Страници

събота, 28 декември 2019 г.

Капама

  
   Капама, но капама по мой тертип.Светлинска.


   Идеята беше да разчистя хладилника.Нормалните хора по друг начин го разбират това мероприятие, аз го разбирам да сложа всичко, което намеря в глинения гювеч, да пусна фурната на слаба температура и да завлека кучето в планината.Направете като мен и след три-четири часа когато героите са уморени и гладни, слагате това пред тях и завинаги сте готвач №1 в сърцата им.Ястие оглавило класацията "Ядете и ревете и коланите разхлабете".


   Това е едно много зимно ястие.Ама какво говоря, освен всичко казано по-горе, това е ястието, което заедно със сармите може да стои в речника срещу думите зима в България.Защото сняг може да няма, ама капама и сарми винаги ще има.
     Ще ви призная, че аз капама не бях правила досега.Не и в точно такъв вид, а по скоро кисело зеле с месо и наденица веднъж. но това е нещо съвсем различно.Не съм следвала някаква конкретна рецепта, както казах действах според наличностите в хладилника.А те включваха останали ребърца, които щях да мариновам евентуално, две наденици с праз, които щях да пека на грила, месо, което размразих по погрешка и четвърт кисела зелка, която може би щях да нарежа за салата.Поглеждайки обаче цялото това изобилие от храна в хладилника, при мисълта да ги влача още няколко дена и ми идваше да ги напъхам в торбички и да ги замразя.И те така идвали великите идеи понякога, от мързел да направя всичко изброено, реших, че може би е време да опитам това кулинарно чудо наречено капама.Замислих се какво съм виждала да слагат като продукти и я почнах.

   Като всяко ястие и това е подчинено на моя вкус и на тези, за които готвя.Тези от вас, които приготвят мои ястия и познават вкуса ми и той съвпада с техния, определено ще я харесат.



Какво използвах:
/ количествата нямат значение, колкото натъпчете в гювеча/

три глави сух лук
две големи сурови наденици
/трябва да са овкусени, т.е. такива за суджук, а в моите има и праз/
нарязани ребра
парчета свински врат
четвърт кисела зелка
/зелето не трябва да е основен продукт, това не е зеле с месо/
шепа ориз
/ точно толкова си беше, неговата роля е да поеме излишна течност и да спои ястието/
червен пипер
два дафинови листа
три зърна бахар
/не прекалявайте с него/
олио

Забележки: 
* виждала съм да слагат и пилешко, но аз първо че нямах и второ, някак не ми се връзва с всичко друго, но ако искате и имате налично, сложете
* и вино съв виждала из рецептите, но според мен с него по-добре да си кажем Наздраве! после
* едно от важните условия за вкусна капама е да се пече бавно и слаба фурна, затова имайте предвид кога ще искате да ви е готова

  • Приготвянето на продуктите и нареждането им в гювеча беше по-бързо от написването на всичко по-горе.
  • В гювеча на дъното сложиж нарязано зеле с нарязан на едро лук.
  • Поръсих ориза.Той трябва да е съвсем малко и ако има излишна течност, която да ни разводни ястието, той ще я поеме.
  • Поръсих с малко червен пипер и наредих парчетата месо, ребрата, надениците, които разрязах на две и надупчих да си пуснат ароматите.
  • Отгоре сложих нарязано зеле.Боднах дафиновите листа и зърната бахар.
  • Поръсих с червен пипер и обилно залях с олио.
  • Към киселото зеле имаше около половин чаша зелева чорба,сложих и нея.
  • Сложих капака и гювеча отиде във фурната.
  • 170 градуса три часа.Ако обаче месото ви е много и гювеча голям, гответе повече.
  • Сервираме горещо, като хубаво загребваме да има от всичко,включително и о зелето и лука на дъното, а по желание поръсете и с лют пипер порцията си.





сряда, 18 декември 2019 г.

Щолен-курабийки

   Аз щолен бях тръгнала да правя или по точно мини щоленчета, които да занеса на едни приятели, с надеждата, че като е нещо толкова популярно, ще има една най-много две рецепти.Както винаги всеки си е правил както си е искал и както си му е на вкус.Както правя и аз в края на краищата.


    Рецепти както казах имаше различни, но като цяло се открояваха такива с бакпулвер и такива с мая.В тези с бакпулвер използваха крема сирене или рикота, а в тези с мая, прясно мляко.И понеже правя доста хлебчета, в които използвам мая, а крема сиренето някак ме привличаше повече като продукт, се спрях на варианта в бакпулвер.Както и очаквах крайния резултат имаше повече вид на курабии, затова и така ще ги наричам.Най-вече за да не подвеждам всички вас, че това по вид е класически щолен.Не е.Но пак се получи много вкусно.Както казва майка, ти слагай толкова масло в едно тесто и как няма да стане вкусно.
   Рецептата е по идея на една мила дама от Фейсбук страничката на блога, която ми снима нейната рецепта и аз се придържах основно към нея.Така де, щом е изпробвана, защо да не се възползвам.Благодаря много на Недялка Иванова.


Какво използвах:

две чаени чаши бяло брашно
100 грама масло + още една супена лъжица за намазване на готовите курабии
125 грама крема сирене ( използвах натуралната "Филаделфия")
едно яйце
половин чаена чаша захар
една ванилия
пакетче бакпулвер
щипка сол
капки есенция ром
настъргана портокалова кора - около чаена лъжичка
натрошени на малки парченца ядки (бадеми, лешници,кашу) и нарязани сушени плодове ( червена боровинка,стафиди,кайсии) - общото количество при мен беше една чаена чаша, но слагайте колкото искате
пудра захар за поръсване

чаената чаша, с която отмервах е с вместимост 200ml


  • Пресявате брашното, прибавяте бакпулвера, буквално щипка сол и разбърквате добре.
  • Добавяте един след друг всички останали продукти.
  • Яйцето, маслото, което сте размекнали предварително, крема сиренето.
  • Размесвате добре и добавяте сушените плодове и ядките , които са нарязани на парченца.
  • Добавяте по желание и ако обичате настъргана портокалова кора ( като предварително сте измили добре портокала), ванилията, есенцията.Аз малко прекалих с есенцията, но пък какъв аромат имаха само.Допълнение: може да замените есенцията с ликьор, с истински ром и си мисля,че с амарето ще стане много добре.
  • Получавате едно меко и лепкаво разбъркано тесто.
  • Ако ви се е размекнало прекалено сложете го за малко в хладилника.
  • Намокряте си ръцете и правите топчета с каквато големина искате.
  • Нареждате топчетата в тава върху хартия за печене ( заради маслото ще се разлеят, затова им оставяйте място) и печете.Моите ги пекох на 190 градуса докато почнаха да стават златисти, т.е. около десетина минути.
  • Заради маслото няма да станат твърди при печене, затова вадете в момента когато станат златисти.
  • Веднага ги намазвате с разтопеното допълнително масло.Изключете фурната и върнете вътре за около 2-3 минути.
  • Вадите готовите щолен-курабии и ги оставяте да изстинат.
  • Поръсвате или ги овалвате целите обилно с пудра захар.
  • От това количество получих 15 броя средно големи щолен-курабии. 







   




събота, 14 декември 2019 г.

Виенски ябълков щрудел, който не е ходил до Виена

 

   Понякога си мисля, че съм бунтар-кулинар.Как веднъж пък не се придържах към дадена рецепта.Дори да използвам дадените продукти, аз ги слагам в обратен ред.Какво да ви кажа, винаги трябва да става както на мен ми идва отвътре,че трябва да е една рецепта.Затова и когато си харесах тази рецепта за щрудел, пак не спазих реда на продуктите, да не говорим за тестото.Него пък съвсем го зарязах и използвах готови кори.Но като прочетох, че трябва така да се разточи, че да се виждали шарките на кърпата под него, до там бях.За тези от вас, които обичат да месят да си направят маслено тесто.За останалите, знайте, че използвах одрински кори.Ама не онези от Одрин, ами българските наречени така.Правоъгълните.Аз тях най-много си ги уважавам и ето, че за пореден път не ме разочароваха.


   Нямам идея защо са го нарекли този щрудел виенски и дали виенчани изобщо са го виждали, но като човек, който не обича особено плодове в сладкиши, освен ако не са изцяло прикрити ( като кекса с настъргани ябълки например), мрази орехи  в сладкиши ( освен когато не са смелени добре), за този сладкиш в който плънката е ароматна и карамелена, а ядките са бадеми, възкликнах само едно: wunderbar !!! Дори вече замислям да направя на близки приятели като сладък подарък от мен.


Какво използвах за един щрудел:

една одринска кора
/или две обикновени, ако нямате/
четири средно големи ябълки
три супени лъжици кафява захар
две супени лъжици галета
три супени лъжици масло ( две за плънката и една за намазване на кората)
супена (равна) лъжица канела
две супени лъжици натрошени бадеми
две супени лъжици тъмни стафиди
пудра захар за поръсване на готовия щрудел



  • Нарязах бадемите на парченца.Същото се случи и със стафидите, които ако са ви много сухи може да накиснете за десетина минути в топла вода.
  • Нарязах ябълките на тънки резени.
  • В тенджерка сложих двете лъжици масло, галетата и разбърках.
  • Прибавих ябълките и ги поръсих с кафявата захар.Добавих и натрошените бадеми.
  • Като започнаха да потъмняват от карамелизирането ги махнах от котлона.
  • Намазах кората с масло.Сложих плънката по цялата повърхност.Канелата я поръсих тук, а не я сложих в плънката при приготвянето й.
  • Двата края прегънах навътре за да са подпъхнати краищата и завих на руло.
  • В тавичка сложих хартия за печене и поставих рулото със свободния край от долната страна.
  • Пекох около 15 минути колкото да започне да порозовява кората.
  • Взимате в една купичка вода и като извадите тавичката със щрудела, напръсквате около него.Не върху, а около и виждате как капките веднага започват да се изпаряват.
  • Бързо покривате с хартия и отгоре кърпа.Така щрудела ще омекне без да се навлажни.Правя това, защото не обичам да ми хрупат корите и да се разпиляват по цялата чиния.Искам си ги изядени всичките.
  • В оригинала намазват с масло и отгоре, но аз си го спестих.Ако обаче искате, действайте смело.
  • По мое лично мнение този щрудел се яде леко топъл, поръсен обилно с пудра захар.Не че е лош студен, но леко топличък с кафето беше разкошен.





Още сладкиши с ябълки в блога, които може би ще ви харесах, както се харесаха та доста фенове на ябълките, които познавам:






Докато поръсвах щрудела с пудра захар си помислих, че не съм ви споделяла за един трик как пудрата ми захар винаги ухае на ванилия и оснен това винаги зная къде са ми пакетчетата с ванилия.








вторник, 10 декември 2019 г.

Варено в зелева чорба свинско руло с праз

   Има рецепти, които не могат да се приготвят по всяко време на годината.Като например тези със зелева чорба.Но пък когато това време настъпи, позволете да ви приканя да си ги направите.Всички които знаете.А ако опитате моите се надявам да ми споделите дали са ви харесали.
   Почти не познавам човек, освен тези, които се дърпат да опитат подобни рецепти, който да не е опитал това руло и да не му е харесало.Защото зелевата чорба когато е прясна и чиста добавя един много хубав кисело-солен вкус на това руло, който определено "отваря" апетита.За който поначало си има апетит като мен, това означава допълнителни порции.
   Това руло може да си го направите като основно, като предястие, като мезе.Може да си направите едно голямо или няколко по-малки или пък много големи, защото съм сигурна, че ако такъв вид ястия ви харесват и това руло ще ви хареса.На всичкото отгоре се приготвя много лесно.



Рецептите ми досега в блога със специалното участие на зелевата чорба:






Какво използвам:

свинско месо (плешка) - 1,2 кг
два крехки стръка праз
риган /чубрица/
черен пипер
един литър зелева чорба 




  • Важно е месото да е един голям къс.Не е необходимо да се придържате към моите количества,Когато процетете рецептата ще видите, че и на око ще се оправите.
  • С помоща на остър нож, така разрязвате месото, че да получите основа за навиване на руло.
  • Начукването не е задължително, но може да му ударите няколко удара с чука за месо.
  • Отделно задушавате за съвсем кратко нарязан праз, овкусявате с подправка и съвсем малко сол.Празът не трябва да омеква, защото при готвенето по-късно може да стане на каша.Казвам подправка, защото може да изберете риган, изпробвано и с чубрица, обичано и само с черен пипер.
  • Слагате плънката по цялото месо.
  • Навивате стегнато и поставяте рулото с края надолу в тенджера под налягане.Разбира се може и в обикновена, просто ще ви отнеме повече време приготвянето.
  • Ако се притеснявате, че рулото ще се разтвори, завийте с връв, но ако както при мен рулото се подпира добре в тенджерата, няма нужда.
  • Не се притеснявайте, че може да излезе малко от плънката, после може да използвате течността за супа и ще ви хареса да има праз в нея.
  • Заливате със зелевата чорба и варите на слаб котлон до готовност.
  • В тенджера под налягане варя точно 40 минути.Много е важно да варите на слаба степен ( тази която е за зеленчуци) и на най-слаб котлон.
  • Вадите готовото руло, покривате с капак и оставяте поне 15 минути.Така ще можете да го нарежете на хубави резени.
  • Вкусно е и топло и студено.

   Зелевата чорба в, която го варим това руло е идеална основа за супа.Може да е без месо, само добавяте вода или бульон, картоф, ориз или фиде, праз вече си имате, защото така или иначе ще излезе малко от плънката.Но може да добавите и още.Застройка и готово.

   Ако искате да има месо в супата, като слагате рулото сложете острани няколко парчета месо и после го накъсайте в супата.Нищо не се хвърля в нашия случай и всичко е невероятно вкусно заради главния герой, зелевата чорба. 

   Погледнете посочените по-горе рецепти и може да използвате течността и с тях.




неделя, 8 декември 2019 г.

Скалички

   
   Много отдавна исках да си направя скалички и да ви призная, получиха ми се приказни.Започнах да ги снимам обаче и започна моя кошмар.Мразя мрака на зимата! До прозореца, под прозореца, от ляво ,от дясно...Не и не.Тъмен обект с лъскава повърхност в тъмно място с отблясъци.Ужас някакъв.Но пък скаличките станаха толкова хубави, че реших в крайна сметка да ги разкажа, а при следващото им правене ще ги заснема по-добре.



Какво използвах аз:


смлени бисквити - две чаени чаши
смлени ядки (орехи при мен) - една чаена чаша
масло - 100 грама
прясно мляко - две супени лъжици
какао - три супени лъжици
четири капки есенция ром

половин шоколад
малка бучка масло за гланц
кокосови стърготини/кокосово брашно


  • Посочвам ви количествата в полуготов вид, защото е много по-лесно отколкото да ви разказвам рецептата в пакети бисквити или в грамове смлени ядки.
  • Бисквитите веднага ви признавам, че ги натроших по бързата процедура като ги сложих в торбичка и с точилката притисках докато станаха на ситни трохи.Не само, че е по лесно и бързо, ами и не се смилат на брашно, а аз не исках да станат на прах.Ядките ги меля в машинката за мелене на кафе.
  • Смесих бисквитите, ядките, разтопеното масло и прясното мляко за да се получи по добра смес за оформяне.Капнах и есенция ром.Жестоко става с нея.
  • Готовата смес оставих в хладилника за десетина минути и после оформих скаличките.
  • Няма да ги правите еднакви, нито като съвършен конус.Къде сте виждали перфектни скали, нали така?
  • Готовите скалички отново слагате в хладилника и чак тогава си разтопявате шоколада за заливката.Сложих и съвсем малко масло.Буквално една бучка 1см за да направи шоколада гланциран.С лъжичка залях всяка една скаличка отгоре и поръсих с кокосово брашно или стърготини.Но може да пропуснете това, ако нямате.Те реално не се усещат, а само придават заснеженост на нашите скали.
  • От това количество ми се получиха пет скалички с нормална големина, точно колкото да си я хапне човек без да му дойде много.Защото с това масло и ядки, не са никак леки тези скалички.

   Толкова се побърках с това снимане, че използвах всичките си програми на фотоапарата, дори тази:












четвъртък, 5 декември 2019 г.

Зимна пърженица / месо с туршия на тиган/

   Имам си в блога лятна пърженица, защо да нямам и зимна.Пърженица ли е, бърканица ли е, вие си решете, но като всяко нещо с месце на тиган е много вкусно.На мен ми е вкусно, особено в студен ден като се прибера следобед, когато обяда е минал, вечерята е далече.Ха! Сега като го написах се сетих, че и английския чай в пет часа е възникнал точно поради същата причина, да се подкрепят англичаните докато дойде вечерята.При мен не се получава точно така, при мен си е обядовечеря най-често.
   Но да не ви занимавам повече с това кога, как и защо обядвам и вечерям, ами да ви го разказвам това ястие и ако ви харесва да вземете да си го направите.




Какво използвах:

туршия, от модела на царските т.е. да не е само солено-кисела, ами както се казва и да сладни
/камба, морков, карфиол, зеле, чушки, скилидки чесън, зелен домат/
парче праз
свинско месо

яйца по желание

чубрица
черен пипер

Става ви ясно, че в една такава бърканица точни количества не може да има.
Всичко е на око и колкото ви се иска според това колко сте гладни.

Ако си нямате царска туршия, не виждам причина да не използвате и обикновена, но някак си на мен ми харесва повече със сладко-киселата


  • Нарязвате месото и туршията на еднакви парчета, лентички, жулиени и т.нат., а праза на кръгчета
  • В тиган слагате първо месото.Ако е шарено оставете да пусне мазнината си, ако обаче е по-сухо и започне да ви залепва, налейте си олио.Някой може да реши да сложи и бекон тук, ако месото му е по-сухо.Няма да възразя, но само ако е суров.Пушен и изобщо обработен ще добави излишна сол.
  • Готовото месо го вадите и в мазнината изсипвате туршията и праза.Ако няма достатъчно мазнина, капнете олио.
  • Аз обичам да ми е хрупкава и запържвам минута-две най-много.
  • Връщаме месото, поръсвате с добре стрита чубрица (трябва ви аромат, но не и да я усещате, тъй като тя не се готви много), черен пипер и разбъркваме няколко пъти.
  • Единствената причина поради ,която разделям пърженето е, че искам да стане бързо цялата работа и туршията да не стегне месото.
  • В този момент имате страхотно ястие, което аз предпочитам до тук.Но ако искате да стане още по-хранително, искате да стане повече или пък просто обичате да има яйца, чукнете едно две, но не прекалявайте.Не го правете яйца с туршия.
  • Горещо от тигана, ако е само за вас и с вилица в едната ръка и с филия хляб в другата. Божествено, по нашенски с аромат на чубрица






Рецептата за гореспоменатата лятна пърженица:





неделя, 1 декември 2019 г.

Содени мекици и домашно крема сирене

   Първият път когато ги приготвих тези мекици беше на село и после с пълна уста се чудех защо досега не съм правила само такива.Толкова са пухкави и мекички.МЕички мекИчки.



Какво използвам аз:

две чаени чаши брашно
една чаена чаша кисело мляко
кафяна лъжичка сода
щипка сол
олио за пържене


  • Смесвате киселото мляко със содата и оставяте да шупне.
  • Прибавяте брашно, малко сол и разбърквате лепкаво тесто.
  • Загрявате олио.
  • Набрашнявате си добре ръцете взимате от тестото и правите малки плоски мекички.Ако не ви се цапа, взимате две лъжици.С едната загребвате, с другата оформяте, пускате в олиото и пак с двете лъжици ги раздърпвате в началото на пърженето.
  • Стават много бързо, затова не се разсейвайте много.
  • Котлона не трябва да е най-силен, защото ще изгорят отвън, а вътре ще са сурови.Средно положение е най-добре.
  • Не трябва и да са много дебели като бухти, пак по същата причина с прегаряне отвън и сурово отвътре.
  • Вадите върху хартия да поеме мазнината.

   Тези мекички достигнаха до мас благодарение на крема сиренето, което си направих и му търсих върху какво да го намажа.Невероятно стана и пак си задавам въпроса, защо чак сега?



Крема сирене:

един литър сварено прясно мляко
две супени лъжици кисело мляко
пет капки мая за сирене
чаена лъжичка сол



  • Сварявате млякото.
  • Оставяте да изстине до момента, в който можете да си потопите малкия пръст в него без да пищите от болка.Това всъщност си е желязното правило и при правенето на кисело мляко.
  • В купичка си разбърквате добре две лъжици кисело мляко.
  • Загребвате малко от прясното мляко и смесвате с киселото.Смесвате добре и прибавяте към прясното мляко.
  • В този момент имате основа за кисело мляко.Само че ние искаме крема сирене, затова капваме точно пет капки мая за сирене.
  • На един литър, пет капки.
  • Посолявате.
  • Разбърквате добре.Слагате капак и завивате добре съда, в който ще чакате магията да се случи.
  • След шест часа, махате одеалото и се надявате, че продуктите ви са хубави и се е получил добър резултат.
  • Прехвърляте готовата смес в тензухена торбичка, или някаква кърпа или ситна цетка като мен.
  • Слагате в хладилника и след още 6-8 часа имате крема сирене.
  • Разбира се времето за прецеждане зависи от плата, от цедката, от това колко гъсто искате да бъде.Може и по-рано да решите да си го хапнете.
  • Ако е в цедка може да разбърквате леко от време на време да забързате отцеждането.


   Рецептата я видях в този блог, там има много добри снимки на целия процес, така че ако искате направо погледнете там:

Домашно Крема Сирене





Крема сиренето дава много възможности за вкусове.Прибавете лъжица размекнато масло и подправки и получавате истинска вкусотия, която да си намежете сутрин на препечена филийка:






Ако не ви се пържи, защо не опитате палачинките на майка:

Палачинки


Ако все пак обичате пържено, това са пък тиганиците на баба:


Тиганиците на баба


А това са едни задгранички палачинки с интересен плодов сос:


Американски палачинки