Страници

понеделник, 10 септември 2018 г.

Нейно Величество Англия - легендарни камъни и хипита

   Следващите две места са толкова различни,че може би не трябваше да ги слагам под едно заглавие.Но ги видях в един и същи ден,така че все пак имам обединяващ мотив.
   Стоунхендж.Едва ли има съвременен автор на трилъри и приключенски романи,който да не е използвал Стоунхендж за поне една заплетена история.Камъни и въображение правят чудни приказки и легенди.Такива,че да привличат все повече туристи.
   Не е ли гениално от няколко камъка да направиш една от най-известните забележителности на света? Обвиваш едно място с мистерия и готово.А дори не се знае какво е,защо е,кой го е направил.Теории колкото си искате има,само да отворите Гугъл и се хващате за главата.Според последни изследвания например,камъните са донесени от място намиращо се на 260км (най-малко) от тук,както и намерените кости около мегалита е доказано,че са на хора,които не са родени там.С една дума някакви хора от някъде са харесали това място и са си донесли камъните заради някакви си техни цели.А тези камъни не са никак леки да се разнасят насам-натам.
   Дали е свързано със слънцето,с живота или смъртта,дали е било обсерватория,дали е земно или неземно? Но едно е сигурно,трябва да имате въображение когато отидете на Стоунхендж или поне да го свързвате с наскоро прочетена книга.Иначе може да се разочаровате,ако за вас са просто няколко камъка.
   Пристигайки тук,паркирате на най-огромния паркинг,който съм виждала,от окйто обаче по никакъв начин не виждате целта на вашето посещение.До камъните може да стигнете пеш по един черен път насред една голяма нива или да постъпите туристически и да се качите на автобусите, които отвеждат туристите до тях.Преди да се качите ви снабдяват с аудио гидове и оттам нататък който както и колкото иска  решава как да си прекара времето.Връщането е по същия начин, или пешеходно или автобусно като е задължително да посетите магазина за сувенири,най малкото за да си върнете аудиогида.Има и огромно заведение за хапване и пийване,без каквото не може да съществува нито една забележителност.
   Не пропускайте да разгледате как изглежда един от камъните отблизо и пресъздадените къщички на строителите от неолита,които се намират точно до сувенирницата.Магнитите може да прескочите евентуално,но къщичките са интересни.


















 
   Не си падам по сравненията,дори да си приличат,всеки камък си е за него си и си тежи на мястото.Но щом става дума за нещо наше си,няма да пропусна,защото и ние сме дали такива камъни на света и това е мегалитът до Приморско,който даже е изпълнявал и желания.Но за него колко хора знаем? И не винаги има кой да къса билетчета там.

--- > Беглик Таш - мегалитът край морето, който изпълнявал желания


Гластънбъри.Не зная как да ви го разкажа този град.То по размери си е градче да не кажа село.Първо причината да го посети един турист е едно абатство намиращо се там,което преди е било едно от най-богатите,надминавало дори Кентърбърийското.Добавете митове и легенди за крал Артур,неговата кралица и ето ви перфектната туристическа дестинация.
   Самото градче обаче ви ноукаутира или поне мен със своята хипи атмосфера дотолкова,че се оглеждате къде се намирате и даже кога се намирате.Очаквате магазинчета с религиозни и исторически предмети предвид споменатото абатство,а получавате ароматни свещи,висящи капани за сънища,навсякъде розови надписи за любов и върха на всичко са жени нареждащи карти таро пред църквата.В църквата пък,която по традиция в Англия почти не се използва като такава,отново имаше кафене и всички пенсионери на града бяха там.Изглежда,че чаят и клюките бяха на промоция в този ден.
   По улиците срещате полуголи хипари с китари и раста прически,които ви поздравяват с вдигнати два пръста.Мир! Няма лошо в това.И за да е всичко просто извън всякакво обяснение в градчето по това време имаше среща на някакво общество от жени почитащи богини или нещо такова.Жени от всякакви възрасти с дълги рокли,цветя в косите и леко отнесен поглед.За да съм честна,не разбрах за какво точно става въпрос и няма да ги коментирам.Но те бяха просто още едно допълнение в този странен пейзаж.Не съм ги снимала,ако сте очаквали това от мен.Не знам,но на мен ми е много неудобно да си навирам фотоапарата в лицата на хората.
   На всичкото отгоре кафенетата изглеждат абсолютно като от английски сериал от 70те.Барманките с леко тупирани коси и поздравяващи всеки посетител "Как си скъпа/скъпи?".
   Да не си помислите обаче,че като казвам колко странно се чувствах в Гластънбъри имам предвид,че не ми е харесало? Напротив,беше феноменално.
   Самият град също е много приятен,макар и да няма кой знае колко за разглеждане,като изключим абатството заради което някои туристи се насочват насам.От него не е останало кой знае колко,освен разбира се многото легенди,една от които е,че точно тук се намира гроба на крал Артур.Но за мен лично,Артур някак си се изгуби в мъглата от ароматни свещи.
 
























Първата част от английските разходки,може да прочетете тук,ако ви е интересно разбира се:

А как ми се изпълни желанието да пия английски чай по английски ви разказвах тук:







Няма коментари:

Публикуване на коментар