Стокхолм,северната столица на слънчевите хора

  Има дни,в които изключвам околния свят и давам на ушите си само музика.Така се случи,че заредих АББА и докато слушах се сетих,че имам недовършени скандинавски пътеписи.Щом е АББА трябва да е Швеция.Щом е Швеция трябва да е Стокхолм.

За цялата Швеция може да прочетете тук :Швеция - за фиката,канелата и ферментиралата риба

    Стокхолм.Незнам как да го опиша този град.Той е всичко,което човек/турист може да иска да от един град.Живописен стар град,прекрасни гледки от крайбрежните улици,красиви сгради,чудни кафененца и много добри хора...
   Стокхолм освен че си е прекрасно място за живеене е като че ли създаден за наслада на туриста.Построен върху 14 острова,свързани с 57 моста в този град има за всеки по нещо.Искаш стари сгради има си остров със стар град,искаш музеи има си остров с музеи,искаш разходка с лодка,има си достатъчно вода за това...
   Шведите уж са хора на Севера,а няма такива топли,слънчеви и услужливи човеци.Питаш само за посока,а те не само спират и ти обръщат внимание,но и за всеки случай те водят до някъде за да са сигурни,че няма да се объркате.
   Сядате в заведение,ако духа вятър веднага ти предлагат меко одеяло да се загърнеш.
   И още и още...и всичко с усмивка.

   В Стокхолм пристигнахме в една проливнодъждовна юлска вечер,което много ни притесни за разходката ни из града на следващия ден.И наистина сутринта беше мрачна,мъглива с една дума нетуристическа,което за малко да развали настроението на всички,но с природата не винаги можеш да си на едно мнение.
   Първо се отправихме към Кметството,една от емблематичните сгради на Стокхолм.С мястото където се решават важните въпроси на града започна нашата обиколка на града.Разгледахме красивия интериор на сградата,включително мястото където заседават важните хора на Стокхолм,една прекрасна зала с таван напомняш викингски кораб.

   Има и още един интересен момент покрай Кметството,което няма общо със сградата или историята,но което е станало част от обичаите на туристите.При влизане в кметството за да има някакъв ред сред хилядите хора,които минават оттам,на всяка група залепват цветни кръгчета.Така знаят и че човека има билет и че е част от определена група.На излизане разбира се тези лепенки се махат и се залепват някъде и като казвам някъде имам предвид,че може да ги видите из целия град.Разбира се,повечето ги лепят на самото Кметство на излизане,но аз видях такива дори под мостовете когато ги минавахме с корабче.Залепи и ще се върнеш в Стокхолм,каза един руснак.Дано!

   Много има за разглеждане в този прекрасен град.Ако искате да разберете как е изглеждал Стокхолм през годините от момента когато е основан, Гамла Стан е вашето място.Но дори и да не се интересувате от история не може да сте били в този град и да не сте се разходили из старите улички,да не сте видели наклонените стари къщи,да не сте пили от прекрасното им кафе и да не сте опитали от многоканелените им кексчета,които ти ги сервират с лъжица.Трябва да минете по най-тясната уличка,да видите най малката скулптура в света,която да пипнете разбира се.Има ли град по света,който да си няма фигура за пипане и потъркване или място където да пуснете монета за да се върнете обратно.Изпълних всички ритуали,защото много искам да се върна тук.

   На централния площад,който навсякъде се нарича Сторторгет,демек баш в центъра, навалицата е най-голяма,защото освен че има много кафенета и заведения,почти всички групи си правят тук сборен пункт.Накъдето и да се обърнеш виждаш да се развява или флагче,или чадър или някое друго средство за разпознаване използвано от гидовете.Тук се намира и къщата на Нобел,сега превърната в музей.Разказват,че никой не искал да бъде съсед на Нобел,защото работел в къщи и си правел разни експерименти,а като знаем естеството на работа на Нобел изобщо не се учудвам защо не е бил пример за образцов съсед.

   Много история е съхранена в Гамла Стан.История не само за града,но и за страната.Когато се разхождате по уличките,не забравяйте да погледнете нагоре към прозорците.В пътеписа за Швеция разказвах за свещниците по прозорците и приспособленията от огледала,които са поставяли на прозорците за да се извлече максимално светлина в тъмната зима.Това е характерно за цялата страна,където се радват на всяка светлинка и всеки слънчев лъч.Дори цветовете на сградите са едни такива слънчеви.И докато гледате нагоре няма как да не забележите,че някои от къщите са леко наклонени.Все пак остров е това,вода има,поддават къщите,а и не са от вчера все пак.

   В стария Стокхолм всички къщи са били дървени и естествено незащитени от честите пожари.Това е причина,голяма част от богатите хора на града да застраховат имуществото си.Застраховката е гарантирала,че при пожар в квартала пожарната ще гаси първо тези къщи и за да знаят пожарникарите кои къщи са застраховани над вратата им стоял един специален знак.Тези знаци и до днес са запазени на много от вратите.А на едно място,на ъгъла между две улички,вградени в стената могат да се видят едни от малкото запазени изобщо келтски руни.Това са знаци,нещо като азбука,които са отбелязвали места на големи победи или просто като отбелязване,че някой е бил на това място.Начина на четене доколкото може да се нарече така е да се следват извивките на рисунката.

   В стария град не пропускайте и кралския дворец.Ако нямате достатъчно време,но все пак искате да разгледате малко от него,влезте в параклиса на двореца.Влизането там е безплатно,а той е наистина с кралски вид.

 Прехвърляме се на следващия остров,където се намира музея на открито Скансен,Музеят Васа,музеят на АББА разбира се и още и още.Навсякъде има указателни табелки и дори без да сте се подготвили предварително с карта пак може лесно да се ориентирате.Стига да имате време разбира се.Ако нямате,с една добра организация може все пак да видите доста неща.

   Корабът Васа е може би най известния боен кораб без бойна слава и затова си има собствен музей,където се помещава само и единствено той.Построен да бъде най-мощния и най-страшния кораб,той потъва почти веднага след като е пуснат във водата от най-лекия бриз в историята на ветровете.Останал на дъното на пристанището цели 333 години,неговото изваждане и реставрация започва през 1961 година за да завърши през 1990година с представянето му пред публика в неговия си музей.А музеят е огромен,на няколко нива където да го разгледате от основата до горната палуба.Освен самият кораб има изложени много от предметите намерени на него,както и най-подробно разяснение за всяка една тресчица от кораба,фигурка и орнамент.Има и огромна кинозала където се върти филм за намирането му,изваждането и построяването на музея.И разбира се магазин където може да си купите всякакви сувенири за спомен,включително и огромен макет на кораба.

   Разходка с лодка.При наличието на толкова вода няма как да пропуснем да разгледаме Стокхолм и от тази гледна точка.Пътуването под мостовете на града се оказа не само интересно,но и приятно особено след цял ден разходки от забележителност на забележителност.С чаша кафе и две бисквити както гласеше табелката пред седалката ми,направихме чудно плаване.

   Много дълъг се получи този разказ в картинки или т.нар.пътепис,но Стокхолм заслужава още повече.Невероятен град,прекрасни хора.Имам за какво да се върна,останаха ми музеи за разглеждане,улици за извървяване и кафета за изпиване...А АББА звучи с прекрасния си инструментал Arrival в ушите ми.
   Ако ви е било интересно и сте стигнали до края и съответно четете това,специално за Вас още няколко снимки от шведската столица.

Швеция - за фиката, канелата и ферментиралата риба

 

   В Швеция попаднах в края на юли като над главите ни или по скоро върху автобуса ни се изливаше невероятно количество дъжд,а магистралата беше задръстена от кемпери с весели и щастливи шведи в тях.Сериозно,не бях виждала толкова кемпери през живота си,както и толкова усмихнати хора в проливен дъжд.
    Като цяло Швеция се оказа съвсем различна от това,което очаквах.Нямаше студени,депресирани от краткото лято и прекалено дългата тъмна зима хора,нямаше сурова риба на всяка крачка,сиви и мрачни къщи за да си контрастират с мъглата.Напротив,Швеция се оказа много шарена и красива страна.
    Влизаме в Швеция през моста Йоресунд ,който я свързва с Дания и си е едно истинско инженерно постижение.Близо половината от него е над водата,а останала  водата преминава в тунел.

   Първа среща с шведите си направихме в Малмьо.Като по чудо облаците решиха да си починат малко и дъжда неочаквано спря за няколко часа,колкото да се разходим в старинната част и да пием кафе.Тук беше и първата ми среща с канелените шведски сладкиши.Имат едни канелени ролца Kanelbullar,от които винаги имат неизчерпаеми количества.Аз опитвам всичко местно където и да ходя,а в Швеция установих,че не пестят хората канелата.Откъм аромат го раздават коледно цяла година.Шведското кафе също много ми хареса.Не е еспресо,по скоро шварц кафе, но изключително плътно,силно и ароматно.Първия път в Малмьо пих еспресо,защото реших че това тяхното ще е някаква рядка промита отвара,но след като го опитах до края си поръчвах само от тяхното.В Швеция прави като шведите.
   Но да се върна в Малмьо.То не е голям град но е един от градовете в Швеция със исторически статут.Има разни старинни сгради,църкви,улици...Имат и един небостъргач,който е станал емблема на града и който се вижда от далеч.Формата му е интересна,усукана такава...Наричан го Извитият торс (Turning Torso).

   Напуснахме Малмьо и небесните водопади отново ни заляха.То не беше дъжд,не беше чудо.Стигаме в малкото селище Гренна ,но този път дъжда не спря.Хубавото е,че там единственото което може да се прави е да се стои в магазинчетата за захарни специалитети Polkagris,които са запазена марка и заради които всички туристи правят спирка тук.Това е от познатите места,за които си казвате "Ще взема нещичко,само да опитаме и да почерпим в къщи",а на излизане се оказвате с огромна торба с всякакви уж различни,а всъщност еднакви захарни изделия,с които ще почерпите половината си роден град.Това е като купуването на сувенири.На място са невероятни и просто трябва да ги имате,а в къщи като ви изветреят пътешественишките глави,се оказвате с още предмети които да събират прах.Деликатесите поне се изяждат.
    Историята на тези захарни пръчици започва с една вдовица Амалия Ериксон,която за да се издържа започва да ги приготвя и продава с разрешение на кметството.Постепенно те стават толкова известни,че рецептата им влиза в националния рецептурник на Швеция.Най-известни са червено-белите и не си мислете,че червената част имат плодов вкус.В действителност вкусът им е ментов.Днес в малкото градче има паметник на Амалия,който снех от автобуса защото проливния все така не искаше да спре.

   И продължаваме мокрото си пътуване към столицата Стокхолм,на която ще се възхищавам в отделен пътепис и която се надявам да посетя отново.Невероятен град.

Пътеписа е тук: Стокхолм ,северната столица на слънчевите хора

   Швеция може и да е северна страна,но шведите са много слънчеви хора.Много е забавно да ги наблюдава човек как се наслаждават на слънцето.Като котки,които търсят всеки слънчев лъч за да се напекат.Знаете ли че в скандинавските страни на чужденците,които остават да живеят там задължително се дава допълнително витамин Д,защото се установило че липсата на слънце не им действа добре на здравето.Особено на хората идващи от топли страни.
   Шведите имат един ежедневен обичай,достоен за уважение от мен.Ние ходим "на кафе",те си имат фика.Това е специално отделено време през деня когато излизат от работа и го посвещават на чаша кафе и задължително нещо сладичко към него.Нещо сладичко с много канела разбира се.И най много канелените ролца.Ще трябва да им видя рецептата и да ги приготвя.А тази фика е такава неизменна част от живота им,че много от шведите изискват това си време да присъства задължително в работните им договори.

   Имат си и странни храни шведите.Когато писах пътеписа за Норвегия (Ако ви е интересно,прочетете го тук ) споменах за тяхната ферментирала риба ракфиск.Обаче шведския вариант,наречен сюрщрьоминг бие всички останали по отвратителност.Толкова е миризлива,че по закон консервите с такава риба трябва да се отварят само на открито,а почти всички авиокомпании са забранили качването на такива на борда на самолетите им.Представете си какви газове се отделят при ферментацията,че консервите се издуват в сферична форма.Те по това се и познават в супермаркетите.И когато се отвори тези газове предизвикват такова обгазяване,че нормален за мен човек може да си изгуби обонянието за месеци.Преди време гледах филм за такива странни храни и тази миризливост оглави класацията.Водещият през сълзи каза,че такова нещо не може да се опише.А шведите си я хапват с удоволствие.Не всички,но достатъчно голяма част от тях.

    Закуската им,както и в другите скандинавски страни също има рибен привкус.Черна филийка или пълнозърнеста бисквита,нарязано отгоре яйце и рибен хайвер от тубичка.Дори в ресторанта на хотела имаха специална стойка за тези туби с хайвер за по лесно боравене с тях.Така беше и в Норвегия,откъдето си купих и метнах в куфара няколко такива хайвера.Трябва да ви уверя,че наистина е вкусна тази комбинация с яйцата и с пълнозърнест хляб.Чичко Гугъл помогна да ви покажа,колко си го обичат този хайвер шведите.

 А ако говорим за храна изобщо,може би най известни по света са шведските кюфтенца.Сервират ги с картофено пюре и сладко от боровинки.

 И водата в Швеция не е за пренебрегване.Там никой не си купува минерална вода в бутилки,защото тази която тече от чешмата е много чиста,дори няма да се учудя ако е по чиста от бутилирана минерална в другите страни.

   Дългата зима и как я понасят тези хора.Тъй като голяма част от деня е тъмен в Швеция може би 90% от прозорците на къщите нямат пердета и завеси.Или и да имат,те не винаги се използват по предназначение,а по скоро за красота.И не само това,ами на всички первази точно пред прозореца поставят свещници или лампи.Не само за да има максимално много светлина,но и да осветяват допълнително улицата за минувачите.Дори видях едни интересни приспособления на прозорците във вид на няколко огледала,които да отразяват светлината от свещите и да дават още малко светлинка в тъмнината.Магазините пък,особено тези в най северните части имат специални светлини за отворено и за затворено,по простата причина че те винаги са осветени и нямало как да се разбере кой магазин работи и кой не.
   През лятото Швеция е много зелена и сочна.Може да е за малко,но е красиво.Сезона на черешите и ягодите там е в края на юли и началото на август.Сетих се за това,само за да си представите колко дълга е зимата там.

   Швеция е страна известна с многото си изобретения.Беше ми интересно да науча,че неща като ципа,гаечния ключ с подвижното рамо,компютърната мишка и какво ли още не са измислени от шведски умни глави.Да не забравяме и господин Нобел,който е свързан с двете си противоречиви творения,динамита и учредяването на ежегодни награди за заслуги в различни области.Именно парите спечелени от патента за динамита,той завещава за създаването на известните сега Нобелови награди.Ами термометъра на Целзий,чрез който си мерим горещините през лятото и студовете през зимата?Ами кутиите,от които пием сокове и прясно мляко?Ами кибрита?А в училище мъчили ли сте се на шведската стена?И още какво ли не са измислили тези шведи.Ами да,в дългите зимни нощи,които са си почти цял ден какво друго да правят хората...
   А за мен едно от най-големите изобретения на Швеция е АББА...За групата няма да пиша,отивам да си пусна тяхна песен.