Страници

сряда, 31 август 2022 г.

Кюфтенца от патладжани с доматен сос

 

   Като цяло всички си имаме един отбор рецепти, които си повтаряме.И защото ги приготвяме със затворени очи и защото знаем какъв е резултатът.В забързаното ни време дори да имаме желание, в края на краищата пак залагаме на познатото и сигурното.
Има моменти обаче, в които напира желанието да опитаме нещо ново и различно, дори да не сме сигурни в резултата. И ето как днес при мен дойде този момент и се получиха едни разкошни кюфтенца от патладжани, които за още повече вкус цопнах в доматен сос, който обаче не е съвсем традиционен, но повярвайте става много вкусен и лек.Освен това ще ви разкажа как аз приготвям соса от домати без пържене, защото знаете имам човек, заради който внимавам с някои ястия, а и аз покрай него така съм си свикнала.

Цяло лято им се каня на тези кюфтенца.Причината е, че техни варианти видях при различни блогъри в Инстаграм.В крайна сметка не използвах ничия рецепта, но взех оттук и там идеи за направата им.Например една италианка изпече патладжаните, друга французойка ги свари.Италианката ги изпържи, французойката ги сервира с доматен сос и спагети.Едната сложи в тях пармезан, другата маслини и аншуа.С една дума всеки си направи свои си кюфтенца, така направих и аз

Уточнения:
Като всички кюфтета от такъв вид, има моменти, които няма как да се опишат с точност, тогава влиза в сила вашия усет за нещата и аз в процеса на разказване на рецептата ще ви посочвам къде да обръщате внимание



Какво използвах аз

патладжани (в почистено и облено състояние) - 300 грама или два средно големи
две филии стар хляб
три скилидки чесън
три супени лъжици настърган кашкавал

едно малко яйце

ако се наложи брашно - оризово/пшенично и/или галета

сол
чаена лъжичка риган

половин връзка магданоз


  • Патладжаните са почистени, задължително обелени, нарязани на големи парчета и сварени.Точно така, аз избрах да ги сваря и намачкам.
  • Много е важно да отцедите добре сварения патладжан, защото от това ще зависи колко брашно и/или галета ще използвате за спояване.Ако го отцедите добре, може и изобщо да не се наложи или ще е само една лъжица.
  • Смесвам намачкания добре отцеден патладжан с две филии намокрен и отново добре изтискан хляб.
  • Добавяте нарязан на ситно магданоз, настърган кашкавал, ригана, посолявате.
  • Разбърквате добре сместта.
  • В този момент добавяте разбито яйце, като аз ви съветвам да го разбиете отделно и да добавите първо половината и ако прецените останалата част.
  • Тук е момента, в която трябва да получим гъста смес и ако патладжаните са ви добре отцедени, яйцето е достатъчно ще сложите само лъжица или две максимум брашно.Аз напоследък слагам оризово брашно (затова и го посочвам).Може да сгъстите и с галета.При мен се наложи да сложа и малко галета.Тук е момента когато действате по усет.
  • Разбърквате добре.
  • Оформяте топчета и ги слагате в хладилника.
  • Още един момент, в който може да си помогнете, ако сместта ви е все още не много гъста и има излишна течност.Оформените кюфтенца слагате върху готварска хартия и така ги слагате в хладилника.Тя ще поеме излишна течност.
  • Стоенете в хладилника е 20-30 минути, докато се подготвите за доматения сос.
  • Печете върху готварска хартия за двайсетина минути на 200 градуса, ако прецените обърнете за да имат загар отвсякъде.
  • Моите кюфтенца ги пекох в еър фрайър на 200градуса за 20 минути.Не се наложи обръщане.



Кюфтенцата и така са вкусни, но просто си искаха доматен сос.И аз реших да направя един любим доматен сос, който е с една добавка по различен от обикновения доматен сос, който правя.

Какво използвах за доматения сос:

половин кг консервни домати или консерва и половина домати
половин чаена чаша прясно мляко
скилидки чесън
зехтин
сол
захар (ако е необходимо)




Доматеният сос с прясно мляко е нещо страхотно.Добавяйки млякото то веднага превръща киселия сос в нещо леко и благо, както би казала баба ми.Убива остротата на доматите, особено ако са пресни.
Доматият сос поради различни най често здравословни причини го приготвям малко по различно, не го запържвам, а мазнината добавям най-накрая.За мен така приготвен соса по нищо не се отличава от този в който доматите се готвят с мазнината, преди това сте пържили и чесън, всичко пръска, става една голяма омазана работа.Не че и моят не пръска, но е значително по-малко.

  • В тенджера изсипвате настъргани пресни домати или намачкани от консерва.Честно казано аз предпочитам консервите, защото доматите има вече обработка и соса не е така остър, а понякога смесвам и пресни и консерва.Решете си как го обичате.
  • Прибавяте пресован чесън.
  • Оставяте няколко минути да изври водата от доматите (особено ако са пресни) и добавяте прясното мляко.
  • От време на време разбърквате и соса е винаги под капак.
  • Когато течността изври посолявате и прибавяте малко захар, ако все пак ви киселее.
  • Спирате котлона и чак тогава наливате зехтин.Количеството е две три супени лъжици, но пак действайте по усет, колкото ви харесва.
  • Разбърквате добре да се усвои зухтина.

Кюфтенцата цопнах в доматения сос и стана нещо разкошно!

Ако опитате ще се радвам после да споделите дали са ви харесали моя вариант на патладжанени кюфтенца и моят доматен сос.



сряда, 24 август 2022 г.

Летен тиган с пилешки дробчета

 

   Обикновените и семпли неща винаги са вкусни, защото се приготвят бързо и лесно и знаеш какъв вкус да очакваш.
   Ако обичате пилешки дробчета, опитайте тази лятна версия.Приготвям в тиган за по-бързо, сервирам в тиган за по-интересно и споделено.



Ако търсите разнообразие, погледнете и другите ми рецепти с пилешки дробчета:

ПИЛЕШКИ ДРОБЧЕТА ПО ЛОВДЖИЙСКИ

ПИЕШКИ ДРОБЧЕТА С ПРЕСНИ ЛУК И ЧЕСЪН

ДОМАШЕН ПАСТЕТ С ПИЛЕШКИ ДРОБЧЕТА

ПИЛЕШКИ ДРОБЧЕТА С ЛУК И ГЪБИ И АРОМАТ НА МАЩЕРКА





Какво използвах:

тарелка пилешки дробчета

четири глави стар лук

зелена чушка

червена чушка

супена лъжица риган

супена лъжица червен пипер

сол и черен пипер

олио и масло

един домат


  • Дробчетата измивам и почиствам ако има нещо за почистване
  • Нарязвам лука на едро, чушките на кръгчета
  • В тиган слагам супена лъжица масло и супена лъжица олио
  • Изсипвам лука и разбърквам.Когато започне да се задушава, прибавям дробчетата, чушките и слагам капак.
  • От време на време разбърквам.
  • Поръсвам с червен пипер и риган, посолявам
  • Накрая когато дробчетата са готови нарязвам един домат на кубчета, консернвен или махам семките и излишната течност ако е обикновен и го прибавям.Разбърквам и спирам котлона.
  • Поръсвам с черен пипер.
Допълнения: 
  • ако обичате лука да е добре сготвен и омекнал, в началото освен масло и олио залейте го с малко вода и чак когато я поеме и омекне прибавете дробчетата.
  • Домата накрая не го готвя, той придава свежест, само разбърквам един два пъти и толкова.Затова е добре да няма течност за да не разводни ястието.
  • Ако обичате пикантно, може да поръсите и с малко лют пипер или нарязано люто чушле.



вторник, 23 август 2022 г.

Пиле със сушени сини сливи и ориз

 

   Много, ама много обичам яхния със сушени сини сливи.Някога джолан с картофи и сини сливи беше почти задължително ястие у нас през зимата и то в неделя.Майка вадеше една голяма тенджера и там се получаваше този прекрасен леко желиран сос от джолана и леко сладък от сливите.После много заобичахме и пилешкото със сини сливи.Тази сладост която придават на ястията е неустоима.


   И така си ги редувам от време на време яхниите със сини сливи особено през зимата докато не попаднах на една малка книжка с есенни рецепти, в която имаше ястие с пиле, сини сливи, но и ориз.Как да не го опитам такова.





Какво е необходимо:

половин пиле
три четири лъжици олио
ситно нарязана глава лук
един морков
една зелена или червена чушка
десетина сушени сини сливи 
един домат
супена лъжица червен пипер
три супени лъжици ориз
3-4 супени лъжици бяло вино
магданоз
сол и черен пипер на вкус



  • пилето се нарязва на порции
  • в съд с олио се минава за кратко пилето колкото да побелее и се изважда (може да пропуснете тази част, ако поради ваши си причини не ви е добре тази процедура, тогава директно си преминете към следващата част)
  • слага се ситно нарязания лук
  • морков на кръгчета
  • чушка на ивици
  • като се задушат се прибавя виното, разбърква се и се добавя  нарязания домат
  • овкусявя се с червения пипер, залива се с две чаши топла вода
  • прибавят се сините сливи
  • след пет минути се добавя и ориза, поръсва се с магданоза
  • след като заври се прехвърля в тава в която сме наредили пилешкото месо (ако не сте го задушили, наредете го сурово)
  • покриваме много добре с фолио
  • пече се в загрята на 200 градуса фурна до готовност, което при мен беше около 35-40 минути.На 30тата минута проверете.Ако се е сгъстило прекалено добавете малко гореща вода.
  • соса трябва да е течен, защото това не е пиле с ориз, но както виждате аз го оставих повече време и ориза пое всичко.При което не стана по-малко вкусно, а просто по-малко
  • пече се до готовност на ориза 




Разядка с печени червени чушки и орехи

    

    Тази разядка непрекъснато я осъвършенствам, като тази година малко прилича на мухамара, но не съвсем.В мухамара-та ( много е готино да повтаряте тази дума) има галета, тук няма.
    Ако искате да опитате други мои разядки, в една от първите рецепти в блога съм събрала най-любимите си, включително и първия вариант на тази:





Какво използвах:

(това количество е за двама човека да си намажат филии)

5-6 печени червни чушки
Половин печен патладжан
Печено люто чушле
Половин чаена чаша орехи
3-4 скилидки чесън
Зехтин около две супени лъжици
Сол на вкус
Супена лъжица ( равна) кимион


  • Чушките и патладжана са ви изпечени, особено патладжана трябва да е много мек като масло.
  • Люто чушле е по желание за пикантност, като може да му махнете семките, а може и да го пропуснете, но нека и то да е печено /пукано/
  • Смилате ги заедно с орехите.Моето чопърче е малко и не може да мели като крем, но според мен разядките не е необходимо да стават като пастет, а да се усещат продуктите вътре.В случая орехите не са на брашно, а се усещат по един много приятен начин.Затова дори да имате мощен уред, не ги смилайте на пастет, а на едро.
  • Добавяте зехтин
  • Овкусявате със сол и кимион
  • Ако опитате така, няма да ви хареса.Тази разядка иска да постои час-два и тогава става наистина много вкусна.Може допълнително да добавите зехтин, ако имате нужда от мазнина.По същия начин и солта и кимиона пак си ги нагласете на вкус.







петък, 12 август 2022 г.

Сладкиш с праскови и овесени ядки

 

   Ще си кажете, как така човек, който живее в долината на прасковите не е приготвял сладкиши с праскови.Ами общо взето поради точно тази причина, че живея при прасковите, обичам ги пресни.И на компот през зимата.Някак си не съм свикнала да ги приемам в сладкиши когато ги има сочни и сладки в купата на масата.Но понякога се случва някои от тях да са по узрели, че даже и презрели и тогава трябва да им се измисли нещо друго за да се използват по-бързо.И ето как се получи този сладкиш.


Малко бях притеснена като как да го нарека, крамбъл или коблер например.Но май това не е правилно изобщо, защото в тестото за тях се слага масло, а в моето няма, в моето дори няма брашно т.е. има, но повечето е овесени ядки.Затова май ще го нарека просто сладкиш с праскови.
Много приятен стана, малък е но се сервира със сладолед и чашка кафе (за мен) и според мен като за лятото си е добре, нещо малко за подслаждане, особено ако имате сладки презрели праскови, както е в този случай и поради което в плодовата част изобщо не слагах захар, а в другата сложих мусковадо, за която захар съм споделяла, че я харесвам заради вкуса и аромата.Има вкус на тропически остров.



Сладкишът е идеален за трима, като съда ми за печене е с диаметър 18 см.



Какво използвах:

три-четири добре узрели сладки праскови
(когато ги нарежете и сложите в съда за печене трябва да покриват дъното, че и повече)

пет препълнени супени лъжии овесени ядки
(загребвате добре с лъжицата)
една супена лъжица брашно
(според мен всякакво е подходящо, моето беше обикновено бяло брашно)
две яйца
препълнена лъжица нерафинирана захар мусковадо
(ако прасковите ви не са сладки обаче, може и повече)
кафяна лъжичка бакпулвер

две супени лъжици масло

ванилия/ бурбонска ванилена захар
настъргана лимонена кора/ или готова в пакетче

ванилов сладолед за сервиране
(евентуално карамел, лимонов)

Ако искате по-голямо количество, увеличете дозата


  • Първо приготвих сместта с овесени ядки за да може да поемат.
  • Разбих яйцата ( с тел е достатъчно), прибавих овесените ядки, захарта, брашното и бакпулвера.Ароматизирах с ванилена захар и лимонена кора.
  • Понякога нерафинираната захар има малки бучки, за които може да си помогнете с вилица и пръсти, ако не ви пречи да бъркате с ръце
  • Нарязах прасковите на парченца.Прасковите ми бяха сладки, почти презрели и дори сами се белеха някои от тях.Беленето оставям сами да решите дали да го направите
  • В съд за печене ( моят е съвсем малък), който намазах с част от маслото сложих нарязаните праскови.
  • Останалото масло на парченца наредих между прасковите.
  • Отгоре излях сместта с овесени ядки, която не трябва да е прекалено гъста, затова ако след като смесите всичко преди брашното, преценете колко от него да сложите.
  • Тръсвате съда за печене за да се разпредели сместта и слагате да се пече на 190 градуса около 15 минути.Както казах това е малък сладкиш и не му трябва много, но проверете с нож или шиш дали е изпечен.
  • Вадите от фурната и оставяте.Но не трябва да изстива.Сервира се топъл с топка сладолед и кашка горчиво кафе, което за мен е точния завършек, но който не пие кафе да пропусне тази част.
  • Сладкишът се получава с наситено карамелен цвят заради нерафинирата захар.Ако нямате или не обичате сладолед, може да опитате със заквасена сметана.







сряда, 3 август 2022 г.

Пълнени патладжани със сирене фета и маслини

    

    От много дълго време в Инстаграм се върти една рецепта за пълнени патладжани с моцарела и маслини.Де що има блогър там я приготви и поради това реших, че така или иначе сте я срещали вече, защо и аз да повтарям.По добре да я измисля по различна.




Приготвят се по-бързо и са по-леки от другите ми рецепти с патладжан.

Какво използвах:


Реших да ви дам количества за един патладжан, така колкото и да правите ще прецените от кое колко ще ви трябва


Един среден патладжан

Две супени лъжици олио

Щипка сол

Настърган половин домат или цял ако не е много голям

Две супени лъжици натрошено сирене фета 

(Избрах него защото е по кремобразно, но поради същата причина може да използвате крема сирене)

Няколко маслини

(Зависи колко са солени, но по възможност използвайте натурални)

Листенца пресен босилек



  • Обелвате патладжани, но за по интересно може да го обелите на ивици, като зебра
  • Разрязвате го на половини.
  • С остър нож разрязвате като решетка, но без да пробивате.
  • Намазвате половинките с олио, но така че да проникне навсякъде.Ако имате зехтин за готвене, може да замените
  • Слагате върху хартия за печене и печете на 200 градуса около половин час.Проверявайте с нож и когато е омекнал е готов.
  • За еър фрайър градусите са същите, около 20 минути 
  • Вадите патладжаните и с вилица хубаво намачквате средата на всяка половинка.
  • Слагате по лъжица от настъргания домат и дори с вилица размесвате с намачканата среда на патладжана
  • Първоначално мислех да направя доматен сос, но реших че през лятото да цапам още една тенджера, да пускаме котлони не е нужно,  освен това става по-тежко, а така е супер свежо и леко.Ако ви мързи да вадите ренде за домата, просто го накълцайте много добре, но нека е накълцан, не просто резени домат.
  • Слагате натрошеното сирене и между него подреждане половинки маслини.Нали няма да забравите да махнете костилките и после някой да има нужда от зъболекар?
  • Накъсвате листенца босилек и също притискане между сиренето и маслините
  • Отгоре поръсете с малко настърган кашкавал.Ако ви идва в повече, пропуснете го.Аз го слагам за да държи плънката когато се разтече.
  • Връщате във фурната и оставяте не повече от пет минути, дори може да е на изключена фурна.
  • Не го запичайте, само да се разтопи.
  • И веднага казвам защо, защото няма да ги ядем врели, ще оставим да са само топли, а знаете, че препечен кашкавал като изстине става на подметка, а така ще си е мек и вкусен.
  • И както казах оставяте да се охлади. Не да изстине, но все пак да не подскачате от гореща хапка когато го опитате.А и тогава вкусове се усещат най добре





вторник, 2 август 2022 г.

Село Гумощник.Необикновената история на едни обикновени хора и спокойствието на един църковен двор


    В един горещ юлски следобед се озовах сам самичка в един църковен двор.Там ме заведе една история, която ме беше трогнала много отдавна.Там ме заведе историята, но ме изведе самото място.Отдавна не се бях чувствала така притихнала и спокойна някъде.Има места, които се посещават, има места които се преживяват. 


   Обичам да ходя на места с история.Само че от онези истории за обикновени хора, които нямат някакво грандиозно влияние върху човечеството, нито са се случвали да бъдат разказвани.Те просто са се случили и по някакво стечение на обстоятелствата, а в случая една световна катастрофа, са достигнали до повече хора.
  Неразказаните история, които всеки може да допълва винаги са ми харесвали.Защото кара нас обикновените хора да се наместим по някакъв начин в тях и да си представим, че в историята е можело да участват и наши родственици.
  Село Гумощник ми е в плановете отдавна.Да, признавам си запомних го с всеизвестния вече паметник на мъжете от селото загинали на потъналия Титаник.В последствие обаче, още преди да отида там се замислих, че не паметника, а цялата история преди него е всъщност тази, заради която искам да отида.Заради онези млади мъже попаднали в центъра на вниманието дълго след смъртта си.
   Неразказана история, която всеки може да допълва.Дали са си мислели как ще спечелят много пари, ще се върнат, ще си купят така мечтаната земя и ще я обработват или ще натрупат състояние и ще пратят пари на семействата си да отидат при тях или просто запалени от авантюристичен дух за нещо ново и различно, за нещо далечно и приказно, за място където няма беднотия, мръсотия...Да си ти от едно малко село в една стара планина в една малка страна и да тръгнеш на гурбет.Ама не до съседния град, не дори до съседна държава, а да тръгнеш към нещо толкова далечно и непознато като Америка.Ето това за мен заслужава да се разкаже.
   И едни обикновени хора да се качат не на кой да е кораб, ами точно на Титаник.
 Ако питате мен, от тази история си става един много интересен филм.Защото историята не е никак обикновена.Представете си агенти на американски компании да обикалят из малките забутани села и да зарибяват хората с истории за сбъднати мечти на една ръка разстояне.Само дето тези мечти не се сбъдват толкова наблизо, нито толкова лесно и са чак отвъд един океан.И ето ги нашите герои, млади мъже живеещи в голяма бедност, които мечтаят не за друго, ами да си имат собствена земя, която да обработват и с която да отгеждат семйствата си.И изведнъж тази мечта някак си става малко по-реална.Някой им предоставя възможност тя да се сбъдне.И тръгват те, не къде да е, ами към далечната Америка и се качват на не кой да е кораб, ами точно на Титаник.И останалото е както се казва история, но тъжна или не съвсем.
   Другото което ме впечатли, че застрахователната компания "Лойд" е изпратила писмо до близките на всеки един загинал без значение дали той е богаташ от Лондон или обикновено момче от Гумошник.Всъщност роднините по този начин разбират, че близките им вече не са между живите.
   Историята обаче не свършва... Когато тръгвали за Америка двама от осемте мъже от селото оставили в къщи бременни жените си.Родили се момиче и момче.И да, те двамата пораснали и се оженили.Някъде прочетох, че понеже и двете семейства били много бедни, възрастните ги "насърчили"да се оженят за да свържат семействата и така да си помагат.Другаде се споменава, че между двамата млади пламнала истинска любов и затова създали семейство.
   Историята разказва още, че към групата трябвало да се присъединят и още хора от съседно село.Само че те решили да полеят заминаването предната вечер, малко прекалили и изпуснали влака, защото прекарали вечерта в ареста.Може би един от малкото случаи когато да се напиеш не е чак толкова лошо.
   Според няколко статии, които прочетох българите на Титаник са били 38, като се предполага че са били доста повече, но не са били в официалните списъци ( това да ви напомня един друг филм?) и освен това 15 от всички са се спасили и все пак са стигнали до Америка.В Укипедия има списък на всички българи пътували с кораба, на каква възраст и от къде са, от къде са се качили и каква е била крайната им цел.Колко много неразказана история...
   И идваме до момента с паметника.То не е имало за цел да е паметник, но свещеникът на селото забранил да се направят гробове без тела, а близките искали да имат място където да ги почетат и ето как направили тази плоча на която са издълбани думите: "Вь памет на потъналите вь атлантическия окиянь сь парахода Титаникь вь 1912 г. 2 IV" . И аз за малко да пропусна този надпис, за който всъщност отидох.Така се бях прехласнала по мястото, че го забравих и добре, че съм снимала паметника отстрани и го видях едва в къщи.И между другото много хора си мислят, че този паметник е специално за тях и снимат предната му част, а той е всъщност е паметник кенотаф, за всички които не са наистина погребани там.
   За мен това не е обикновена история, за мен е поучителна история, че няма значение къде си се родил, пак може да се окажеш в центъра на света...по един или друг начин.И че смелостта я има навсякъде, защото си трябва смелост да се грабнеш, да оставиш семейство и да тръгнеш на хиляди километри по земя и вода.



   С което пък искам да ви разкажа, че аз бях напълно и изцяло пленена от тази църква.Или по точно нейния двор, тъй като тя беше затворена, но и аз някак си нямах желание да разпитвам дали има кой да я отвори.В този двор в онзи горещ юлски следобед беше толкова тихо и спокойно, че мисълта да дойдат хора и да нарушат това ми се видя неестествена.Затова си останах сама в двора на църквата, снимах си я, въздишах си я, усещах си я.
  Църквата се нарича Свети Николай Летни, за моя радост не беше реставрирана по онзи ужасен начин, в който всички църкви започват да изглеждат по един и същ нов начин като току що изградени, с ярки цветове, дограма и други ужасни подробности, които напълно заличават същината им.В двора има много стари гробове, още по стари кръстове.Камбанарията е дървена и много красива.Красиви са и старите греди, които я държат
   В двора на църквата се намира и килййното училище, което сега е превърнато в музей и също беше затворено .Имаше възможност да дойде някой и да го отвори, но аз не  исках да безпоскоя никой, още повече че хората предвидливо бяха оставили под чардака няколко стари чина, които на мен ми бяха напълно достатъчни да се докосна до онези времена, когато да се учиш на четмо и писмо е било наистина събитие в живота на хората.