Лазанята с прясно мляко на Любчето

 

    Мдааа, което си е добро заслужава споменаване, а което е феноменално трябва да присъства в заглавието, в историята, изобщо всякак трябва да се знае.

    Идеята за прясното мляко научих от Любомира Димова, приятелче споделящо кулинарни идеи и рецепти.

    Използването само на прясно мляко вместо сос Бешамел е супер гениално, защото освен че е лесно, опростява цялото приготвяне, но и прави лазанята много по-лека и удивително сочна.

Какво използвах аз:

200 грама мляно месо

(телешка или смес, понякога пуешка)

консерва нарязани домати

три скилидки чесън

250 грама пресни кори за лазаня

(пресни, колко да са пресни, имам предвид че са меки и свежи; отбелязвам количеството което използвах при приготвянето на рецептата, когато използвам сухи кори е според тавичката)

сол 

олио ( може зехтин за готвене)

прясно мляко - при обясненията в приготвянето ще разберете защо не посочвам точно количество

настърган кашкавал

• Разбърквам суровото мляно месо с половин чаша вода за да може при пърженето да стане на трохи
• В малко олио слагам каймата и я запържвам, което не е точно пържене с цялата тази течност вътре.
• Когато побелее заливам с консервата домати.Изплаквам консервата с вода, като количеството е повече от половината.Идеята е да имаме по-течен сос и в същото време докато част от тази вода се изпарява, доматите ще се готвят
• Прибавям нарязани или пресовани скилидки чесън
• Оставям соса да ври на най-слаб котлон поне 20 минути, като ако намалее много течността добавям още гореща вода.
• На дъното на тавичка слагам малко от соса
• Редя кори да покрият дъното
• Върху корите слагам от соса и заливам с един черпак прясно мляко.Заливайте бавно за да не разместите соса.
• И така редя докато свършат продуктите.
• Най-отгоре ми е намазана кората със сос, не е суха
• В този момент преценявам колко още прясно мляко да сложа.Млякото трябва да е почти ди ръба на последните кори.Притискайки трябва да избие отгоре.
• Покрийте с фолио за да може да се задуши добре
• По време на печенето поне аз, проверявам дали горната кора не се е оказала "на сухо" и притискам с лъжица
• Лазанята е готова тогава когато пробода с нож и той влиза като в масло и се вижда, че млякото е усвоено нацяло
• Чак накрая поръсвам обилно с настърган кашкавал и запичам отново за няколко минути
• Съвет: по-добре да се пече по-дълго на по-слаба температура, при мене 190 градуса без вентилатор поне 30-40 минути.
• Оставяте лазанята да си почине, нека "да дръпне" и стегне още
• Яде се топла, но не и вряла

Родопски разходки: Каньонът на водопадите

 

   Това не е пътепис с точни обяснения за всяка част от тази пътека, това е по скоро фото разходка и то до мястото, преди да започне спускането.Надолу честно казано възожности за снимане нямах, тъй като се бях съсредоточила да не се подхлъзна и да приключа туристическата си дейност без време.

   В някакъв момент още преди година когато ми се искаше да минем тази екопътека си бях решила, че много ще ми хареса.Истината е, че преди това бях направила прехода до Козя стена и някак всичко друго ми бледнееше пред това, дори пътека с течаща вода.За това да не ми хареса особено допринесе и факта, че това не е много фотографска пътека, а за любител фотограф желанието да се учи навсякъде понякога подвежда при оценката на едно място.

   Пътеката започва на няколко километра след Смолян.Тя официално започва от един изграден инфо център, но реално си започва от тази отбивка от главния път.

   Оставяйки колата някъде на подходящо място разбира се до пътя, тръгвате по черен път.Тук местните хора ви дават избор дали да вървите до този инфо център пеш или да се качите на джипове.Ние разбира се предпочетохме да си вървим пеш.Пътя не е малко все пак, така че ако смятате че ще ви трябат сили за пътеката, възползвайте се.

   Както винаги ние бяхме първи по тези места и въпросния инфо център все още беше затворен.Като цяло моят съвет е , ако не искате да се блъккате с много народ по такива известни екопътеки да отидете рано.Ако пък и пътеката е кръгова може да не срещнете никой.

   Тази пътека я направихме почти цялата, т.е. не стигнахме до върха, а след последния водопад се включихме в пътеката за връщане.

   Много, ама много е важно да сте с добри обувки.По цялата пътека има доста камъни, за които ви трябва стабилност, а пътеката на връщане си е надолу и все надолу по доста ронлива пътека, така че внимавайте.

   Който ви каже, че това е една лека пътека, не бих се подвела така.В планината всъщност никоя пътека не трябва да се подценява.Затова имайте си обувки, имайте си и вода, защото тя водата може и да тече покрай вас, но чешма няма.Освен това не ми хареса това, че нямаше табели къде точно се намира човек.Не че може да се заблудите, но в някакъв момент се чудихме къде сме и въпреки, че виждахме пътеката, все пак ни се искаше малко ориентиране.

Кебап със заливка от старата готварска книга

 

      В старата ми готварска книга този кебап е наречен "по шопски", но си представих как ще се появят коментари има ли такова нещо, няма ли, затова го кръстих по мой си начин.И честно казано има ли го, няма ли го по шопския край аз много го харесвам този така наречен кебап.И предупреждавам любителите на красивата храна, че той не е особено привлекателен при сервиране, но пък ако ви се стори интересен, по ваш вкус и това не ви вълнува, предлагам да го опитате.

Какво е необходимо:

свинско месо половин килограм (може и повече)

две супени лъжици олио

супена лъжица доматено пюре

две супени лъжици брашно

една чаена лъжичка червен пипер

две глави стар лук

чубрица

сол и черен пипер

чаена чаша кисело мляко

две яйца

люто чушле

• Месото се нарязва на хапки и се задушава в олиото.Буквално само да се запечата.
• Поръсва се със сол и черен пипер.В съда докато се задушава месото може да се пусне едно люто чушле по желание, за да направи нещата по-пикантни.
• Месото и лютивото чушле се прехвърлят в съд за печене.Може да махнете чушлето нацяло, ако не искате да стане прекалено лютиво.
• В същата мазнина се задушава лука нарязан на ситно, прибавят се брашното, доматеното пюре, червения пипер и се залива с топла вода за три порции с допълнително.В оригинала чубрицата се поръсва почти накрая, но аз я прибавям тук.Посолява се и след като соса кипне се прехвърля при месото.
• Ястието се пече на умерена фурна до омекване на месото.Аз го обичам така, че цялата течност да е поета от месото и почти да няма сос.
• Залива се с с разбитите яйца и кисело мляко и се запича десетина минути.Ако прецените, че за размера на вашия съд заливката е малко, направете повече.

Пролетна чорба с коприва и лапад

 

   Бавно, с отбивки, леко се препъва по пътя, но пролетта идва.Честно ви признавам, всеки път като видя да избиват нови листенца по дърветата, тревата да расте, да се подават цветове и си казвам на ум "Доживяхме я!" , като че ли с нея всичко ще стане по-добре.Явно имаме нужда от такава надежда.

   И когато дойде пролет, започвам да се оглеждам за лапад и коприва.За мой късмет там където се разхождаме с куч има много и от двете и се случва да се прибирам с няколко торби и после разнасям по домовете на приятели.Покрай мен винаги ще имат зелении в къщи.

   Такава една чорба няма как да има точни количества, може да сложите и повече и още повече зелении.Това е чорба в най-чист и натурален вид, в която се усещат само и единствено вкусовете на зелените продукти.Няма застройки, няма оризи и фидета.И честно казано, те изобщо не ѝ трябват.
   И все пак отбелязвам, че супите които приготвям са обикновено 3-4 порции.

Какво използвам аз:

пресен лук

пресен чесън

малка глава стар лук

лапад

коприва

гюзум/джоджен

супена лъжица доматено пюре

чаена лъжичка червен пипер

сирене или сварени яйца за гарниране

Интересното тук, което просто се случи поради наличност е, че сгъстих чорбата с две лъжици трахана, която бях разтворила в топла вода и смятах да си правя, но в един момент реших да я сложа тук.

• Нарязваме на ситно малка глава стар лук и бялата част на зелените лук и чесън.
• Задушаваме ги в малко олио (около супена лъжица) и вода.Целта е да ги задушим, а не да ги запържваме.
• Лападът и копривата сме почистили, измили и нарязали.Прибавяме ги заедно с нарязаните зелени части на пресните лук и чесън.
• Подправяме със супена лъжица доматено пюре и чаена лъжичка червен пипер.
• Поръсваме със стрит джоджен или нарязан пресен.Количеството при мен е приблизително препълнена чаена лъжичка.Обичам да се усеща аромата.
• Наливаме вода според порциите (3-4 купи при мен)
• Оставяме на слаб котлон за няколко минути да се сготвят зелениите и спираме.
• Готовата чорба оставям поне половин час да постои на спокойствие за да се обединят всички аромати и да стане по-вкусна.
• Както споменах при продуктите, така се случи че сгъстих тази чорба с две лъжици трахана разтворена в малко топла вода, което я направи една идея по-богата, но обикновено не го правя, затова и описвам чорбата без траханата.В случай, че имате от нашата сливенска ( подчертавам, защото не зная с друга как ще е на вкус), опитайте и с нея.
• Чорбата се хапва от топла до гореща, като е много вкусно да се натроши сирене или сварено яйце вътре.Подправям и с оцет или лимонов сок понякога, но това е индивидуално, не ги слагам в основната чорба.

Пуешки кюфтенца с доматен сос

 

Поне веднъж пробвайте да прибавете в доматения сос малко прясно мляко и ще получите един много добър нежен и лек сос, в който киселия и трапчив понякога вкус на домати се омекотява.На консерва домати една-две супени лъжици мляко правят чудеса с него.

Кюфтенца: пуешко мляно месо 400 грама, филия хляб, едно малко яйце, супена лъжица кимион, чаена лъжичка кориандър, малка глава лук, сол.

Печене във фрайъра за десетина минути.Излязоха ми 13 кюфтенца, като половината цопнах в соса за около минута да поемат от него.Разбира се може да ги изпържите или изпечете на фурна.

Доматен сос: изливам консерва домати в тенджерка, ако са цели ги намачквам.Наливам и малко вода, около четвърт от консервата, с което я изплаквам от доматеното пюре.На слаб котлон изварявам доматите като пресовам вътре скилидка чесън.Когато водата изври прибавям две супени лъжици прясно мляко, посолявам и оставям още малко.Когато изключа котлона поръсвам със зехтин и разбърквам.

Малко преди да изключа, в момента когато прибавих прясното мляко цопнах няколко кюфтенца в соса да си поемат от него.

Сладкиш с праскови от компот

    Този сладкиш се нарежда до ретро сладкиши като английския фъч, дамския каприз и т.нат. Един от най-популярните непретенциозни сладкиши от едно време, който въпреки това, че не се получи много красив на вид компенсира със страхотен вкус.

Какво използвам аз:

/чаша с вместимост 150ml/

компот от праскови

две яйца

две трети чаша захар

чаша и половина брашно

половин чаша олио

бакпулвер чаена лъжичка

бурбонска ванилена захар

масло

захар

• върху готварска хартия изваждам резенчетата праскови от компота да се подсушат
• тавичка намазвам много добре с масло и поръсвам дъното със захар, около две супени лъжици
• нареждам резените праскови.Колкото по-плътно, по-добре, защото виждате, че при мен не се получи много добре 
• върху тях нареждам бучки масло, което е около две супени лъжици
• изливам предварително приготвена кексова смес от разбити две яйца с две трети чаша захар (ако обичате по-сладко може и цяла), пакетче бурбонска ванилена захар, олиото, брашното, чаена лъжичка бакпулвер.Ако е много гъсто слагам лъжица вода.
• пека на 180 градуса до готовност (суха клечка)
• изваждам сладкиша докато е горещ, като го обръщам така, че плодовете да са отгоре и сиропирам с няколко лъжици от сиропа на компота
• сладък, сочен, маслен

Картофен огретен с карамелизиран лук, бекон и чушки

 

Един огретен, който отдавна исках да покажа и в блога.

Какво е необходимо:

килограм картофи

три глави стар лук

парче пушен бекон нарязан на кубчета около половин чаша

зелена и червена чушка

(зимата са ми замразени на резени)

три яйца

три супени лъжици прясно мляко

чаша настърган кашкавал

чашата ми е с вместимост 250ml

• Сварявам картофите в солена вода.
• Вадя в тавичката за печене и нарязвам на парчета.
• В тиган пускам бекона.Неговата задача е да омазни тигана и да прrдаде пушен аромат на огретена.
• Ако бекона ви няма много мазна част, капнете малко олио.
• Прибавям нарязан на едро лук и нарязаните чушки.
• Бъркам и бъркам докато лука придобие карамелен цвят.
• Посолявам съвсем леко, защото бекона е солен, а и картофите са ни солени.
• Разпределям лука върху картофите и слагам в загрята на 200 градуса фурна.
• Разбивам яйцата с прясното мляко и заливам огретена.Заливката не е необходимо да е много, нейната цел е да спои продуктите, затова е малко.
• Отгоре разпределям настъргания кашкавал.
• Запичам само колкото да хване лека коричка и да се разтече кашакавала.Не препичам, защото когато изстине ще стане на подметка, а така дори охладен кашкавала е мек и сочен.
• Хапва се топъл, но не и горещ.