Постни зелеви сарми на фурна

 

     Често правя сарми, обикновено са по сливенски с кълцано месо, но аз много обичам и постните.Комбинацията кисело зеле и ориз ми е любима във всякакви варианти и завити и отвити.Приготвям ги в тенджера, приготвям ги на фурна.Честно казано обичам ги повече на фурна, в тавичка без капак и леко препечени и попили всичкия сос в себе си и по този начин като се охладят се ядат много лесно и с ръце, особено когато ви е прегладняло и не ви се занимава с вилици и лъжици.

     Точно тези сарми ще ви разкажа днес.

  Рецептите за сарми са колкото лесно за разказване, толкова и не съвсем.И затруднението идва от това, че всеки си е сложил различни по големина зелки и оттам и листата са различни и броя сарми е различен.Затова не посочвам броя листа, колкото имате, толкова.Ако не ви стигнат, досварявате си плънката и си я изяждате.Ако са ви много, завивате ги и ги връщате в бидона или буркана.Или пък си правите нещо друго с кисело зеле.

Не е задължително да използвате моите количества, тази рецепта е повече като идея за използване на тези продукти в плънката!

Какво използвах:

зелеви листа

ориз (балдо) една чаена чаша от 200ml

десетина гъби

малък стрък праз

голяма глава стар лук

една голяма суха червена чушка

три-четири сушени сини сливи

(може да замените със стафиди)

чаена лъжичка пушена паприка

чаена лъжичка сладък червен пипер

чубрица

прясно смлян черен пипер

олио 

зелева чорба и вода

Приготвям си листата като махам твърдата жилка по средата.Ако са големи, разрязвам на две.

Нарязвам лука, праза, сушената червена чушка, сушените сливи. гъбите.Всички тези съставки балансират соления вкус на зелевите листа и това, че ги готвя в зелева чорба.

В супена лъжица олио и малко вода задушавам лука, праза, сушената чушка, сините сливи.Ако решите да използвате стафиди, нарежете ги.

Когато поемат водата, добавям и гъбите.

Добавям ориза, поръсвам с чубрица (от това колко я обичате преценете количеството, при мен е чаена лъжичка), добавям паприката и червения пипер и поръсвам с прясно смлян черен пипер и само малка щипка сол.

Плънката не трябва да е готова, но все пак наливам малко вода, около половин чаша (тази с която меря ориза) и оставям малко да се сготви.Водата трябва да се поеме от ориза за да може добре да завиете сармите.

Разбърквам добре плънката преди да завия сармите.

Завивам и нареждам в намазнена тавичка.Изберете съд, в който сармите ще са наредени добре и няма празно място.

Заливам с равни количества вода и зелева чорба (ако обаче ви е много солена, преценете дали водата да не е повече)

Количеството течност е такава, че да покрива сармите дори малко отгоре.Ако нямате доверие на това, тогава отмерете течността спрямо ориза или две чаши и половина

Слагам в загрята на 200 фурна без вентилатор.

Когато се поеме всичката течност поръсвам с олио и връщам да се запекат.

В този момент преценявам дали имат нужда от още вода.Според това как са се сготвили листата, като натисна с вилица и тя влиза леко, значи са се сготвили.Ако има натиск, листата са били по твърди или вътрешни и тогава наливам още малко гореща вода.

Като постно ястие, сармите са ми вкусни само топли или дори студени.

Капама с повече ориз

 

       Ако трябва да се опиша като готвач, никак не мога.Даже изобщо не се възприемам като такъв.Добрите готвачите обичат да се суетят в кухнята до печката, да изпипват нещата и обичат да следват рецепти.Аз обичам да готвя бързо, лесно, от видяна рецепта да възпроизведа това, което на мен ще ми хареса.Защото живота е прекалено кратък за да стоя с часове в кухнята.И ми се получава.Ами нескромно е, да.А какво се получава винаги бързо и вкусно и под бързо имам предвид подготовката и приготвянето на храната? Използването на глинен гювеч и печене във фурна.През лятото в него само слагаме свежи зеленчуци с или без месо и ето ви гювеч.През зимата слагаме кисело зеле с всякакво месо и подправки.Ето ви чудна капама.Лесно и много вкусно.

    И понеже е зима, киселото зеле на една ръка разстояние в бидона и как няма поне веднъж седмично да не го готвя.Днес е ред на капама.В блога вече има няколко вида капами, защото колкото и еднакви, те са толкова и различни.И тази е различна, защото използвам различна подправка, а и оризът ми е повече.

  

  Преди доста време кулинарно другарче ми разказа как когато готвят месо със зеле и ориз, задължително слагат семена от копър вътре.И наистина, лъжичка семена и ястието е съвсем различно, но не трябва да се прекалява по мое мнение.

Какво използвах този път:

Капамата е такова ястие, че с количествата не може да сбъркате, нито в повече нито в по малко, трябва просто да напълните гювеча като все пак нека има равновесие между месо и зеле, а в тази капама и оризът

шарено месо е задължително когато има кисело зеле, най-доброто за мен са гърдите с кост

суджук (не сурова наденица, а полусух суджук)

половин кисела зелка (съобразявам с моя гювеч, ако вашият е голям ще сложите повече)

чаша (от 150ml) ориз

малка глава лук

супена лъжица пушена паприка

(с пушените пипери не трябва да се прекалява и затова моята капама не е толкова червена)

чаена лъжичка семена от копър

дафинов лист

зелева чорба и вода в съотношение според това колко солена ви е чорбата - общо 400ml

(ако по време на печене ви се изпари бързо и се поеме от продуктите добавете още малко гореща вода)

олио

Ако ви е интересно погледнете и другите капами, които приготвям:

Започвам с възможно най-класическата: КАПАМА

Следва една кобинация: ПОПСКА КАПАМА С БОБ

И накрая капама, която не е със свинско: КАПАМА С ПИЛЕ

Нарязвам зелето, нарязвам лука на ситно, нарязвам месото и суджука на парчета.

На дъното нареждам половината от зелето с лука, повината ориз, поръсвам с паприка и леко разбутвам.

Нареждам месото и суджука.

Отгоре върху месото останалото зеле и тук преценявам дали да не сложа още малко.

Останалия ориз.

Пак поръсвам с малко паприка, семената от копър.

Дафиновият лист слагам така, че да е между продуктите.На снимката е отгоре само за да се вижда съществуването му.

Заливам със смес от вода и зелева чорба и притискам за да може оризът да поема течност

Поръсвам с малко олио, киселото зеле носи на мазнина, но все пак месото ми е шарено и не прекалявам.

Пека около час и половина от студена фурна на 200 градуса.

По време на печене проверявам за течността, най вече заради ориза, а ястието е готово когато месото е готово.Посоченото време е приблизително, защото може парчетата месо да са с различна големина.

Не оставям да се препича накрая без капак, оставям ястието сочно.

В къщи по традиция всички ядсия с кисело зеле се сервират с паста от хрян.

Зимна паста с наденица и още нещо

 

       Защо нарекох една паста зимна ще разберете когато стигнете до описанието на продуктите и начина на приготвяне.Освен това си беше един зимен януарски ден, в който след разходка приготвих тази вкусна паста, която хапнах още гореща.
Докато  описвам начина на приготвяне ще ви разкажа и за няколко момента, които смятам за важни при приготвянето на паста и подобен сос с месо.

Какво използвах:

паста - 250 грама 

една сурова наденица (за суджук), която е овкусена с подправки

две-три супени лъжици доматена салца

(или половин малка кутия консервирани домати нарязани)

две чаени лъжички паприка

чаена лъжичка пул пипер

чаена лъжичка сушен босилек

(моят си е домашно изсушен и когато се стопли, той буквално се разлиства в ястието и честно казано няма нищо общо с този от магазина.Затова когато си купувате свеж босилек и ви останат листенца, сушете си ги и ги събирайте в бурканче)

две-три скилидки чесън пресовани или една препълнена супена лъжица сушен чесън (но само ако имате истински, разни измислени сушени само ще ви развалят вкуса!

сол за варенето на пастата

При мен се включват и двата котлона.На единия кипвам подсолена вода и слагам пастата, а на другия приготвям соса и после в същия съд добавям пастата за да се досготви в соса.Дали ще го направите или не, не мога да ви се бъркам, но веднъж ако сложите полуготовата паста да се довърши в самият сос ще видите колко по вкусно е, отколкото, ако пльокнете пастата в чиния и отгоре сложите от соса.Първо няма начин да разбъркате в чинията всичко и второ готвена в сос пастата попива всеки вкус и негов аромат.

Използвам голям тиган в който надробявам суровата наденица на малки парченца.Ако беше мляно месо щях да го разбъркам предварително с малко вода и докато се готви да стане на трохи.Но сега накъсвам наденицата и я зядушавам на среден котлон.Това реално си е суджук в който има достатъчно мазнина и не ви трябва олио или нещо друго.Дори в един момент когато от наденицата се отдели прекалено много мазнина, аз я отстранявам.Накланям тигана, мазнината отива в единия край и там слагам кухненска хартия с която попивам тази излишна мазнина.Ако искате да си я запазите за друго ястие, може да си я отлеете в купичка примирно, но аз я махам.

Когато парченцата наденица са готови прибавям доматената салца, паприката, пул пипера, сушения босилек.Разбърквам и доливам един черпак от водата където се вари пастата.Искам соса да се готви, а не да се запържи.

Допълнение: опитайте и ако ви е кисело прибавете малко захар, обичам мусковадо защото прибавя леко трапчив вкус.

Ако пастата е почти готова я прехвърлям в тигана при соса, разбърквам и добавям още от горещата вода.Слагам капак и оставям да поеме от соса.Това не отнема много време.

Тази паста трябва да се яде веднага, защото дори да не се готви тя поема и поема от соса докато стои и как да го кажа, започва да изсъхва когато вече няма течност.Ще имате преварена но суха паста.Разбира се положението се спасява като поръсите малко зехтин.Ако ви изглежда, че слагам малко домати то е защото това не е паста с доматен сос, тук е важно аромата от суджука, паприката...

Сервирам с пармезан или настърган кашкавал.Аз обожавам кашкавал и си го слагам навсякъде, но в случая пармезана много добре допълва точно тази паста.

Още един съвет, не изхвърляйте водата от варенето на пастата докато тя не свърши.Ако ви остане паста, оставете я в съда в който я готвехте и когато ще я ядете стоплете я и добавете съвсем мъничко вода, да "събуди" соса.

И ако си мислите, че това е всичко, заблуждавате се.Защото когато сложих да варя пастата, сложих целия пакет и така с половината имах обяд, с останалата десерт.Добрите стари макарони на фурна, които в моето семейство се приготвят така:

Сварените макарони се разбъкват със сирене.

Слагат се в тавичка и се заливат със смес от прясно мляко в което е разтворена захар и ванилия и яйца, бучка масло.

В конкретния случай на 250 грама паста/макарони слагам около 100 грама сирене и смес от 250ml прясно мляко с 2-3 супени лъжици захар и пакетче бурбонска ванилена захар, три яйца.Без масло.

За още по сладко и вкусно отгоре поръсвам и захар (не и този път)

Пека докато стегне и отгоре се запече и даже леко прегори.

Постни пълнени сушени чушки

 

   Откакто започнах да си суша плодове и зеленчуци оцених още повече този невероятен плътен и настен и вкус и аромат, които се получават.За няколко часа свежите зеленчуци сякаш се преобразяват в нещо още по-прекрасно, което прави ястията с тях невероятно вкусни.

 Микс от сушени зеленчуци за супи и яхнии

    Това ястие може да си го приготвите и във вид на пълнени чушки, но и във вид в който е самостоятелно като му добавите нарязани сушени чушки.Защото в тях е вкусът.И не само това, с тази плънка може да си направите и постни зелеви сарми.
    Между другото когато си купувате готови сушени чушки, отделяйте си една две от тях, които няма да пълните, а ще използвате в нарязан вид в различни супи и яхнии.Повярвайте, вкусът се издига на ново ниво с тях.

    Може да се каже, че плънката ми е съвсем традиционна като за пълнени зимни чушки, защото сушените чушки някак си вървят с топла от печка стая и студ зад прозореца.Докато приготвях плънката обаче се сетих за плънката ми за пиле и изобщо всякакви птици, в която слагам нарязани стафиди.Тези сладки парченца така добре си подхождат с месото, а защо да не добавят още сладост и тук.Имайте предвид обаче, че плънката си е сладка така или иначе и ако не сте фенове по-добре ги пропуснете.

Какво използвам:

сушени червени чушки - 5 броя

един стрък праз, но не прекалено голям

(в нарязано състояние праза е около половин чаена чаша с вместимост 250ml)

гъби - 100-120 грама

ориз - 100 грама

няколко стафиди нарязани на ситно

джоджен, сол, черен пипер, паприка

олио

Преди всичко накисвам сушените чушки в топла вода.Ако искате ги измийте преди това, защото водата в която се накисват ще я използваме в ястието.

Нарязвам праза на ситно, гъбите и тях.

Праза задушаваме в супена лъжица олио и толкова вода.

Прибавям гъбите, нарязаните стафиди, ориза и разбърквам.

Овкусявам с щипка (буквално си загребах от бурканчето с пръсти, защото не трябва да се прекалява, още повече че самите чушки дават такъв вкус) паприка (леко пушен червен пипер), щедро количество сушен джоджен при нас наречен гюзум, няколко врътки на мелничката черен пипер.

Заливам с необходимото количество вода спрямо ориза.Харесва ми накрая оризът да е преварен, да е станал едно цяло с всички продукти и затова плънката ми е готова предварително, нищо че след като се напълнят чушките отново се готвят.Но ако не обичате така, оставете си плънката полуготова.

Посолявам накрая и разбърквам.

Пълня омекналите вече чушки и нареждам в малка тавичка.

Заливам ги до половината с водата, в която омекваха сушените чушки и поръсвам с малко олио.

Пека на 190 градуса двайсетина минути.

Печено червено цвекло, моркови и разни добавки

    Това не е салата, както си мислех да го нарека в началото, нищо че е разбъркано.Това ми беше една вечеря тези дни и реших да споделя както самата нея, така и нейни разновидвности каквито също си приготвям и които може да вземете за идеи, ако решите да опитате.В края на краищата като всяка рецепта (като изключим някои, които го изискват) не се съобразявайте изрично и категорично с моята.Използвайте въображението си и оставете вашия вкус да ви води.

   Обичам червено цвекло, обичам го и настъргано с лимон и зехтин, обичам го сварено със сирене, обичам го и печено по един такъв начин, който ще ви разкажа сега.

Какво използвам:

три средни глави червено цвекло

два-три моркова

допълнение: може да си добавите брюкселско зеле, целина, тиква защо пък не, праз също така

сушени листа целина е подправката ми в тази рецепта

зехтин

сол и по желание черен пипер

печени орехи

котидж сирене

допълнение: рикота, крема сирене, обикновено бяло сирене

Почиствам цвеклото и морковите и ги нарязвам на парчета.

Ако ги печете на фурна сложете ги в тавичка.Ако са на фрайъра сложете в кошницата или пък в хартиена тавичка.

Посолявате леко и поръсвате със зехтин.Разбърквате добре и печете на 200 градуса 10-15 минути.Аз ги обичам хрупкави и това време ми е достатъчно.

Печените зеленчуци прехвърлям в дълбока чиния и поръсвам с още малко зехтин, поръсвам и със сушен кервиз /листа целина/.Харесвам в сушен вид кервиза и реших да го използвам.

Допълнение: може да си поръсите със свежи подправки като магданоз, копър (с него е много добре)

Поръсвам с начупени печени орехи.Не ги смилайте, нека се усещат.

Допълнение: може и със сурови орехи

Сервиране: може да сложите на дъното на чинията котидж сиренето и отгоре да наредите цвеклото и морковите (или изобщо зеленчуците ако сте добавили и други).Може да го разпределите и отгоре.

Допълнение: освен котидж може да използвате крема сирене, може да смесите различни сирена.

Не използвам дресинг.Някога ще ви покажа салата с дресинг, но тук усещаме сладостта на самите зеленчуци обогатена със солеността и свежеста на някакво сирене

Боб със свински крачета

 

    Това се случи само защото ми казаха да не си измислям щуротии и разни странни манджи. И аз бухнах едно краче в боба.

    Има различни варианти в приготвянето на това ястие.Може да го приготвите със суров боб и сурови крачета.Знаете процедурите със суровия боб, слагате го във вода за една нощ, после сменяте води или пък обирате пяната докато го кипвате.Сварявате си боба, сварявате си крачетата.Може някой да пробва да ги вари заедно, но аз не съм и затова засега няма да коментирам това.
    Втори вариант: боб от буркан, сурови крачета.Само си сварявате крачетата и довършвате както ще ви разкажа по-надолу.
    Трети вариант: боб от буркан, купени готови сварени/печени крачета.В магазина до нас има топла витрина и понякога правят крачета.Трябва да ви кажа, че са им страхотни, особено в онази тяхна специална фурна където пекат меса.Разпадат се идеално и са вкусни, само посолени колкото си трябва.

Какво използвах:

сварен боб две чаени чаши (вместимост 250ml)

две обезкостени сварени свински крачета

чаена лъжичка сладък червен пипер

чаена лъжичка паприка (леко пушен червен пипер)

нарязана на ситно малка сушена червена чушка (или половин голяма)

един морков

глава лук

сух гюзум (джоджен) супена лъжица 

олио

сол

Допълнение: може да добавите малко чили или пул пипер ако обичате по-пикантно.

За нас жените, ама и не само, свинските крачета са източник на най-чист колаген от какъвто ние след една определена възраст имаме особена нужда.Така че когато обезкостяам сварени свински крачета с майка и кучето (и те след една възраст си имат нужда) си разделяме жилите на крачетата.Останалото, което си е кожичка с мазнина основно го приготвям на супа пача или студена пача (как я мразя тази дума) заедно с някое свинско ухо.

В тенджерата в малко олио около супена лъжица и малко вода задуших нарязана на ситно главата лук, нарязаният морков, сухата червена чушка.

Прибавих червения пипер, паприката, гюзума и парчетата свински крачета.

Изсипах и свареният боб.

Разбърках и залях с вода за три порции и отгоре.

В това ястие исках крачетата да попият от ароматите на ястието, а не боба да има вкус на пача затова и не използвам бульона от варенето.От него приготвих студена пача с други крачета и уши.Крачетата дават разбира се аромат, но и дават вкусна мазнина.

Тъй като всичко е почти готово, готвя на слаб котлон около половин час.Реално докато морковите омекнат, но и обичам боба да е много добре разварен.

Накрая малко преди да сваля тенджерата от котлона посолявам.

Знаете, че боб е най-вкусен на другия ден, при мен стои час два.

Свинско по ловджийски

 

    Тази вкусотия е по рецепта на Жана и нейният блог Миш-Маш:

https://www.mish-mash.recipes/2018/09/pork-stew.html

    Това е втора рецепта по ловджийски в блога и както и при дробчетата така и тук не ми е ясно какво общо имат ловджиите с това ястие, но да предположим, че имат и да продължим с рецептата.

Какво използвах аз:

свинско месо - 500 грама

лук - 300 грама

гъби - 150 грама

скилидки чесън

морков (по голям или два)

червена и зелена чушки

кисели краставички - две-три са достатъчни за мен за да балансират сладкият вкус на останалите зеленчуци

няколко чери доматчета, но само защото имах такива

червено вино - 125 ml

чубрица

червен пипер

сол

олио

Бих казала, е когато има месо и различни зеленчуци, може да не се съобразявате кой знае колко с количествата, защото и аз съм ги мерила приблизително.Няма как да прекалите с някой от тях, особено ако си имате любим зеленчук, както аз обичам самата комбинация между месо и лук и винаги си слагам повече лук.Другите са с поддържаща роля за мен.

Нарязвате и месото и зеленчуците на парчета. Формата и големина е както ви харесва, но гледайте да са горе долу еднакви.Не искате месото да е сурово, а зеленчуците да омекнат прекалено.По скоро трябва да е обратното, месото добре сготено, а зеленчуците леко хупкави.

За да имате добре овкусено месо, след като го нарежете го поръсете с чубрица, червен пипер и олио, разбъркайте добре и оставете да попива аромати.

Аз използвам тавичка с капак, в която предварително задушавам месото в супена лъжица олио.

Добавям зеленчуците и отново червен пипер и чубрица.Ако сте сложили повече на месото, сега само леко поръсете и обратно.Искаме ароматно ястие, но не и подправките да ви горчат.

Наливате червеното вино.Когато кипне, добавих малко вода (около 100ml), но ако не искате сос, не добавяйте нищо.

Ако месото ви е сухо, поръсете с още малко олио отгоре.

Тавичката с капак сложих в загрята на 200 градуса фурна и пекох около 40 минути.Времето зависи колко едро сте нарязали месото.

Ако сте добавяли вода, но решите, че е прекалено течно, махнете капака или фолиото, ако с такова сте завили ястието и оставете да се запече и да се изпари водата.

Постни зелеви сарми

 

   Толкова вкусни се получиха тези сарми, че ми идва да ги повторя веднага.И ако на някой му е свършило киселото зеле, направо да слага ново за да ги опита.

Какво използвах:

зелеви листа

ориз една чаена чаша от 200ml

десетина големи гъби

стрък праз

голяма глава стар лук

една голяма суха червена чушка

червен пипер

чубрица

прясно смлян черен пипер

олио 

Докато описвам рецептата си мисля, че всъщност нищо не е в повече тук, с нищо не може да прекалите освен да имате повече плънка и недостатъчно зелеви листа.Но тази плънка сама за себе си е толкова вкусна, че просто добавяте още вода и си я досварявате.

Колко сарми излизат от тази плънка също не мога да ви кажа, зависи колко големи ги искате, аз обикновено разрязвам на две големите листа, но в никакъв случай не ги правя малки.Обичам ги средно големи.Ако трябва все пак да бъда прецизна, слагам по две супени лъжици от плънката в една сарма.

Задушавам нарязани лук и праз.Не подценявайте нито лука нито праза, двете в комбинация са идеални за киселите листа със своя сладък вкус.

Прибавям ориза, чаена лъжичка червен пипер

Подправям с чаена лъжичка чубрица и повече смлян черен пипер.Бъдете умерени с чубрицата, но сложете повече прясно смлян черен пипер.

Накрая нарязвам или накъсвам на парченца една цяла сушена чeрвена чушка.Тази чушка има главна роля във вкуса на плънката.

Най накрая добавям нарязани на ситно гъби.

Разбърквам и добавям вода.Ако обикновено слагам вода три към едно, сега слагам само две чаши вода.Плънката не трябва да е изцяло готова.

Когато оризът поеме водата леко посолявам.Наистина съвсем малко, защото използваме кисело зеле все пак.

Завивам сармите, подреждам ги в тавичка с капак и заливам с чаша топла вода.За тази плънка с гъби някак си предпочитам да не става прекалено кисело и затова не използвам зелева чорба а само вода, но ако искате може да разделите по равно вода и зелева чорба.

Отгоре поръсвам обилно с олио.

Слагам капак и пека на 200 градуса до готовност.Капака е важен, защото се задушават идеално.Едва накрая го махам и оставям да се запекат до златисто.

Ако прецените, че не са готови, а течността е попила, добавете още вода, но да е гореща.

Боб със суджук на фурна

 

      От две години си поръчвам един страхотен суджук от едно момче от Еленския край.Какво съвпадение, нали? Точно от района, който ми е най-мил на сърце.Та поръчвам си всеки път повече и никога не стига тоя суджук.Накрая дори го крия да не го виждам.В началото обаче, още преди да изсъхне съвсем, то не е печене на суджук, не е пържене на тигана с яйца...абе размазване голямо.Днес дойде ред да го сложа в добрия стар боб.

    Това ястие може да се приготви и в тенджера на котлона, но на мен ми е по-лесно да е във фурната.Слагам и готово.

Какво е необходимо:

два буркана готов сварен боб или почти килограм сух боб

голяма глава стар лук

супена лъжица червен пипер

(пробвах с пушената паприка от "Щипка сол" - чудно стана!)

чаена лъжичка пушен пипер - но само ако сте сложили обикновен преди това

(с пушеният пипер трябва да се внимава, много е силен)

супена или повече лъжица стрит сух джоджен

суха червена чушка

супена лъжица домашна вегета (изсушен микс от зеленчуци, който ако нямате такъв пропуснете)

два моркова

олио

суджук - полусух нарязан на парчета

• Използвам в повечето случаи боб от буркани или предварително сварен.
• Бобът от буркани измивам добре и сменям една вода.С една дума заливам с вода и като кипне отново го измивам добре.
• Ако е суров, знаете накиснали сте го във вода от предната нощ и на следващият ден след като сте сменили една две води го сварявате.
• В малко олио задушавам нарязаният лук, суджука на парчета, морковите.
• Смесвам със свареният боб, поръсвам с червените пипери, джоджена и накъсана на малки парченца суха червена чушка.Ако имате домашна вегта, сложете от нея.
•  Прехвърлям в глинен гювеч или дълбока тава/тенджера за фурна
• Заливам с вода, поръсвам с малко олио (дори да пусне мазнина суджука, пак си иска мало мазнина), посолявам.Водата преценете според това колко течно искате да е ястето.Аз заливам с две чаени чаши.
• Ако използвам тава или тенджера слагам взагята на 200 фурна, ако е в глинен гювеч в леко топла и завъртам копчето на 200 градуса.
• Нека се пече поне час ако е в тава, час и половина ако е от студена фурна.
• Накрая по желаниемахате капака и оставяте така, като зависи ако искате да няма течност, оставете до пълно изпаряване.Аз обикновено искам да има течност и не махам капака.Освен това имайте предвид, че ще оставите готовото ястие да постои и то "дърпа" още от течността.А го оставяте да постои, защото боб е най-вкусен когато е изоставен дълго време.

Пълнена печена патица

 

      За пълнените ми птици съм разказвала и показвала много, най вече преди Коледа, защото на празничният обяд приготвям точно това.Без да искам в един момент това се превърна в традиция.Което не означава, че през останалото време не приготвям пълнени птичета.Но тъй като най-често през зимата особено, пълня патици, реших да отделя рецептата и да я опиша конкретно за тях.

Какво е необходимо:

патица около два килограма

голяма глава лук

чаена чаша (200мл) ориз

200 грама гъби

равна супена лъжица сух джоджен добре стрит

две-три супени лъжици сухи стафиди

сол и черен пипер

супена лъжица масло, супена лъжица олио

червен пипер

• В маслото и олиото задушавам нарязания на ситно лук.
• Прибавям ориза, джоджена, черния пипер.
• Прибавям половината нарязани гъби.Гъбките бързо се сваряват и смаляват, затова слагам половината в този момент.Те ще си пуснат аромат, но тъй като бързо ще се сварят, ще се изгубят.Затова останалата част прибавям после за да се усещат все пак в плънката.
• Стафидите нарязвам.Когато се сготвят те поемат вода и се получава ориз с грозде, затова ги нарязвам.Освен това така по-добре пускат от своята сладост.
• Заливам с гореща вода (колко зависи от вида ориз, който използвате, може да се налагат две или три чаши).Посолявам накрая и оставям плънката почти да се сготви.
• През това време измивам, отцеждам и посолявам добре цялата патица.
• С готовата плънка я пълня.Ако ви остане плънка, доварете си я и я сервирайте като гарнитура или просто си я хапнете.Аз нарочно приготвям още за да може да има допълнително като гарнитура.В допълнителната ми плънка накрая слагам малко от соса на готовата печена патица, така че вкусовете да се обединят.
• Слагам патицата в тава или дълбока тенджера.Намазвам я отгоре с малко разтопено масло и поръсвам с червен пипер.С ръка хубаво размазвам, така ще има още по-красив препечен вид накрая.
• Около патицата наливам малка чашка с вода, просто да покрие дъното.
• Слагам капак или фолио и сагам в загрята на 190-200 градуса фурна и пека два часа.Тогава проверявам.Пробождам с нож на няколко места и ако пусне бистър сок, готова е, но ако е розов, връщам за още двайсетина минути.
• Последната патица нарочно я пекох почти три часа на 190 градуса и накрая се разпадаше, но беше много вкусна.
• Накрая махам капака или фолиото и оставям да се зачерви.
• Така приговената патица не сервирам веднага, оставям я двайсетина минути да си почине.
• Може да оставите в изключена фурна с отворена врата като сложите капака или фолиото за да си остане сочна.