Страници

сряда, 28 август 2019 г.

Сладкиш с праскови и сини сливи с нежна плънка от извара и крема сирене

   Този сладкиш достига до вас благодарение на едни приятели, които си имат гостенчета от чужбина.Нещо нормално за август месец когато главната ни улица се изпълва с баби и внучета и е нещо напълно нормално да чуеш баба да се мъчи да се обясни с чуждоговорящото си внуче, което през останалата част на годината вижда само на компютърния си екран.
"Каролина, ела баба, искаш ли сладолед...Ох, как беше това...Айскрим, айскрим дали искаш питам".
   Отивайки да ги видя тези моите хора, нямаше как да е с празни ръце и освен едни солени гевречета, реших че ще направя и сладкиш.И след като ми отпадна идеята за един какаов с малини, поради причината, че главната съставка малините се оказаха изчезнали някак си от хладилника, трябваше да мисля друг.При един повторен оглед на хладилника се оказа, че имам праскови и сини сливи, а от известно време из кулинарните групи се предлагат едни много красиви кексове с тяхно присъствие.Поразрових из глобалния рецептурник и рецептата се нагласи.Не споделям източник, защото честно казано така и не разбрах кой е първия измислил това съкровище сред сладкишите, всички си предават щафетата един на друг и от друг.


Какво използвах аз:

2бр. яйца
чаена чаша захар
60 грама меко масло
чаена чаша брашно
чаена лъжичка бакпулвер
чаена лъжичка бурбонска ванилена захар

непълна чаена чаша извара
супена лъжица крема сирене
(ако изварата е гъста може да не се слага, но при мен се наложи)
един белтък от малко яйце
чаена лъжичка бурбонска ванилена захар

праскова и сини сливи
( количества по желание и споед съда за печене)
пудра захар за поръсване



Забележки!!!

Може да използвате и обикновена ванилия, но тази така наречена бурбонска направо ме отвя с този наситен аромат.
Изварата не трябва да е течна, моята беше такава и затова в средата не ми се изпече добре сладкиша, въпреки че сложих и крема сирене.
Голяма грешка беше да използвам и по-малък съд за печене.Краищата се препекоха, а в средата не се изпече идеялно.Особено като видях, че изварената плънка е по-течна не трябваше да рискувам и трябваше да сложа сладкиша в по-широка тавичка.Което не означава, че сладкиша не е успешен, просто си иска по-голям съд.Използвайте съд за печене при тези продукти с диаметър минимум 20см не и по-малък.
Използвайте по-твърди плодове, за да не пуснат излишна течност в сладкиша при печене.



  • Разбиваме яйцата със захарта и мекото масло.
  • Добавяме брашното с бакпулвера и бурбонската ванилена захар/ ванилия.Получаваме сравнително гъста смес, но не я разреждайте.
  • В друг съд смесваме изварата, крема сиренето, яйцето и отново ароматизираме с бурбонска захар/ванилия.Съвет: разбийте яйцето отделно и вземете само част от него, ако ви е голямо и прецените, че сместа ще стане рядка.Трябва да е гъста както кексовата смес.Но яйцето е важно за печенето все пак.
  • Нарязваме плодовете.
  • Тавичка за печене я намасляваме и набрашняваме.Изтупваме от излишното брашно и изсипваме кексовата смес.
  • Отгоре слагаме изварената плънка.Не трябва да покрива кексовата смес, а с лъжица се слага върху нея само на места.Идеята е когато кексовата смес се надига при печене да заобиколи изварената смес и да се получат тези красиви неравности.
  • Отгоре слагаме плодовете, като аз ги мушвах парченце по парченце в сладкиша.
  • Пекох на 190 градуса 35-40 минути, но ако бях използвала по-щирока тавичка, щеше да е готов и по-рано.Проверете с клечка.
  • В интерес на истината леко прегорелите краища имаха страхотен препечен маслен вкус.Изобщо целия сладкиш ухаеше на масло и ванилия, а плодовете бяха приятна свежест в сладката хапка.
  • Отгоре поръсваме с пудра захар и за красота и за сладост, защото в плънката не слагаме захар.






понеделник, 26 август 2019 г.

Дълъг уикенд в Орешак и околности

   Орешак е място идеално за един както е модерно да се нарича дълъг уикенд.Пристигате в петък и си тръгвате в неделя.А какво да правите тук в тези дни си е вече ваша работа.Дори само да дишате чист въздух, пак ще е нещо.Ако обаче сте като мен и трудно стоите на едно място, Орешак е перфектна отправна точка до доста местенца, които не са прекалено далече за да се изморите, но в същото време ще ви заредят невероятно, защото не са малко, а са много различни.Манастири, природа, стари къщи и крепости ще си съперничат да ви впечатлят и да прегреят фотоапарата ви.
   А ако решите да си правите само пешеходни разходки и така няма да останете разочаровани.До Орешак е един от най-красивите манастири, Троянският, от който ако имате желание, хубави обувки и здрави крака може да се разходите и до скит Света Марина и манастира Свети Никола, които за съжаление освен пешеходно не могат да се достигнат.Но като казвам пешеходни, имам предвид планинско пешеходно за което си трябват добри обувки и здрави крачета.
   Над Орешак се намира и една от най-красивите махали у нас, че и не само у нас.Махала Баба Стана, откъдето може и да не искате да си тръгнете.Наблизо е и природонаучния музей в село Черни Осъм, а Троян ви е на крачка разстояние.
   Ако сте тук в средата на август ще си добавите и още едно преживяване.Панаира на занаятите, който за съжаление няма много български облик и определено не занаятчийски, но панаир определено става.За скарите, сладките изкушения и варената царевица да не говорим.
   Ето как изглеждаше моят дълъг уикенд, който както ви е ясно не включваше само стоене край басейна и панаирджийски скари.
 

   Пристигнахме в петък привечер.Настанихме се, освежихме се и тръгнахме да го видим този така известен панаир на занаятите.Цялата околност и половината страна се извървя в тези дни там.Но организацията беше перфектна.Колите се разпределяха по импровизирани паркинги-поляни,а местните хора и полицаи организираха движението и придвижването.Ние бяхме отседнали почти до Панаира така, че най спокойно си отидохме пеш до там.
   На мен лично панаирджийските работи не са ми много интересни.Моята основна цел беше Троянският манастир, който се намира в края на тази дълга панаирджийска улица.Това е един от най-красивите манастири според мен и винаги е приятно да се завръщам тек.Двора, красивата църква, манастирската част, чешмите.


  Ден втори.Не беше в плановете ни за този уикенд, но ставайки рано и премисляйки програмата за деня се оказа, че всичко, което искаме да разгледаме е прекалено наблизо и ще имаме доста оставащо свободно време, затова единодушно беше решено да разширим обиколката и да отидем и до Гложенския манастир, който е на точно час път от Орешак.Което изобщо не е много и също може да включите в програмата си.


   На връщане не можахме да отминем миризмата на печено в една от крайпътните отбивки, където се заредихме с храна за обяд.



   Аз като един природолюбител, който много обича да посещава и природни забележителности, но такива които да не изискват специални туристически умения си бях набелязала един водопад.Максимум красота и минимум усилия в достигането му.

   За водопада ви разказвам специално, защото той си заслужава отделна статия:



   Заредена с чудните гледки на водопада се отправихме към следващата спирка, която си е точно до пътя за Троян, римската крепост Состра.След като си бил на такова едно невероятно място като калето край Кипилово наскоро, където стените може и да са покрити с храсти и където сам трябва да намираш останките, да се навираш в шубраците за да видиш арките, да стъпваш по стълби недокосвани стотици години, крепост Состра беше истинско разочарование.Май само един единствен камък от оригиналната крепост ми хареса, защото беше истински или поне аз така реших.Видя ми се стар.

/ за Кипиловското кале, което споменавам съм разказвала тущ: https://svetlalola.blogspot.com/2019/08/e.html /


   Късен следобед.Бях си отделила време за едно топване в басейна на комплекса където отседнахме.Тъкмо се натъкмих с бански, грабнах хавлията и взе че заваля.Което не ме разочарова кой знае колко, защото на верандата с чаша кафе и дъжда капещ по калдаръма между вилите беше страхотно.
   Дъжда спря, слънцето изгря, земята изсъхна и се отправихме до една близка махала, където в предварителното ми бързо проучване прочетох, че има много красив параклис.Не се бях задълбала в проучването си, защото не очаквах да има друго в някаква си махала.Какво да ви говоря или пиша, в момента в който стъпих на зелената трева пред този параклис и се огледах, разбрах, че това място ще е моята черешка в тази екскурзия.Махала баба Стана.Разказах и показах за нея:



Ден трети неделя.Ден на затворените манастирски врати.Всички манастири, които си бяхме набелязали да видим попътно на връщане бяха затворени.Сефте...казвам аз.

  Новоселски манастир в град Априлци.Влизаме в града рано сутринта.Рано, рано колко да е рано, беше вече почти девет.Хората бяха излезли на пазара.Споменавам го, защото пътя за манастира минава точно през градския пазар.Намираме манастира, стоварваме се пред него, аз почвам да му снимам табелите и чувам "любимите" ми думи "Има катинар на вратата".Повъртяхме се малко, снимах през оградата ( Сефте!) и тръгнахме.По пътя спряхме да попитаме за посоката към следващата цел и така между другото стана въпрос за манастира.Оказа се, че в него монахини няма, изобщо никой няма.Манастира се отваря само като туристически обект.Дано следващите са имали късмет и да не са видели катинара.Но манастира така както го видях през оградата изглеждаше много добре.


Батошевски мъжки манастир.Какво да ви кажа, добре че този манастир има прозрачна ограда и всъщност зад нея се вижда целия.Защото хората, които го поддържат като сложат катинара и се покриват вътре.Тук идвам за втори път и двата пъти стоя зад оградата.При положение, че се чуваха отвътре разговори, които странно как стихнаха, щом натиснахме бравата на вратата.А е много красив този манастир.Църквата му е просто великолепна.




Батошевски девически манастир.  О той беше отворен, но имаше кръщене и никой не ни обърна внимание. И в църквата не можахме да влезем, за да не смущаваме събитието.Всъщност обърнаха ни внимание, цял отбор котета ни наобиколи.Малки хърбави котенца. Къде отиде приказката за охранените манастирски любимци? И навсякъде имаше предупредителни табели, че е голям грях да се късат цветя.Явно много набези има към манастирските цветя.


   Завършихме нашият уикенд с една разходка в местност Узана, край Габрово географския център на нашата Родина.



Още идеи за кратки екскурзии:















неделя, 25 август 2019 г.

Летен ориз с пилешко/ пуешко месо



  Може да се използва всякакво пернато в това ястие.За пръв път го пригових с пиле, но сега имах сварено пуешко бутче, така че всякак става.А е лятно, защото е с пресни свежи градински зеленчуци, които ги има и през зимата вече, но знаем, че не е същото.
   Веднъж го приготвих и с месо на печено пиле, което беше ужасно сухо.Тогава го накъсах цялото и вместо бульон използвах разбира се вода.Малко подсилих с масло и се получи много вкусно.
  Това е от ястията, които си правите когато ви е останало сварено месо или сте сварили с някаква идея, но не сте стигнали до реализирането й и месото си стои неизползвано.
   Но днес си имам сварено месо и ето резултата:



Какво е необходимо:

сварено пилешко/пуешко месо колкото и каквото искате
ориз - една чаена чаша
бульона, в който е варено месото - количество според ориза
един пресен морков
узрял домат
малка глава лук
две скилидки чесън
магданоз за поръсване, ако обичате
супена лъжица олио

тиган

  • Откакто преди много време си направих ориз (беше паеля) в тиган, само така го приготвям.Освен в случаите когато е във фурна. Но сега е на котлон, затова е тиган.Ориз готвен в тиган става по-бързо и затова си го правя така.
  • Нарязваме на ситно лука и чесъна.Задушаваме ги в супена лъжица олио и толкова от бульона.
  • Добавяме нарязан на малки кубчета моркова (може и настърган, но на едрото ренде).Разбъркваме и оставяме минута.
  • Добавяме нарязани на малки кубчета и домата.Отново разбъркваме и оставяме за минута.
  • Добавяме ориза и отново разбъркваме.
  • Следва накъсано месото и заливаме с бульон според ориза.В повечето случаи наливам малко повече, защото го обичам по течен ориза когато си е за мене.Ориза според вида му, а вече има много видове, изисква различно количество течност, така че преценете.
  • Малко преди да стане готов ориза, поръсваме с магданоз и разбъркваме.Ако обичате мазно, но не тежко може да поръсите с малко зехтин отгоре.



Ако рецептите, които споделям и историите, които разказвам Ви харесват, ще съм Ви благодарна ако коментирате и споделяте!







Доматен миш-маш

   Това лято се накапвам с този миш-маш.Наричам го доматен, защото въпреки присъствието на чушки в него, доматите се усещат по-силно и са една идея повече.

Без други обяснения и подробности, защото бързам да си го изям и този.



Какво е необходимо:


чушки
/може зелени, може червени, но най-добре е миш-маш от цветове/
домати
/количеството на доматите е малко повече от чушките/
сирене
сух босилек
/ с пресен е една друга рецепта/
олио и зехтин


  • На този миш-маш това му харесвам, че се приготвя по метода джаста-праста.
  • Нарязвате чушките на резенчета
  • Нарязвате и доматите на резенчета.Не ги меля, защото не искам доматена каша, а и ще извира водата по-дълго.Това е миш-маш, обикновено, грубо, прекрасно ястие.
  • В мазнина и малко вода задушавам чушките.Не трябва да омекват съвсем, просто да се сготвят.
  • Добавяме доматите и оставяме всичко да се готви докато излишната течност се извари.
  • Поръсваме със сух босилек.
  • Миш-машът се готви докато решите, че ви е добре.Ако обичате по-течно, не изварявайте докрай.Ако обичате съвсем запържено, изчакайте повече.
  • Добавяме натрошено сирене и разбъркваме за последно и спираме котлона.Нека не се разтопява съвсем сиренето.
  • Отгоре поръсвам с малко зехтин.
  • Яде се и топло и студено и с хляб и без хляб и през деня и през ноща.
  • С люто чушле е фантазия, а може и допълнително да си хапвате сирене.






Още любими модели миш-маш:







петък, 23 август 2019 г.

Водопад "Скока" до село Калейца

   Много обичам природата и много бих искала да прекарвам повече време сред нея, но не винаги ми се получава.Понякога е от мързел (нямам оправдание за това), понякога е защото природата колкото и достъпна, има моменти когато си трябва превозно средство за да я достигнеш.Не говоря за балкана, който ни е в задния двор, а за тези места, които са по-далече и стоят в един дълъг списък с желание за посещение.Затова където и да ходим, има ли възможност да се отметне някоя природна забележителност по пътя, винаги я включвам в програмата.Като този водопад, наречен "Скока".
   Водопадът не е голям, някъде казват 8 метра, другаде 12.В един сезон има повече вода, в друг по-малко.Достигането му не е трудно, въпреки че си има малко ходене.Но то пък вече си е голяма глезотия да слезете от колата и да цопнете под водопада.Трябва си ималко природно изживяване.
   Тук няма да ви отнеме много време, но ще ви достави удоволствие, защото ... ама вижте го само колко е фотогеничен, особено с тази стълба оставена преди незнайно колко време и от незнайно кой човек и тази прекрасна зелена вода.
  Накратко пътя, който ви трябва е за Троян. Там ще видите табели за село Калейца и за водопада.Преминавате през цялото село, което учудващо за мен никак не е малко.Табелките ще ви насочват, но така или иначе пътя е само напред.След селото има едно по-широко място, където да оставите превозното средство и продължавате пеш.Ще видите табела за една зимна пътека, но като видите високите треви, даже няма да се изкушите да я проверите.Продължавате си напред.
   Достигате до широка поляна с пейки и беседка.Оттук може да видите водопада отгоре, но това не е достатъчно.Изобщо не си и помисляйте да спирате.Продължавате по пътеката и стигате реката.Да, трябва да преминете реката, но това да не ви притеснява.Тя не е голяма и като се загледате ще видите, че има достатъчно камъни по които да се предвижите, без дори да си намокрите и подметките.Все пак, ако сте с токчета или джапанки, не е добра идея да си правите експерименти.Но предполагам, че щом сте се озовали на това място, не сте от хората които тръгват по такива места с точкета и джапанки.Пътеката продължава в обратна посока леко нагоре после има малко спускане към реката покрай която  като повървите и след минутка ще видите и водопада.Правите си снимки и тръгвате обратно.Нищо сложно, а много приятно.
   Съвсем малки усилия, максимум наслада от това място.
 














Щом сте в този район, има какво още да разглеждате.

Не пропускайте тази много специална махала до Орешак:









Пърженото сиренце и "бедните" филийки на прабаба Митка

 

    Малко хора са имали щастието в детството си да имат различни баби.Докато баба ме учеше да чета, водеше ме по концерти, на излети, то прабаба ми Митка беше едно любимо присъствие във всичко забавно.Тя прикриваше белите, тя стоически издържаше на представленията, които изнасях пред нея с приятелчето ми Ники, историите които й разказвах. Тя криеше котенцата, които мъкнех от улицата, а дядо не ми даваше да задържа.С една дума, всичко хубаво и детско беше с присъствието на прабаба ми.

  Посвещавам тази статия на всички прабаби, които повечето от нас са имали разбираемо само в детските ни години, но са оставили незабравима и много мила следа в живота на всеки от нас.

   Останала без майка на шест годинки, без баща на дванадесет, прабаба се е омъжила съвсем малка, само на шестнадесет за прадядо ми Иван, който тогава е бил на цели 32 години.Аз него не го помня, но той винаги присъстваше с това, че баба никога не е обличала светли дрехи след смъртта му.Дори да имаше такива, тя ги боядисваше в черно.Черни дрехи и черна забрадка.И така и през зимата и през лятото тя си беше в черно, но винаги усмихната.Това ще помня винаги, усмивката и нейните набръчкани сухи ръце.Най-милите ръце.
   Това е единствената снимка, която имам с нея, но тя винаги си изглеждаше така и много години след това. Или поне в моите детски очи не се е променяла, защото какво значение има как изглежда или дали остарява баба ти, в сърцето ти тя си е баба Митка.


   Баба Митка живееше отделно и въпреки, че беше в същия двор на баба и дядо тя си беше самостоятелна и когато ходех при нея, настояваше нещо да ме почерпи.Знаете ги бабите и прабабите, все трябва да те тъпчат нещо, дори след като си изял една чиния пак има опити "Хайде баба, изяж го без хляб тогава".
   За повечето от вас ще е много забавно да научат, че аз бях най-злоядото хлапе на света.Толкова колкото сега пак съм си хлапе по акъл, но всеядно.Затова всички винаги се учудваха как може да бъда изкушена с нещо толкова простичко като пържени филийки без яйца и пържено сиренце в масло.

   Прабаба казваше за тези филийки "Тя баба ти е чорбаджийка и ги прави с яйца, аз съм беден човек и ги правя с брашно".Ех, тези снахи и свекърви.
   Какво ви трябва за тях ли? Нищо повече от филии хляб, брашно, щипка сол и вода и олио за пържене.
   Забъркваше гъста каша, топеше филийките и ги пържеше в олиото.И са вкусни, нищо че нямат яйце.И го казвам, не само защото са ми мили поради бабини причини.




   Пърженото сирене си беше цял ритуал.Помня, че баба държеше големи буци сирене в една тенекия със саламура, много солена и поради това всяка вечер си вадеше и обезсоляваше във вода.Това сирене стояло във вода доста време, придобиваше една много приятна мека форма.
   В една малка тенджерка баба запържваше масло, ама масло, от онова истинското.И на дървената печка, от онези с фурна и всичко.И слагаше тя маслото, а то почваше да цвърчи (знаете ли я тази дума?) и когато аха да прегори тя пускаше бучки сирене в него.Този вкус на запържено масло не може да се забрави, а сиренцето винаги залепваше за дъното.Режеше баба филия мек хляб, защото тогава филиите си ги режехме сами и с него се топеше маслото и разтопеното залепнало за дъното сиренце.А накрая си го остъргваш с вилицата.
   На това не можеше да устои и най-злоядото дете на света.Нито аз.




   Нещо което научих много,много време след като тя си отиде.Прабаба имаше един огромен куфар.Виждали сте такива.Големи кожени като малки сандъци.Сещате се какво държеше тя вътре.Ама естествено, че дрехите за погребение.То това е нещо, което в някакъв момент започва да вълнува всеки човек, особено жените.Помнех го този куфар, но не съм знаела, че той е бил винаги готов за път.Разбира се по онова време пътя е бил да се качиш на влак или автобус, с които да отидеш до далечен град или в повечето случаи на минерални бани.И баба Митка винаги е била на старт, само някой да я покани и грабвала куфара.
   Кръвта вода не става, казали хората.Стана ми толкова мило когато научих.

   В снимките за фон използвах една шита от прабаба възглавница.Тя е характерна за полските села и най вече нейното село Железник близо до Карнобат.Върху основа да нашиват цветни конци.Нея и други такива стари и престари шити и тъкани неща си ги пазя като очите си.Където и да отида да живея, те ща си винаги с мене.Защото наследството понякога може и да заема място, но то е връзката с нашите семейства назад във времето.





И бабини рецепти имам в блога:

ТИГАНИЦИТЕ НА БАБА

ЗЕЛЕНЧУКОВА КАЙМА НА ТУРШИЯ










сряда, 21 август 2019 г.

Да си напълним домати с картофена плънка

 
     В седмицата на любимите семейни рецепти, тази е следващата.Приготвя се много бързо и лесно, само трябва да имате определени продукти.И домати разбира се.От вас се иска да смесите това и онова, да си издълбаете няколко домата, да си ги напълните и да ги започвате.Това е.Няма печене, няма вилици и ножове, даже чинии може да няма.Ние си ги взимаме в ръка и така.Най-много да си натопите носа в плънката и да си оближете накрая пръстите.



   Плънката, с която си пълня тези домати може да се използва като гарнитура и/или като отделна картофена салата.Но с доматите е приказно и лятно, защото те придават свежест.В същото време доволно се нахранвате с тях.
   
   Като всяка рецепта и тази търпи импровизации.Най-вече с подправките, с които ще си овкусите плънката.Аз обичам с черен пипер и нещо свежо като магданоз или пресен босилек.Но ако си имате други, действайте смело.Ако обичате пикантно, нарежете си лютиво чушле или поръсете с лют пипер.

   Количества също няма.Колкото ви е на сърце.Ако ви остане плънка, хапнете си я така.Ако ви останат домати, слагайте ги в следващата салата.



Какво е необходимо:

хубави домати

сварени картофи
сварени яйца
сирене
майонеза
черен пипер / или друга ваша любима подправка/

магданоз
пресен босилек
люто чушле

сол


  • Издълбавате доматите, лекичко ги посолявате и обръщате да се отцедят.Вътрешноста си я запазвате за доматен сос или яхния или си я нарязвате към салатата.
  • Намачквате с вилица сварени картофи, сварени яйца, бяло сирене (овче или краве).На едро е най-вкусно.
  • Размесвате всичко и добавяте малко майонеза да обедини всичко.И без майонеза също е добре, но тя някак допълва вкуса по много добър начин, така че опитайте и с нея.
  • Смесвате добре плънката като добавяте и любими подправки.Аз си поръсвам черен пипер и понякога ситно нарязан магданоз или нарязан пресен босилек.
  • Пълните доматите и захапвате.