Фиордите на Норвегия

  
  За който не знае,фиордът е тесен и вдаден в сушата морски залив,над който в повечето случаи са надвиснали високи и стръмни скали.По света има фиорди на много места,но повечето хора ги свързват със Скандинавия.Преди няколко години бях в Южна Италия и пътувайки по крайбрежието на Амалфи от един виадукт се виждаше малък залив.После разбрах,че това всъщност е един малък фиорд.(Малък скок до Италия ТУК)
   Така че,фиордите не са запазена марка на севера,но след като видях една част от тях бих казала,че за да усети човек истинската им красота,трябва да види точно тези в Норвегия. 
   Фиорди в Норвегия има колкото си искате.Някои точно си отговарят на описанието,а други не съвсем.Дори да искате да ги избегнете там,не можете.Пътувайки из страната вие ги пресичате с фериботи,заобикаляте ги по живописни пътища,преминавате над тях по огромни мостове.

Ако ви е интересно,това са пътеписите ми за Норвегия:
Норвегия - ден до зори
Норвегия през лятото - да пътуваш в картичка
Берген - дъждовен и цветен

    
  Дали защото беше първият,който видях или защото най-добре отговаряше на описанието за фиорди,но Гайрангерфиорд ще остане завинаги в представите ми като едно от най-красивите места,които съм виждала.Не само по него,но и над него гледката е феноменална.
   Пътувайки към него се изкачихме високо в планината,където ледовете се разтопяват за една седмица в годината и после пак сковават езерата и реките,а снега на места никога не се топи.Та на едно такова студено място на височина 1200 метра има изградена площадка откъдето се вижда част от този фиорд.И всичко е толкова нереално от високо... Особено онази малка бяла точка там долу,която всъщност е огромен туристически лайнер.

  Нарочно ще копирам описанието на фиорда в Уикипедия,да ви стане ясно с какви думи и имена се сблъсках докато се подготвях за екскурзията."Гайрангерфьорден е фиорд на Норвежко море, разположен във вътрешността на фюлке Мьоре ог Ромсдал в Норвегия. Фиордът Гайрангерфьорден има дължина около 15 km и се влива във фиорда Сюнюлвсфьорден." Като гимнастика за езика са някои имена.

  Качването на ферибота,с който преминахме фиорда мина леко,като се имат предвид тълпите от стотици ако не и хиляди туристи чакащи на едно не много голямо място.Само за тоалетна въпреки наличието на няколко се чакаше най-малко двадесет минути и то при голям късмет.Не се научихте,колеги туристи да разкопчавате коланите и копчетата преди да влезете и да ги закопчавате след като излезете.Бързината и организацията ще ви спестят много време,което може да използвате за по подходящи туристически цели.

  По време на пътуването или плуването или по скоро стоенето с отворена уста над нас от двете страни на водата беше надвиснала планината,а от високо ама наистина много високо падаха водите на различни водопади.Някои са постоянни и си имат имена,други както навсякъде по тези ширини са се образували от топенето на снегове и ледове.Затова и реките имат един такъв особен син цвят,защото не са от дъждовна вода,а от лед.

    Всяка екскурзия си има своите незабравими моменти.Някои са свързани с конкретни места,други с хора,трети с интересна случка и т.нат.Да спиш до фиорд и да си го гледаш от прозореца беше за мене един такъв момент в скандинавската екскурзия.
    Повечето групи от целия свят използват един хотел за нощувка преди деня посветен на Зогнефиорд и това е хотел Лаердал.Хотелът не е нещо особено,дори едната част си е доста старичка,но мястото му е уникално.На брега на фиорда.А каква храна сервират не е истина.Като се има предвид че това е районът където се лови най-много сьомга в бързите норвежки реки, нямаше начин на вечеря да няма прясна такава.Аз съм човек,който не обича особено риба но тези риби, които имаше на вечеря няма да ги забравя никога.Разбираш какво означава да ядеш прясна сьомга,която същия ден е подскачала в близките реки.Освен всичко друго и това,че нощта така и не идва направиха цялото преживяване тук незабравимо.А бяха само няколко часа плюс малко сън.Има си такива моменти ще се съгласите с мен.

   До началната точка на отпътуване към Зогнефиорд се намира железницата Флам.Тя може би е единственото ми разочарование в екскурзията.Най-вероятно, защото очите ми бяха преситени с природни гледки много по-впечатляващи от тези,които предлага железницата,в малкото моменти когато не е в тунел.Но пък във вагона ни имаше много забавна китайска група,така че все пак не беше много скучно.

 От всички фиорди може би най-популярен е Зогнефиорд или Согнефиорд.В сравнение с Гайрангерфиорд той е по широк,по бреговете му има селища,навсякъде има лодки,скутери,моторници,корабчета...изобщо познатата туристическа лудница.

  На ферибота,който преминава през него е претъпкано с туристи и лудницата е пълна.Първо всички търчат да си намерят място за сядане,после всички се блъскат докато снимат и понеже времето за пътуване не е малко в един момент се започва масово ядене на наденички,с което разминаването по палубата крие някои опасности.Имаше случка когато в момент когато всички започнаха да снимат поредния водопад,един ентусиазиран фотограф хвърли наденицата във въздуха и започна да снима.Това нямаше да е кой знае какъв интересен момент,ако чайките не бяха научени,че покрай туристи има и храна и се получи малко импровизирана сцена, която и Хичкок би оценил.
   Но иначе ги обичам такива места и ситуации,на един квадратен метър може да се намират хора от поне пет държави,а езиците които се чуват са толкова много и различни,че мозъка ти блокира на моменти.

   Попътно между Олесунд и Зогнефиорд пътувахме покрай Нордфиорд.Няма да ми омръзнат тези леденосини води,зелена трева и червени къщички,които подминавахме.Ако сте хвърлили един поглед на другите пътеписи за Норвегия,разбирате защо така се прехласвам постоянно.Ами то наистина е като да пътуваш в картичка.Но от друга страна,ако не си падате по природата,може да ви дойде малко в повече.

   Ослофиорд.Това не е типичната представа за фиорд,но разходката с корабче беше незабравима.Натоварихме се на едни корабчета с мачти и неудобни пейки и потеглихме.Доста обикаляхме,влязохме и доста навътре в морето,после пак бяхме покрай бреговете.Минавахме покрай плажуващи шведи,които само като помиришат слънце и свалят дрехите да се пекат на който камък намерят.Заобикаляхме много красиви къщи и палати,изобщо много живописна разходка.Препоръчвам,ако имате път към Осло.

Норвегия - ден до зори

   

   Посетих Норвегия в края на юли и мога да ви уверя,че това е времето когато тази невероятна страна трябва да се посети.Предполагам,че и в зимния си вид е също толкова красива,но ще трябват доста топли дрехи за тогава.
   Като човек свикнал лятото да е лято и нощите нощи,първото нещо което веднага прави впечатление е безкрайния ден.Става полунощ,а нощта не идва и докато се усетиш утрото е настъпило.Една сутрин помислихме,че сме успали,оказа се че е само четири часа сутринта.
   Първа спирка от многото в Норвегия беше града Лилехамер.Известен най-вече с това че там се е провела зимна олимпиада.Факлата на олимпийския огън си стои там горе над градчето и напомня за дните когато целия свят е гледал насам.Самото градче е малко,с много типични норвежки къщи.Центъра е само една главна улица с малки симпатични магазинчета.
   В Лилехамер открихме норвежuата храна.В едно ресторантче на гарата опитахме може би най-вкусната гъбена супа,която съм опитвала досега. И невероятна сьомга със задушени зеленчуци.На вид нищо впечатляващо но на вкус беше чудесна.
   Изобщо рибата е едно от основните ястия в Норвегия.Дали ще е треска или сьомга,всички са много вкусни,най вече и защото са пресни.В Лердал в хотела опитахме няколко вида сьомга,уловена същия ден,просто защото в района тя е във всички бързи реки.Но нищо не бие по екзотичност ракфиска(освен сюрщрьоминга в Швеция,но за него в друг разказ).Това е ферментирала риба,която си е деликатес в тази страна.Приготвя се от пъстърва или сьомгова пъстърва,оставени да ферментират в саламура от няколко седмици до година,в зависимост от това колко бързо искате да изгубят съзнание неподготвените за изпитанието носове.Дори само стоенето до такава риба си е истинско изпитание,а опитването те прави член на отбрано общество хора със странни вкусове.В Норвегия това е едно от най-старите ястия,запазено и до днес на което има посветен дори фестивал.Той се провежда във Фагернес,където за да преглътнат това миризливо кулинарно произведение се изпиват хиляди литри от друг местен специалитет,питието аквавит.
   Но да се върнем към Лилехамер.Много интересен е герба на града,изобразяващ човек от племето на брезокраките(върти ми се в ума биркебайерн,но може и да греша),живели по тези места преди стотици години.Наричали са ги така,защото през зимата за да не им е студено на краката,са си слагали брезова кора.Аз си помислих,ами защо просто не са си шиели по дълги панталоните? Но сигурно тогава нямаше как да си слагат бреза на краката и името им щеше да е различно,изобщо става много сложно.

      Пътувайки от град на град,освен невероятните природни пейзажи,които описах ТУК се разминавахме и с много други интересни местенца.Дори спирането на бензиностанции беше интересно в Норвегия.

   Спирка в Лом и една от малкото останали дървени църкви,сравнително нова за разлика от една абсолютно запазена и много много стара,която видяхме по нататък.Въпреки,че тази е сравнително нова и доколкото разбрах е била на друго място,но за да се запази и съхрани е пренесена тук.Хубаво се получи,че имахме време и да влезем вътре,защото на следващата,която видяхме имаше служба и не можахме да влезем.Така придобихме представа как изглеждат и отвътре тези църкви,характерни само за тези земи.

   След Лом започна нашето планинско изкачване в планината където газихме сняг,видяхме лед и се изкачихме до едно място,толкова нереално и приказно,че няма да го забравя никога.Планината Далснибба е почти целогодишно в лед и сняг.Има само няколко дни в края на юли,когато леда по езерата се разтопява.На тази именно планина на височина 1500 метра има едно местенце,направено специално,откъдето се разкрива невероятна гледка към най-красивия фиорд Гайрангер.Ох,тези норвежки имена.Когато разказвах след екскурзията имах няколко дена мускулна треска на езика от премятане докато ги произнасях.Та това място е невероятно,гледаш надолу към фиорда,виждаш някакви малки лодки и в един момент осъзнаваш,че това са огромни круизни лайнери.А цветовете в слънчево време са толкова контрастни и наситени,че очите те заболяват от толкова много красота.

В Норвегия троловете са навсякъде

   И още зашеметени от гледката потеглихме към самия Гайрангерфиорд.За фиордите ще ви разказвам отделно.Там пък е една красота...

   Пристигане в Олесунд.Олесунд е най-северната точка,която достигнахме в екскурзията и най-северната място,което аз лично отмятам на картата.Невероятен град и още повече,че го видяхме точно привечер или по скоро през нощта.Ама то каква ти нощ,в десет часа вечерта поседнахме на припек край водата да се стоплим на слънцето.

   Пътуваме си ние в картичката /за справка ТУК / и стигаме до един ледник,ама наистина стар.Невероятна възможност да види човек истински ледник толкова отблизо.От времето на Ледената епоха...може би.Ледникът Йостедалсбреен (а питате ли ме как го запомних и написах?) е най-големият в Северна Европа според познавачите на ледници.

   Една от най-големите изненади в екскурзията беше следващия обект.Уникалната напълно оригинална дървена църква в Боргунд.Една от 28 останали в Норвегия.Наричат я Църквата на викингите,заради драконовите глави изобразени на покрива,каквито са се поставяли на корабите на викингите.Тя не е най-голямата,но е една от най-запазените и не съм много сигурна,но може би и най-старите.То си личи по дървото,черно е не защото е горяла,а защото не си знае годините.

   Пътувайки през планините видяхме и селище на племето саами,познати на повечето от нас като лапландци.Те отглеждат елени и в момента не си бяха в къщи,но видяхме уникалните им жилища.

     Обедна спирка в курорта Гейло.Мислихме си,че какво ще му гледаме,освен да хапнем нещо и да повървим да се разтъпчем след дългото пътуване.А в Гейло си изкарахме чудно.Направили хората един парк за почивка и там едно селище с традиционни стари къщички.Отвън и вътре построени и подредени както едно време.А до една от тях възрастни жени правят домашни палачинки и наливат кафенце.Какво друго му трябва на изморения турист.

   Попътни снимки в Йоребру и Карлстат.

      И последни дни от екскурзията бяха в столицата Осло.Какво има в Осло? Сградата на Кметството където се провежда ежегодното връчване на нобеловите награди за мир.Блестящата сграда на Операта,където може да се разхождате до нея,по нея,над нея.Много странния парк Вигеланд със скулптори само и единствено на Густав Вигеланд,чието творчество не се наемам да обяснявам.Екскурзоводката се опита,но нещо на третата скулптура  изгуби публиката.А там скулптури да искате,758 човешки фигури групирани в 214 скулптурни групи.Най голямата фигура,наречена "Монолит" се намира на най-високата точка на парка.Скулптурите са изработени от бронз,гранит и ковано желязо.На една от най-високите точки на града се намира и Кралския дворец.А който харесва морски приключения може да посети музея Фрам,където се намира кораба Фрам,Музеят Кон Тики където се намира дървения сал на Тур Хайердал,с който той прекосява Тихия океан.Музеят на викингите,където са изложени три напълно автентични викински кораби.Най-интересен е корабът от Осеберг,защото е разкрит при разкопки.Ами да,викингите са били погребвани в кораби и затова ги откриват на сушата.В този специално са намерени всякакви съкровища,защото погребението е било на високопоставена дама.В кораба е открита дори кралското возило на дамата,дървена богато украсена с резби шейна.
      Осло се намира в друг един форд Ослофиорд,който не прилича на познатите ни фиорди,но си е фиорд и е много приятно да се разходите с корабче по него.
     Ако трябва да обобщя Норвегия,ще кажа само,че фиордите са само малка част от нейното очарование.Прибавете северните градове Берген (ТУК) и Олесун за цвят,полейте с хилядите езера и водопади,поръсете с всички малки знайни и незнайни селища и малки попътни спирки,сложете и по един трол за контраст и получавате една малка северна красота.За мен беше истинско удоволствие да я премина,дори и на бързо,дори и за кратко.
      Очаквайте и последния пътепис от Норвегия,за фиордите.После ще прескочим до съседна Швеция и близка Дания.