За каквото и да е: холандия

Показват се публикациите с етикет холандия. Показване на всички публикации

петък, 31 януари 2020 г.

Част от мен остана в Амстердам

Неповторим, това е Амстердам.За някои може да е прекалено освободен, за други е просто свободен.За някои може да показва прекалено много от живота, за други това е просто живота.Някои кимат неодобрително към една част от него, други избират да го приемат с всичките му багри.Както и да решите да го приемате, мисля че всеки намира нещо за себе си в него.

Повечето от вас няма с какво да ги изненадам с Амстердам, но аз искам да си консервирам спомените и затова ще си ги запиша.Това не е пътепис Какво да видите в Амстердам, това е моят разказ с картинки какво аз видях в Амстердам.

Спираме за малко покрай поредната камара от велосипеди до прекрасната сграда на гарата, а срeщу нас е хотел "Виктория", който щеше да си е най-обикновен хотел, ако не беше една от емблематичните сгради на града.Открит през август 1890 година, той е бил първия хотел с електричество в страната, а за да се изолира шума, прозорците на всички стаи са били двойни.Разлеждайки хотела отвън няма как да не ни направи впечатление, че по средата му има друга сграда, даже са две.Това е така, защото собственика на сгради с номера 46 и 47 категорично отказва да ги продаде, а цената, която поискал в един момент била толкова висока, че архитекта се отказал и построил хотела около тях.

Разходката ни продължава в посока централния площад на Амстердам и не може да не забележим как фасадите на някои сгради са леко наклонени към улицата.Тъй като страдите са тесни и високи, стълбищата вътре са си истинско предизвикателство за ставите, представям си какво наказание би било да се пренасят мебели нагоре надолу, ако изобщо влязат.Затова хората си ги пренасят по въздух отвън, закачайки въже на една кука на покрива.И за да не закачат долните етажи фасадата е наклонена.

Винаги е интересно когато посетим нещо неочаквано в един град.За Амстердам това беше Музеят на Амстердам, където в една дълга зала забележителното не беше по стените, а на земята и дори спъпвахме по него.Килим създаден от Барбара Брокман с идеята да пресъздаде многообразието от общности, които живеят в Амстердам.Всичките 169 националности са представени по някакъв начин на този 40 метров килим.

За Музеят на мадам Тюсо няма да ви разказвам.Мен лично много ме разочарова.Преди доста години когато бях тук за пръв път вътре имаше много от хората, които слушах.Сега бяха други и не ми бяха интересни.Нормално.Но все пак не беше напразно влизането, гледката от прозореца беше добра.

Плаващия пазар за цветя.Той не че плува, просто виси над водата.Има нещо не зная как да го нарека, някаква туристическа магия, която те замъглява и обърква и докато се усетиш се оказваш с една торба луковици.Първо без да ти трябват и второ даже нямаш къде да ги сееш.Хора, не се забърквайте в това.Ако изобщо нещо поникне, то няма този невероятен цвят като на картинките.От три цвята на холандско лале, които взех и трите излязоха бели.Едно растение изобщо не се хвана.Третото трябваше да е коренище в торба пръст.Познайте, това беше най-скъпата торба пръст, която някога съм купувала.Вътре нямаше дори люспа от корен.Нищо.С една дума поне гледайте да виждате какво купувате, но това което ще излезе си е на ваша отговорност.Може да има и късметлии.

Музеи не посетихме в този ден, но се разходихме около музеят на Ван Гог и разбира се Националния музей Рейксмузеум.Наоколо има още най-различни музеи, където може да запълните с изкуство цял един ден и даже повече, ако имате такова време разбира се.

Каквото и за изберете да правите или не правите в Амстердам, подарете си една разходка с лодка по каналите.Така де, самите канали са си една от забележителностите на този град, все пак той е такъв какъвто е и заради тях.

И още Амстердам:

Още Холандия или както вече трябва да казваме Нидерландия:

Сирене и мелница на български в Заансе Сханс

Просто разходка в холандския Харлем

понеделник, 8 юли 2019 г.

Сирене и мелница на български в Заансе Сханс

В Холандия ли сте, трябва да сте видели поне една вятърна мелница.Ако не сте, проверете си навигацията.Те са на много места, но най-много ,най-стари и най-истински са събрани на едно място, където преядох със сирене, така де тяхното така наречено сирене.Уж нарязани на малки парченца, ама опитайте и вие над 25 вида и да ви видя.На всичкото отгоре до всяко е сложено бурканче с някакъв дип, сладко или горчица, които му подхождат и става така, че от едно сирене пробваш няколко варианта.Отплеснах се пак.Ами стана дума за ядене и аз залитнах в тази посока.
За мястото да си кажа аз, преди да ви спомена и за сладоледа.Та в Заансе Сханс може да видите как са използвани мелниците преди години преди да бъдат пенсионирани, пренесени тук и превърнати в туристически атракции.Може да ги разгледате най-подробно, вътре и вън, отстрани, да им пипнете джаджите, покривите от слама, с една дума да станете половин мелничари накрая.Стига разбира се да не сте останали при сиренето, защото има и такава вероятност.

Какво можете да правите тук? Първо ви приветства една уникална гледка на мелници и нали това е равна земя, виждате си ги всичките.И наред с гледките както си му е реда още на първата крачка ви почват със сувенирите.А какъв по най-най сувенир в Холандия от дървеното сабо.Аз ги наричам така тези дървени обувки или чехли, но те си имат различни имена в различните северни страни.
Влизате в първата къщичка , а там ви посреща нещо като музей с най-различни по старост и вид дървени чепици.И за да сте напълно сигурни ,че искате да си имате такива ви правят и демонстрация на производството им.Тук им беше голямата грешка обаче, че бяха сложили един хубавец да показва и разказва и съм почти сигурна, че от дамите една най-много две да са, които могат да ви кажат какво са гледали и как се получават тези дървени обувки.

След демонстрацията си идваме на думата и се замотавате в магазина.А там каквито си искате хлопащи обувки и от всички номера.Моят съвет е да дадете пари за дървено сабо само ако имате зъб на съседите си под вас.Иначе не си заслужава.Те са и тежки на всичкото отгоре, дърво е това.Носят се задължително с дебели чорапи и трябва да имате поне две пръста след петата, иначе съседите отдолу може и да побеснеят, но вие ще си имате сериозни болежки.Вие си решавате обаче.В магазинчето има разбира се още милион и един сувенири в синьо и бяло и порцеланово.Няма начин да не си харесате нещо, което после ще се чудите у вас, "това сега защо го взех".Но така е то по екскурзии.

Излизате от първия магазин натоварени.Нищо, че така или иначе пак ще минете на връщане оттук, но сувенирите са вече с вас, че може и да свършат.И ви посрещат в една прохладна зала с милион и един вида сирене.Те може да са 25 както ни казаха, но накрая ще ви се виждат като милион и едно и най-вероятно половината да са в чантите ви на излизане.Разказват ви как го приготвят, как и за колко време го съхраняват и отивате в магазина.Опитвайте хора, не ги мислете, че ще им свърши.Но помислете все пак колко ви е ограничението на багажа като почнете да слагате в кошницата сиренето.И като опитвате пробвайте и всичките тези дипове, сосове, сладка и горчици, които са сложени до всеки един вид сирене.Пред мен се откриха много нови комбинации и вкусове и както казах после погледнах с други очи на твърдото сирене.Освен сирене в магазина има и всичките тези дипове, сосове, сладка и горчици за да можете и в къщи да почерпите с комбинацията, която ви е харесала най-много.Само да кажа, че имаше едно козе сирене с лавандула.Невероятна комбинация на вкус и аромат.
И накрая, но не по важност, продават сладолед, ама сладолед от истинска гъста мазна сметана.Не е сладък, но усещате, че за първи път от много години опитвате един абсолютно истински продукт.Тежък е, но е наистина интересен.

Натъпкани със сирене и сладолед е време да видим най-накрая и някоя мелница.Входа на тези, които могат да се разгледат е 5 евро на всяка.Има и една безплатна, но по някаква причина не ни остана време за нея.Ние помислихме че важи за всички петевровата цена, ама не.Както и да е де, пари се изкарват както казва един познат, намърдахме се в първата.И сега един от най-големите комплименти на това място беше, че като ни питаха на какъв език искаме брошурата, ние по навик казваме или руски или английски. Но някой, да е жив и здрав, взе че каза български и ето че дамата зад касата извади брошура на български.Ти да видиш! Много приятна изненада.Колко ни трябва да нас.
В мелницата се качихме на втория етаж откъдето се вижда чак до хоризонта.Много е хубаво, но стълбите са толкова наклонени и стръмни, терасата надвиснала над земята с раздалечени дъски, че аз както обичам такива височини, почти през цялото време горе си мислех за слизането.Но щом ви пиша това, оправих се.

Не стигна в много добърв вид до дома, но исках да ви я покажа.А може и да си прочетете за мелницата, ако ви е интересно.

Освен мелници, магазини, дегустации и заведения, на това място има и типични къщички, в които хората си живеят и ги поддържат.Няма как иначе, туристите са важен народ.