Градинските рибки и доматената каша на прабаба Радка

   Това не е толкова статия с рецепти колкото статия, с която почитам хора, които не съм виждала лично, но сякаш познавам и най-вече обичам чрез многото истории за тях, които съм слушала.Моите прабаба Радка и прадядо Стойно, бабата и дядото на майка ми, прекарали целия си живот в едно от най-красивите села, село Медвен.

   Човек е късметлия, ако има в живота си баби и дядовци, още по благословен е, ако си има и прабаби и дядовци.За едната ми прабаба съм ви разказвала с рецепти, а отдавна ми се искаше да ви разкажа и за другата.Аз прабаба Радка никога не съм виждала, тя е починала преди да се родя.Но аз я познавам много добре от разказите на майка, която всяка ваканция е била в село Медвен при своите дядо и баба.И както оживяват пред мен нейните ваканционни истории, така оживява пред мен образа на баба Радка.Много мила и ведра жена, много блага както я виждам на снимката, която от сутрин до вечер се е грижела за дома.

   Прабаба Радка както и прадядо Стойно са обичали много животните.В техния двор винаги е имало котки, всяка кокошчица си е имала име и съседите най-редовно чували виковете на баба да се кара на някоя, че се е намърдала в градината."Како Радке, кой пак навикваш?" се провиквала съседката пред оградата, а баба с усмивка се оплаквала от кокошката калпазанка.А когато е трябвало да заколят някоя, защото живота на село е такъв, че кокошките няма как да бъдат само домашни любимци, трябва и да изхранват семейството, тогава баба викала съседката, а те с дядо отивали в най-задната стаичка и когато цялата процедура свършвала, баба излизала бършейки очи в престилката си.Ето как тяхната любов към животните се е предала и на тяхната правнучка, на мен.

   Баба и дядо имали и магаренце, Марко се наричал естествено.Дядо Стойно дълги години си мечтаел за магаре, как ще пренасят с него дърва, как ще го язди на връщане от градината за да не върви пеш.Е, познайте когато най-накрая си купили, дали някога дядо или баба са се качили на Марко.Сърце не им давало.Дядо по цял ден се губел с него из планината да му събира тревичка, а баба мърморела, че вместо да свърши нещо полезно  с него, той се занимавал да храни Марко.Чакайте да ви разкажа една история, която вас ще ви разсмее, но мен разчуства страшно много. Баба и дядо си имали козичка, бяла като сняг и знаете ли как са я кръстили? Кръстили я Светла.Така без да ме познават те избрали това име за любимо същество, а аз без да ги познавам сега ви признавам, че се разревах като коза.Толкова мило да ми стана, че са споменавали моето име.

   Помня, че като дете са ме водили в къщата в Медвен.Тя и сега си стои, но за съжаление ние нямаме достъп до нея, но когато сме в района и си правим разходка из селото минаваме да я видим.Помня двора, изцяло покрит с асма, където през лятото е даже студено.Имаше дървена ограда, разделяща двора от един малък обор, в който е живяла адашката някога и после още една, преграждаща градината където са гледали картофи и боб.Двора беше с нареден по традиция в този край с плочи от Градец, с тях бяха покрити и обора и малката външна кухня.Къщата беше на два етажа, като първия влизаше в земята и той представляваше една голяма изба, където предполагам дядо е държал буренцето с вино , приготвено от асмата.За това вече нямам информация, но така ще да е било.

   Много истории съм слушала през годините и това може би е моя начин да си ги запазя.Как дядо като млад е работил към кметството и е разнасял важните съобщения из селото с барабан.По късно неговия син, вуйчото на майка пък е работил в пощата и е отговарял за радиоточката в село.Майка разказва как баба спирала всякаква работа и не давала никой да говори докато слушала новините.Дори когато дядо питал ще ядат ли, тя казвала,"изчакай да чуя (тук беше името на говорителя, който забравих) и тогава".Та така.

   Питах майка какво е готвила баба й най-много и тя ми разказа, че в планината основно отглеждали картофи и боб.И много ясно, че основното меню е било боб, картофи или боб с картофи и картофи и боб.Само че както каза майка, баба не сееше какъв да е боб, тя си е била "табиетлийка" и сеела най-различни видове, като всяка манджа правела с подходящия за нея - райкин боб, мастилен боб и незнам си още какъв боб.А когато искали да се поглезят или може би поглезят майка и вуйчо, баба правела градински рибки.А така наричали не друго, ами обикновен пържен боб.Така де, в градината по лесно се намирали рибки, отколкото в реката.

    Другата любима манджа на всички била една пресечена доматена каша, която аз лично познавам много добре, защото и баба ми я правеше доста често.Може би едно от малкото неща, които моята злояда детска личност ядеше.

   

   

  В памет на едни добри хора, които чувствам много близки дори само по историите за тях, ще ви направя тези така наречени рибки.В Медвен наричали такива манджи, "бутни хапка", т.е.нещо колкото да не ядеш сух хляб.

Какво е необходимо:

пресен боб

брашно

сол

олио

• Ако беше сега може би боба щяхме да го панираме или най-малкото да смесим брашното с бира или нещо по така.
• На село прабаба Радка почиствала боба и целия го сварявала леко, но толкова, че когато се изпържи да не се разпадне, което за мен означава буквално минута във вряща вода и толкова.
• Боба се отцежда добре.
• В чиния изсипах брашно, посолих го.
• Боба набрашнявах, изтупвах и изпържих до златисто.
• Питах майка ми дали са слагали нещо към него, отговори че и така си бил много вкусен.Според нея съседите, които имали прасенце и съответно мас, го пържели в мас, но баба Радка го е пържила в обикновено олио.

   Няколко са рецептите, които зная от този клон на семейното ми дърво, но докато рибките не ги правя често, по простата причина, че аз такъв боб рядко купувам, освен по една шепа за някой гювеч, то тази доматена каша често я топя през лятото.Много хляб отива с нея, обаче си заслужава всяка хапка.А и с лъжица някак не върви така добре.

   Тя оригинално не се нарича пресечена доматена каша, аз я наричам така заради яйцето в нея, което се слага направо и идеята му е както да допълни вкуса, да омекоти киселината на доматите, така и да сгъсти допълнително кашата.

Пресечената доматена каша

малка глава лук

два-три домата

супена лъжица брашно

едно яйце

супена лъжица олио

• една малка глава лук се нарязна много,много ситно и се задушава в малко олио, добавяте настъргани два-три домата, отново малко се задушават.
• Поръсвате супена лъжица брашно, разбърквате да не стане на бучки и заливате с чаша вода.Разбърквате и ако ви дойде гъсто добавяте топла водичка.Ако сте изтървали водата, отделно си размивате брашно и добавяте.Посолявате.
• Като "клокне" т.е. заври, с което брашното ви се е сготвило и няма суров вкус, чуквате вътре едно яйце и бъркате.То се пресича разбира се,така трябва да бъде иначе няма да е точно тази каша, но и в същото време още сгъстява кашата.
• Леко кисела, но в същото време "блага" от брашното и яйцето.Чупите хляб и топите!

   И нека си спомним за хората, които отдавна ги няма, но нали казват, че човек е жив докато го споменават на този свят.А семейните истории запазени по памет или на снимки, са истинско съкровище за всяко семейство.Спомнете си и вашите и не ги забравяйте.

Ваша, Светла!