Страници

петък, 31 декември 2021 г.

Капама с пиле

 

   Започнах тази година с рецепта за капама и ще я завърша с такава.



    Капамите са едни от най-вкусните зимни ястия и колкото и да са богати на продукти, те всъщност са и най-лесните, защото буквално слагате всичко в съда за печене и забравяте за няколко часа във фурната.



Какво е необходимо:


пилешко месо 

/ половин пиле/

пушена наденица или такава с подправки

/200 грама/

две глави стар лук

половин кисела зелка

дафинови листа

олио

червен пипер

две-три супени лъжици ориз


Всичко, което трябва да направите е да нарежете пилето на порции, наденицата на парчета и разбира се лука и зелено на ситно.

Нареждате в глинен съд лука, половината кисело зеле.Парчетата наденица.Слагате и ориза.

Поръсвате с червен пипер и разбърквате.

Нареждате пилето и покривате с останалото кисело зеле като отново поръсвате червен пипер отгоре.

Слагате на няколко места малки дафинови листи.

Заливате с половин чаша вода (ако ориза е повече,сложете повече)

Печете на 190 градуса от студена фурна около два часа, като накрая махате капака и оставяте да се препече зелето отгоре.

Обикновено сервирам кисело зеле с паста от хрян, но този път лютите чушлета вървяха повече.








вторник, 28 декември 2021 г.

Руло-лучник с кисело зеле

      

   Не съм сигурна как да възкликна за това каква вкусотия стана това руло.При това в дни когато наистина има изобилие от храна и аз си мислех, че може би не е времето сега да го правя.Но то се получи толкова вкусно, че определено ще се запомни дори сред многото храна в тези почивни коледни дни.


   Идеята за това разкошно руло е от тук:

https://blog.bulgariaismagic.com/rulo-s-kiselo-zele/

   Тестото при мен е едно и също откакто си намерих моята рецепта, а плънката претърпя промени само защото нямам пресни лук и чесън, но се получи великолепно на вкус.Когато имам налични ще опитам и такава пролетно зимна комбинация от зелении с кисело зеле.



Какво използвах:


за тестото:

чаена чаша топло прясно мляко
чаена чаша топла вода
непълна чаена чаша олио
равна супена лъжица суха мая
равна супена лъжица захар
пет чаени чаши брашно
чаена лъжичка сол


за плънката:

реших, че по лесно ще ви опиша количествата с чаша, моята е с вместимост 200 ml, но няма да е проблем и да е по-голяма


две чаши нарязано на ситно кисело зеле

две големи глави лук

една чаша с нарязани печурки

половин чаша натрошени орехи

чаена лъжичка червен пипер

мащерка, смлян черен пипер



  • Замесваме си тестото в реда на изброените продукти и оставяме да втасва.
  • Приготвяме си плънката.Много е важно когато нарежете киселото зеле да го изстискате добре, да няма излишна течност в него.
  • В малко мазнина, около супена лъжица олио задушаваме нарязани лук, зелето.
  • Когато омекнат добавяме гъбите, орехите и овкусяваме с червения пипер, мащерката, черния пипер.
  • Разбъркваме и оставяме около минута за да се смеси всичко и да омекнат гъбите, на които не им трябва много време.
  • Оставяме плънката малко да се охлади.
  • Разточваме тестото.Не трябва да е много тънко, може би около сантиметър и малко отгоре.
  • Слагаме плънката и я разпределяме добре.
  • Загръщаме двата края навътре, така че като навием рулото, отстрани да не се изсипе плънката и после навиваме на руло.
  • Слагаме в тавата и отгоре правим резки с остър нож.
  • По желание може да намажете с разбит жълтък, смесен с малко олио за добър външен вид.
  • Печем на 200 градуса 30 минути.Това време е приблизително, защото зависи от това колко голямо ви е станало рулото.Ако е станало по-тънко и дълго, ще ви трябва по-малко време.Най-добре разбирам дали е опечено нещо което има плънка като леко повдигна и видя, че отдолу също се е изпекло и има коричка.
  • Вадите и покривате с кърпа.Трябва да се яде само топло, никога веднага след като е извадено от фурната.Първо, защото ще се опарите и второ, защото няма да усетите истинския вкус и аромат на тази вкусотия.





И една не много хубава снимка с телефона за да видите рулото в цял вид



Пържолки по сливенски

    

    Това е рецепта от тези, които са толкова лесни и непретенциозни, че просто няма как да не са безумно вкусни.И смея да твърдя, че това са най-крехките и топящи се в уста пържоли, които приготвям.


    Ще си помислите, че щом са сливенски и имаме с тях еднакво местожитество, това е много разпространена рецепта в нашия град.В интересна истината предвид на това, че рецептата е от една моя детска тетрадка с рецепти където имах навика да си измислям заглавия, възможно е аз да съм им кръстница.През годините так сме свикнали у нас да ги наричаме така, че дали са сливенски или светлински така и никой няма да разбере.Важното обаче, че са фантастични.


    Много често ви насърчавам да импровизирате и с моите рецепти и изобщо всякакви.Този път обаче, ще ви помоля да ги приготвите така без да махате или прибавяте нещо друго колкото и да ви сърбят ръцете да го направите.Направете ги веднъж в оригинал и после вече правете с тях каквото ви идва отвътре.Просто много ми се иска да ги опитате точно в този вид и с този вкус, който аз много обичам.



С тази любима за семейството ми рецепта, ви каня на нашата трапеза днес.


Какво е необходимо за три порции:


три свински вратни пържоли

един голям морков или два по-малки

голяма глава стар лук

три скилидки чесън

4-5 супени лъжици бяло вино

един домат от консерва

няколко зърна черен пипер

брашно

сол, черен пипер, червен пипер

олио



  • смесвате брашното със сол и смлян черен пипер, щипка червен пипер не прекалявайте с пиперите просто щипка или една врътка с мелничката
  • овалвате пържолите в брашното и добре ги изтупвате
  • в тиган, който само е намазнен (няма да ги пържим, а само ще ги запечатаме) запичаме за минута-две всяка пържола, да се получи коричка от брашното
  • в отделен съд (или в същия след като свършим с пържолите) задушаваме лука нарязан на ситно, моркова, скилидките чесън също нарязани, домата и бялото вино, зърната черен пипер, буквално една лъжица вода колкото да се задушават и да не изгарят зеленчуците
  • нареждаме пържолките в съд за печене и ги покриваме със соса
  • печем до готовност
  • соса, няма за цел да е сос в смисъл да топите хляб в него, неговата цел е да овкуси пържолите и затова не му трябва допълнителна течност
  • готовото ястие го оставяте поне десетина минути след като го извадите от фурната за да се отпусне и да се оплучи съвършен резултат
  • за мен това е зимно ястие, затова на тези пържоли повече им отиват люти чушлета, туршия, не свежа салата. Но това оставям на вас.Чери доматчетата, които имам в чинията са повече заради снимките, отколкото че винаги използвам такива.







петък, 17 декември 2021 г.

Снежни топки


   Вярно било, че когато човек се отдалечава от първите цифри на ЕГНто си в годините започва да си спомня повече от годините близко до него, отколкото в близките дни.Защото точно с едни такива далечни години свързвам тази рецепта.
   Върнете се в миналия век, как звучи само и си представете Светлето т.е. мен като ученичка.Ама малка ученичка да кажем от първи до трети и четвърти клас.Тогава, а и по нататък, когато някой имаше рожден ден, черпеше целия клас в училище.Честно казано, тези почерпки не бяха толкова заради почерпката, колкото да се покаже на учителите, че въпросния ученик има нещо като празник и ще е проява на много лош вкус да бъде изпитван точно в този ден.И ето ме мен в тези дни когато черпех останалите с точно тези снежни топки.Като всяко дете обаче, на мен това изобщо не ми харесваше.Всички черпеха с бонбони, само аз с домашни сладки.А така исках поне веднъж да нося бонбони като останалите.Нищо, че останалите деца просто умираха от радост, че някой е занесъл нещо различно и тези снежни топки се приемаха винаги с желание и удоволствие от всеки.


    И въпреки, че за мен това не са коледни сладки, а сладки за почерпка, тези дни се сетих за тях, че ще е хубаво да ви ги покажа точно сега.И се започна голямото ровене в рецепти и спомени като как да ги направя.Ами ето как, с тази разлика, че тези ги приготвих с масло, а в оригинала са с мас, но мас в къщи няма, така че маслото влезе в употреба.Сладките имат локум и орех оригинално, но можете да сложите само едното или другото, като аз като най-голям фен на българския локум, да не кажа и че съм пристрастена към розовия най вече, ви препоръчвам да не го пренебрегвате.




Какво е необходимо:

/ за 15-17 броя/


230 грама брашно

1 супена лъжица захар

щипка сол

60 грама меко масло

1 чаена чаша газирана напитка / в старата рецепта пишеше оранжада и аз сложих фанта/

ванилия


локум

орехи


 пудра захар

  • Замесва се меко тесто от изброените продукти.
  • Локума и орехите се нарязват на малки парченца.
  • Взима се от парченце от тестото с големина колкото орех и в него се слагат парче локум и парче орех.
  • Оформя се топче.
  • Готовите топчета се нареждат в тава, като няма нужда от хартия.
  • Пекат се на 190 градуса приблизително 18 минути както е написано в оригинала и наистина толкова ги пекох и аз.
  • Докато се пекат си приготвяте по-голямо количество пудра захар.В купа, на хартия или както ви е удобно, но трябва да е готова, защото веднага още докато са горещи овалвате топчетата в нея.





вторник, 14 декември 2021 г.

Постна супа със зелева чорба

 

    Зимен ден.Всички са се присвили в палтата си, нахлюпили шапките до носа си, търкат ръце в ръкавиците и вървят към домовете си, където се надяват да е топло и по възможност да има гореща супа.Точно това ми се случи днес и по стечение на обстоятелствата имах си точно такава гореща супа да ми сгрее премръзналия организъм.

   Идеята за тази супа дойде... Не зная дали сте забелязали, но доста често използвам този израз в рецептите, защото всяка рецепта е идея родила се от видяна друга, от приготвена стара, от вкусен спомен...както казва Жак Пепен, всяка рецепта е просто идея, която всеки доразвива.Затова и във всяка къща рецептите дори еднакви, се получават различни.

   Та идеята за тази рецепта се роди от една от най-четените и смея да се надявам приготвяни зимни супи от блога, а именно ароматната супа със зелева чорба:

https://svetlalola.blogspot.com/2018/12/blog-post_63.html

защото кога, ако не в началото на зимата когато зелевата чорба е най-вкусна да я използваме и за горещи супи.И така се случи, че хапвайки от месната супа си говорехме дали няма да е също така вкусна и без месо, но с повече картофи за да "оберат" соленото на зелевата чорба и речено сторено, ето как се получи:



Какво използвах:

(като всяка супа така и тук количествата на продуктите нямат такова голямо значение, важно е да не прекалявате с течността.

Затова само подсказвам, че аз приготвям четири порции)


половин стрък праз

глава лук

повече картофи

( под повече имам предвид да преобладават над другите продукти, при мен са три броя)

ориз/ булгур

( може и двете заедно или поотделно - около две супени лъжици)

червен пипер - чаена лъжица

чубрица- чаена лъжица добре стрита

сушена червена чушка накъсана на парченца

олио по желание

(наистина тази супа може да се яде и без да има мазнина, но ако обичате сложете една две супени лъжици)


зелева чорба и вода


  • Нарязваме праза, лука и картофите.
  • В тенджерата ги покриваме с вода и задушаваме до омекване.Добре е да омекнат така в началото, защото прибавите ли зелевата чорба тя ще стегне всичко и ще ви трябва много повече време за приготвяне.Затова нека да се задушат във вода още в началото.
  • Прибавете ориза/ булгура, подправете с чурвения пипер и чубрицата.
  • Ако искате да има мазнина, сложете тук.Долейте вода, ако е поета от зеленчуците.
  • Зеленчуците са готови, ориза или булгура или пък и двете заедно са сварени и заливате със смес от зелева чорба и вода.Разбирате, че е необходимо да разредите чорбата, защото тя е прекалено солена.Затова може да смесите отделно и да опитате как ви е.
  • Оставяте да се готви на слаб котлон десетина минути най-много, просто за да се обединят всички вкусове.
  • И това е... Тази супа няма нужда от застройка.
  • Има обаче един момент, който прави супата още по-вкусна и това е да изчакате с яденето.След час става още по-добра.
  • Поднесете с лют пипер, ако обичате разбира се.





А ако киселото ви зеле вече е готово, защо не опитате другата ми любима зимна супа с кисело зеле:

ЗЕЛЕВА СУПА


или още по-любимият ми борш, така както аз го приготвям:


БОРШ - лесен, вкусен и сгряващ




понеделник, 13 декември 2021 г.

Яхния с телешки джолан и зеленуци

 

   Това е една много семпла откъм изпълнение и съдържание яхния, която обаче има невероятен богат и наситен вкус заради телешкия бульон.Дори бих казала, че има и здравословен ефект, ако отчетем факта колко колаген има в един джолански кокал.


Какво използвах:


телешки джолан с кокал

картофи

моркови

грах

глава лук

две-три супени лъжици домати от консерва

лъжичка червен пипер

сол


  • Това е една семпла и изчистена както ги наричам такива ястия яхния.Няма подправки, само и единствено богатия вкус на месото, овкусил и зеленчуците.
  • Сварявам месото.Дали в обикновена или в тенджера под налягане, първо го кипнете, махнете пяната и тогава продължете.
  • Месото трябва да се отделя от кокала, да се разпада и да можете хубаво да отстраните вкусните парченца в които има истински чист колаген.Тях може да си ги хапнете така.
  • Обезкостяваме месото, като не забравяте да извадите и костния мозък от кокала.
  • Нарязвате лука на ситно, а морковите и картофите на по-големи парчета.
  • Задушавам лука в малко бульон.Когато омекне добавям доматите,червения пипер.
  • Разбърквам и добавям зеленчуците.
  • Заливам с бульона и оставям да се готви.Аз обикновено използвам една дълбока тавичка с капак и слагам във фурната.
  • Когато картофите омекнат, яхнията е готова.
  • Оставяте да си постои, една хубава яхния не се яде веднага.
  • Може да си поръсите магданоз отгоре, ако обичате.


вторник, 7 декември 2021 г.

Козуначени кифлички с орехи

 

  Тази година орехите се представиха малко по добре от миналата когато от три огромни ореха имаше всичко на всичко една кофа.Реколтата сега е доста повече и орехите влизат в повече рецепти.



     Рецептата за тестото е абсолютно същата като за козунака, който се научих да правя и съм повече от доволна от него и който приготвям не само за Великден:

https://svetlalola.blogspot.com/2020/04/blog-post_24.html




Продукти по реда на използване:

60ml топло прясно мляко
една пълна чаена лъжичка суха
супена лъжица захар

три яйца
100 грама масло
три супени лъжици захар
/ аз не ги обичам прекалено сладки, още повече че и поръсвам със захар, но ако ви е малко, прибавете още/

430 грама брашно
щипка сол

ванилия и настъргана лимонова кора / използвам готови пакетчета/


 прясно мляко за намазване на кифличките
захар да поръсване

смлени орехи около три четвърти чаена чаша
/ това обаче е приблизително, просто имайте смлени орехи/



  • Козуначеното тесто обикновено го забърквам в хлебопекарната и по тази причина тези количества са ми от книжката с рецепти към хлебния уред, но може да си го замесите и на ръка разбира се.
  • Смесването на продуктите е в последователността, в която съм ги изброила: първо смесвате топлото мляко с маята и захарта.Прибавяте яйцата, останалата захар, маслото, което сте разтопили предварително, ванилията и лимоновите корички, брашното и щипка сол.
  • Замесвате си перфектна топка тесто.Много го харесвам това тесто, защото е мазно, еластично и не лепне.Работи се много лесно с него особено когато трябва да дърпате и навивате кифлички.
  • Тестото след като е втасало веднъж си го разделяте приблизително на равни части.Аз направих шест кифлички и останалото завъртях на козунак
  • Взимате всяка част и я раздърпвате или разточвате на дебел пласт, поръсвате със смлените орехи и завивате.После осуквате и завивате на охлюв.Разбира се може да си ги завиете, наредите както ви харесва във всякакви форми.Може на плитки...всякак.
  • Кифличките нареждате в тава, в която сте сложили хартия за печене и отново оставяте да втасат.
  • Намазвате кифличките с прясно мляко, нека е на стайна температура.Поръсвате с орехи и захар.
  • Загрявате фурната на 200 градуса без вентилатор и първо печете десет минути на тези градуси, а после намалявате на 180 отново без вентилатор и печете 20-30 минути като след 15тата минута вече ги наглеждайте.Според това колко големи сте ги напарвили, печенето е различно.
  • Вадите готовите кифлички и покривате с кърпа за пет-десет минути.






сряда, 1 декември 2021 г.

Орехов кекс

 

    Това е един обикновен кекс с орехи.Както ще видите в описанието не се прави по някакъв по-различен или уникален начин.Смесвате, бъркате, печете, ядете.
    Този кекс не става бухнал и въздушен, става пухкав и сочен.А сега де, каква е разликата? Както знаете, така де не е задължително да знаете, но аз предпочитам кексовете с прясно мляко, те са ми по пухкави, но за този специално мисля, че киселото мляко повече му прилича.Което не пречи в някой слънчев ден да опитам и с прясно мляко, за което най-вероятно ще научите първи.



Какво използвах:


2 броя яйца (размера е L)

чаена чаша захар ( вместимост 150ml)

1/2 чаена чаша олио ( може половинага количество да замените с разтопено масло)

1/2 чаена чаша кисело мляко

чаена лъжичка бакпулвер

2/3 чаена чаша брашно

2/3 чаена чаша ситно смлени орехи


канела, ванилия

натрошени на едро орехи по желание


Разбиваме яйцата със захарта

Добавяме олиото (олио и масло).

Прибавете ароматите, но не перкалявайте с канелата, около равта чаена лъжичка, толкова и ванилията.

Добавяме киселото мляко, орехите и брашното с бакпулвера.Ако искате сложете и по-едро натрошени орехи, ако обичате да ги усещате в сладкишите.

Разбъркваме си хубава кексова смес и изливаме в намазнена и набрашнена тавичка или форма за кекс.

Печем в загрята предварително на 180 гадуса фурна без вентилатор, като задължително сте сложили скарата на долно ниво.

Печенето е 30-35 минути зависи от формата ви.Ако започне да се препича по кроищата, а в средата е още сурово, метнете отгоре една хартия за печене.

Охлаждате и консумирате както ви харесва.

Разбира се може да поръсите с пудра захар отгоре, ако вида не ви харесва, но за мен това е излишна захар, затова си го оставям грозен.