Страници

вторник, 23 октомври 2018 г.

Цветовете на есента в една салата




   Ако като мен сте харесали половин милион кулинарни страници във Фейсбук,знаете как по цял ден ви се мотаят разни храни пред очите.Сред стотиците рецепти се случва някоя да привлече погледа ми и обикновено това е най-цветната от всички.Така че да е ви учудва защо  си харесах точно тази салата.Тя на всичкото отгоре има цветовете на есента,нещо което ме вълнуваше докато скитахме из планината в почивните дни.
   Идеята я видях тук:--- > Avocado Corn Salad, но направих някои промени според наличностите на продукти при мен и тъй като резултата беше мноооого добър,за да не я забравям никога я описвам тук.За мен и за вас.


Какво е необходимо:

количеството продукти е по желание,а дресинга е на вкус

сладка царевица (моята е от консерва)
червен лук
чери доматчета
авокадо
сол,зехтин,ябълков оцет
копър


  •  Приготвянето на салатата може да се разкаже с точно едно изречение,но за обем ще ги направя две.
  • Смесвате царевицата с нарязани чери доматчета,червен лук и авокадо.Разбърквате със сол,зехтин,ябълков оцет и ситно нарязан копър.



Още вкусни салати,които можете да намерите в блога:









А есента в планината изглеждаше така тези дни:









понеделник, 8 октомври 2018 г.

Подбалкански манастири в една почти есенна събота - Казанлък и Мъглиж

 
   Човек би помислил,че ако един така наречен манастир се намира в центъра на града,то той ще е много по поддържан,подреден и красив от този,който се намира извън града,при това на малък град.Оказва се както винаги,че не мястото,а хората правят едно нещо красиво.И понеже е казано,че красотата ще спаси света в каквото и да е проявление,първо ще ви разкажа за манастира в Мъглиж.
   Ако сте пътували през подбалканския път няма как да не сте обърнали внимание на една махала от кирпичени къщи с големи сателитни чинии.Главният път не минава през града и тази гледка винаги оставя неприятно впечатление за съжаление.А в Мъглиж живеят хубави хора,в хубави спретнати къщи,нищо общо с тази крайградска махала.Но аз за манастира ще ви разказвам.Дори не знаех че в Мъглиж има манастир и да ви призная си мислех,че ще е изоставен или занемарен.И всичкото това заради тази грозна махала,с която винаги свързвам този град от дете.Никога,никога не съдете за нещо от пръв поглед,впечатление или чужди думи.Дайте му поне един шанс.
    Историята за това кога е построен е малко противоречива.Някъде пише че е по времето на цар Калоян,а на друго място прочетох че това не било вярно,защото бил намерен надпис от времето на Иван-Асен.За мен лично това няма значение,аз поначало дати и години не помня.Помня впечатления.А от всички посетени този ден манастири на Подбалкана както ги наричам, Мъглижкия манастир "Св.Николай" ми хареса най-много или делят едно място с калоферските.

---- >  Манастирите на Калофер

----- > Манастирите на Сопот

 


















  Колкото манастира в Мъглиж беше приятен и все пак подреден,то този в Казанлък "Въведение Богодорично" беше голямо разочарование.Затворени врати и строителни материали.И както се казва понякога,като няма какво хубаво да кажем,да помълчим.Ако за други манастири има извинение,че са труднодостъпни,за този не зная какво е.Надявам се следващия път да го видя както един манастир заслужава да изглежда.


















петък, 5 октомври 2018 г.

Свежа супа с кейл и спанак




    Отдавна слушам за полезностите на кейла.За да ви го докажа,копи-пейстнах ето това:

   "" ... съдържа огромно количество полезни елементи  - витамини А, В1, В2, В3, В9, С, Е и К, минералите магнезий, мед, калций, желязо, фосфор и калий. В него има и фибри, протеини, омега-3 мастни киселини. Кейлът ви зарежда още с бета-каротин и фолиева киселина. Не на последно място – богат е на серни фитохимикали като лутеин и зеаксантин, които намаляват риска от очните проблеми като катаракта.Това, което прави кейла безценен, са неговите антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Той е признат от науката и като храна с огромен потенциал в битката с онкологичните заболявания. Богат е на противоракови хранителни вещества, наречени глюкозинолати - органични компоненти, съдържащи сяра и азот, които стимулират антиоксидантния баланс на тялото."" (статия за кейла от списание "Осем")

   И ето че в един есенен ден заедно с торбичка спанак имах и връзка кейл.И се получи страхотна лека и свежа супичка, в която пролетта и есентта се срещнаха.



Какво използвах аз:

1 връзка кейл и 200 грама спанак
сух джоджен,една солидна щипка или според желанието ви за аромат
половин чаена чаша кисело мляко
една чаена чаша прясно мляко
чаена лъжичка оцет
сол според вкуса ви
зехтин според желанието ви
куркума за цвят,но само по желание и за снимка

  • Почистваме кейла от стъблата.Ако спанака ви е пораснал повече,махнете и неговите,но ако е свеж и крехък нищо не му махайте.
  • Измиваме добре зелениите.Нарязваме ги.
  • В тенджера наливаме малко зехтин или олио.Накрая ще поръсим със зехтин,но за започването на супата май е по добре да е олио.
  • Пускаме спанака и кейла и само веднъж го разбъркваме.Наливаме малко вода,само колкото да го покрие и оставяме така да се задушава минута-две.Посоляваме и поръсваме с джоджена.
  • Наливаме вода колкото порции искаме да имаме.Тук винаги ми е сложно обяснението,защото слагам вода на око или най вече според тенджерата ми за супи.Не слагайте прекалено много течност,нека се усещат добре зелениите.
  • Варя около пет минути.Все пак имаме някакви си зелени листа,които не искаме да се стопят.
  • Разбиваме киселото мляко много добре до съвършена гладкост.Прибавяме прясното мляко.
  • Въпреки,че няма яйце,което да се пресече,аз пак си добавям малко оцет.
  • Ако искате супата да има жълт супен цвят,прибавете маааалка щипка куркума.На върха на чаена лъжичка.
  • Взимате от горещата супа и слагате малко при застройката.Разбърквате добре и така изравнявате температурите.Връщате в супата и разбърквате всичко.Оставете на тих котлон буквално половин минута и в никакъв случай не трябва да завира.
  • Опитвате на сол.поръсвате с малко зехтин отгоре и разбърквате.
  • Готовата супичка оставяте да си почине.Супа със зелении има нужда от почивка преди да се яде.
  • Подправям си я с лимонов сок при сервиране.





четвъртък, 4 октомври 2018 г.

Есента дойде, да си напълним камби

   

     Камбите не са ли едни много красиви зеленчуци? Като цветя са.Есенни цветя в ярки цветове.
   Освен на туршия или мариновани за зимата,през есента си стават много вкусни и пълнени.Вместо чушки.Тук уточнявам,че аз по този начин приготвям и чушките през лятото,само че не виждам смисъл в нета да се появи още една рецепта за пълнени чушки.Затова се появява на камби.Не че ще открия топлата вода с това,че и те могат да се пълнят,но снимките станаха прилични и реших да не ги "заносам",а да ги използвам.



Какво е необходимо: 

количествата са приблизителни и зависят от големината на камбите,а две от моите бяха доста големи

четири броя камби 
смляно месо - около 150-180 грама
ориз - половин чаена чаша
морков
лук
магданоз
две супени лъжици олио
сол и черен пипер

едно яйце
прясно мляко - половин чаена чаша
кисело мляко - половин чаена чаша
брашно (най-добре препечено) - препълнена супена лъжица
сол
кашкавал по желание

  • Почистваме и измиваме камбите.
  • Задушавате в малко олио и вода смляното месо.
  • Добавяте нарязани на ситно лук,морков и горната част (калпачето) на камбите.
  • Прибавяте и ориза и заливате с една чаша вода.Оризът трябва леко да се свари,но да не е напълно готов,освен ако не ви пречи,че ще се развари докато се пекат камбите.
  • Овкусяваме със сол и черен пипер.Слагате и нарязан магданоз.
  • С тази смес пълните камбите,нареждате ги в съд,доливате вода,като нека да е поне наполовина на камбите.Слагате и малко сол във водата.
  • Отгоре поръсвате с малко олио по желание.
  • Печете на 200 градуса (аз включвам и вентилатор,но имайте предвид,че така има опасност горната част на камбите да прегори) до омекване,което според големината на камбите е различно.При мен беше около половин час.
  • Вадите тавичката и прехвърляте временно камбите в чиния или каквото имате под ръка.
  • Всичката течност я изливате в тенджерка.
  • Разбивате яйце с кисело мляко,прясно мляко и брашно и смесвате с водата от камбите.Ако е прекалено гореща,първо изравнете температурите и тогава смесвайте.
  • Чак когато смесите всичко включвате котлона и оставяте една две минути като бъркате от време на време на време.
  • Не трябва да се сгъстява.Посолете,ако е необходимо.
  • Връщате камбите в тавичката,заливате с млечния сос и връщате във фурната за още десетина минути докато соса стегне.Аз го обичам да стане гъст като крем карамел,но вие може да печете толкова,колкото ви харесва.Имайте предвид,че и след като го извадите от фурната ще стегне още малко.
  • Върху всяка камба поръсих с малко настърган кашкавал.Това е за добър вид и може да се пропусне.
  • Оставете така готовите камби да постоят двайсетина минути.Така ще усетите всичкия вкус много по-добре,ако ги нападнете още горещи.



Хлябът на снимката е типов с мед,който вече правя без да гледам рецептата,да не говорим,че във Фейсбук често го припомням и може да е омръзнал вече,но за вас,които го виждате за пръв път споделям рецептата:



За още рецепти и истории,заповядайте и във Фейсбук-страничката на блога:

вторник, 2 октомври 2018 г.

Подбалкански манастири в една почти есенна събота - Калофер

 
   Всички сме ходили в големите манастири.Да,гордеем се с тях и затова водим чужденците да ги харесат и те.За тях се отделят пари за ремонти,пътищата до тях са горе долу добри.В малките манастири обаче,всичко е различно.Ходят случайни хора,почти никакви туристи и как ще изглеждат зависи само от тези,които се грижат за него.Ако са работливи,двора свети от чистота и навсякъде има саксии с цветя.Ако са други,дворовете представляват занемарени градини и струпани боклуци.
   Времето в малките манастири сякаш е спряло.Там очакваш във всеки един момент да излезе стар монах и да ви прошепне,че в някоя от скритите килии е спрял да подремне Левски.В малките манастири свещите стоят незапалени,а ако дойде случаен човек няма нужда да пита откъде да си купи свещичка.Взима си сам и си оставя стотинките най-често в импровизирана касичка или най-обикновена чашка.
   В Калофер има два манастира.Мъжки и женски и за да е интересно са доста отдалечени един от друг.Мъжкият манастир "Рождество Христово"признавам си малко ни затрудни.Пътя до него е меко казано черен,въпреки че си личи че са се опитвали поне да заравнят дупките и да го разчистят.Но там асфалт не очаквайте.Май само последния километър беше хубав колкото да се зарадваме, че го има и че виждаме в далечината манастира.
   Никой нямаше там,но се чуваха гласове,а по едно време от някъде излезе жена,която ме поздрави и осведоми,че ако искам да си запаля свещ,да се обслужа сама.До свещичките имаше чашки където вярващите си оставят стотинките.Липсата на хора обаче ми даде възможност да се застоя повече без да преча на никой.
   Сградите на манастира бяха много красиви,точно както си трябва изглеждаха,но градината беше виждала и по-добри времена.И го казвам,защото бях виждала снимки с подредени цветя,подрязани зелени чимшири,а сега имаше непочистени изсъхнали растения.
   Църквата в центъра на манастирския двор е прекрасна.Не е голяма,но явно скоро са я ремонтирали и възстановили стенописите,защото цветовете грееха ярко,осветени от предобедното слънце,влизащо през прозорците.




   Манастира "Св.Въведение Богородично" се намира в самия град,въпреки че и за него се наложи да питаме как точно да стигнем до него.Оше с прекрачването на прага веднага си личи,че вътре живеят жени.Подреденият двор,грижливо оформените цветни лехи,преметения до блясък двор,всичко говори че тук пипа женска ръка.
  Както и в другия бях самотен посетител другоселец.Тук обаче не стоях много и дори не успях да разгледам всичко,защото монахините си вършеха работата сновейки насам-натам из двора и някак ми стана неудобно да им се бутам и то с фотоапарат в ръка.





За другите манастири от тази чудна почти есенна събота разказвам тук:

-----------   >    ... - СОПОТ

----------- >   ... - Казанлък и Мъглиж