Страници

четвъртък, 29 септември 2022 г.

Бразилският кекс с ябълки на майка


   Майка отново се включва в блога и отново с нещо сладко с ябълки.Ако сте наоколо от доста време, почти е сигурно, че се сте приготвили нейния разкошен сладкиш с ябълки и бисквитки

https://svetlalola.blogspot.com/2015/11/blog-post_11.html

   Ако знаете как ме мързеше в този ден, но тя ме посрещна с думите, че е приготвила много лесен кекс с ябълки и който не смеела да разреже и опита, защото можело да искам да го снимам.Е, как да откажа на това, извадих фотоапарата и набързо без много подготовка го наснимах, защото исках и аз да го опитам.Направихме си горещ чай и се почерпихме доволно.
   Защо кекса е бразилски, историята мълчи и не дава обяснения, но така е написан в жълтата тетрадка, а в нея несполучливи рецепти няма както и да са наречени.




Какво е необходимо:

/ чашата е с вместимост 150ml/


две чаши брашно

една непълна чаша захар

/ние не обичаме много сладко, но ако обичате сложете повече, особено ако ябълките ви са по-кисели/

една супена лъжица канела

четири ябълки нарязани на кубчета

половин чаша натрошени орехи

две яйца

100 ml олио

половин чаена лъжичка бакпулвер и половин чаена лъжичка сода


В оригиналната рецепта се слагат и половин чаша накиснати в уиски стафиди



В една купа се чукват яйцата, добавят се захарта, канелата, олиото, орехите и ябълките нарязани на малки кубчета.Разбърква се.Всичко се бърка заедно, а не поотделно.

Отделно в брашното се слагат бакпулвера и содата и се разбърква суха смес

Смесваме ябълковата смес с брашното.Смесвате добре и тъй като се получава гъста смес, разреждате с хладка вода.Трябва да получите гъста кексова смес.

Сместта изсипваме в тавичка покрита с хартия за печене.

Пече се на 180 градуса на най-долна скара на фурната до готовност ( около 40 минути при майка)

Оставяте да се охлади и поръсвате с пудра захар.






Бърза туршия в комшийски вариант

 

   Тази туршия я видях при много турски блогъри в Инстаграм.Хареса ми, че се прави буркан за буркан, т.е. колкото буркана искате или пък днес един утре пет, според желание и време.Което за мен е идеално, защото правя малки количества и няма да се налага да намалям рецепта за марината.



Какво използвах:

буркана ми е стандартен компотен 700 гр


Зеленчуци: чушки,камби,моркови,зелени домати, краставица

супена лъжица морска сол 

чаена лъжица захар

половин чаена лъжичка лимонтозу

50 мл оцет (моят е винен)

магданоз/кервиз

резен лимон

в някои рецепти слагаха и цели скилидки чесън


Допълнение: В първият буркан, който правих бях сложила два резена лимон и само магданоз, както е по оригинал, но после слагах само по един резен и само кервиз и това беше моята комбинация


Много ми беше интересно да има лимон в туршията, но после се оказа че прибавя свежест, а и си имате резен свеж лимон, който може да използвате за друго,дори за следващ буркан туршия

Лимонтозуто също беше интересен момент, може би заради него туршията ще се запази хрупкава дълго време.Допълнение: наистина туршията остава хрупкава много дълго време

Туршията стана на четвъртия ден или поне аз тогава я отворих, после стоя в хладилника доста време.Разбира се като всяко нещо, което се опитва за пръв път няма как да споделя все още дали ще се запази така дълго време и колко време.Живи и здрави догодина ще зная повече по въпроса.Но туршията толкова ми хареса, че нямаше как да не я споделя още сега

Допълнение: нарочно оставих един буркан по-дълго време в хладилника, след месец и половина си беше хрупкава и свежа


  • Нарязвате си зеленчуците
  • Нареждате ги добре в буркана.
  • Слагате захарта, солта, оцета, лимонтозуто
  • Най-отгоре магданоз и резен лимон.
  • Заливате с вряла вода, затваряте и обръщате буркана за известно време.


   Първият буркан отворих на четвъртия ден, за мен тези количества на сол и оцет са много добре, туршията не е силна, зеленчуците са много свежи и хрупкави.








сряда, 28 септември 2022 г.

Родопски разходки: екопътеки "Невястата" и "Орфееви скали"

 

   Това му харесвам на Пампорово-то през лятото, може да си в движение непрекъснато.Да сменяш пътеки и гледки непрекъснато.Да се натоварваш и само да се разхождаш.
   Екопътека "Невястата" е много популярна семейна, ако може така да се каже, пътека.По нея вървят всякакви крачета, от малки до големи и ако не обичате тълпите в гората, съветвам ви или да я изминете рано сутрин преди всички или да я пропуснете.За хора с куче като нас важи същото.Бяхме сред първите и пак се разминахме с две кучета, а разминаването не е лесно, защото въпреки че е идеално отъпкана, пътеката не е широка.
   Цялостното пребиваване по тази пътека е около час.В края си има малко изкачване на скали за да стигнете до място където има въздушен тролей или място с гледка, зависи кой какво обича.Аз обичам гледките.












   Екопътека "Орфееви скали е възможно най-лесната екопътека.Започва малко преди да стигнете до снежанкината кула, съвсем равна и отново ще ви отнеме общо час по нея.Защото ще спирате да ядете и боровинки, не за друго.По нея е претъпкано с народ, но за разлика от Невястата е широка и всички се разминават благополучно.Накрая малко ще се посбутате и наблъскате за да снимате гледките и най вече себе си там, но с малко търпение ще си намерите местенце.















Пълнени и печени чушки върхари

    Тук сте кулинари и знаете колко най-вкусни са чушките върхари, онези дребосъци, които обикновено оставят на корена и изхвърлят (аз да разбера къде ги хвърлят и ще ги опоскам всичките) или пък на пазара слагат в някой ъгъл да не се виждат на някаква никаква цена колкото да ги пробутат.Малки, шарени, с различни размери недоносени чушчици, които аз грабя както невидяла, чак продавача сигурно мисли, че съм на изпарения от заплатата си щом ги купувам.


Какво използвам:

върхари
сирене
яйца
може и малко настърган кашкавал


  • Пека върхарите
  • С нож цепвам от едната страна и с лъжица слагам смес от сирене и яйца
  • Нареждам в тавичка или кошница на еър фрайър и пека докато стегне плънката и се получи приятен загар.
  • За повече вкус и вид може да се настърже малко кашкавал отгоре.
  • Задължително със салата ги хапваме или просто нарязан домат




Салата с чушки върхари

     Хората ги пренебрегват, защото са евтини, защото са малки, различни по големина и цвят.По пазарите обикновено ги слагат на една голяма камара, ако изобщо ги предлагат.Оранжериите покрай които разхождам кучето, ги оставят на растенията когато ги изкореняват и не се занимават с тях, изгарят всичко.Направо да ти се скъса сърцето.


А върхарите, тези малки изостанали последни чушки са най-вкусните.Печете ги и ги потапяте в сос от оцет, зехтин, пресован чесън, магданоз и копър, малко мед.За да има сос за топене на филиите, понякога нарязвам на ситно мек домат, да си пусне сока.Има и един по-насилствен метод, разрязвате на две мек домат и го изтискате в салатата, така само течността на домата ще е вътре, а останалата част ще я нарежете за сос или за някое ястие, което пък няма нужда от излишна течност.

Изпичате си топъл хляб, чупите си комати, мажете със сирене и си слагате отгоре една от тези чушки.Малко се накапвате, особено аз задължително се омазвам цялата, но това е едно от малките кулинарни удоволствия на есента, че и на живота




понеделник, 26 септември 2022 г.

Пълнени чушки с мляно пуешко месо и доматен сос на фурна

 

   Пълнени чушки в доматен сос на фурна е ястието, което мога да ям директно от тавата, нещо което се е случвало, случва се и ще се случва.Ако ме следите и сте опитвали мои рецепти и те са ви харесали, това означава че с вас имаме един вкус за ястия и това определено, непременно и със сигурност ще ви хареса.
   Пълнени чушки всеки знае как се приготвят, но тъй като този път ги приготвях с мляно пуешко месо и не слагах ориз, реших да ги опиша като една по-различна рецепта.
   Не бях използвала досега смляно пуешко, мислех че ще е по суха, но като плънка и изобщо част от ястие се получи много-добре.




Какво използвах:


глава лук

скилидка чесън

300 грама пуешка кайма

ситно нарязани крайчетата на чушките,

мащерка

сол.

домати

олио

чесън


  • Нарязах на ситно лука и скилидката чесън.
  • В малко олио и вода задуших пуешкото месо, прибавих лука и чесъна, нарязаните парченца чушка.
  • Подправих с мащерка и сол.
  • Напълних чушките, наредих в тавичка и сложих във фурната на 200 градуса.
  • В това време приготвих доматения сос.
  • Сложих настърганите домати да се изваряват, подправих с пресована скилидка чесън, сол и малко захар.През зимата доматите са от консерва.
  • Когато водата извря, добавих зехтин/олио, разбърках и свалих от котлона.Винаги приготвям така доматения сос, не го запържвам.
  • Когато чушките се пекат и видя че отгоре започнат да се запичат, обръщам ги и заливам със соса.Ако ми е останала плънка ( като в този случай) я прибавям към доматения сос
  • Пека докато соса се попие добре в чушките.Това е онази част от една рецепта, която прави храната вкусна, в случая всичкия доматен сос попива в чушките и затова реално не остава за топене, но това няма значение, повярвайте ми.но все пак, ако искате сос, пригответе в по-голямо количество.
  • Не сложих ориз, ако сте си помислили, че съм го забравила, така ястието стана и по-бързо.


Допълнение: тази рецепта все пак  приготвям и с "нормална" кайма, също така слагам и ориз.Ако слагате ориз прибавете към плънката две супени лъжици и я сгответе, т.е. ориза да си е сварен предварително, а не при печенето на чушките.




петък, 23 септември 2022 г.

Созополски изгреви и залези

 
Фотографското ми сърце ликуваше в Созопол тази година.Подарих му изгрев.Трябва да си подарите изгрев когато сте на морето.Това е нещо много специално.Не само защото присъствате на раждането на един нов ден, а самата природа сякаш застива в този момент и приветсва слънцето.
Има моменти, които не са някакви съдбоносни, драматични, жизненоважни и т.нат., но са моменти в които благодариш, че си ги преживял.Че си жив, здрав и все още имаш сърце, което може да трепне пред нещо красиво.
Рано е, наближава шест, аз съм кацнала на една висока скала и се опитвам да не се замислям, че черното море е отдолу.Въздухът беше замрял, морето притихнало, а небето в далечината порозовяло.Няма оттенък, който да опише цвета на утрото всъщност.
Рибарски лодки от време на време преминаваха и разлюляваха морската повърхност, ранобудни чайки прелитаха набързо.Стоях си тихо, гледах как деня започва.А точно в 6:21 мъничко пламъче се запали на хоризонта.И то изгря и освети света, за още един ден, в който да благодаря че имам възможност да видя нещо красиво.Негова прекрасност, Слънцето




























Лято.Август.Морето.Вечерите.
Градусите леко спаднали от следобеда лепнат по кожите.За изгорелия епидермис това е още една мъка.Но собственика й знае, че като се прибере в прашния си пресъхнал град, ще е още по-лошо затова изтрива чело, намества внимателно презрамките на сутиена и/или потника и се впуска в горещината на крайбрежната улица.
Шум, смях, шляпане на сандали, шумно преглъщане на жадуваната ледена бира, тракане на вилици гонещи цаца в чинията.
Към лепкавата горещина, която сякаш попива във всяка пора се добавят от време на време аромат на риба.От време на време те достига и аромата на царевица или карамелено преглъщаш аромат на захарен памук.Минаваш покрай задължителните смокинови дървета, които допринасят за упойващия аромат на южното българско лято.Ако имаш късмет в ръцете ти ще тупне узрял лепкав плод, ако нямаш късмет ще настъпиш такъв.
И ти е хубаво, всякак...Нищо че без да искаш се почесваш там където гадния комар е решил да опита вкуса ти и тръпка на болка от изгорялата кожа преминава по цялото ти тяло.Нищо, че избра най-неподходящите сандали да ги покажеш по калдъръмените улици на стария град.Нищо, че сядайки на тераса с морски изглед, броя на комарите, които уби е по-голям от броя на картофките, които поръча.
Лято.Август.Почивка.Обичам.

А един от най-красивите залези на света е този до яхтеното пристанище в Созопол.