Празена каша със зелева чорба, да си оближеш пръстите и чинията

  

      Всички сте виждали по кулинарни програми, кулинарни влогъри, по филми даже някой опитва нещо и започва цяло представление.Присвива очи, обикаля стаята, клати глава изобщо всякакви мимики и движения за да покаже колко невероятно вкусно е това, което е опитал.Незнам дали ще ми повярвате, но преди месец аз опитах това ястие и ми идваше да правя точно това.Честно до такава степен да ми въздейства ястие не ми се беше случвало.Вярно, че за мен всяка следваща рецепта е невероятна и много вкусна, но това най-обикновено, непретенциозно ястие е от друго измерение.Прибавете и това, че го опитах за пръв път при моите най-любими хора на село и ви става ясно за какво говоря.

      Тази манджа, защото то си е манджичка може да се направи по няколко начина, като аз ще ви разкажа как аз я приготвям.Както обаче и да си я направите, това няма да се отрази на умопомрачителния вкус, защото главния герой в нея е зелевата чорба и както и да решите, ако решите да го опитате, ще получите мноооого вкусен резултат.И не мога да повярвам, че при толкова изядени в къщи празени каши, не ми е идвало на ум да сложа зелева чорба.А де! Човек се учи докато е жив и понякога не вижда и под носа си.

 Това, което ви трябва за тази празена каша са:

праз

зелева чорба

червен пипер

чубрица /и с джоджен ми харесва/

брашно

олио

Нарязах на ситно един стрък праз.

Аз не пържа, затова слагайки го в тенджерата налях малко вода.Аз така правя празените каши и плънки, първо искам да ми поомекне праза и чак тогава слагам мазнината и останалите съставки.

Праза пое водата и тогава сложих супена лъжица олио, чаена лъжичка червен пипер, чубрица/ или джоджен.На село го опитах с чубрица, но после майка ми го направи с джоджен и двете ми харесаха.

Слагам и супена лъжица брашно.

Получава се гъста каша, която размивам с малко вода.

После наливам зелева чорба колкото течна искам да е кашата.

Тъй като зелевата чорба си е солена, ако ви е много солена разредете с вода.

Всичко това се случва на слаб котлон.

Разбърквам и оставям за малко, но не прекалено за да не се сгъсти много.И това му е хубавото на моя начин, че праза вече си е омекнал и няма нужда да се готви повече.

Зелен боб с мляно месо

 

Преди време стана дума за ястията, които приготвяме винаги когато няма друго или не ми се прави друго.И го коментираме с едно кулинарно другарче и тя ми сподели, че тяхното семейство най-много обича зелен боб с кайма и даже негласно се разбират семейството, че щом ще правят нещо бързо и любимо, то е това.И през лятото и през зимата.Аз всякак съм приготвяла зелен боб, обаче така май не съм.

И това е моята интерпретация по темата

Каймата при мен си е мляно свинско месо.

Зеленият боб е моята гордост, няколко сорта лично отгледани от мен.Цяло лято сях къде ли не бобчета и те ме радваха като поникваха, порастваха и т.нат. И аз буквално шушулка по шушулка си ги замразявах в една торба във фризера.

Всъщност до момента преди да сложа зеления боб, аз тръгнах с идеята да правя сос за спагети, така че ако нямате боб, слагайте макарони

Какво използвах:

мляно свинско (или телешко или смес) - 200 грама

домати или доматено пюре, а може и двете

сушен чесън поне една супена лъжица

(или пресовани две скилидки)

пушена паприка - чаена лъжичка зависи колко е силна

зехтин - две супени лъжици

сушен босилек една щипка или повече

сол по ваш вкус

зелен боб замразен - колкото обичате

Месото (около 200 грама) не го запържвам, а го задушавам с малко вода да стане на трохи.Чак тогава прибавих малко зехтин, сушен чесън, пушена паприка.

Отново от фризера извадих няколко замразени червени и жълти черита и залях с около стотина ml доматено пюре.

Прибавих зеления боб както си е замразен (това го знаете) и залях топла вода да покрие всичко и малко отгоре.

Подправката ми е домашен сух босилек.

Оставих на слаб котлон да се готви до готовност на зеления боб.

А да, посолих по някое време.

И пак по някое време махнах капака, да си остане на мазнина, но може и да си има сос, въпрос на вкус.

Задушени зелении със забулено яйце

 

Тъй като вече пролетта идва, къде бавно къде по-бързо, спира пак тръгва на прибежки, но пристига и това си личи и по зелениите, които вече бера пресни.Всичко това налага да поизпразня вече фризера.

Тази рецепта или идеята за нея отдавна исках да опитам.Тя е на Бени, защото щом се отнася за зелено, там търся вдъхновение.Вярно, че Бени набляга на спанака, но всичко зелено реално може да се приготвя по подобен начин.

оригиналната рецепта на Бени

Какво използвах:

зелениите са ми замразени спанак, лапад, манголд и малко коприва, като количество е приблизително две големи чаени чаши общо

(може да иползвате различни комбинации както и само един)

два стръка зелен лук (зелената част)

два стръга пресен чесън (зелената част)

чаена лъжичка червен пипер

един домат от консерва (може няколко черита)

чаена лъжичка джоджен

сол

олио/масло/зехтин

две яйца

Не размразявайте предварително замразени зелении.Може да ги натрошите с ръка, те са нежни и това става лесно и ведага ги слагате в ястието, дали е яхния, супа или просто запържвате така.

Използвам тиган.

Нарязах зелената част на два зелени лука и пресен чесън.Защо само зелената част? Защото исках да стане бързо, освен това равномерно да омекнат заедно със зелениите
Задуших ги в малко олио, прибавих зелениите на части докато се отпуснат и съберат в тигана.
Поръсих с чаена лъжичка червен пипер, нарязан домат от консерва, сух джоджен и налях към 100ml вода.Посолих леко.
Може да ви се струва, че щом се използват такива нежни листенца, ястието е готово щом се отпуснат.Да, ама не, гответе на слаб котлон поне десет, че и малко повече минути.Те са замразявани свежи и си искат готвене.

Накрая разбутах зелената част и чукнах две яйца.Под капак докато стегне.Ако имате сос може да ги обливате с него.

Исках да проверя как ще се получи и на едната половина сложих масло, буквално съвсем малки парченца.Бих казала като стружки от моя бранш, но за някой може да е стърготини.

След като белтъците стегнаха, а жълтъците имаха рохка част в средата, изключих.
На другата половина поръсих съвсем леко зехтин и поръсих яйцата с червен пипер.

Едната част си я ядох на обяд, тази с маслото, а другата за вечеря.Ама не как да е, щом фотоапарата спря да снима си сложих кисело мляко.И един пресен чесън си хрупах

И накрая, най-трудния за снимане цвят е зеленият.Кошмарна работа е!

Сладкият кекс с тиквички на Ив Пиерони

 

    Или една разкошна рецепта на една още по-разкошна кулинарка Ивана.Нея отдавна съм я коронясала като кралицата на кростатите и изобщо сладките разкошотии, а когато ми трябва нещо италианско, "отивам" при нея.В списъка ми с мечти е да опитам нейните хлябове с квас, за които също има корона, но най-много нейната лазаня с рагу дето я прави незнам колко дни и нощи.С една дума, няма да остана гладна при нея със сигурност.

   А оригинала на тази рецепта може да разгледате тук:

https://buonafurcettaivana.blogspot.com/2020/09/ciambellone-di-zucchine.html

Какво е необходимо или какво използвах аз:

две яйца

половин чаена чаша захар ( чашата е с вместимост 250ml)

200 грама настъргани тиквички

200 грама брашно

100 ml олио

препълнена чаена лъжичка бакпулвер

лимонови корички 

( използвам едно пакетче на д-р Йоткер, защото много ги харесвам)

пакетче бурбонска ванилена захар 

(отново на д-р Йоткер)

щипка сол

• Смесвам яйцата със захарта, олиото.
• Прибавям настърганите тиквички.
• Разбърквам всичко и тогава прибавям брашното с бакпулвера и ароматите, щипка сол.
• Добре разбърканата смес изсипвам във форма с хартия за печене.
• Пекох на предварително загрята на 180 градуса фурна без вентилатор както е казала Ив.
• Печенето е около 35-40 минути, но задължително след 30тата минута проверих с дървено шишче дали е готов.
• Зная, че на снимка ще изглежда по-добре поръсен с пудра захар, но аз не го правя, защото това което приготвям си го хапвам, а аз не обичам да имам още излишна сладост.Но ако искате, поръсете след като изстине кекса.
• Гарантирам ви невероятен сочен и вкусен кекс.

Лазанята с прясно мляко на Любчето

 

    Мдааа, което си е добро заслужава споменаване, а което е феноменално трябва да присъства в заглавието, в историята, изобщо всякак трябва да се знае.

    Идеята за прясното мляко научих от Любомира Димова, приятелче споделящо кулинарни идеи и рецепти.Това е нейната рецепта, която е много по-богата от моята, но основната част е прясното мляко:

https://ishtipkaliubov.com/2023/06/14/lazania-s-priasno-mliako/

    Използването само на прясно мляко вместо сос Бешамел е супер гениално, защото освен че е лесно, опростява цялото приготвяне, но и прави лазанята много по-лека и удивително сочна.

Какво използвах аз:

200 грама мляно месо

(телешка или смес, понякога пуешка)

консерва нарязани домати

три скилидки чесън

250 грама пресни кори за лазаня

(пресни, колко да са пресни, имам предвид че са меки и свежи; отбелязвам количеството което използвах при приготвянето на рецептата, когато използвам сухи кори е според тавичката)

сол 

олио ( може зехтин за готвене)

прясно мляко - при обясненията в приготвянето ще разберете защо не посочвам точно количество

настърган кашкавал

• Разбърквам суровото мляно месо с половин чаша вода за да може при пърженето да стане на трохи
• В малко олио слагам каймата и я запържвам, което не е точно пържене с цялата тази течност вътре.
• Когато побелее заливам с консервата домати.Изплаквам консервата с вода, като количеството е повече от половината.Идеята е да имаме по-течен сос и в същото време докато част от тази вода се изпарява, доматите ще се готвят
• Прибавям нарязани или пресовани скилидки чесън
• Оставям соса да ври на най-слаб котлон поне 20 минути, като ако намалее много течността добавям още гореща вода.
• На дъното на тавичка слагам малко от соса
• Редя кори да покрият дъното
• Върху корите слагам от соса и заливам с един черпак прясно мляко.Заливайте бавно за да не разместите соса.
• И така редя докато свършат продуктите.
• Най-отгоре ми е намазана кората със сос, не е суха
• В този момент преценявам колко още прясно мляко да сложа.Млякото трябва да е почти ди ръба на последните кори.Притискайки трябва да избие отгоре.
• Покрийте с фолио за да може да се задуши добре
• По време на печенето поне аз, проверявам дали горната кора не се е оказала "на сухо" и притискам с лъжица
• Лазанята е готова тогава когато пробода с нож и той влиза като в масло и се вижда, че млякото е усвоено нацяло
• Чак накрая поръсвам обилно с настърган кашкавал и запичам отново за няколко минути
• Съвет: по-добре да се пече по-дълго на по-слаба температура, при мене 190 градуса без вентилатор поне 30-40 минути.
• Оставяте лазанята да си почине, нека "да дръпне" и стегне още
• Яде се топла, но не и вряла

Руло-лучник с кисело зеле

      

   Не съм сигурна как да възкликна за това каква вкусотия стана това руло.При това в дни когато наистина има изобилие от храна и аз си мислех, че може би не е времето сега да го правя.Но то се получи толкова вкусно, че определено ще се запомни дори сред многото храна в тези почивни коледни дни.

   Идеята за това разкошно руло е от тук:

https://blog.bulgariaismagic.com/rulo-s-kiselo-zele/

   Тестото при мен е едно и също откакто си намерих моята рецепта, а плънката претърпя промени само защото нямам пресни лук и чесън, но се получи великолепно на вкус.Когато имам налични ще опитам и такава пролетно зимна комбинация от зелении с кисело зеле.

Какво използвах:

за тестото:

чаена чаша топло прясно мляко

чаена чаша топла вода

непълна чаена чаша олио

равна супена лъжица суха мая

равна супена лъжица захар

пет чаени чаши брашно

чаена лъжичка сол

за плънката:

реших, че по лесно ще ви опиша количествата с чаша, моята е с вместимост 200 ml, но няма да е проблем и да е по-голяма

две чаши нарязано на ситно кисело зеле

две големи глави лук

една чаша с нарязани печурки

половин чаша натрошени орехи

чаена лъжичка червен пипер

мащерка, смлян черен пипер

• Замесваме си тестото в реда на изброените продукти и оставяме да втасва.
• Приготвяме си плънката.Много е важно когато нарежете киселото зеле да го изстискате добре, да няма излишна течност в него.
• В малко мазнина, около супена лъжица олио задушаваме нарязани лук, зелето.
• Когато омекнат добавяме гъбите, орехите и овкусяваме с червения пипер, мащерката, черния пипер.
• Разбъркваме и оставяме около минута за да се смеси всичко и да омекнат гъбите, на които не им трябва много време.
• Оставяме плънката малко да се охлади.
• Разточваме тестото.Не трябва да е много тънко, може би около сантиметър и малко отгоре.
• Слагаме плънката и я разпределяме добре.
• Загръщаме двата края навътре, така че като навием рулото, отстрани да не се изсипе плънката и после навиваме на руло.
• Слагаме в тавата и отгоре правим резки с остър нож.
• По желание може да намажете с разбит жълтък, смесен с малко олио за добър външен вид.
• Печем на 200 градуса 30 минути.Това време е приблизително, защото зависи от това колко голямо ви е станало рулото.Ако е станало по-тънко и дълго, ще ви трябва по-малко време.Най-добре разбирам дали е опечено нещо което има плънка като леко повдигна и видя, че отдолу също се е изпекло и има коричка.
• Вадите и покривате с кърпа.Трябва да се яде само топло, никога веднага след като е извадено от фурната.Първо, защото ще се опарите и второ, защото няма да усетите истинския вкус и аромат на тази вкусотия.

И една не много хубава снимка с телефона за да видите рулото в цял вид

Палачинки с тиква

 

   От доста време си мислех да ги пробвам тези палачинки.Честно казано бях скептично настроена, защото от различни сладкиши с тиква зная, че реално тиквата не добавя някакъв вкуси понякога ми се вижда безмислено използването ѝ. Тя обаче добавя цвят.А оттук насетне си имаме нужда от цвят и почти е сигурно, че всички имате тиква наоколо или поне не е невъзможно набавянето ѝ.Затова тези палачинки заемат официално място в блога.

    Рецептата видях в един любим мой блог "Скрина на баба".Да, точно така, аз не следя само кулинарни блогове, всякакви следя.Дори тези ежедневните както си ги наричам, са ми особено интересни, дори когато в тях има теми, които са много далеч от моя живот.Та ако и вие сте така, хвърлете поглед в блога на Мария.

http://www.skrinanababa.com/pancakes/

Какво използвах аз:

100 грама тиква /може да е варена,печена,на пара/

150 ml прясно мляко

1 яйце

2 равни супени лъжици кафява захар мусковадо

3-4 препълнени супени бъжици брашно

/ в уточнения ви пиша защо не е точно количеството/

1 чаена лъжичка равна бакпулвер

1 препълнена чаена лъжичка коледни подправки

/аз си имам една такава смес от канела,кардамон,инд.орехче, джиджифил... може да си направите своя, но не се ограничавайте само с канелата/

олио, тиган

Уточнения:

трябва да получите гъста смес като за американски палачинки.Предвид на това, че тиквата ви може да е по-водна, яйцето с различна големина, слагайте брашното на части.Ако ви стане прекалено гъста, разредете с малко вода.

причината да държа толкова много на точно този вид захар е, че тиквата може и да не придава вкус, но една част от великолепния вкус на тези палачинки идва от леко прегорелия вкус именно на тази захар.

какъвто и тиган да използвате, не използвайте масло за намазване, по добре олио,като имайте предвид, че буквално няколко капки ви трябват за да намажете тигана.Ако все пак дърите на масло, капвайте и олио към него, защото то иначе загаря а това не е особено приятно.Този съвет ви го давам всеки път между другото като правим палачинки.

следвайки рецептата приготвих палачинките с прясно мляко, но следващия ще пробвам с кисело, защото откакто правя палачинки с кисело мляко /вижте рецептата за марудници/, някак повече ми харесват така.Но аз уважавам рецептите на всички и първия път винаги ги следвам в основната им част.

След направените уточнея пристъпваме към приготвянето:

• Пасирате тиквата с прясното мляко, прибавяте яйцето и разбивате.
• Следва захарта, брашното, бакпулвера и подправките.
• Получената гъста смес оставете да си опчине докато си приготвите тигана.
• Тигана през цялото време трябва да не е нагрят силно.
• Капвате две три капки олио,разнасяте и с черпак си изливате количество за палачинка.
• С дъното на черпака или с лъжица разнасяте да получите хубав кръг.
• Когато започнат да се появяват балончета обръщате.
• Не се притеснявайте, че едната ви страна изглежда по-прегоряла, това не пречи на вкуса, даже обратно.
• Палачинките на мен лично ми харесаха повече като се охладиха, тогава най-силно се усещаха ароматите, но това оставям на вас да си го решите.

Кавръм, баница с ориз и прясно мляко от югоизточна България

 

Обичам си го този блог.Не може да си представите колко много ми е донесъл и като хора и запознанства и като рецепти, за които едва ли някога щях да науча.

Като днешната баница с интересното име кавръм.

Рецептата за нея ми я сподели Радост Сталева, за което съм ѝ страшно благодарна, защото не сподели с мен само списък с продукти, сподели с мен рецепта, която е правела нейната баба от село Лесово.А споделени стари рецепти са като споделени спомени, като споделена семейна история, част от която ставаме и останалите опитали тези ястия.

Не спирам да се учудвам на факта, че колко сме малка територия, а  както обичам да казвам, рецептите са различни на всеки километър.

Всички правят баници, но никоя баница не е същата в съседния град или село.Какво говоря, сигурно на нашата улица във всяка къща всеки прави различна.

Какво е необходимо:

кори за баница, дебело точени 

/ ако нямате такива, сложете две или три тънки за добра основа/

чаена чаша ориз

сирене

масло

250 - 300 ml прясно мляко

/ зависи от тавата, зависи от течностите в баницата, затова почнете с 250ml и ако прецените че е малко,добавете още/

сол

• Сваряваме ориза с малко сол и го смесваме със супена лъжица масло.Оставяме го да се охлажда.
• Взимаме кора за баница.Аз използвах по две за да стане по добра основа.Слагаме от ориза по цялата повърхност.Не дебел слой, но да има навсякъде.
• Поръсваме с натрошено сирене.Знаете аз не посочвам количества сирене, защото всеки слага според това колко обича и колко му е солено.
• Тук там по кората нареждаме и малки парченца масло
• Завиваме и нареждаме в намаслена тавичка.
• Печем на 200 градуса докато се получи хубав златист загар.Нека се препече добре, дори да ви се струва, че я изтървате.Първата баница, която направих беше само златиста и не пое всичкото прясно мляко, а долната част стана кашеста
• Вадим баницата и я оставяме да изстине.
• Стопляме прясното мляко, в което сме поръсили щипка сол и супена лъжица масло.Може и повечко да сложите, ако ви се иска, ще стане още по-добре.
• Заливате охладената баница с топлото мляко и оставяте да попие изцяло.

Важни моменти:

➤ оризът трябва да е сварен добре, да е поел цялата си течност, не трябва да е течен

➤ нека баницата хубаво се препече, да си стане хубаво златисто-кафява, това ви гарантира един много приятен вкус на печена юфка (е то какво е юфката ако не препечени кори, но аз да си ви го кажа) и в същото време ще поеме добре млякото

➤ в никакъв случай не използвайте фини кори, задължително дебели.Използвах кори "Сърбиянка", при това по две.В друг случай щях да взема или Одрински или от тези печени на сач.

➤ въпреки, че я поливаме тази баница, трябва единствената течност да идва от масленото мляко, затова ориза трябва да е добре сварен, както и сиренето да няма излишна саламура

➤ наливайте прясното мляко с черпак върху корите.Започнете с една част вижте как се поема и тогава добавете повече.По добре в началото да е малко, отколкото да ви се накваси баницата.Не я заливайте цялата

Люта салца

 

Люто, по-люто, много люто.

     

    Тази рецепта съм я срещала на много места в Интернет, разказвали са ми я приятели в различни варианти, защото знаят, че много обичам нещо пикантно към ястията.Странното е,че люти ястия не обичам, но да си отхапвам люта чушка към някоя яхния, обожавам.
    Истината е, че аз опрях до нея в момент когато бях напукала люти чушлета, които се оказаха толкова огнени, че просто не беше възможно да се ядат просто така.А да хвърля такова количество направо сърце не ми даде.И се сетих да опитам малко да "убия" тази лютивост, от която един час ми горя устата и ми развали вкуса за много дълго време.

   Тази салца има няколко варианта на приготвяне в зависимост от това как ще я използвате.Защото може да я използвате като си я забъркате за обяд или вечеря и си подлютявате живота с основното ястие.
   Може да я направите в бурканчета, които да стерилизирате и да си имате нещо лютиво за гарнитура през зимата.
   Може да си я направите като добавка към супа.Защото на мен един от начините да се пазя от бацили, да не кажа вируси е като към горещата супа си добавя нещо лютичко.И ето, че това е едно много подходящо средство да си подлютите и подкиселите чорбата.

За различните начини по които може да се направи тази салца ще разказвам в движение:

Какво е необходимо:

тук точни количества не са ви необходими

люти чушлета /модели и марки по ваше желание/

моркови / количеството моркови зависи от това колко са ви огнени чушлетата, защото в моя случай бяха дори повече/

много магданоз и много копър

скилидки чесън

за овкусяване: сол, оцет, зехтин, мед  (за различните варианти са различни)

• "Пукате" чушлетата. Ако са много люти махнете семките.
• Готовите чушлета нарязвате на ситно.
• Настъргвате морковите.
• Нарязвате магданоза и копъра, скилидките чесън също ( накълцайте ги, не ги пресовайте)
• Смесвате в купа чушлетата, морковите, магданоза и копъра,чесъна.

Овкусяването е според използването:

• За добавка към супи: овкусявате само с малко сол (защото супата ви ще е солена така или иначе) и оцет.

• За салата/разядка: овкусявате със сол, оцет, зехтин и мед.

• За буркани: овкусявате със сол и оцет ( ако ги стерилизирате - 7- 8 минути.Не слагайте зехтин и мед.Те не е добре да се нагряват, а и не знаете как ще ползвате салцата, затова по добре овкусете със зехтин и мед след като си отворите буркана през зимата

   

     Ако обичате да си хапвате нещо пикантно към ястията, както аз много обичам към всяка супа или яхния да си сложа едно люто чушле, разгледйте моите рецепти за люти чушлета през лятото и лютите камбички, които си приготвям за зимата:

ЛЮТО ЛЯТО

Люти камбички в марината за зимата