Страници

неделя, 30 април 2017 г.

Пенне с мляно месо на фурна или една преродена рецепта

 
 
    Когато в четвърти клас ми връчиха ключа на апартамента или по точно го вързаха на една здрава връв и ми го сложиха на врата,освен свободата да се прибирам сама се оказах и в положение да решавам какво ще обядвам.Едно от първите ястия,които си правих сама беше макарони (тогава всичко което днес наричаме паста или с отделните им имена си беше макарони) с кайма и кетчуп.През годините това ястие претърпя всякакви промени до момент в който абсолютно бях забравила за него.До днес...
    Това е един осъвременен вариант на моите първи макарони с кайма и кетчуп.


Какво е необходимо:

пенне(или друга паста) - 300 грама
смляно месо (телешко,свинско или смес) - 200 грама
доматено пюре - една чаена чаша
(ако обичате повече доматен сос,сложете още половин чаша)
кетчуп - една супена лъжица
червен пипер - една супена лъжица
чубрица - една чаена лъжичка
черен пипер
захар и сол на вкус
олио/зехтин - две супени лъжици

яйце - 3 броя
прясно мляко - непълна чаена чаша
настърган кашкавал - една чаена чаша


  • Сваряваме в солена вода пастата.
  • В купичка размесваме много добре мляното месо с половин чаена чаша вода.Така докато я запържваме няма да се образуват големи бучки,а ще стане ситно раздробена.
  • В олиото,защото едно време нямаше зехтин задушаваме мляното месо.Разбъркваме докато я запържвате.Поръсваме със ситно стрита чубрица.В първите ми стъпки в кухнята нямаше други подправки освен чубрица и гюзум,затова използвах чубрицата.
  • Добавяме доматеното пюре.Тогава и сега е от смлени и консервирани в бурканчета домати.
  • Когато водата и от пюрето и от каймата се изпари добавяме кетчупа за сгъстяване на соса.
  • Поръсваме с червен пипер и черен пипер.Сол на вкус и захар ако е необходимо заради доматеното пюре.Разбъркваме добре.
  • Изсипваме сварената паста и малко от водата,в която е варена и разбъркваме добре.Оставяме една две минути на котлона да се смеси всичко.
  • Пресипваме в съд за печене и заливаме със смес от разбити яйца,прясно мляко и настърган кашкавал.
  • Печем на 200 градуса докато се образува коричка.Времето е около 15 минути.
  • Разбира се една гладна ученичка нямаше време да запича макароните, затова си ги сипваше така,поръсваше с натрошено бяло саламурено сирене,защото тогава нямаше пармезан и ги излапваше докато вземеше решение първо ще пише домашни или ще прави всички други по-забавни неща.
  • Готовата паста я оставяме поне 10-15 минути преди да сервираме.Това ястие се яде само топло,никога горещо.Вярвайте ми,имам дълъг опит с него.Дори повече го харесвам изстинало.
  • В днешни дни малко пресен босилек при сервиране добавя свежест на ястието.




Ако обичате паста,опитайте и тези рецепти:

От малко много или кюфтенца с изненада на фурна

Спагети с доматен сос и панирани моцарелки

Орекети с гъби и сметанов сос

Калмари с орзо по гръцки



Ако рецептите,които споделям ви харесват,заповядайте да се запознаем и във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/










петък, 21 април 2017 г.

До вятърната мелница и обратно

    Откриваме сезона на малките екскурзии за 2017та година.Оле! както би казал един от героите в испанския сериал "Новите съседи".Маршрута беше начертан,само трябваше да сме сигурни,че и времето ще е с нас.Според всички синоптици щеше да бъде,така и стана.
   Планирането на всяко пътуване е не по малко интересно и от самото пътуване.В България има много,ама наистина много обекти,които човек може да посети на сравнително малка площ дори за един ден,като пак ще му остане и за друг път.Така че трябва само да избера посока и започвам да търся интересни туристически обекти.Обикновено правя така маршрута,че да сме в движение.Да пътуваме и да спираме.А търсим ли някое по-неизвестно местенце,няма по доволно човече от мен.Този ден крайната ни цел беше една вятърна мелница на север,в района на Исперих.



   Маршрута ни на място изглеждаше така.Разбира се,ако сте по близо до района може да включите и други обекти като Велики Преслав,Мадара,до село Войвода има една малко позната крепост Динея,а до Исперих е Свещари с невероятната гробница там.Но за времето, с което разполагах, това беше най-доброто като изпълнение за един ден.


  Първа спирка Шуменската крепост.Много пъти съм минавала през Шумен,но така и не съм ходила на тази крепост.Бях си решила обаче,че като любител на крепостите,трябва да я видя.Така де,аз на неизвестни ходя,а на тази да не съм била не е правилно.
   Какво да ви разказвам за нея,информация има доста.Интересното е,че според историците на това място е имало крепост преди цели 3000 години.Портата и крепостната стена са интересно показани,особено това какъв дебел зид представлява стената.Във вътрешността са направени алеи и стълбички,така че да не се стъпва върху самите останки от зидовете.Разбира се има информационни табели,защото българските крепости няма как да се разберат иначе.







Интересни сувенири
   Втора спирка Плиска.Като стане дума за Плиска или Преслав винаги се сещам за сериала "Златният век",който гледах като дете.На място е трудно да си представи човек как са изглеждали дворците,базиликите изобщо градовете-столици на една по различна България.А като се сетя за сериала и тези места ми стават някак си по разбираеми.Ако трябва да съм честна,самата ни история ми беше по лесна за научаване като гледах филма.
   В Стария град разбира се, Голямата Базилика е най-внушителното място,останалото е както казвам камъни с въображение.






 
   След миналото трябваше да обърнем внимание и на един сравнително нов обект в града,Двора на кирилицата.Ако някой е решил да си направи място,с което да изрази почит и уважение към нашата азбука,аз ще съм последния човек който ще възрази на това.






    След Плиска потеглихме на север в търсене на една стара вятърна мелница.Както ви споменах в началото, крайната цел на пътуването.Защото всякакви обекти са интересни,но непознатите още повече.Както пишеше на табелата поставена до нея "Открий неоткритото",едно мото което бих си изписала някъде.
   Пътя до тази мелница беше меко казано ужасен.От тези дето се чудиш,коя дупка да предпочетеш.Но дупки по нашите пътища рядко са ни отказвали да стигнем до целта,така че бавно но славно го изминахме.
  Мелницата е точно до пътя,пада се в северната част на село Белинци и освен ако не сте прекалено съсредоточени да ругаете пътя,няма как да не я забележите.Тя се използва и днес въпреки нейните към 150 години.На информационната табела пише, че в нея се мелят царевица,жито,ечемик,червен пипер и булгур.Няма нужда да ви казвам,че тя беше черешката на пътуването този ден.Обичам да откривам такива места.






   Когато си измислях маршрута и разглеждах какво в района не сме посещавали,случайно ми излезе едно село Малък Поровец,което не било за подминаване според доста хора,които са писали впечатления в нета.В него се намира една много красива къща,Къщата на дърворезбите.Тя не е историческа,не е възрожденска,не е родна къща на някой известен човек,но ако сте в района може да й отделите половин час,че и повече,защото е наистина красива.Дело на един човек,който толкова много е обичал дървото и това което може да се сътвори с него,че го е използвал да разкраси цялата си къща.Цялата тази красота обаче щеше да остане скрита за хората,ако сегашната собственичка на къщата не я е отворила за посещение и както гласи една табелка на входната врата "Дом отворен за всеки желаещ да посети".
   Златни ръце си имал,майсторе и товаq което си сътворил ще радва очите на много хора след тебе.






Ако историите,които разказвам ви харесват заповядайте при мен и във Фейсбук:

понеделник, 10 април 2017 г.

Зеленчукови кюфтенца



Какво е необходимо:

За кюфтетата:
настъргани моркови - една чаена чаша
настъргана тиквичка - една чаена чаша
настъргана целина - половин чаена чаша
пресен зелен лук - зелената част на два стръка
пресен магданоз - половин връзка
червен пипер- една равна чаена лъжичка
един белтък
брашно - две супени лъжици
сол - една равна чаена лъжичка
олио/зехтин за пържене

За млечния сос / 1ви вариант/
кисело мляко - четири супени лъжици
майонеза - една супена лъжица
магданоз - половин връзка
сол на вкус

2ри вариант - допълнение
кисело мляко - четири супени лъжици
нарязани магданоз и копър - общо две супени лъжици (ако не искате чак толкова зелен,намалете наполовина)
настъргана лимонова кора - една чаена лъжича
лимонов сок - една супена лъжица
сол на вкус



  • Смесваме настърганите зеленчуци.Посоляваме и разбъркваме добре.Солта започва да действа и течността от тиквичките и морковите започва да излиза.
  • С ръце изтискваме зеленчуците и разбъркваме с белтъка и брашното.Добавяме нарязаните зелен лук и магданоз и червения пипер.Разбъркваме добре и с ръце или с лъжица загребваме от сместта и пържим в предварително загрята мазнина.Ако тигана е незалепващ не е необходимо много,но все пак трябва да има.
  • Пържим до златист цвят и готовите кюфтенца вадим върху готварска хартия.
  • Към кюфтенцата приготвих и млечен сос от кисело мляко,майонеза и много магданоз като обединяващ вкуса на кюфтетата и соса.


*Кюфтенцата съм приготвяла и печени на фурна.Смесват се по същия начин, но брашното замених със същото количество галета.След като се оформят, се оставят в хладилника за половин час.Пекат се на 190 градуса около 20 минути или докато стегнат.


*Когато правих първата доза посолих накрая и сместта стана много рядка от което пое доста олио при пърженето,затова за втората посолих в началото и изтисках зеленчуците.
*Целината когато е свежа има много наситен аромат и затова не трябва да преобладава,нейното количество е добре да е по-малко спрямо останалите зеленчуци.






Печени на фурна с втория вариант на млечния сос: