Страници

вторник, 30 април 2019 г.

Печено агнешко бутче и разкошна картофена салата

   Толкова много да ми хареса това печено агнешко бутче.Може би защото го хапвахме на село под старата ябълка под дъжд от ябълков цвят, .но дори така да е, аз ще ви го разкажа, а вие ще решите дали да го опитате.Едно е сигурно, стана много ароматно и се топеше в уста, колкото и това да звучи като най-голямото рецептурно клише.



Какво използвах:

цяло агнешко бутче малко повече от килограм и половина
(понеже имаше място в тавата добавих още две парчета, както се казва, да има)
олио - три-четири супени лъжици
масло - стотина грама
 ( имайте предвид, че бутчето ми няма никаква излишна лой по него и си искаше мазнинка)
розмарин - поне две супени лъжици сух
червен пипер - две супени лъжици (не прекаляваме с него, той е повече за цвят)
скилидки чесън
сол


  • Натрих много добре бутчето със сол, червен пипер,розмарин и олио.Работете с ръце, заслужава си да се поизцапаме.
  • Маслото го намазах само на горната част.
  • С остър нож правих разрези и мушвах скилидки чесън.Натиснете ги, защото излизат при печене.
  • Сложих бутчето в тавата и понеже имаше място сложих и още две парчета месо.
  • Налях в тавата непълна чаена чаша вода.
  • Покрих месото отгоре с парче добре накисната във вода хартия за печене и после плътно с фолио цялата тава.Така месото не се допира да залепва за фолиото и прави месото с още една диея по крехко.
  • Сложих в загрята на 190-200 градуса фурна и оставих точно три часа.
  • На третия час свалих фолиото и хубаво полях бутчето с течността от тавата.
  • Върнах във фурната за още двайсетина минути, като още веднъж полях със соса.
  • Изключих фурната, сложих му фолиото обратно и го оставих вътре с притворена врата на фурната за време в което приготвих салатите, което е около двайсетина минути.
  • Месото беше опечено перфектно, а като постои малко преди сервиране става съвършено.
  • Сервирайте задължително със зелена салата за свежест.



Сервирах и любимата ми картофена салата:

сварени картофи
пресен лук
пресен чесън
джоджен
копър
сол, оцет и зехтин






С водата, която сложих в тавата се беше получил страхотен сос.С него залях месото в порциите, а това което остана използвах по-късно да опека картофи залети с него.За съжаление или пък не, те изчезнаха преди да взема фотоапарата.





   А в тези три часа докато месото се печеше си направихме чудна разходка в планината.









Ако сте прочели тази рецепта, тогава сигурно обичате агнешко месо.Това са други мои рецепти, които може да погледнете като идеи как да приготвите това вкусно месо:



Агнешки книжен кебап от старата готварска книга


Как горският кебап се превърна в полски или една чудесна рецепта с агнешко месо


Агнешко с лук и чесън




Ако рецептите, които споделям и историите, които разказвам ви допадат, заповядайте и във Фейсбук страничката на блока, където се случват още повече и рецепти и истории:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/







четвъртък, 25 април 2019 г.

Броколи и сирена на огретен

   То не е било филм или сериал американски, в който да не се изтъкне по един или друг начин колко децата мразят броколи и как родителите се опитват да им ги пробутат с наказания и заплахи, с което само насърчават изобретателността на децата как да ги избегнат.
   Направете им ги както трябва, пък после да видим ще ги ядат ли или няма.Защото и на мен да ми ги сложат полусурови и безсолни в чинията за гарнитура и аз ще се оглеждам за саксия, в която да ги заровя.А понякога не е нужно кой знае какво за да получите прекрасни броколи.Дори само сварени на пара и минати през грил-тиган с малко зехтин и картинката вече е съвсем друга.А ако им сложите и млечен сос със любимите си сирена, никой няма да им се дърпа.



Какво използвам аз:

броколи около 500 грама
прясно мляко - пълна чаена чаша
пушено сирене
топено сирене
синьо сирене по желание, но опитайте малко все пак
кашкавал

За сирената важи правилото колкото повече, по добре, а за кашкавала колкото и да настържете върху огретена, все ще е хубаво.

Понякога за основа на соса използвам и само вода, тогава слагам повече сирене, ако изобщо е възможно да е в повече от това.

  • За да омекнат леко задушавате на пара броколите.
  • Много хора бланшират броколите, но за мен това е голяма грешка, с която има опасност вместо да убедите хората колко са вкусни, да ги откажете от тях.Защото броколите попиват водата и стават водни, а наквасен брокол не е най-добрата хапка в чинията.
  • В малка тенджерка, касерола, тиган или каквото си ползвате наливате прясното мляко.В него настъргвате, натрошавате, начупвате, нарязвате или какъвто вид начин ви е на сърце, всички сирена.
  • На слаб огън ги разтопявате в млякото.Не е задължително да се получи гладка каша, важното е когато залеете с тази смес броколите, да има навсякъде от всички сирена.
  • В тавичка нареждате броколите и ги заливате с млечния сос.Разбъркайте ги за да има сос навсякъде.
  • Отгоре настъргвате кашкавал или нареждате на резени,а може и двете и запичате на 200 градуса докато се запече кашкавала,което е десетина минути.Не се пекат много, защото всичко ви е готово, трябва само да се разтопи и смеси.Внимавайте да не станат на каша.




Броколите може да използвате с пилешко:



Прибавете и карфиол и опитайте този бързосвършващ огретен:



На кюфтенца:






За още рецепти и истории, заповядайте във Фейсбук страничката на блога:












понеделник, 15 април 2019 г.

Супа с пилешки воденички

   Супата от воденички не се различава кой знае колко от пилешката супа, която приготвям, но все пак те си имат собствен вкус и аромат и резултата е съвсем различна супа.Което е много добре, защото в хладни дни супите са едва ли не ежедневна храна и си трябва разнообразие.



Какво използвам:

една тарелка воденички
глава лук
два моркова
два домата рома от консерва
картоф
ориз/фиде
червен пипер
куркума - съвсем малко, загребвам с връхчето на ножа само
магданоз
олио

чаша кисело мляко
чаша прясно мляко
супена лъжица препечено брашно 



  • В тенджера под налягане сварявам воденичките с малко сол за 30-35 минути.
  • В малко олио и вода задушавам нарязани лук, моркови, картофи.
  • Добавям ориз, поръсвам с червен пипер и куркума.
  • Добавям нарязани домати от консерва.
  • Прибавям и нарязан магданоз, който да си пусне от аромата.
  • Разбърквам добре и наливам бульона , в който се вариха воденичките и самите тях нарязани на малки парченца.
  • Супата се готви докато омекнат картофите и ориза.
  • Застройвам със смес от кисело и прясно мляко сгъстени с препечено брашно.
  • Като прибавя застройката оставям на много слаб котлон, като много внимавам да не заври.
  • Добавям още магданоз и разбърквам.


В повечето супи, които правя добавям куркума не само за цвят, а защото тя си е доста полезна.Но не прекалявам все пак с количеството, не искам нейния вкус да се усеща, а тя е доста силна.

Като всяка супа, количествата са според хората, които ще я хапват, затова не количествата, а по скоро видовете продукти са от значение.С количествата всеки може да импровизира.






Още супи, които може да погледнете, ако супата както на мен ви е любимо ястие:








Страничката на блога във Фейсбук, където винаги сте добре дошли:







петък, 5 април 2019 г.

Ягодово изкушение или какаов сладкиш с ягоди и извара

   Зная, че гледате и не вярвате на очите си.Направила съм сладкиш.Той дори става за ядене и не само това, ами е и вкусен.Ти да видиш!
   Всичко започна от един храст с невероятни цветове.Още като го видях докато се разхождахме край нашата река и реших, че тези цветове трябва да влязат в някоя снимка.А някак не върви да ги сложа за украса на супа или кюфтета.Трябваше да е нещо красиво и съвършено.А такива обикновено са сладкишите.Не казвам, че този се получи съвършен на вид, но определено хваща окото, нали? А с ягодките снимките станаха така, че и аз много си ги харесвам.Минути за самореклама и лично потупване по рамото :)


   Тъй като съм убедена, че труда на всеки трябва да се цени, дори само идеята да използвам за една рецепта, пак се чувствам отговорна да ви споделя, че вдъхновението ми дойде от  ТУК.



Какво използвах:

Тъй като на сладкишите мен винаги ме плашат точните количества, затова специално мерих и премервах всяко нещо.
Приготвих го в правоъгълна тавичка и мисля, че е по-добре да се реже на правоъгълници/квадрати, отколкото като торта.


!!! Тавичката е тясна с размери около 30 / 10 см и сладкишът не е голям !!!


За какаовата част:
2 яйца
70 грама масло
1 чаена чаша захар
2 пълни супени лъжици какао 
1 чаена чаша брашно
1 чаена лъжичка бакпулвер

За бялата част:
130 грама безсолна, а моята даже и обезмаслена извара
яйце - 1 брой
3 супени лъжици захар
1 пакетче бурбонска ванилена захар

ягоди
/ може и други плодове като малини, боровинки, череши /

Ако ви харесва може да го поръсите с пудра захар, но аз прецених, че дори да изглежда по-добре напудрен на снимка, все пак е по добре да я спестя.






   Сладкиша не е голям и определено не е прекалено сладък.Аз не обичам много сладки и сухи кексове и затова реших да го направя с изварена плънка, която да го улекоти и да го направи по-сочен.
   Сладкиша изобщо не е сложен, просто правите две смеси, които после обединявате.
   Много е важно обаче да имате хубаво какао, такова че още като отворите пакетчето да ви се ароматизира въздуха, а когато изпечете сладкиша аромата му и този на ванилията да се носят навсякъде.


  • В един съд смесваме добре две яйца със 70 грама разтопено масло, чаена чаша захар и двете супени лъжици какао.Добавяме и брашното с бакпулвера.
  • В другия разбъркваме изварата с яйце, три супени лъжици захар (ако обичате да ви е по сладко, увеличете) и цяло пакетче ванилена захар.Ако имате екстракт от ванилия, сложете си няколко капки.
  • В съд за печене, за който вече уточнихме, че е по добре да е правоъгълен или квадратен слагаме готварска хартия за печене,най-вече за да си улесните живота при ваденето на готовия сладкиш.
  • Изсипваме половината какаова смес, а отгоре внимателно слагаме и изварената
  • Върху изварения слой подреждаме нарязани ягодки.
  • Отгоре завършваме с останалата какаова смес
  • Печенето е на 180-190 градуса 35-40 минути.Проверка с нож или шиш за готовност
  • Ако искате след като изстине поръсете с пудра захар.







Сладкишите при мен не са много, но все пак се намирати и то защото са лесни за приготвяне:

















За още повече рецепти и истории, заповядайте във Фейсбук страничката на блога:






сряда, 3 април 2019 г.

Севиля, слънце и портокали


 
    Ако някой ме пита кое е най-горещото място на което съм била няма да отговоря пустинята Сахара или Вади Рум или дори Анталия,където се заблудих една година да бъда през месец юли и през деня имах чувството, че се движа в желе и то горещо желе.Не,най-горещото място където съм била,при това два пъти е Севиля или както се произнася на испански Севия.Но дори човек като мен,който трудно съществува в горещини,пак бих се върнала там,дори отново да е жега.
   Дори за две посещения не мога да кажа,че съм видяла много от този слънчев град,защото между двата пъти беше минало прекалено много време и втория път повторих някои места ей така,защото ми се искаше пак да ги видя.
   Има нещо в градовете като Севиля,което много обичам,а това е, че те не са само градове на една култура,на един народ, с една история.В тях има цял един свят и той се вижда навсякъде, в старите къщи,старите улици и площади,надписите и домовете на хората.
   Навлизайки в града първото покрай което ще минете ако сте на организирана екскурзия са павилионите на различни страни от испано-американското изложение провело се в Севиля през 1929 година.






   Първа задължителна спирка в Севиля е площад Испания.Това е един великолепен площад където виждате цяла Испания събрана под формата на красиво изобразени картини и гербове на всички области.Той също е построен за споменатото изложение.










   Отправяме се към централната част и минаваме покрай много и малки забележителности.Знаете,че дори сто човека да минават от един и същи път,всеки вижда различни неща.
Паметник,построен в чест на Колумб
Огромният фикус,който ме посреща всеки път
  Улиците на стария квартал Санта Круз са истинско удоволствие за туриста и фотографа.


 
   Къщата на дон Хуан,която в случая е по интересна с това че представя типичната андалуска къща,с вътрешен двор с фонтан или кладенец с високи стени за повече хлад в горещите дни.



   Вътрешните дворове на Севиля и изобщо на Андалусия са си като отделна забележителност.Лошото е,че за да ги видим ни трябва покана от собствениците,но малкото които все пак виждаме през прекрасните врати от ковано желязо са достатъчни за да им се порадваме.Камък,носещ хладина,течаща вода от задължително фонтанче и много саксии с цветя.



Паметник на дон Хуан
   Площадчето на кръстовете.Според легендата един нещастно влюбен решил по този начин да впечатли любимата,която избрала пред него по-стар, но много по-богат мъж.Бих казала,напразни напъни да се впечатли една жена.
 

    И продължаваме по тесните улички,чиято цел е да запази хладината в този горещ град.






  Катедралата на Севиля.То не е катедрала като катедрала.Обикаляш и край няма.На всичкото отгоре има музей със съкровища.А ако това не ви е достатъчно,то гробът на Колумб не може да не ви впечатли.Според хората разбиращи от гробове и останки обаче,това не е гроба на Колумб,а на неговия син Диего,а тялото на великия мореплавател е погребано в Санто Доминго в Доминиканската република.Понеже си нямали друга работа от години тези два града се карали по въпроса.
   Катедралата,подобно на много други е строена да бъде величествена,а не с идеята,че един ден ще трябва да позира за снимки.Тя е огромна и не можеш да я хванеш цяла в кадър.Снимаш я на късчета.А най-забележителна отвън е камбанарията,наречена Хералда.Първоначално минаре,днес тя се извисява със своите 114 метра и озвучава околността със своите 22 камбани.











   А пътувайки към Севиля ще видите толкова много маслини,че ще ви замирише на зехтин.



   А накрая ще питате евентуално за портокалите в заглавието.Портокалите са навсякъде в Севиля и като казвам навсякъде имам предвид,че когато зреят са по земята,по колите,падат по главите.Севиля е бил известен под името Градът на портокаловите дръвчета.
   Нагледно,с помощ от Гугъл:




   А за прекрасния дворец Алкасър,ще ви пиша по нататък...


Още Андалусия: --- > АНДАЛУСИЯ -слънчева и прекрасна

                              --- > МИХАС - бяло,по-бяло,най-бяло

                              --- > Пеперуди и будисти в Южна Испания