Страници

вторник, 25 февруари 2020 г.

Зеленчукова супа в зелено


   С тази заплаха от грип си мисля, че няма да е лошо организмите ни да са готови за подобна атака.Нямам предвид да ги охраним, а да ги подсилим с витамини и разни полезни елементи.Доколкото това е възможно с днешните зеленчуци де, но да се надяваме, че все един от елементите в зеленчуците ще има някакво полезно действие.

   Тази супа е с един много приятен българо-средиземноморски аромат.Сух джоджен в самата супа, а напкрая поръсена с пресни листенца босилек.Свежест в тези студени и болни дни.


Какво използвах:

250 грама спанак
морков
парче целина от глава (количество като моркова)
един по-голям картоф

супена лъжица ориз

половин чаена чаша прясно мляко
три супени лъжици заквасена сметана

сух джоджен
пресен босилек
зехтин
сол



  • Нарязах картофа на кубчета, а моркова и целината настъргах за да омекнат по бързо.
  • Картофите, морковите, целината и ориза залях с малко вода, само колкото да ги покрие и оставих да се сварят.
  • Когато поеха водата и омекнаха, добавих нарязан спанака, посолих и добавих сух джоджен
  • Залях с вода за три порции и оставих докато спанака се попари.
  • Отделно смесих прясно мляко със заквасена сметана и застроих супата.
  • Изключих от котлона и поръсих със зехтин отгоре.
  • Супата я оставих да постои половин час и тогава сервирах като към всяка порция накъсах листа пресен босилек




Ако спанака ви е любим зеленчук, опитайте моята пилешка супа, в която за свежест и вкус добавям от него:




Опитайте в комбинация с още един полезен зеленчук,кейла:



И една божествена спаначена пита, която свършва за отрицателно време у нас:



И още една зеленчукова витаминозна супичка:



И една любима супа с тиквички:










петък, 21 февруари 2020 г.

Паелята с пиле на Светла в любимата тавичка


   Вярно е, че паелята или паея както си е по испански е специално ястие.Истинската огромна семейна паеля се приготвя бавно, но не защото е нещо невероятно сложно, а защото се използват много продукти.Тези от вас които са били в Испания са виждали, че в заведенията може да се хапне паеля с нормална големина и тя става много бързо, просто защото е малка.Паеля с пиле, паеля с морски дарове, паеля вегетарианска, паеля негра и паеля микса, която е с поне два вида месо и е украсена с миди и скариди.Те се сервират в малки тавички и както повечето от вас знаят когато се приготвя ориз в тава или плосък съд той става много по бързо.Затова и всяка една паеля, която си поръчате идва току що приготвена за сравнително кратко време.

   Когато си купувах тази тавичка всъщност си търсех малка тавичка за паеля.Обаче по нашите земи просто такива няма.Има огромни, прекалено тънки, които изобщо не ми харесаха.И тогава си намерих тази.Не е класическа тавичка за паеля, но затова пък ми върши чудесна работа и честно казано откакто я имам, друга май не ползвам или поне не често.Има си капак, може да се започне ястието в нея на котлона и да се довърши във фурната.Трябва само да не забравям да внимавам с дръжките.Ама след две-три изгаряния се научих.


   Заглавната снимка е на паелята в един съвършен и богат вид.Аз лично я приготвям по един опростен, но в никакъв случай по-малко вкусен вариант.Вариант, който мисля, че се харесва повече на всички, защото честно казано не сме свикнали особено много с това да смесваме пиле и скариди в една чиния.Затова моята паеля най-често изглежда само така:


 
И без повече излишни приказки, днес ви представям на вашето внимание моята паеля.Подчертавам го отново за всички, които решат да ме критикуват, че това не е класическия вид на това ястие.
Но за моята кухня, с моите продукти и за моя вкус, това е!

Приготвя се наистина бързо, още повече, че пилешкото ми месо е предварително сварено.





Какво използвах :

пилешко месо, сварено предварително
чаена чаша ориз
малка глава лук
замразен грах около половин чаена чаша
замразен зелен боб - колкото граха
 (трябва да е от кръглия, нарязан зелен боб.Нашия плоския не е подходящ)
червена чушка

чаена лъжичка червен пипер
равна чаена лъжичка куркума
( оригинално, ама много оригинално използват шафран, иначе куркумата си е добър заместител за получаване на хубав жъл цвят)

олио / зехтин
сол

задължително парчета лимон за сервиране


скариди и миди, ако искате да си направите истинска и много красива паеля, като имайте предвид, че е добре да бъдат приготвени отделно и добавени в последния момент отгоре в тавичката с паеля

Скаридите в тази паеля бяха приготвени така: Скариди с чесън и лимон

  • Месото ми е сварено предварително.
  • Приготвям директно в тавичката!
  • Нарязвам на ситно лука и червената чушка.
  • В малко олио задушавам лука и чушката, добавям ориза и разбърквам.
  • Поръсвам с червения пипер и куркумата и отново разбърквам.
  • Добавям пилешкото месо, като го  разпределям из цялата тавичка и заливам с необходимото количество бульон, в който сварих предварително месото.Посолявам малко, тъй като в бульона ми вече има сол.
  • Разпределям граха и зеления боб из цялото ястие и оставям на слаб огън.
  • Когато се готви в плосък съд, ориза винаги става по-бързо.Откакто направих първата паеля в живота си оттогава ориза винаги го варя или в тиган или в плоска тенджера, а откакто си имам тази тавичка, в нея.
  • Паелята е готова когато се свари ориза.
  • Ако не сте опитвали и ви се вижда странно ястие да се поръсва с лимон, не се колебайте.За паелята това е задължително и веднага ще усетите различния вкус.
  • Лимона преобразява ястието и го прави точно такова каквото трябва да е на вкус, така че не го пропускайте при сервиране.


   А това е първата ми паеля от първото ми ходене в Испания преди много, много години.Предполагала ли съм аз, че някога ще имам блог, в който ще разказвам за това разкошно ястие.



   Ако имах възможност поне веднъж в годината щях да се отбивам в Испания.Имам да разглеждам още толкова много от нея.А това е, което видях и преживяж досега:

СЕВИЛЯ - ...

БАРСЕЛОНА - ...

АНДАЛУСИЯ - ...

МАЙОРКА - ...

МАДРИД - ...

ПЕПЕРУДИ И БУДИСТИ В ЮЖНА ИСПАНИЯ

МИХАС


неделя, 16 февруари 2020 г.

Събираме спомени по улиците на Лондон

      Дойде ред да си запиша спомените и за Лондон.Тези от вас, които наминават около блога знаят, че аз имам вече едно кратко пребиваване в този град.То какво пребиваване беше, май повече видях града подземно от метрото отколкото града наземно.Но тогава си мислех, че повече едва ли ще се озова тук, така че се радвах дори на метрото и попивах всичко, което видях на светло.
   Много е важно как сте попаднали в един град и с кой.Ако сте с правилните хора, дори час ще ви е хубав и пълноценен, а с мрънкащи и недоволни и седмица може да се усети като пропиляно време.За щастие аз си бях с хора от моя кораб-майка.Хора, с които споделяме болестта наречена пътуване, с които искаме да видим максимално, но без да си пречим един на друг в събирането на спомени и впечатления.Тази статия е поздрав за тези мои травъл-другарчета.
    Събирането на спомени в Лондон започна с парка Сейнт Джеймс, през който се отправихме към първата ни спирка Бъкингамския дворец.Една дълга разходка от катеричка на катеричка,  от патка на патка и чат пат някой лебед, които като невидели животни през живота си започнахме да снимаме.







   Бъкингамският дворец беше наша цел заради събитие, което събира всички туристи около него по това време на деня, а именно смяната на караула.И тук ще вмъкна, че така ни я бяха направили тази програма, че за едно кратко все пак пребиваване в Лондон наистина видяхме максимално от него.Всичко така се съчетаваше попътно, че дори и невъзможното пак се включи в разходката ни.Да си със собствен автобус по улиците на Лондон,който да те спира по обекти е едно наистина голямо предимство и това, че пътувахме в гадския трафик изобщо не ни попречи, дори си беше бонус да разглеждаме града, а не както преди да го препускаме подземно.






   Националната галерия.Когато преди много години за пръв път чух, чу музеите в Лондон са безплатни не можех да повярвам.Разбира се, те хората си знаят как в един момент да спечелят пари от повечето туристи.Дали със сувенири или като пиете едно кафе в кафенетата в тези забележителности вие пак ще си оставите джобните там, но да има човек възможност ей така без притеснение за бюджета си да разгледа световни реликви, е нещо за което мога само да благодаря на този, който е взел това решение.





   Сейнт Пол.Ако си правите бюджетна програма и за вас е важно да разгледате максимално забележителности, ето как може да посетите тази забележителна катедрала не само безплатно, но и да послушате музика от органа.В неделя когато е службата пускат безплатно.Разбира се, няма да се мотаете там по време на молитвите на хората, което разбира се ако ви е интересно може да направите, но може да влезете и да разгледате най-спокойно.Единственото условие е да не снимате в предната част.Но смятам, че това не е пречка при условие, че няма да ви искат билет, а ще разгледате на фона на музика и накрая ще чуете и камбаните.А ако искате и още едно безплатно допълнение към лондонската ви разходка, наблизо има мол, на покрива на който има заведение с доста добри гледки.







   И отново по улиците за да се озовем до Тауър.Казват, че гарваните на Тауъра са може би най-превилигираваните поданици на кралицата, защото според легендите, отидат ли си те, с монархията е свършено.Затова си ги гледат и гледат да ги има винаги.И лошото е, че птиците си го знаят това и си живеят живота.Много нахални създания да ви кажа.Кацат до вас, взимат си от картофките ви без изобщо да се смущават.Като истински кралски особи.В крепостта може да разгледаде съкровища, злато и сребро и всякакви скъпоценности.



   И за музеите имахме достатъчно време.Някои ги видяха всички, ние се "забравихме" в природонаучния и въпреки, че малко съжалявахме за "Албърт и Виктория", единодушно се съгласихме, че повече щяхме да съжаляваме, ако за този нямахме достатъчно време.Така че всеки си получи от Лондонските музеи това, което му беше интересно.А тези, които нямаха интерес за музеи, разбрах че са ходили в Хародс.
   Снимки от музея имам за половин блог, впечатления за другата половина.Хареса ми това, че там имаше всичко, ама всичко свързано с нашата планета, че даже и с Луната.Фауната, минералите, запазени скелети на праисторически животни.На много места в реално време се показва на екрани какво се случва по света.Особено картата с действащи вулкани, земетресения.А като казах земетресение, имаше зала където се възпроизвеждаше най-силното земетресение, така както бихте го усетили ако сте в магазина по това време.Сериозно нещо и много, много плашещо за това на какво е способна природата за едно съвсем кратко време.А информацията към всеки един експонат беше наистина впечатляваща.Като да си попаднал в енциклопедия с картинки на живо.И навсякъде имаше деца, които буквално учеха по един много по-интересен и нагледен начин нз планетата, отколкото да го гледат само на картинки.







  И накрая, но не по важност и не по спомени е едно място, заради което отидох първия път в Лондон и с удоволствие се върнах.Британският бузей.От една страна го има твърдението, че съкровищата на целия свят вместо да са си по държавите са взети от британците.От другата страна пък е това, че може би ако не бяха тук, голяма част от тези експонати може би изобщо нямаше да оцелеят.Вярно е, че за да видите Египет, трябва да отидете не само там, ами да посетите и този музей и музеят в Берлин и още много други места, където всеки е взел по нещо, но пък важното е, че има места където да ги видим, а не само да си представяме как са изглеждали като много други загубени завинаги чудеса на света.







  Отскочихме дори до Гринуич и Уиндзор.Обсерваторията беше затворена вече, но успяхме да прекрачим меридиана, което беше и основната ни цел.А там едни гледки, едни поляни...






     В Уиндзор какво да ви кажа, ама то огромно нещо.Всичкото това само за една кралица.








   Самото градче Уиндзор също е много симпатично и приятно за разходка.Не подминавайте и една друга местна забележителност.Една наклонена къщичка, за която се казва, че е най-старата къща в Англия.Което донякъде е така, но и не е.По някое време тя е била съборена, но местните хора протестирали и собствениците я изграждат отново със същите материали.Само че дъските били доста влажни и след време като почнали да съхнат и къщичката се поразместила.Така, че е освен на възраст станала известна и с леко разместения си вид.



   И още има от Лондон.И на корабче по Темза се возихме с един капитан дето се изживяваше като артист.И от високо видяхме града.От небостъргач с една разкошна ботаническа градина и от Окото го погледнахме надолу.


Следва продължение...

ЛОНДОН ОТ ВИСОКО