печене на дъното се слага от доматения сос,колкото да го покрие
  • нареждат се патладжани
  • отгоре се наръсва с натрошено сирене и се залива с доматения сос
  • в зависимост от съда ви може да го направите на няколко пласта или само един.При мен са два слоя.
  • отгоре поръсвате с магданоз и покривате с капак или фолио и печете в загрята на 180 градуса фурна 30-40  минути.Може да ви се вижда много тъй като всичко вътре е готово,но идеята е да се спои всичко и патладжаните да станат "като мозък".
  • готовото ястие го оставяте покрито десетина минути след като го извадите от фурната и като всяко постно ястие не се яде вряло,а топло.
  • при сервиране може да поръсите с пресен магданоз.





Други вкусотии с патладжани,които приготвям често:







събота, 7 юли 2018 г.

Мавърски шишчета от Испания

   В Испания и особено в Андалусия тези шишчета ги хапват по улиците.Наричат се още Pinchitos morunos и са много,много ароматни и разбира се вкусни.Тяхната родина е Северна Африка,но маврите ги донесли в Испания и така постепенно са се превърнали в испанска храна.В оригинал се правели от агнешко месо,днес обаче най-често се приготвят от свинско,дори и от пилешко.Много били популярни и във Венецуела,както прочетох докато търсех оригинални рецепти.Но тъй като не съм имала удоволствието да ги опитам там,ще се придържам към испанската версия.
   Приготвят се на скара или барбекю с дървени въглища,но аз поради липса на такива в къщи ги приготвих в добрия стар грил-тиган.


Какво е необходимо:

Необходими са ви подправки,защото те правят тези шишчета различни.

За да се придържам към оригинала разгледах няколко рецепти и всички бяха горе долу еднакви с малки разлики в подправките.

свинско месо - около 400 грама
2-3 скучани скилидки чесън
една  равна чаена лъжичка смлян кориандър
една чаена лъжичка червен пипер
една равна чаена лъжичка сух риган
една чаена лъжичка млян кимион
2 чаени лъжички сол
половин чаена лъжичка стрита мащерка 
(тя не присъстваше навсякъде,но аз имам и сложих)
половин чаена лъжичка куркума за цвят 
(може и без нея,но ако я използвайте внимавайте с количеството,не трябва да е много)
една супена лъжица зехтин



  • Месото (моето е от плешка) се почиства от ципи и мазнина и се нарязва на парченца.
  • Смесват се сухите подправки с чесъна и зехтина и с тази марината много добре се смесват парчетата месо.
  • В някои рецепти първо слагаха месото на шишчетата и тогава ги намазваха с маринатата,но аз първо ги мариновах и тогава наредих.
  • Стоят в марината поне два часа в хладилник.
  • Нагрявате барбекю,скара или както мен тиган и печете около 2-3 минути от всяка страна в зависимост колко големи сте ги нарязали.
  • Отрежете половин лимон и го сложете на скарата/тигана с отрязаното надолу и оставете за половин минута.При сервиране капнете върху шишчетата капки лимонов сок.
  • Аз ги сервирах върху арабска питка.
  • Може да поднесете с нарязани зеленчуци (домат,чушка,краставица).


Допълнение: В някои рецепти използваха и къри и/или черен пипер,така че може да пробвате да обогатите още повече вкуса.Аз лично чак такова смесване на подправки не обичам,затова използвах само посочените по-горе.




За любимата ми Испания и още повече Андалусия съм разказвала тук:


За малкото и много бяло селище Михас:


За Беналмадена и още нещо:


А за много други истории и рецепти,добре сте дошли в страничката на блога във Фейсбук:

неделя, 17 юни 2018 г.

Две салати с риба тон и португалски подаръци

   Когато пътувате мислите ли за приятелите си,които ви чакат?Защото за мен винаги мислят.И го разбирам в ей такива жестове под формата на подаръци от близо и далече.И не става въпрос за предметите,става въпрос за това,че е имало момент, в който те са се сетили за тебе.Насред лудницата да обикалят и разглеждат,да запечатват моменти и спомени,те не ви забравят.Може би за много хора това е излишно,да не говорим че струва и пари,но ако не може да се оцени жеста,може би не оценяваме и хората.А аз моите си ги ценя,та чак и обичам.
   Последните ми подаръци са много вкусни и реших,че не може просто така да ги изям,трябва да ги използвам блогоподобаващо.



   Започвам с консервата риба тон,която ще използвам за две салати.Консервата не е голяма,но рибата е достатъчна да овкуси даже и още една трета салата.Защото на салатите с риба тон тя прави вкуса,но не трябва да доминира над останалите продукти.
   

   Първата салата я видях в една много готина книга със средиземноморски рецепти.Идва от любимите ми испански земи и има различни варианти,но аз ще приготвя основния.Другата е една салата с паста,което предполага че е италианска,но може и да не е.Може да е измислена от гладен човек на другия край на земното кълбо.Дори не помня откъде я имам,записана ми е на едно листче и я приготвям през лятото.
   И двете салати ги наричат салати,но мен ако питате са си цяло ястие и за обяд или вечеря.Така че времето и мястото за ядене оставям на вас.



САЛАТА ПИПИРАНА

четири сварени картофа
три сварени яйца
зелена чушка и/или червена чушка
половин глава червен лук
един домат
две супени лъжици риба тон от консерва
/ако рибата е качествена и малко количество овкусява добре салатата,но ако обичате риба тон сложете повече/
сол
зехтин 
капки оцет или лимонов сок
В оригинала се слагат и зелени маслини,но аз предпочетох да сервирам натурални към салатата,а не в нея


  • всички зеленчуци се нарязват на кубчета
  • добавя се рибата тон,разбърква се внимателно съз сехтина,сол и оцет /или лимонов сок/
  • оставя се в хладилника за 20-30 минути да се смесят ароматите  






  • ЛЯТНА САЛАТА С РИБА ТОН

    две чаени чаши сварена паста /вида е по желание/ 
    една супена лъжица риба тон 
    /хубавата риба тон и в малко количество овкусява салатата,още повече че е лятна салата,а рибата е тежка,но ако я обичате сложете повече/
    домат
    краставица
    червен лук
    супена лъжица майонеза
    сол
    капки оцет по желание




    • нарязвате зеленчуците на кубчета
    • смесвате със сварената паста
    • добавяте рибата тон,майонезата,посолявате
    • разбърквате добре и оставяте в хладилника за поне половин час





    Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога където се случват още повече истории и рецепти.



    А ако ви се чете за Португалия,моите преживявания в тази слънчева страна съм описала тук:


    петък, 1 юни 2018 г.

    Вила Сан Микеле или чудни гледки през погледа на един сфинкс



       Тези от вас,които наминават от време на време наоколо няма как да не са забелязали,че на мен островите са ми слабост.Знам ли,има нещо хем романтично хем и плашещо в това да си ограничен от вода.Представете си да имате морска болест и непреодолим страх от летене и да живеете на остров.Няма мърдане.Обаче точно наличието на вода прави островите толкова прекрасни и притегателни за една риба като мен.
     Та днес ей така някак ми се прииска да ви разкажа и да си припомня този малък,но много слънчев,лимонен,парфюмиран и изобщо много красив остров Капри.
       Каквото и да си говорим,въпреки тълпите туристи,той си има едно особено очарование,заради което ти се иска да се връщаш там,да се блъскаш с всевъзможния шарен народ,да си купиш още едно шише лимончело за в къщи,въпреки че е почти сигурно че ще стои в някой шкаф или още един сапун във формата на лимон за подарък на приятелки.


       За Капри и много да се пише пак ще е малко и изобщо да не се пише,пак си знаем че е прекрасен.Затова няма да се впускам в отегчителен разказ за нещо,което повечето от вас са виждали.Защото Капри трябва да се види,очите там се пълнят и преливат от красоти и гледки,които колкото и да се описват, пак няма да стигнат думи.
       Има едно място обаче,което мен лично ме впечатли наистина много заради историята си,човека стоящ зад него и не на последно място,че отивайки на Капри имате възможност да отметнете цели две държави на картата или поне да кажете че сте стъпвали на тях.Италия е ясна,но колко се изумих че Швеция също стои така да се каже на картата на тези географски ширини.И причината е една невероятна вила Villa San Michele.
       Шведският медик Аксел Мюнте е виновникът да бъде построена тази вила с може би най-красивите гледки на острова.Той така се влюбил в острова,че решил да прекара живота си на него и то не къде да е,а на едно от най-живописните места откъдето се откриват невероятни пейзажи.
       На мястото,което избира за свой дом е имало стара римска вила,построена от император Тиберий,от която почти нищо не било останало.С помоща на местен строител той построява тази великолепна вила,която може би никой не забелязва на външен вид,защото обикновено всички се прехласват по това,което се вижда около и от нея.
       Днес вилата е музей,в нея срещу осем евро по последни данни ежедневно и целогодишно може да се разгледат обзавеждането,различни статуи,картини и стенописи,но това което си заслужава най-много са запазените и прекрасно поддържани градини около нея,които през 2012та година са обявени за най-красиви в Италия,а през останалото време си стоят във вечната класация на 10те най-прекрасни италиански градини.Има си и зала където са изложени всички експонати,които доктора намира на острова докато изучава флората и фауната на Капри.Включително ще видите и специалния син гущер,който живее само по тези скали.
       Освен римски старини във вилата има и много египетски.Няма начин да пропуснете един гранитен сфинкс,поставен от нашия домакин на мястото,където решава,че това ще бъде неговият дом.Не забравяйте да го потъркате по дупето,може да е за късмет.
      След смъртта на Мюнте,вилата по негово желание е подарена на шведската кралица и става собственост на шведската държава,така че заедно с Италия,отмятате и Швеция на картата.
















     И още Капри:












    Още разкази с картинки:





    понеделник, 28 май 2018 г.

    Руло от тиквички по рецепта на приятел

       Не зная дали пробвахте Лучника на Людмил,който достигна до Вас с неговото любезно съдействие и най-вече рецепта,но на мен ми е една от любимите: -- > Лучник

       И днешната е негова и понеже се получи очаквано вкусно,веднага я описвам и предлагам на Вашето внимание.

       В сезона на тиквичките това май е една доста приготвяна рецепта,но като повечето рецепти търпи развитие във всяка кухня.Така че тази рецепта вече е видинско-сливенска,но с максимално придържане към видинския оригинал.


    Какво използвах:

    настъргани и отцедени тиквички - две чаени чаши
    настърган кашкавал - една чаена чаша
    две яйца
    три препълнени супени лъжици брашно

    натрошено сирене краве - по малко от чаена чаша
    крема сирене - три супени лъжици
    копър и скилидка чесън



    • Пускате фурната да се загрява на 200 градуса.
    • Настърганите и много добре отцедени тиквички смесих с настърган кашкавал,яйца и брашно и разбърках добре.Не сложих сол по две причини,да не се разводни сместта и защото разчитах на кашкавала да я овкуси.
    • Готовата смес я разстелих върху хартия за печене в тавата.Трябва да е равномерно дебел пласт.
    • Сместта я приготвяте когато вече ви е загрята фурната и слагате веднага!
    • Пекох 25 минути докато стегна и се зачерви.
    • Извадих и веднага навих готовия блат както си е с хартията.
    • Приготвих смес от натрошено краве сирене,крема сирене което да спои плънката.Копър и скилидка счукан чесън,като тяхното количество е по желание.При мен са съвсем малко,защото точно този ден дегустаторите ми бяха такива,че не ги обичат особено.Но за мен следващия път ще си сложа повече.
    • Развих блата,махнах хартията и намазах с плънката.
    • Блата не трябва да е прекалено горещ,защото ще разтопи сиренето и ще потече.
    • Завих на руло и сервирах.





    Още рецепти с тиквички:



    Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви допадат,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога където се случват още повече рецепти и истории: