Село: ориз със зеленчуци в летен вариант

 

По-вкусен ориз със зеленчуци не съм приготвяла отдавна. Дали защото си го направих по мой вкус (в тиган, с малко повече вода, спирам преди да поеме течността, леко кисел от пресния домат, който слагам почти в края) или пък заради зеленчуците, една част от които са от моята градинка на село, но стана разкошен!

Какво използвах за две порции:

глава лук

морков

тиквичка от тъмнозелените

чаша ориз (чаша с вместимост 150ml)

един домат добре узрял

пресен джоджен и щипка сух

сол

олио

Лук и морков задуших в малко олио.Готвя в тиган.

Добавих тиквичка нарязана на кубчета.Тиквичката е от тъмно зелените и е само измита.Тази тиквичка реално е докосвана само от дъжд и пеперудки, не био ами елфическа тиквичка. Аз чета доста фентъзи, така че и тиквичките ми са такива

Добавих чаша ориз (чаша с вместимост 150ml).

Разбърках и прибавих половин нарязани домат и нарязани листа пресен джоджен, по нашему гюзум.Поръсих и с щипка сух (винаги слагам и сух, дори когато ползвам пресен).

Залях с три чаши вода (както казах, аз така го обичам)

На половината време, т.е. когато оризът е поел вече една част от водата добавям нарязана и другата половина на домата.Разбърквам.Придава изключителен свеж вкус

Посолявам и разбърквам.Поръсвам с още малко олио.

Махам от котлона преди ориза да е поел всичката вода.

Оставям да постои под капак.

Разбърквам и сервирам.Нито горещ, нито истинал (но и студен е вкусен).

Моят начин за приготвяне на ориз.Сварен без да е преварен, но сочен.Ароматен от джоджена и с леко кисела и свежа нотка от домата, който слагам към края на готвенето.

Село: пилешка яхния с картофи

Дори когато приготвям ястие с един или два основни продукта, както тази пилешка яхния с картофи, винаги слагам и още нещо, продукти които допълват вкуса.Например винаги когато готвя картофи слагам и нарязана на ситно чушка или домат или и двете.Малко и нарязани на ситно те допълват сладкия им вкус.

С домашно или фермерско пиле, както е в случая (феновете на блога знаят, че от доста време си поръчвам само от Малка ферма край реката), мазнина почти не слагам, неговата мазнина овкусява и прави бульона гъст и чудно вкусен.

Какво използвам:

пилешко месо (различно от бутчета, до една половина нарязана на порции)

няколко пресни картофа

глава лук

две-три скилидки чесън

зелена чушка (обикновено червените са ми любими, но тук искам нещо да допълни сладкия вкус на картофите и затова избирам зелена)

домат (мек и добре узрял или част от онези големите домати, която омеква първа)

морков

червен пипер

сол

магданоз

Пилето ми е сварено.

В съвсем малко олио около чаена лъжичка и малко от бульона задушавам лук, чесън, зелена чушка и домат (онази мека част на хубавия домат която не винаги е приятна на салата, но идеална за яхнии).Имах два малки моркова, сложих и тях.

Добавям нарязани картофи, червен пипер, малко магданоз.

Заливам с бульон за колкото порции искам (в моя случай имам доста картофи и съвсем малко сос за топене, така че порциите са ми три, но бульона е като за две) и оставям да се готви.Малко преди да се сварят картофите добавям парчета сварено пиле да поемат от яхнията.Готовата яхния оставям поне десетина минути да си почине.

Славянски гювеч, една вкусна любовна афера

 

Ние със славянският гювеч имаме дълга и неразрушима любовна история.Тя започва много отдавна, преди доста години когато го опитах за пръв път в една закусвалня.Топеше се в уста.После много често се случваше баща ми да се обади и да каже, излез на улицата да ти подам нещо.Отивам, а той ми подава през прозореца на колата пластмасова кутия пълна със славянски гювеч.Ходил да обядва, видял че има и ми взел, защото знае че много го обичам.Защото то аз на храна се радвам на какво друго.Оттогава това си е нещо като ритуал, всеки път когато го готвят или ме вика или ми носи.Ама то славянския гювеч ако случи на готвач, в онези големи тави и огромни фурни, става нещо велико!

Това е рецепта, която всеки знае, но ми се искаше да си я имам в блога.Все пак той показва това, което аз приготвям в ежедневието си, обичам да хапвам, а специално това ястие ми е в топ 3 на любимите ми.Тази рецепта е така както го приготвят в нашата закусвалня, тази за която ви разказах и разбира се това за мен е класическият вариант, въпреки че като много рецепти и тази съм я виждала в различни варианти.Но за мен славянският гювеч е месо, ориз, червени чушки и домати като задължително трябва да има баланс между тях.

За славянският гювеч наистина мога да напиша роман, толкова да го обичам.

Като всяко любимо ястие обаче не го правя често, както се казва искам да му се насладя до последното оризче както си трябва.Искам да е специален момент.

Какво е необходимо за три-четири порции:

свинско месо около 250-300 грама

(месото е на хапки, а оризът прекалено вкусен, така че е достатъчно)

чаена чаша (вместимост 250ml) ориз

глава лук

червена чушка (по-добре да е печена, но и сурова става)

един-два домата пресни или от консерва

сол

олио

магданоз за сервиране

   Два начина за приготвяне на славянският ориз: със сурово или предварително сварено месо, защото се случва понякога да имам сварено месо и да ми се дояде това ястие.

Със сурово месо:

Нарязвам месото на малки парчета.Задушавам в малко олио, буквално да побелеят

Прибавям нарязан на ситно лук, червена чушка ( най добре е печена, но ако е прясна се задушава повече и задължително са червени), нарязани един-два домата от консерва или пресни

Добавям ориза да се разбърка с чушките и доматите.Посолявам.

В тавичка прехвърлям месото с ориза и заливам с гореща вода.Водата ми е едно към три, обичам го добре сварен и леко течен

Поръсвам с олио, защото славянския гювеч трябва да е мазен.

Пека до готовност.Накрая се поръсва с пресен магданоз, но аз слагам само като за цвят, някак не ми е чак толкова вкусен с много магданоз.

Със сварено месо:

В малко олио задушавам нарязан на ситно лук, червена чушка ( най добре е печена, но ако е прясна се задушава повече и задължително са червени), нарязани един-два домата от консерва или пресни

Добавям ориза да се разбърка с чушките и доматите.Посолявам само ако месото не е варено със сол.

В тавичка прехвърлям ориза и заливам с бульона от свареното месо в съотношение едно към три, обичам го добре сварен и леко течен

Слагам и свареното месо.Дори сварено, при готвенето то не се разпада, защото ястието не се бърка.Дори става още по-вкусно.

Поръсвам с олио, защото славянския гювеч трябва да е мазен.

Пека до готовност на ориза.Накрая се поръсва с пресен магданоз, но аз слагам само като за цвят, някак не ми е чак толкова вкусен с много магданоз.

Важни моменти:

Месото може да е плешка или врат, като при врат не слагам много допълнително олио.Като цяло е добре месото да е шарено за да си пусне мазнина в ястието.

Ако си имате подходящ съд за това, може да започнете ястието само в него като първо започнете на котлона, после да прехвърлите във фурната.

Ако докато се готви течността се изпари преди да е готов ориза, долейте задължително вряла вода или бульон

Обичам оризът да е леко течен когато е готов, тогава вадя тавата и покривам или с хартия или с друга по голяма тава.Така оризът се запазва сочен, не изпръхва.

Много често при печене чушките и доматите остават отгоре, затова обичам да го разбърквам един или два пъти по време на печене.На снимката на тавата виждате ястието в неразбъркан вариант.

Да ви кажа, на това ядене повече обичам ориза, защото той си поема от месото, от доматите, от чушките, от мазнинката... Казвам ви, това нещо не е за всеки път, то е специално

Как подквасвам кисело мляко

    

Много често ми пишете лично на мен с най-различни въпроси, защото се притеснявате, че ме питате нещо, което всички знаят и ви е неудобно за зададете въпроса директно в страничката на блога.Въобще не трябва да се притеснявате, защото първо никой не се е родил научен и второ няма човек, който да знае всичко.Дори най-големите кулинари пробват нови неща постоянно и съм абсолютно сигурна, че не винаги им се получава от първия път.

Аз винаги ще уважавам личното пространство и ще ви отговарям когато ми пишете лично, обаче си реших от време на време да качвам такива постове, които може и да са елементарни за някои, но за други да са нещо ново.Тъкмо ще пробвате, ако не сте или ще се престрашите, ако сте си мислели, че е нещо сложно.

И понеже подквасвах мляко тези дни си помислих, защо не да си разкажа как го правя.Тези, които знаят просто ще пропуснат публикацията, а тези на които им е интересно ще я видят.

Важни моменти, които аз следвам:

- добро прясно мляко.Под добро разбирайте да е купено от млекомат или от хората, които разнасят и продават прясно мляко или да си намерите човек с крава.И стискате палци да не са го кръстили с много вода, но ако искат да ви задържат като клиенти, като цяло не го правят.Ние си имаме млекомат в блока и идват от половината град да си пълнят хората, защото човека наистина зарежда истинско мляко и така си спечели клиентите

- важно е тенджерата, в която ще варите прясното мляко (това си важи и дори само да си варите мляко) да е идеално измита и излакната.В противен случай млякото ви ще се пресече.

- киселото мляко за подкваска.Марката няма да я говорим, защото то има стотици сигурно.Не се подлъгвайте по масленост 4,5%, защото ще ви извадя учебника си по стокознание.Най-високата естествена масленост е 3,6 %.Всичко друго е постигнато с изкуствени подобрители и нишесте.За съжаление обаче и нормалното 3,6 % и то не е гарантирано, но все пак е по-добре.Подквасвала съм и с 2% и се е получавало перфектно, така че между 2 и 3,6%, нито по-малко нито повече.

- третия важен момент е температурата след като сте го сварили.В никакъв случай не изчаквайте да изстине в тенджерата, в която сте го сварили.Разливайки го в бурканите, температурата ще спадне още.Затова разливам в бурканите докато е още горещо и изчаквам подходящата температура на млякото вече в самите буркани.За подходяща температура ви трябва само един пръст.Ако си задържите пръста в млякото 2-3 секунди, значи е готово.

При по-студено мляко може да не "хване", а при горещо ще си имате едно мнооого кисело мляко после.

- четвъртия момент е количеството кисело мляко с което ще подквасите.Моята доза е супена лъжица на буркан от компот.Според броя буркани отмервам киселото мляко и го разбивам перфектно с тел.Смесвам с малко от топлото прясно мляко, което предварително съм си оставила.Разбърквам отново и разпределям по бурканите.Много е важно да не забравите да разбъркате всеки един буркан много добре

- петия момент е прибавянето на закваската, разбъркването и оставянето на топло да стане бързо.Разливате млякото, прибавяте закваската, разбърквате и слагате на мястото където ще стоят бурканите:

- Първи начин: покривате бурканите с кърпа или кухненска хартия Завивате с одеало като хубаво подпъхвате все едно завивате детенце през зимата.И чакате.Тънкия момент е , че ако в стаята е топло както е през лятото и зимата с парно примерно, нещата стават по-бързо.Ако е топло проверявам след три часа.Леко отвивам и бутвам буркан за да проверя дали е стегнало.Трябва изобщо да не помръдва.Ако мърда, завивате и оставяте още половин-един час и пак проверявате.Не оставяйте млякото завито след стягане, защото ще стане кисело.Стегнало ли е, махате завивката.

- Втори начин: загрявам фурната на 30 градуса максимум и спирам.Оставям само лампичката включена.Слагам бурканите и оставям да стане магията.След три часа разклащам един буркан и проверявам дали е стегнало.Откакто ми споделихте този начин, само така го правя и става перфектно.Спирам фурната, защото когато сложим топлите буркани, те ще добавят още топлина, която в затворената фурна е напълно достатъчна.

- Готовото мляко пренасяте в хладилника (ако ви притеснява оставете първо малко отвън), отново без капачки.Капачките ги слагате чак след като млякото се охлади напълно.

Това е цялата работа.След първия път вече и насън ще си подквасвате мляко.Правя го от съвсем малка и е имало случаи и да не се получи, поради една или друга зависещи или независещи от мен причини, включително веднъж го забравих цяла нощ, а друг път съм забравила подкваска в някой буркан.Но ако ви се получи рядко мляко или с много суроватка, това не е причина да го хвърляте.Направете си айрян или таратор или застройка за супа

Пиле с лук и сини сливи

 

     Това ястие е едно от най-приготвяните у нас.Няма значение кой му е готвача, къде се прави, кой го яде.Присъства си сериозно в менюто.Истината обаче е, че то се появи като летен вариант на другото най-любимо ястие, което е определено зимно, а именно джолан с картофки и сини сливи.Дано някога остане малко за снимка и да ви го разкажа.
   

Какво ви е необходимо:

(за около три порции)

пилешко месо 

(долни бутчета - 6-7 броя или обезкостени две цели бутчета, или половин пиле нарязано на порции.Единствено бялото месо (само него) не е подходящо, защото това ястие си иска пилешки аромат и мазнинка)

3-4 големи глави лук 

няколко скилидки чесън (може и без тях, ако не обичате)

сушени сини сливи, по-добре е да са без костилка от съображения за сигурност

червен пипер - поне една супена лъжица

супена лъжица доматено пюре 

сол

олио

брашно за сгъстяване ако е необходимо

    Може би на тези от вас, които наминават наоколо им прави впечатление, че имам доста рецепти, в които не слагам много подправки и дори никакви.Това е, защото според мен има ястия/продукти, които си имат свой собствен вкусен вкус и няма нужда той да се потиска от подправки.

     Така е и в случая, когато сладкия лук и сладостта на сините сливи са достатъчни и каквато и да било подправка вече ще преобърне вкуса.Това разбира се не пречи да пробвате да прибавите някаква, ако прецените че ще ви хареса тя да е вътре.

   Важно! Ако сините ви сливи са прекалено сухи, предварително ги накиснете в малко гореща вода.

Нарязвате лука на едро.Обелвате скилидките и ако са много големи ги нарежете на две.

Ако си имате дълбока тенджера, която може да сложите във фурната после, започнете ястието в него.Ако нямате започнете в тенджера и прехвърлете в съд за печене.Разбира се може и  тенджера на котлон да се сготви, но на фурна става с една идея по-добре.Знаете, добто старо "да остане на мазнина"

Задушавате лука, чесъна, добавяте месото, поръсвате с червения пипер и доматеното пюре.Разбърквате и заливате с вода според порциите.Нареждате и сините сливи и поръсате с олио отгоре.

Слагате във фурната на 200 градуса с капак или покривате съда с фолио.

Печете около 40 минути (зависи от големината на месото/бутчетата/ и отвивате/махате капака.

Пробождате месото и ако влиза леко, готови са.Ако усетите натиск, завийте и оставете още да се пече.

Махате капака или фолиото и допичате още малко докато остане "на мазнина".

Яхния със суждук и грах

      

    Яхниите са ми слабост, какво да отричам.Да затопя хляб, да се накапя, да обера чинията с последната хапка, да въздъхна доволно накрая.Това за мен е вкусно ядене.През лятото ще има свежа салата, през зимата ще извъдя от буркана туршия и люти чушлета.
    Бих добавила, че много искам тази маса, която ви обрисувах през зимата да е в селска къща, печката с дърва да бумти, прозорците да разкриват падащ на парцали сняг, който затрупва целия двор.Ние обаче сме си на топло, заредили сме се с дърва, въпросната яхния е гореща, разсипвам я с черпака в чините, хляба не го режем, директно чупим и топим.По челото избива пот ото горщото ястие и лютите чушки.През лятото сменяме интериора и излизаме навън под старата ябълка.Птиците пеят, мухи и пчели се надпреварват да търсят храна и внимание.Пренасям храната от къщата, вървя по тревата с боси крака.Зеленчуците ги измивам на външната чешма, режа домати и краставици са салата под зоркия поглед на съседска котка, която ме наблюдава от оградата.
    Не отказвам яхния през нито един сезон на годината.Яхниите са различни, но винаги налични и покрай тях се сменят зимата със студ и печка, ябълков цвят пада в салатата от марули на пролет, гоня мухи през лятото, намятам жилетка през есента. 

    Яхнията със суджук се случва много често у нас когато суджука поизсъхне и стане доста твърд.Но и с полусух много я обичам.

Какво е необходимо:

парче суджук нарязан на тънки резени

глава лук

два моркова

чаена чаша грах или колкото обичате

чаена лъжичка червен пипер

подправки: понякога е риган, понякога е джоджен

сол

олио

• Ако суджука е сух го накисвам в топла вода за час (тази вода използвам после в соса)
• Ако още не е сух, резените леко ги запържвам с капка олио.
• В супена лъжица олио и супена лъжица вода задушавам много ситно нарязан лук.

Ако суждука е запържен използвам мазнината, която е пуснал

• Прибавям суджука, моркови нарязани на тънки резени, чаена лъжичка червен пипер, подправка (джоджен или риган) и грах (моят винаги е замразен)
• Разбърквам добре всичко и заливам с гореща вода според порциите (моите обикновено са четири).Ако съм накисвала суджук във вода, използам и нея.
• Оставям да къкри на слаб котлон докато граха и морковите омекнат добре.
• Посолявам накрая и оставям още една минута.Спирам котлона и оставям яхнията.Това го правя и за супи и за яхнии, никога не сервирам веднага

Яхния с картофи и ориз

 

      Вече виждам как въртите очи, ама как може да се съчетаят картофи и ориз и т.нат.Не само, че могат, ами на пролет към тях добавям агнешко и се получава най-най-вкусното ястие, което ми е в личния топ 3 на ястия с агнешко.Агнешкото месо има онази прекрасна способност дори в малко количество да добави прекрасен аромат на ястието, а когато добавим и джоджен или по нашему гюзум и се получава неверотна комбинация.

Агнешко с ориз и картофи готвено на фурна

     През зимата обаче агнешко няма, не и такова което аз бих купила, затова прекроявам рецептата във вариант без месо като добавям още зеленчуци и повече гюзум.

Какво е необходимо:

500-600 грама картофи

половин чаена чаша ориз (чашата ми е от 200ml)

малка глава стар лук

червена/зелена чушка

домат от консерва

чаена лъжичка червен пипер

супена лъжица сух джоджен/гюзум

олио

сол

В малко олио задушавам ситно нарязаната глава лук, добавям червения пипер, нарязана на малки парченца чушка ( аз обичам червена, но и със зелена е вкусно), нарязан домат от консерва.

Разбърквам веднъж, добавям ориза и отново разбърквам.

Добавям щедро количество сух джоджен.

Може да довършите ястието в тенджера, може да го прехвърлите в съд за печене и да изпечете.

Нарязвам картофите на филийки и ги добавям.

Добавям вода.Водата трябва да е повече отколкото бихте сложили когато готвите само ориз.Никога не посочвам количеството вода, защотоне зная какъв вид ориз ще използвате и не искам да ви подведа.Сигуна съм, че вие си знаете колко.

Посолявам и оставям да се готви.

Ако пека във фурна пека на 200 градуса, като поръсвам още олио отгоре и ако водата се поеме преди да е готово (различните видове ориз имат това свойство) добавям допълнително вряла вода.

Аз го харесвам да е леко течно това ястие, въпреки че когато го дръпнете от котлона или извадите от фурната, то още "дърпа".

Импровизиран тиган със свинско и зеленчуци

     

    Сигурна съм, че всеки си има ястие, което първоначално е приготвил напълно импровизирано, но толкова се е харесало, че е започна да го повтаря.Ето този тиган направих веднъж просто с налични продукти и така стана, че го правя вече много често.
    Честно казано предвид продуктите на маринатата не очаквах, че ще ми хареса, защото си е меко казано странна, но резултата е страхотен.

    Това е рецепта, в която спазвам продукти и пропорции, но импровизирам с количествата

Какво използвам:

Свинско месо, обикновено плешка

Марината:

равни количества соев сос, барбекю сос, кетчуп

лют пипер на вкус или пропускам

Олио

Зеленчуци:

лук (задължително), чушки, гъби, моркови, тиквичка, зеле понякога

И за да е всичко наистина странно, накрая поръсвам със сос Терияки като това е по-желание, но добавя още вкус и сладост

Това ястие изисква месото да построи известно време в марината.Досега се е случвало да стои и два дена и два часа.

Месото е нарязано на хапки и добре разбъркано със соев сос, барбекю сос и кетчуп.Като се замислите и трите продукта дават различно овкусяване и затова заедно са такава добра комбинация...солено, сладко, кисело.Преценете количествата им така, че месото да е добре разбъркано и покрито  с маринатата

В тиган поръсваме олио.Не много, участието на олиото е повече да не загори месото отколкото да го пържи

Загряваме, изсипваме месото и слагаме капак.Капакът е задължителна част от рецептата, защото пръска.

Ако искате ястието да е пикантно или люто, поръсете с лют пипер колкото прецените

Когато месото започне да цвърчи набързо го разбъквам.Пека не само до готовност, но и докато се  карамелизира месото от маринатата.Когато започне да лепне по тигана и да се образува аламелизирана коричка, готово е.

Тогава прибавям нарязани на тънки полумесеци лук, моркови и тиквичка на лентички и чушки пак така.Разбърквам и пак слагам капака.

Лукът пуска малко течност, точно колкото да не загаря повече и в същото време да се сготвят зеленчуците. По някое време прибавям и гъбите.Ако искате да са по хрупкави зеленчуците махнете капака за да се изпари по-бързо течността.

Това, че слагам зеленчуците когато месото е вече готово е защото ги обичам хрупкави.Ако обаче вие искате да са сготвени повече, добавете ги по средата на пърженето на месото.

Спирам котлона и накрая поръсвам със соса Терияки, аз го обичам и си слагам повечко.Той добавя още сладост и вкус.но тази част е по желание.

Яде се е и горещо и студено, обикновено направо от тигана.

Селското ни гювече със сирене

 

     Тази рецепта отдавна я има в блога.Последния път обаче направих нови снимки и реших, че с тях няма да заменям старите, а ще ги сложа в повторена рецепта.Има голяма вероятност някога и да потретя.Защото това е най-любимото ястие на село, което се случва наистина много често там.Това е и ястието, след което най-лесно мия чинии, защото с последнага хапка всеки си облизва чинията, че даже и гювеча.

  Наричам го гювече, заящото се приготвя в гювеч, но разбира се всеки съд или тава с капак са подходящи за него.

Какво е необходимо за три порции:

четири глави стар лук, нека са по големи

десетина скилидки чесън

сирене - неговото количества е колкото обичате, зависи и колко е солено

кашкавал

яйца - преценявате по едно или по две да имате на порция

сол

олио

• Приготвянето е много лесно.Нарязвате лука на едро и го задушавате в малко олио ( около супена лъжица) и малко вода ( пак една лъжица).Прибавяте и скилидките чесън.Имайте предвид, че готвенето на лука реално е в този момент, той няма да се промени кой знае колко после, затова го сгответе колкото обичате.Дали леко да хрупа, дали да е напълно сготвен.Аз обичам да го усещам, затова го приготвям докато леко се карамелизира, т.е. поеме всичката вода за да омекне леко и после да стане леко златист.Посолявам малко.Сиренето е солено, но трябва и лука да е овкусен.На това ястие не слагам подправки, обичам чистия вкус на запържен лук и чесън и изобщо на всичките продукти.
• В гювечето (или какъвто съд имате) слагате на дъното лука с чесъна.Отгоре нареждате резени домати, сиренето на плочки и кашкавала на кубчета.Сложете колкото искате и обичате.
• Слагате в загрята на 200 градуса фурна и запичате 10-15 минути.
• Изваждате внимателно гювеча и чуквате отгоре яйцата
• Запичате отново докато стегне и колкото искате да са рохки яйцата.

Допълнение: може да задушите лука и в масло или да смесите олио и масло; ако обичате магданоз и държите да има подправка в ястието, може да сложите при лука