Страници

четвъртък, 29 септември 2022 г.

Бразилският кекс с ябълки на майка


   Майка отново се включва в блога и отново с нещо сладко с ябълки.Ако сте наоколо от доста време, почти е сигурно, че се сте приготвили нейния разкошен сладкиш с ябълки и бисквитки

https://svetlalola.blogspot.com/2015/11/blog-post_11.html

   Ако знаете как ме мързеше в този ден, но тя ме посрещна с думите, че е приготвила много лесен кекс с ябълки и който не смеела да разреже и опита, защото можело да искам да го снимам.Е, как да откажа на това, извадих фотоапарата и набързо без много подготовка го наснимах, защото исках и аз да го опитам.Направихме си горещ чай и се почерпихме доволно.
   Защо кекса е бразилски, историята мълчи и не дава обяснения, но така е написан в жълтата тетрадка, а в нея несполучливи рецепти няма както и да са наречени.




Какво е необходимо:

/ чашата е с вместимост 150ml/


две чаши брашно

една непълна чаша захар

/ние не обичаме много сладко, но ако обичате сложете повече, особено ако ябълките ви са по-кисели/

една супена лъжица канела

четири ябълки нарязани на кубчета

половин чаша натрошени орехи

две яйца

100 ml олио

половин чаена лъжичка бакпулвер и половин чаена лъжичка сода


В оригиналната рецепта се слагат и половин чаша накиснати в уиски стафиди



В една купа се чукват яйцата, добавят се захарта, канелата, олиото, орехите и ябълките нарязани на малки кубчета.Разбърква се.Всичко се бърка заедно, а не поотделно.

Отделно в брашното се слагат бакпулвера и содата и се разбърква суха смес

Смесваме ябълковата смес с брашното.Смесвате добре и тъй като се получава гъста смес, разреждате с хладка вода.Трябва да получите гъста кексова смес.

Сместта изсипваме в тавичка покрита с хартия за печене.

Пече се на 180 градуса на най-долна скара на фурната до готовност ( около 40 минути при майка)

Оставяте да се охлади и поръсвате с пудра захар.






Бърза туршия в комшийски вариант

 

   Тази туршия я видях при много турски блогъри в Инстаграм.Хареса ми, че се прави буркан за буркан, т.е. колкото буркана искате или пък днес един утре пет, според желание и време.Което за мен е идеално, защото правя малки количества и няма да се налага да намалям рецепта за марината.



Какво използвах:

буркана ми е стандартен компотен 700 гр


Зеленчуци: чушки,камби,моркови,зелени домати, краставица

супена лъжица морска сол 

чаена лъжица захар

половин чаена лъжичка лимонтозу

50 мл оцет (моят е винен)

магданоз

резен лимон

в някои рецепти слагаха и цели скилидки чесън

магданоз


Много ми беше интересно да има лимон в туршията, но после се оказа че прибавя свежест, а и си имате резен свеж лимон, който може да използвате за друго

Лимонтозуто също беше интересен момент, може би заради него туршията ще се запази хрупкава дълго време.

Туршията стана на четвъртия ден или поне аз тогава я отворих, после стоя в хладилника доста време.Разбира се като всяко нещо, което се опитва за пръв път няма как да споделя все още дали ще се запази така дълго време и колко време.Живи и здрави догодина ще зная повече по въпроса.Но туршията толкова ми хареса, че нямаше как да не я споделя още сега


  • Нарязвате си зеленчуците
  • Нареждате ги добре в буркана.
  • Слагате захарта, солта, оцета, лимонтозуто
  • Най-отгоре магданоз и резен лимон.
  • Заливате с вряла вода,затваряте и обръщате буркана за известно време.


   Първият буркан отворих на четвъртия ден, за мен тези количества на сол и оцет са много добре, туршията не е силна, зеленчуците са много свежи и хрупкави.








сряда, 28 септември 2022 г.

Родопски разходки: екопътеки "Невястата" и "Орфееви скали"

 

   Това му харесвам на Пампорово-то през лятото, може да си в движение непрекъснато.Да сменяш пътеки и гледки непрекъснато.Да се натоварваш и само да се разхождаш.
   Екопътека "Невястата" е много популярна семейна, ако може така да се каже, пътека.По нея вървят всякакви крачета, от малки до големи и ако не обичате тълпите в гората, съветвам ви или да я изминете рано сутрин преди всички или да я пропуснете.За хора с куче като нас важи същото.Бяхме сред първите и пак се разминахме с две кучета, а разминаването не е лесно, защото въпреки че е идеално отъпкана, пътеката не е широка.
   Цялостното пребиваване по тази пътека е около час.В края си има малко изкачване на скали за да стигнете до място където има въздушен тролей или място с гледка, зависи кой какво обича.Аз обичам гледките.












   Екопътека "Орфееви скали е възможно най-лесната екопътека.Започва малко преди да стигнете до снежанкината кула, съвсем равна и отново ще ви отнеме общо час по нея.Защото ще спирате да ядете и боровинки, не за друго.По нея е претъпкано с народ, но за разлика от Невястата е широка и всички се разминават благополучно.Накрая малко ще се посбутате и наблъскате за да снимате гледките и най вече себе си там, но с малко търпение ще си намерите местенце.















Пълнени и печени чушки върхари

    Тук сте кулинари и знаете колко най-вкусни са чушките върхари, онези дребосъци, които обикновено оставят на корена и изхвърлят (аз да разбера къде ги хвърлят и ще ги опоскам всичките) или пък на пазара слагат в някой ъгъл да не се виждат на някаква никаква цена колкото да ги пробутат.Малки, шарени, с различни размери недоносени чушчици, които аз грабя както невидяла, чак продавача сигурно мисли, че съм на изпарения от заплатата си щом ги купувам.


Какво използвам:

върхари
сирене
яйца
може и малко настърган кашкавал


  • Пека върхарите
  • С нож цепвам от едната страна и с лъжица слагам смес от сирене и яйца
  • Нареждам в тавичка или кошница на еър фрайър и пека докато стегне плънката и се получи приятен загар.
  • За повече вкус и вид може да се настърже малко кашкавал отгоре.
  • Задължително със салата ги хапваме или просто нарязан домат




Салата с чушки върхари

     Хората ги пренебрегват, защото са евтини, защото са малки, различни по големина и цвят.По пазарите обикновено ги слагат на една голяма камара, ако изобщо ги предлагат.Оранжериите покрай които разхождам кучето, ги оставят на растенията когато ги изкореняват и не се занимават с тях, изгарят всичко.Направо да ти се скъса сърцето.


А върхарите, тези малки изостанали последни чушки са най-вкусните.Печете ги и ги потапяте в сос от оцет, зехтин, пресован чесън, магданоз и копър, малко мед.За да има сос за топене на филиите, понякога нарязвам на ситно мек домат, да си пусне сока.Има и един по-насилствен метод, разрязвате на две мек домат и го изтискате в салатата, така само течността на домата ще е вътре, а останалата част ще я нарежете за сос или за някое ястие, което пък няма нужда от излишна течност.

Изпичате си топъл хляб, чупите си комати, мажете със сирене и си слагате отгоре една от тези чушки.Малко се накапвате, особено аз задължително се омазвам цялата, но това е едно от малките кулинарни удоволствия на есента, че и на живота




понеделник, 26 септември 2022 г.

Пълнени чушки с мляно пуешко месо и доматен сос на фурна

 

   Пълнени чушки в доматен сос на фурна е ястието, което мога да ям директно от тавата, нещо което се е случвало, случва се и ще се случва.Ако ме следите и сте опитвали мои рецепти и те са ви харесали, това означава че с вас имаме един вкус за ястия и това определено, непременно и със сигурност ще ви хареса.
   Пълнени чушки всеки знае как се приготвят, но тъй като този път ги приготвях с мляно пуешко месо и не слагах ориз, реших да ги опиша като една по-различна рецепта.
   Не бях използвала досега смляно пуешко, мислех че ще е по суха, но като плънка и изобщо част от ястие се получи много-добре.




Какво използвах:


глава лук

скилидка чесън

300 грама пуешка кайма

ситно нарязани крайчетата на чушките,

мащерка

сол.

домати

олио

чесън


  • Нарязах на ситно лука и скилидката чесън.
  • В малко олио и вода задуших пуешкото месо, прибавих лука и чесъна, нарязаните парченца чушка.
  • Подправих с мащерка и сол.
  • Напълних чушките, наредих в тавичка и сложих във фурната на 200 градуса.
  • В това време приготвих доматения сос.
  • Сложих настърганите домати да се изваряват, подправих с пресована скилидка чесън, сол и малко захар.
  • Когато водата извря, добавих зехтин/олио, разбърках и свалих от котлона.Винаги приготвям така доматения сос, не го запържвам.
  • Когато чушките се пекат и видя че отгоре започнат да се запичат, обръщам ги и заливам със соса.Ако ми е останала плънка ( като в този случай) я прибавям към доматения сос
  • Пека докато соса се попие добре в чушките.
  • Не сложих ориз, ако сте си помислили, че съм го забравила, така ястието стана и по-бързо.






петък, 23 септември 2022 г.

Созополски изгреви и залези

 
Фотографското ми сърце ликуваше в Созопол тази година.Подарих му изгрев.Трябва да си подарите изгрев когато сте на морето.Това е нещо много специално.Не само защото присъствате на раждането на един нов ден, а самата природа сякаш застива в този момент и приветсва слънцето.
Има моменти, които не са някакви съдбоносни, драматични, жизненоважни и т.нат., но са моменти в които благодариш, че си ги преживял.Че си жив, здрав и все още имаш сърце, което може да трепне пред нещо красиво.
Рано е, наближава шест, аз съм кацнала на една висока скала и се опитвам да не се замислям, че черното море е отдолу.Въздухът беше замрял, морето притихнало, а небето в далечината порозовяло.Няма оттенък, който да опише цвета на утрото всъщност.
Рибарски лодки от време на време преминаваха и разлюляваха морската повърхност, ранобудни чайки прелитаха набързо.Стоях си тихо, гледах как деня започва.А точно в 6:21 мъничко пламъче се запали на хоризонта.И то изгря и освети света, за още един ден, в който да благодаря че имам възможност да видя нещо красиво.Негова прекрасност, Слънцето




























Лято.Август.Морето.Вечерите.
Градусите леко спаднали от следобеда лепнат по кожите.За изгорелия епидермис това е още една мъка.Но собственика й знае, че като се прибере в прашния си пресъхнал град, ще е още по-лошо затова изтрива чело, намества внимателно презрамките на сутиена и/или потника и се впуска в горещината на крайбрежната улица.
Шум, смях, шляпане на сандали, шумно преглъщане на жадуваната ледена бира, тракане на вилици гонещи цаца в чинията.
Към лепкавата горещина, която сякаш попива във всяка пора се добавят от време на време аромат на риба.От време на време те достига и аромата на царевица или карамелено преглъщаш аромат на захарен памук.Минаваш покрай задължителните смокинови дървета, които допринасят за упойващия аромат на южното българско лято.Ако имаш късмет в ръцете ти ще тупне узрял лепкав плод, ако нямаш късмет ще настъпиш такъв.
И ти е хубаво, всякак...Нищо че без да искаш се почесваш там където гадния комар е решил да опита вкуса ти и тръпка на болка от изгорялата кожа преминава по цялото ти тяло.Нищо, че избра най-неподходящите сандали да ги покажеш по калдъръмените улици на стария град.Нищо, че сядайки на тераса с морски изглед, броя на комарите, които уби е по-голям от броя на картофките, които поръча.
Лято.Август.Почивка.Обичам.

А един от най-красивите залези на света е този до яхтеното пристанище в Созопол.