Село: джолан с пресни картофи и грах на яхния

 

        И настана време градинката ми да ме радва с реколта.Тя разбира се е малка точно колкото да се зарадвам веднъж, но удоволствието да отидеш и да си откъснеш обяда е голямо.

   Какво използвах:

сварен джолан (варен с кокал) и бульона 

глава лук

морков

половин домат

пресни картофи

пресен грах

сладък червен пипер

паприка

сол

олио

магданоз и копър

Джолана е свински и съм го сварила заедно с кокала и малко сол.Джоланският кокал прави всяко ястие безумно вкусно.Изобщо каквото и да варите с кокалите, винаги е по-вкусно.

От кокала махам месото и всички вкусотии от него.Този кокал в никакъв случай не давайте на кучета, той е тръбен, троши се на остри парчета и няма място в стомасите им.

От един джолан обикновено приготвям и ястие и супа, затова и имам повече бульон.

В този случай с останалата част още не съм решила какво ще приготвя, но за настоящата рецепта това е без значение.

И пристъпвам към приготвянето:

Нарязвам на ситно лук, морков на колелца, кръгчета или както там обичате да ги наричате.

В малко от бульона и чаена лъжичка олио (олиото е съвсем малко, защото джолана си има достатъчно мазнина) задушавам лука и морковите.

Прибавям паприката и червения пипер.Паприката е леко пушен червен пипер, ако се чудите защо използвам и нея.

После добавям нарязан на ситно малко домат.Това си е сладко ястие и има нужда от някаква киселина.

Прибавям картофите, граха и заливам с бульон от сварения джолан един пръст над тях.Когато не искам много сос в едно ястие или пък да сгъстявам после по някакъв начин, наливам бульон колкото да се сварят картофите и граха.Нямам опит със съвсем пресен грах, но се оказа че той се сготви заедно с картофите преди съвсем да се разпаднат.

Някъде по средата на готвенето, когато проверя докъде са стигнали картофите и им остава още малко добавям нарязани магданоз и копър.В моите ястия пресните зелени подправки никога не са за окраса, те са готвени за да си пуснат и вкуса и аромата в ястието.

Посолявам, ако в бульона не съм сложила сол.

Готвя до готовност на картофите и граха.Ако в някакъв момент, течността в ястието се е изпарила и картофите са попили повече, добавям малко бульон, ако нямам гореща вода.

Село: Прясно зеле с моркови, лук и чушки

 

   Ами то май това е цялата рецепта.След като една седмица пътувахме из Турция и хапнахме доста реших да приготвя нещо просто, бързо и лесно.И есенно все пак.
    Както става на село, време за презентации нямам, но пък ми е много готино така непренудено както се и яде тук.Затова виждате старата ми мушама на масата (няма да я сменя скоро, освен ако не намеря същата), затова са и различните чинии (сбирщайн от всичките ни къщи и новите ми еденични попълнения).

Какво използвах:

половин зелка

една червена чушка

голяма глава стар лук

морков

домат

чаена лъжичка червен пипер

чаена лъжичка пул пипер

сол

олио

В супена лъжица олио задуших набързо нарязани на едро главата лук и червената чушка.Моркова режа на тънки кръгчета и също го добавям

Прибавих нарязаното зеле, разбърках и поръсих с двата червени пипера.

Залях с чаша (около 150мл) топла вода, сложих капака и оставих да се готви за около десетина минути от момента на завиране.Времето в тенджерата под налягане обикновено преценявам според това колко на едро съм нарязала зелето, според водата която добавям (зелето си пуска и течност), количеството разбира се.

Накрая махнах капака, добавих нарязан домат и оставих да се готви докато се изпари течността, като поръсих с още малко олио, защото за мен постното зеле си иска мазнина.Не да прелива от нея, но все пак да има.

Обичам прясното зеле поръсено с прясно смлян черен пипер и люто чушле.Разбира се по това време на годината последните домати са ми най-сладки, пека върхари постоянно и слагам към доматите на салата.

Какво повече ми трябваше в този есенен ден.

Село: супа с месо и зелении (коприва, спанак, лапад)

 

      И просто ей така есента напомни за себе си, уж е още топло, но задуха ли вятър и от топлото не остава следа.Получава се облечи се, съблечи се.Най болното време за мен.И какво по-добро средство за предпазване от настинки от една гореща супа, която аз си подправям с люто чушле или хрупаме чесън.

   Ще си кажете, че какви зелении по никое време през октомври? Ами че то зелено да искате, копривата отново порасна, лапада подаде листа след сушата, а спанака лично отгледан ми намига от две саксии вече втори ден.

Какво използвах:

около 250 грама свинско месо, което в моят случай е под формата на две пържоли

глава стар лук

морков

три-четири скилидки чесън

фиде колкото обичате

коприва, лапад, спанак

сол

олио

червен пипер около пълна чаена лъжичка

много пресен и сух гюзум/джоджен

Сварявам месото предварително заедно с половин глава стар лук, скилидките чесън и моркова (без да го нарязвам)

Посолявам за да ми е солен бульона.Водата е според порциите при мен ообикновено са три с допълнително.

Свареното месо накъсвам на парченца, моркова нарязвам, лука и чесъна пресовам с вилица, да стане на малки парченца.

В тенджера задушавам нарязана останалата половина от лука нарязана на ситно.

Добавям червен пипер за цвят.

Всички зелении които са колкото ви харесва измивам и нарязвам на ситно.Ако искате пък съвсем да съм точна, в нарязан вид зелениите ми са две чаени чаши (ама от големите 250 милилитрови, но пак казвам зеленото се стопява и никога не е излишно, а съотношението е приблизително по равно.Е, няма как да ви кажа със сигурност, може и да има едно две листенца в повече спанак.

Прибавям към лука и червения пипер и разбърквам.Заливам с малко бульон.

Добавям месото, моркова, поръсвам обилно с нарязан пресен гюзум, но и сух.Винаги слагам и изсушен дори да имам пресен, аромата и вкуса стават по силни.

Разбърквам всичко и заливам с бульона, като почти винаги добавям и още малко гореща вода.Винаги ми изглежда малко.

В този момент прибавям фиде, като слагам много.Когато не си намирам хубаво фиде слагам начупени от най-тънките спагети.

В този момент преценявам, ако месото ми имало мазна част и пуснало съответно омазнило бульона, оставям така, но ако е съвсем "постно" тук поръсвам с около супена лъжица олио.

Оставям на слаб котлон само докато се свари фидето, което е малко.

Тази супа е по вкусна притоплена.Всичко е поело ароматите и усещате истинският вкус на тази супа.Ако обаче искате да я хапвате веднага, оставете я да си почине десетина минути.Тя няма да изстине, но ще стане по-вкусна.Аз лично обичам да си слагам оцет или пък ако имам мариновани люти чушлета и слагам от саламурата в супата.Става леко люта и още по-овкусена.

Село: постни пълнени чушки с ориз и зеленчуци

 

   Ако от време на време отваряте блога, тази рецепта ще ви заприлича на тази:

   ОРИЗ СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ

   Дори и на тази:

   ПОСТНИ ПЪЛНЕНИ КАМБИ

Какво използвам:

чушки, на които съм почистила семките  (ако си правите сушен микс от зеленчуци, семената заделете за сушене, а капачетата на чушките ще използваме в плънката) - моите са пет средноголеми

една малка тиквичка (моята е тъмно зелена и не я беля, харесва ми да я виждам в пънката, а и е лично отгледана само с вода и любов, така че кората не пречи)

глава лук

няколко скилидки чесън

два три домата (консервен сорт по възможност, ако нямате тогава един голям сладък)

морков (в нарязан вид колкото тиквичката)

пресен гюзум (джоджен) няколко стръка, от които отделяме листенцата

сол

олио

зехтин за поръсване по желание

гъсто кисело мляко за сервиране

черен пипер

ориз - една чаена чаша (моята е с вместимост150мл)

Изобщо не се притеснявайте, че плънката ще стане повече, това даже е задължително, защото ако не я изядете от тигана, защото има такава опасност, ще я използваме при печенето на чушките

Два задължителни момента в тази рецепта:

в плънката да използвате натрошен черен пипер, отворете му чакрите на този пипер и всичко става феноменално.Ако не знаете как, защото всеки започва отнякъде в кухнята, аз го троша на дъска като притискам с ножа или пък върху супена лъжица притискам с друга лъжица.Ако си имаге и хубав черен пипер, който не е минал през няколко води за да му се вземе аромата, няма да са ви необходими много зърна.

сложете повечко пресен гюзум, когато е сух има опасност да прекалите, но с пресния е необходимо да е повече

Нарязваме лука, чесъна, моркова и тиквичката.Нарязваме и калпачетата на почистените чушки.

Задушаваме ги в малко олио и вода.

Прибавяме пресния гюзум.Поръсваме с прясно начукан черен пипер.Ако държите да е смлян, нека поне се случи на момента.

Прибавяме ориза и заливаме с три чаши вода.

Малко преди да е готов ориза, приавяме нарязан на ситно един домат (ако е консервен) или половината на друг.Посоляваме.

Разбъркваме добре и махаме от котлона.

Пълня чушките.

В съд за печене нареждам чушките, с нож ги пробивам на няколко места и нареждам около тях нарязани останалите домати и останалата плънка.Наливам малко вода, половин чаша максимум, а чушките поръсвам с олио

Пека на 200 градуса докато чушките омекнат и се запекат

Оставям да се охладят.Може да поръсите с малко зехтин.

Сервирам от плънката, чушка разрязана на две и лъжица кисело мляко.Ако обичате и не ви пречи може да сложите малко чесън в млякото, аз лично си хрупах така една скилидка.

Село: Имам Баялдъ върху домати

 

      Има нещо магическо в това да си отглеждаш храна и повярвайте ми никога не съм предполагала, че ще се вълнувам за тиквичка или патладжан.Аз дори не зная правилните градинарски термини и казвам, че чушките ми са на пет етажа.И когато съм на село както се казва час по час ходя да си гледам градинката.Тази сутрин забелязах, че съм направила пътека до нея, от ходене дотам и обратно.

   Според мен трябва да се включи официално за лекуване на нерви: отглеждане на зеленчуци.Това нещо така успокоява, че няма да ви трябват глогови хапчета.Успокоява, а би трябвало да изнервя, защото нетърпелив човек няма да има търпение да откъсне нещо едва ли не веднага.Но то и това е част от терапията, да се радваш на самият процес.Половин час да измислиш как да вържеш един домат, да отскубнеш някой плевел, да оправиш листо.Чета написаното и не вярвам чак.Защото аз съм всичко друго, но не и търпелива.И накрая да ви кажа, не е необходимо да имате декари за такава терапия.И няколко саксии стигат, но после ще искате още.

   След този градинарски увод, стигам и до рецептата.А тя е в следствие на това, че първите ми собствени патладжани трябваше да ги сготвя по специален, фантастичен и феноменално вкусен начин.А кое ястие е такова за мен? Имам Баялдъ. И ако не знаете легендата, то се нарича така защото имама като го опитал и припаднал.Това ястие е друг вид терапия, то предизвиква само и единствено наслада и удоволствие с всяка хапка.А реално в него няма нищо специално, което да изисква някакви умения, може би само изисква да обичате патладжани.

   Идеята да го изпека върху домати дойде от наличието на няколко омекнали червени домата (няма сила, която да ме накара да обичам розови домати в суров или готвен вид) и това, че исках да се получи повече като количество, защото както разбрахте вече, имах само два патладжана.Но трябва да ви кажа, че най вероятно това ястие вече ще го приготвям само така.Защото доматите придадоха свежест и вкус и станаха причина докато се усетя и вече си ядях моята порция директно от тавата.Чупих хапки хляб, загребвах от доматите и с вилица си взимах от омекналия като масло патладжан....Великолепие!

Оригиналната рецепта в блога: Имам Баялдъ, да си припаднеш по него

Какво е необходимо:

два патладжана

четири глави лук

два моркова

три-четири скилидки чесън

няколко червени сладки домата

щипка червен пипер

няколко врътки на мелничката черен пипер

сол

олио

магданоз за поръсване по желание без да прекаляваме

Една вметка искам да направя тъй като всеки си интерпретира по собствен вкус това ястие, това са моите изисквания за него:

• лукът се реже на едри полумесеци, не просто на едро и трябва да омекне почти до готовност още при приготвянето на плънката, реално всичко запичаме почти готово, а не искаме суров хрупкав лук, поне аз
• лодките патладжан се пържат; приготвям го понякога изпечен, но разбира се не е същото, затова ако здравето и стомасите ви позволяват, изпържете ги, а ако все пак предпочетете да изпечете патладжана намазнете го много добре с олио, не просто поръсен или пък оставен на сухо, мазни трябва да са

Разбира се в този случай обогатих ястието с домати и ето как точно се случи всичко:

Обелвам патладжаните,нарязвам на половинки, издълбавам ги и посолявам.Оставям да постои докато се отцеди от горчивия сок.

Една част от издълбаната част нарязвам на ситно, а останалата на филийки, които също посолявам и оставям да се отцеждат.Тях изпържвам отделно и ги хапваме с оцет и чесън.

В олио изпържвам лодките патладжан и ги изваждам в чиния (не ги слагам в тавичката където ще печем, още не)

Докато пържа патладжана нарязвам лука на полумесеци, моркова и малко домат (половин) на кубчета, чесъна на ситно.

В мазнината, ако е останала такава от патладжана (ако не е , добавям) задушавам лука, моркова, чесъна и нарязаната на ситно вътрешност на патладжаните.За да омекнат по-бързо наливам лъжица-две вода.Готвя до момент в който лука е почти готов, т.е. е омекнал но не е станал на каша.

Прибавям нарязания домат, червен пипер, сол и черен пипер.

Пълня лодките с плънка като със сигурност ще ви остане част от нея и тук идва допълнителната част в това ястие

Нарязвам няколко домата (зависи колко са големи, но преценете според тавичката и това че лодките патладжан трябва да са добре наредени сред домати) и ги прибавям към останалата плънка.Посолявам и разбърквам.Добавям две три супени лъжици вода.Искам доматите да се готвят докато се пекат с патладжана, а не веднага да прегорят.

Нарочно пиша че патладжаните са върху домати а не с доматен сос, защото доматите са нарязани.Не ги меля или настъргвам.Трябва да са на парчета.

Слагам доматената смес в тавичка и отгоре нареждам пълнените патладжани.Ако искате поръсете с малко олио отгоре.

Пека на 200 градуса до готовност или докато доматите започнат да се запичат.

И сега най-трудната част, оставете да изстине ястието.Не съвсем студено, но в никакъв случай горещо.Може в този момент да направите салата, ама огромна за да ви отнеме повече време.

Накрая при сервиране по желание и за свеж вид поръсете с нарязан и намачкан пресен магданоз.

Село: ориз със зеленчуци в летен вариант

 

По-вкусен ориз със зеленчуци не съм приготвяла отдавна. Дали защото си го направих по мой вкус (в тиган, с малко повече вода, спирам преди да поеме течността, леко кисел от пресния домат, който слагам почти в края) или пък заради зеленчуците, една част от които са от моята градинка на село, но стана разкошен!

Какво използвах за две порции:

глава лук

морков

тиквичка от тъмнозелените

чаша ориз (чаша с вместимост 150ml)

един домат добре узрял

пресен джоджен и щипка сух

сол

олио

Лук и морков задуших в малко олио.Готвя в тиган.

Добавих тиквичка нарязана на кубчета.Тиквичката е от тъмно зелените и е само измита.Тази тиквичка реално е докосвана само от дъжд и пеперудки, не био ами елфическа тиквичка. Аз чета доста фентъзи, така че и тиквичките ми са такива

Добавих чаша ориз (чаша с вместимост 150ml).

Разбърках и прибавих половин нарязани домат и нарязани листа пресен джоджен, по нашему гюзум.Поръсих и с щипка сух (винаги слагам и сух, дори когато ползвам пресен).

Залях с три чаши вода (както казах, аз така го обичам)

На половината време, т.е. когато оризът е поел вече една част от водата добавям нарязана и другата половина на домата.Разбърквам.Придава изключителен свеж вкус

Посолявам и разбърквам.Поръсвам с още малко олио.

Махам от котлона преди ориза да е поел всичката вода.

Оставям да постои под капак.

Разбърквам и сервирам.Нито горещ, нито истинал (но и студен е вкусен).

Моят начин за приготвяне на ориз.Сварен без да е преварен, но сочен.Ароматен от джоджена и с леко кисела и свежа нотка от домата, който слагам към края на готвенето.

Село: пилешка яхния с картофи

Дори когато приготвям ястие с един или два основни продукта, както тази пилешка яхния с картофи, винаги слагам и още нещо, продукти които допълват вкуса.Например винаги когато готвя картофи слагам и нарязана на ситно чушка или домат или и двете.Малко и нарязани на ситно те допълват сладкия им вкус.

С домашно или фермерско пиле, както е в случая (феновете на блога знаят, че от доста време си поръчвам само от Малка ферма край реката), мазнина почти не слагам, неговата мазнина овкусява и прави бульона гъст и чудно вкусен.

Какво използвам:

пилешко месо (различно от бутчета, до една половина нарязана на порции)

няколко пресни картофа

глава лук

две-три скилидки чесън

зелена чушка (обикновено червените са ми любими, но тук искам нещо да допълни сладкия вкус на картофите и затова избирам зелена)

домат (мек и добре узрял или част от онези големите домати, която омеква първа)

морков

червен пипер

сол

магданоз

Пилето ми е сварено.

В съвсем малко олио около чаена лъжичка и малко от бульона задушавам лук, чесън, зелена чушка и домат (онази мека част на хубавия домат която не винаги е приятна на салата, но идеална за яхнии).Имах два малки моркова, сложих и тях.

Добавям нарязани картофи, червен пипер, малко магданоз.

Заливам с бульон за колкото порции искам (в моя случай имам доста картофи и съвсем малко сос за топене, така че порциите са ми три, но бульона е като за две) и оставям да се готви.Малко преди да се сварят картофите добавям парчета сварено пиле да поемат от яхнията.Готовата яхния оставям поне десетина минути да си почине.