Страници

петък, 18 октомври 2019 г.

Непознатата / за мен / Румъния: Крайова, Железни врата, Дробета Турну Северин, Музей на "живите камъни" трованти, Хорезу, Окнеле Мари

   За повечето хора първото запознанство със северната ни съседка започва или със столицата Букурещ или с екскурзия до Пелеш и т.нар. Замък на Дракула.За мен първата среща беше в едни малко по-непознати, но много интересни места, за които нямам търпение да ви разказвам.Крайова с музеите, църквите, огромния им парк и ботаническата градина.Железни врата и абсолютно феноменалната ни разходка по река Дунав.Дробета Турно Северин с малко измислената си крепост, но пък прекрасна водна кула и фонтан.Манастирът Хорезу.Музеят на тровантите или т.нар.живи камъни.И накрая една от многото солни мини в Румъния, Окнеле Мари.
   
   Крайова е един доста симпатичен град, в който се редуват и стари и старинни и нови сгради.Старинните сгради са наистина феноменални като музеят на изкуството, кметството и други подобни из центъра с различно предназначение.А центъра е много хубав за разходка.Фонтани, дълга пешеходна улица със заведения, едни такива красиви фигури навсякъде, особено привлекателни за снимки.
   Но едно нещо е за завиждане този град и това са парковете му.Жителите на всеки един град заслужават да си имат красив парк, а в Крайова имат третия по големина в Европа.Прибавете ботаническа градина и още по-малки градинки пръснати из центъра и може и да не си тръгна оттам.По една разходка там на ден и ти минава и стрес и всичко.
   В Крайова разгледахме Музеят на изкуствата, който дори на харесвате изкуство, няма как да не ви впечатлити с външната и вътрешната си архитектура. 
   Не е за подценяване и малкия етнографски музей, който има много интересна колекция на румънски носии.Той се помещава в една стара къща, известна като Къща Банией.Точно срещу него се намира една от църквите на Крайова, Св.Димитър, която и отвън впечатлява много, но вътре аз лично останах без думи.Без да харесва човек стенописи и всякакви такива религиозни изображения, това вътре е уникално.Няма останал свободен милиметър, който да не изрисуван в една такава много красива златиста гама.Човек вътре има чувството, че е в мъгла от злато.По същия начин цялата изрисувана, но вече в съвсем различни тонове беше и втората църква, която посетихме, посветена на Дева Мария или наричана още Мадоната Дуду.В църквата има икона на Богородица, за която се вярва, че има чудотворна сила.
   Това ми направи впечатление и в тези църкви и тази в манастира Хорезу, че са изписани изцяло и винаги в един тон.Всичко изглежда като една цяла рисунка.
   Вечер Крайова също е красива.Центъра е много красиво осветен, осветени са дори електрическите табла, които сами за себе си са си цяла една изложба на графити.

































   Вторият ден започна с пътуване покрай река Дунав.Въпреки, че една част си е наша, аз честно казано не я познавам тази река.А тя е прекрасна.Дори само да пътувахме покрай нея пак ми беше приятно да я гледам колко е величествена.А да се возим на скоростни лодки, да порим водата, да спираме и да слизаме в пещери си беше невероятно изживяване.Ако имате път натам цялото това място, наречено  "Железни врата" си е уникално.
   "Железни врата" е най-голямата клисура в Европа.Намира се на границата между Румъния и Сърбия, затова внимавайте с телефоните.Надвесените скали над водата със синьо-зелени оттенъци ми напомни за фиордите на север.Само дето тук беше по-слънчево и топло.
   Мястото където беше нашето същинско водно приключение се намира на няколко километра от Оршова, в залива Мракония.Честно казано не засичах колко време продължи разходката, но не беше малко, като имате предвид, че първо по вода стигнахме до барелефа на лумънския владетел Дечебал, изсечена в скалите, после слизахме до пещера "Ветерани", която е достъпна само от вода.Пещерата не е нещо кой знае колко забележително, но си има история и като част от разходката беше една добра малка водна спирка.Достигнахме и до плочата "Табула Траяна".И така напред назад по-бързо и по-бавно разходката свърши там откъдето започна.Наоколо има сергии за сувенири, за хапване.Да не забравяме и самия манастир Мракония, който е съвсем миниатюрен, но прекрасно изрисуван.
   А барелефът, който стои на всяка картичка от това място е висок 55 метра и широк 25 метра.Десет години и дванадесет скулптури-алпинисти са работили по него.Нито мястото нито владетелят са случайно избрани от румънския милионер Драган, който измисля и дава средства за този барелеф.Дечебал е велик владетел  и последен цар на даките, който както прочетох в една историческа бележка, предпочел да се самоубие вместо да се предаде на римския мператор.А на другата страна на реката се намира една плоча от 103 година "Табула Траяна" направена от император Траян, врага на Дечебал за да бележи мястото където римските войски са нахлули по тези територии.
   Пещерата "Ветерани", за която споменах като част от нашата водна разходка е достъпна само по вода.Столетия назад тя е била използвана като стратегическо място за наблюдение на реката.Едно от историческите събития свързани с нея и дало името й е как един австрийски гарнизон начело с фелдмаршал Ветерани е бил под обсада тук и всички войници са прекарали в пещерата над 300 дни.
















   Дробета Турну Северин.Този град е построен на мястото където според историците се е намирало римско селище, най-старото такова на територията на Румъния.Наричало се е Дробета.А Турну Северин идва от най-известната забележителност тук, Водната кула.Тя е била част от крепост или замък, също наречен воден, чиято цел е била свързана с водоснабдяването на града.Днес в кулата има изложбени зали на етажите, а отгоре разбира се открива чудна гледка към целия град и реката.Спокойно, за който не иска да изкачва стълбите догоре, има направен асансьор.
   Край бреговете на реката има и останки от крепост, които са възстановени и ако питате мен малко прекалено подновени.
   В центъра има фонтан, който пее и танцува и разхлажда в горещите дни.







   Вечерта на втория ден се разходихме из ботаническата градина на Крайова, която въпреки че беше вече есенно и прецъфтяло време, пак беше много красива.







Трети ден.Трованти.Манастир.Солна мина.

Тровантите са едно такова странно нещо, едно от многото на нашата планета, за които има някакви обяснения, но може и още.Такива "живи камъни" има само на няколко места на планетата ни, а в Румъния се намират в района на Вълча.Те се движат, растат след дъжд и даже се размножават.Това нещо не се случва бързо разбира се, а много, много бавно, но все пак е реалност.
   Цитирам това, което и аз прочетох за тях, защото наистина ми беше интересно като как се случват тези порцеси с тези камъни.

""Учените не са успели досега да разкрият тайната напълно. Според тях камъните са пясъчници, които увеличават размерите си благодарение на различни минерални соли, намиращи се под тяхната обвивка. Когато повърхността се намокри тези химически съединения започват да се разширяват и да притискат пясъка, от което камъните „растат“. ""


 ***

   "" Но има една особеност на тровантите, която геолозите не могат да обяснят. Живите камъни, покрай това, че растат, са способни и да се размножават. Това става след като повърхността на камъка се намокри и на нея се появява неголяма издутина. След време тя се разширява и когато теглото на новородения камък стане достатъчно голямо, той се откъсва от майката.""


***

  ""При срязване на камъните учени видели пръстени, подобни на годишните пръстени на дърветата. И точно както при дърветата тези пръстени говорели за възрастта на камъка. Това позволило да се предположи, че тровантите представляват неорганична форма на живот. ""


***

  Основният им компонент е пясъчникът. Отвътре изглеждат като дърво с възрастови пръстени, центрирани около малка твърда сърцевина. Геолозите са убедени, че те са резултат от дългите процеси на циментиране на пясък, които се случват в продължение на милиони години в земните недра. И благодарение на силна сеизмична дейност тези образувания се оказват на повърхността.
***
   "" Размерът им се увеличава поради високото съдържание на различни минерални соли под повърхността им. Когато камъните се намокрят, съединенията започват да се разширяват и да оказват натиск върху пясъка, което ги уголемява.
След като повърхността на камъка се намокри върху нея се появява лека подутина. С течение на времето тя расте и когато теглото на новия камък стане достатъчно голямо, той се отделя от камъка-майка. Структурата на новопоявилите се трованти също има ядро, което е основната загадка за учените.
Процесът на възпроизвеждане на „живите” камъни напомня вегетативно размножаване чрез пъпкуване, поради което някои експерти сериозно са се замислили над въпроса дали тровантите не са неизвестна неорганична форма на живот. ""









   Манастирът Хорезу беше моят първи посетен румънски манастир, а в Румъния си имат едно доста голямо количество.Като се има предвид, че според Интернет другите са много по-красиви и уникални, мога да само да си ги представям и да искам да ги видя, след като посетих този.
   Манастирът е изграден в т.нар. бранковянски стил наричан още и Влашки Ренесанс.Неговата особеност е, че съчетава византийски и османски елементи в архитектурата, които се виждат в декорациите на сградите.Църквата е посветена на Св.Св.Константин и Елена и е изографисана изцяло.Срещу църквата може да се влезе и в трапезарията.Наблизо има и старо гробище, жилищни сгради на монахините.










   И накрая посетихме още една от типичните румънски забележителности.Солна мина "Окнеле Мари".Румънците имат доста такива и те не са само за добиване на сол, ами са си едни доста интересни туристически забележителности.Колкото и да бях чела колко е голяма, колко е дълбока, на живо е наистина впечатляващо.
   В автобуси преминахме през тунел дълъг над километър и достигнахме до залите.Температурата е 13-15 градуса, а въздуха е пропит със сол и много подходящ за хора с белодробни проблеми.В солната мина се намира най-голямата подземна църква в страната.Има кино-екран, където вървяха детски филмчета, защото едни от основните посетители всъщност са дечица доведени от родителите си да постоят в това здравословно място.Има заведение, картинг, маси за билярд.Има какво да правите, ако искате да влезете и за здраве и за туризъм.











   Благодаря на всички, които стигнахте до края на този разказ.Беше дълъг, но за мен да го напиша и покажа беше голямо удоволствие.
   Пожелавам ви да видите на живо тези интересни места.

   До нови срещи, Румъния!