Лятно ястие със зеленчуци затворено в буркани за зимата

 

   Или още наречено, лютеница без да е смелена, приготвена на фурна и затворена в бурканчета за зимата.Или лятна манджа със зеленчуци за зимата.
   Много се чудих как да нарека тази рецепта, защото реално това е лютеницата, която правя, но реших да не меля, защото и така ми беше страшно вкусна и се получи направо като ястие.Супер идея за зимата когато мога да си отворя едно бурканче и да ги го изям с препечена филийка примерно и малко сирене.

Какво използвам:

Това са точните количества, от които се получава вкусът, който на мен ми харесва най-много

печени, почистени и обелени червени чушки - 1 кг

обелени домати сорт "Рома" (консервни домати) - 1 кг

обелен, нарязан, посолен и отцеден от водата патладжан - 200 грама

нарязани моркови - 250 грама

малка глава чесън

сол - 2 чаени лъжички

захар - 1 и 1/2 чаени лъжички

оцет - 1 1/2 чаени лъжички

олио - една пълна чаена чаша (с вместимост 150 ml)

• Червените чушки пека, почиствам и обелвам.Нарязвам на големи парчета.Ако съм си купила готови печени, само нарязвам.
• Консервните домати обелвам и нарязвам отново на произволни парчета.
• Патладжана обелвам и нарязвам на парчета.посолявам и оставям да се отцеди.
• Морковите нарязвам на парченца.
• И чушките и доматите оставям в гевгири да се отцеди водата им.
• В голяма тенджера с капак подходяща за фурната или дълбока тава слагам всички зеленчуци без чесъна.
• Ако е тендрежа слагам капака, ако е тава завивам с фолио.
• Слагам в загрята на 200 градуса фурна.
• След един час изваждам, разбърквам, наливам олиото, прибавям чесъна нарязан на парченца.
• Сол и захар.Оцета.
• Разбърквам и връщам за поне още половин час.
• Накрая ставям без капак/фолио като изключвам фурната.
• Разпределям в бурканчета и варя за капачка 7 минути.Количеството бурканчета е различно, защото не ползвам еднакви, а различни по големина.

Бърза туршия в комшийски вариант

 

   Тази туршия я видях при много турски блогъри в Инстаграм.Хареса ми, че се прави буркан за буркан, т.е. колкото буркана искате или пък днес един утре пет, според желание и време.Което за мен е идеално, защото правя малки количества и няма да се налага да намалям рецепта за марината.

Какво използвах:

буркана ми е стандартен компотен 700 гр

Зеленчуци: чушки,камби,моркови,зелени домати, краставица

супена лъжица морска сол 

чаена лъжица захар

половин чаена лъжичка лимонтозу

50 мл оцет (моят е винен)

магданоз/кервиз

резен лимон

в някои рецепти слагаха и цели скилидки чесън

Допълнение: В първият буркан, който правих бях сложила два резена лимон и само магданоз, както е по оригинал, но после слагах само по един резен и само кервиз и това беше моята комбинация

Много ми беше интересно да има лимон в туршията, но после се оказа че прибавя свежест, а и си имате резен свеж лимон, който може да използвате за друго,дори за следващ буркан туршия

Лимонтозуто също беше интересен момент, може би заради него туршията ще се запази хрупкава дълго време.Допълнение: наистина туршията остава хрупкава много дълго време

Туршията стана на четвъртия ден или поне аз тогава я отворих, после стоя в хладилника доста време.Разбира се като всяко нещо, което се опитва за пръв път няма как да споделя все още дали ще се запази така дълго време и колко време.Живи и здрави догодина ще зная повече по въпроса.Но туршията толкова ми хареса, че нямаше как да не я споделя още сега

Допълнение: нарочно оставих един буркан по-дълго време в хладилника, след месец и половина си беше хрупкава и свежа

• Нарязвате си зеленчуците
• Нареждате ги добре в буркана.
• Слагате захарта, солта, оцета, лимонтозуто
• Най-отгоре магданоз и резен лимон.
• Заливате с вряла вода, затваряте и обръщате буркана за известно време.

   Първият буркан отворих на четвъртия ден, за мен тези количества на сол и оцет са много добре, туршията не е силна, зеленчуците са много свежи и хрупкави.

Лютеница с тиквички

 

    Ще си кажете, защо е необходимо да се прави това, като с патладжан всичко си е супер.Да, но за съжаление понякога се случва патладжаните да създават проблеми и затова се появи тази необходимост да опитаме в къщи такава лютеница.Честно да ви призная аз разлика кой знае каква не открих, което много ме зарадва, защото си мислех, че вкуса ще е съвсем различен и един човек няма да може да яде лютеница с вкуса какъвто си обича.Разбира се, аз имам предвид лютеницата, която приготвяме в къщи и чийто вкус обичаме.

    Ако искате да опитате нашата домашна лютеница, която вече печем във фурната, отворете тук:

Една не съвсем мързелива печена лютеница

    Количествата, които ви посочвам са като за проба и оттук насетне сами да си определите дозата и дали ще ви хареса изобщо.Също така може сами да си настроите така да се каже подправянето със сол, както и количеството мазнина.Защото на мен например лютеницата никога не ми е достатъчно мазна, за мен тя си носи олио, но това е лично усещане и вкус.

Какво е необходимо:

килограм тиквички

килограм червени чушки

килограм консервни домати

300 грама моркови

две глави лук

1/2 чаена чаша захар ( чашата е 150 ml )

една чаша олио (същата)

две супени лъжици сол

половин връзка магданоз

• Тъй като това е лютеница с цел да е по-мека, нежна и като искате я наречете, чушките са опечени, почистени добре от семената, обелени и нарязани.
• Тиквичките, лука, доматите, морковите и магданоза се режат на ситно и се слагат в голяма тава.Към тях прибавяме и чушките.
• Печем под капак или покрити с фолио около един час на 200 градуса.
• Зеленчуците се пасират като вие си избирате колко едро да са смелени, аз обичам да се усещат зеленчуците затова си я правя едро смляна.
• Прибавя се олиото, солта, захарта.
• Разбърква се добре и се връща във фурната, която може да изключите за още десетина минути.
• Това е малко количество, което може да се яде веднага.Ако искате да го затворите в бурканчета, стерилизирайте за десетина минути.

Една не съвсем мързелива печена лютеница

    Отдавна исках да опитам да си опека лютеница.За идеята най вече, а и да спестя от трудова злополука кухнята си при евентуално варене на котлона.
   Първата проба, която не достигна до вас, беше с изцяло сурови зеленчуци, които само нарязах и сложих в тава.Тогава разбрах, че съвсем мързеливата лютеница може и да става лесно, но колкото и да я пасирах, усещах ципите и на чушките и на доматите.А това не е добре за част от дегустаторите ми.Това някак и мен ме дразнеше, а друго си е финия и мек вкус на една истинска лютеница.Затова това не е съвсем мързелива лютеница.За наистина хубав резултат, все пак се наложи да вложа и малко труд.В последствие майка ми така си я хареса тази лютеница, че прави незнам си колко дози от нея.
   Дозата е малка.Не само защото беше за проба, ами и защото нямам чак такава огромна тава за по-голямо количество.А ги насипах в любимите бебешки бурканчета, защото обичам като си отворя нещо то да се изяде веднага, а не да остане малко, което да ми се мотае из хладилника.

Какво използвах:

/ от тази доза излизат десет бурканчета, разбира се понякога количествата на продуктите не са абсолютно точни и излизат между 8 и 11.Имайте предвид, че и тези които опитват на вкус, може да опитат повече от допустимото и да ви остане малко да си намажете по една две филии/

2кг червени чушки

1,5 кг домати

около 600 грама патладжан ( два средно големи)

около 300 грама моркови

глава чесън

чаена чаша олио

две супени лъжици оцет

пет супени лъжици захар

супена лъжица сол

• Чушките са изпечени и обелени и нарязани, доматите обелени и нарязани, патладжана нарязан посолен и отцеден, морковите нарязани.
• Всичко във фурната с една чаена чаша олио и обелени скилидки на цяла глава чесън.При печене скилидките чесън трябва да са покрити за да не загорят.
• Печене за два часа с две разбърквания.
• Подправени със сол, оцет и захар.
• Готова е когато остане на мазнина.
• Смляна с пасатора.
• Затворена в бурканчета, заварени 7 минути

Допълнение:

• количеството мазнина може да се увеличи с още половин чаша.Лютеницата носи на мазнина и става още по-вкусна
• На следващите дози увеличихме и количеството чесън, сложихме две глави, така че ако обичате сложете и вие
• може да увеличите и количеството оцет на четвърт чаша, ако морковите ви са много сладки.Имахме такъв случай и стана наистина много сладка накрая.

Зимнина: мариновани стерилизирани краставички

    Това ми е любимата рецепта за краставички.Имам предвид, че дори да не съм ги правила аз, този вид мариновани или както там ги наричат, са тези, които обичам.Сладко-кисело-солени.Миналата година на Лидъл продаваха един техен модел, който ми беше харесал най-много и купувах непрекъснато.Затова тази година реших да направя отново и аз.То е ясно, че няма да ми стигнат сигурно, но поне да си имам домашни за известно време.

   Рецептата е стара и изпитана в годините, взета от една малка книжка за зимнина на Димитър Мантов.Много полезно книжле между другото, наблъскано е с много и хубави рецепти за всякакви консерви, туршии, сладка и т.нат. А тази рецепта си я харесах, защото е индивидуална за един буркан.Така можеш когато ти се прииска или имаш продукти да си правиш от един до сто и един буркана.

Какво изпозлвам:

две-три резенчета лук

две скилидки чесън разрязани на половинки

зърна черен пипер ( честно казано не ги броя, но да кажем пет-шест)

две-три зърна бахар ( тук вече не надвишавам бройката)

една супена лъжица сол

чаена лъжица захар

кафяна чашка оцет ( използвала съм и винен и ябълков през годините)

стръкове копър

краставички, за предпочитане Корнишони

• На дъното на компотен  буркан слагаме лука, чесъна, зърната пипер и бахар, копър, оцета
• Нареждаме плътно краставички.Не винаги използвам малки, понякога ако имам излишни големи краставички набързо си правя един два буркана, като ги срязвам по средата на дължина.
• Отгоре отново слагаме стрък копър.
• Заливаме с вода.
• Затваряме и варим за стерилизиране не повече от 6 -7 минути от момента на завиране.Варим само за капачка както се казва.
• Вадим ги, обръщаме ги и като изстинат заминават по местата в мазето, килера, кухнята, хола или където искате да си ги наредите да им се радвате.

Още зимнини предстоят...

Домашно сладко от ягоди

   Не зная защо хората се страхуват да си приготвят сладко в къщи.Първо не е трудно дори за начинаещи кулинари и домакини, второ в домашни условия количествата при една доза не са големи и съответно става бързо и трето и най-важно ще имате за зимата бурканчета с нещо, за което знаете какво е и какво сте слагали вътре.

   Сладкото от ягоди е едно от най-лесните, защото единствената по специална подготовка е да се почистят и измият плодовете.

     За хубаво и ароматно сладко, в което ще усещате плодовете е хубаво да изберете от малки до средно големи стегнати ягодки.Те са най-ароматни и не се преваряват.Големите уж сочни плодове съдържат повече вода и при варене стават на каша.Аромата също е важен, винаги помирисвам ягодите преди да ги купя, защото ако не са сладки това се коригира със захар, но аромата няма как да го нагласим.

   Може да си правите и съвсем малки дози за прясно консумиране.Свежо сладко върху  палачинки за закуска в почивния ден е мноооого хубаво.
   Дозата е много лесна и дори няма нужда да си я записвате.Всъщност такава ни е дозата за повечето сладка в семейството откакто се помня и се вари сладко.Така ги е правила и прави майка, така ги правя и аз и толкова години вече и нямаме нито едно развалено бурканче.

   Уточнения: 

• Ако захартта ви се вижда много (на мен също ми е сладко напоследък, тя и захарта вече не е нормална захар и за себе си я намалявам) намалете я на 800 грама.Опитайте и ягодите ви как са на сладост, ако са сладки отново намалете захарта.
• Водата може и да ви се вижда много, но при нашето сладко идеята е да се получи с една идея по-течно, защото обичаме да се разлива превъзходния сос върху палачинките или още по-важно течното сладко е идеално за приготвянето на любимия ми сладкиш Дамски каприз, за който май в последните години всъщност варим това сладко.

https://svetlalola.blogspot.com/2022/02/blog-post_25.html

• Ако ягодите ви са съвсем ситни, например като горските ягодки, намалете количеството на водата.
• Броя бурканчета не мога да посоча, защото нашите са най-различни по големина и вместимост.

Какво е необходимо:

ягоди - 1кг

захар - 1кг (или при сладки ягоди 800 грама)

вода - 1л ( ако обаче ягодките са съвсем ситни, намалете на 800ml)

лимонена киселина/лимонов сок - няколко / 5-6 / капки

• Наливате водата в тенджера, кипвате я и прибавяте захарта след което я разтопявате.
• Прибавяте плодовете.
• Когато започне да се образува пяна я отстранявате.
• Разбърквате от време на време.С разбъркването водата се изпарява по-бързо, а и може да следите кога е време да го махнете от котлона.
• Сладкото за нас е готово тогава, когато капвайки една капка от него на суха повърхност тя не се разтича
• От този момент колкото повече се вари толкова по гъсто ще се получи.
• Не прекалявайте, защото сладкото се сгъстява още малко и след варенето и има опасност през зимата да не може да го извадите от бурканчето
• Сваляте от котлона и капвате няколко капки разтворена лимонена киселина или както я наричаше баба лимонтозу.Ако нямате, капки лимонов сок също вършат работа.
• Разливате сладкото в бурканчета, затваряте ги и чакате зимата.
• Много е важно да внимавате да не пръсне вода или изобщо някаква друга течност в горещото сладко.
• Бурканчетата не се стерилизират, затваряйки ги плътно от топлината на сладкото те сами се вакумират.За толкова години не сме имали развалено сладко, затова метода действа безотказно.Дори се е случвало сладкото да не е горещо, а само топло и пак не е имало проблем.

Един съвет: ако сладкото е прекалено сгъстено и когато отворите бурканчето е трудно да си загребете от него, прилагате един много прост метод.Слагате бурканчето на водна баня и сладкото се отпуска.Този номер ми се случва с дюлевото пелте понякога.

Да ви е сладко...буквално :)

Ягодовото сладко е идеално за палачинки:

https://svetlalola.blogspot.com/2019/03/blog-post.html

за марудници:

https://svetlalola.blogspot.com/2020/06/blog-post_3.html

   

    

Зеленчукова кайма, една бърза туршийка

 

    Баба ми приготвяше тази туршия и тя я наричаше така.На есен ако я чуех да говори за кайма, знаех какво има предвид.Спомням си как цялата й кухня се ароматизираше на кервиз.Така наричаме у нас листата на целината.

   Вадеше тя една огромна тава и едно огромно ренде.Къде се загуби това ренде, щях да си го имам за спомен.С него настъргваше две неща, морковите за тази туршия и дюлите за най-вълшебното сладко на света.След време майка ми реши да прави това сладко, ами не се получи същото без рендето.Както и да е, сега правим туршия.

   Първият път я направих по спомен, затова и в началото реших да е само един буркан.После докато пишех рецептата, си взимах от нея и си мислех колко още буркана да направя, защото този първия почти свърши при това само от дегустиране.Спрямо него съм написала и основните продукти в количества.

 

Какво ви е необходимо (това са продуктите, с които пълня един буркан 1,5L)

• Половин голяма зелка или една малка
• Моркови - 2 броя по големи,за да се стържат по лесно на рендето
• Зелени чушки - 2 броя
• Червени чушки - 2 броя
• Магданоз - половин връзка
• Кервиз - да кажем два стръка
• За маринатата:
• оцет - една и половина чаени чаши и разреждаме с половин чаша вода

Допълнение 2022 година: тази година оцета, който използвах се оказа прекалено кисел.Да, има и такива недоразумения, които доведоха до това туршията ми да стане прекалено кисела, затова преценете дали да не сложите по-малко или да разредите повече.За съжаление, нищо сигурно няма вече.

• захар - 4 супени лъжици
• морска сол - 2 супени лъжици

• Зелката и чушките ги нарязваме на лентички, а морковите ги настъргваме.
• Нарязваме на ситно магданоза и кервиза.
• Тук следва един много важен момент.Започваме да ги мачкаме с ръце, много силно.Мачкате и месите и разбирате защо тази туршия се нарича кайма.
• Натъпкваме буркана с тази смес колкото се може по-плътно.Използвайте нещо за да притискате зеленчуците.Аз например използвам или дръжка на дървена лъжица или чукалото за чесън.Много е важно да притискате зеленчуците не само когато напълните буркана, ами още от налалото.Слагате зеленчуци, притискате и така до края.
• Кипваме марината (само колкото да се разтопи всичко) и още топла я изливаме върху зеленчуците в буркана.
• Затваряме буркана и оставяме на топло местенце.Моето е на слънчева тераса.
• Всеки ден сутрин и вечер обръщах буркана по два пъти.
• Туршията я отворих на четвъртия ден и беше станала прекрасна.

      Може рендето на баба да не го пазим, но прекрасните карета, които плетеше на една кука са на сигурно място.Нейната рецепта върху нейното любимо хоби.

Да ви е сладко/кисело !

Пелте от дюли - отпадъка за един,съкровище за друг

  Когато дойде есента винаги се оглеждам за дюли.Когато няма на дървото,търся някой с такова.Защото в магазина има едни големи и красиви като излезли от каталог,но те нямат никакъв аромат.

    Дюлята е такъв един плод,че се използва на 100 процента.От основната част се правят компоти или сладка,а от остатъците и семките става невероятно пелте.

 Пелтето се прави по-бавно, но резултата си заслужава.

 Процедурата е следната:

• Измивам, почиствам и нарязвам дюлите на парченца.Те заминават в бурканите за компот, а всички остатъци веднага отиват в тенджера с вода.Водата трябва да покрива плодовете и даже отгоре.
• Най-ценна е вътрешността при семките, защото там се намира пектина, който желира сиропа.Ако остатъците не са много, могат да се добавят и нарязани плодове.Но най-важна е сърцевината на плода.
• Всичко се вари докато омекне.Течността се прецежда и се оставя да се охлади.Ако се е получил достатъчно гъст сироп, може да направите още една доза сок от същите остатъци.Признавам, че го правя всеки път, все пак искам да извлека максимума от дюлите.
• Преливам събрания сок в друга тенджера, добавям захар и отново слагам на котлона.

• Вари се като сладко.Ако излезе пяна се премахва.
• Не е необходимо да се разбърква непрекъснато.След като се разтопи захарта се оставя да се вари на слаб котлон до сгъстяване.
• В готовото пелте капвате няколко капки лимонов сок (или разтворена лимонена киселина)
• Ако го оставите да се сгъсти много може да го нарежете и ще имате домашни желирани бонбони.
• Ако го оставите само на лека гъстота (имайте предвид че при охлаждане още стяга),може да го затворите в буркани за зимата.
• Най-добре се разбира, че е готово когато капнете една капка в суха чиния и тя съвсем леко се разлее.Ако не се разлива, значи сте прекалили с варенето и по добре разредете, иначе когато налеете в бурканчетата, през зимата няма да може да извадите желето, така стяга.

      Количествата са приблизителни, но на 1литър течност, получена от варенето на плодовете добавям 600 грама захар и няколко капки лимонов сок, след като го сваля от котлона.

Основната част на дюлите отива за компот

Остатъците от дюлите с добавени и парченца от самия плод

Изварения сироп,сгъстен и готов за бурканчета

А пелтето може да се хапва така:

- върху филия с масло

- с палачинки

https://svetlalola.blogspot.com/2019/03/blog-post.html

- с тиганици

https://svetlalola.blogspot.com/2016/01/blog-post.html

- с лъжица

Кьопоолу по селски

   Като казвам,че е по селски не се шегувам.Така приготвям кьопоолу на село,зеленчуците пека на жар и после само с нож ги намачквам възможно най-ситно.Когато са печени на жар,освен че се изпичат наистина много добре,зеленчуците имат и един такъв опушен вкус и аромат.
   Според мен идеалната комбинация от патладжани,чушки и домати е чушките да са наполовина на патладжаните,а доматите наполовина на чушките.Чесън колкото обичате и олио колкото поеме.Това е.
   Печените зеленчуци ги намачквам,а доматите ги настъргвам на едро ренде,защото обичам да се усещат парченцата,изпържвам и подправям с чесъна и сол на вкус.Простичко,а толкова вкусно.
 
На село,тема с бъдещо продължение е разказ по темата за село :)

   

   И понеже все пак е рецепта ето моите количества:

• патладжани - 1кг
• чушки - 500 гр.
• домати /за предпочитане консервни/ - 250 гр.
• олио - 1 кафяна чашка
• чесън - 5-6 скилидки
• сол на вкус

   Ако затворите в буркани (или замразите в пликчета както правя аз) печен патладжан,чушки и домати,ще имате продукти за кьопоолу и през зимата.

Люти камбички в марината за зимата

   Може да не правя друга зимнина,но люти чушлета или камбички правя задължително.Много ги обичам през зимата към гювеч,боб и изобщо всякаква яхния.Допълват се идеално.
   Приготвянето е лесно,само трябва да разполагате с необходимите продукти за маринатата,буркани с винтови капачки,съд в който да "пукнете" чушлетата и разбира се самите чушлета.Тази година на пазара имаше от червените камбички,които не са прекалено люти и предпочетох тях.
    Важно е продуктите за маринатата  да са възможно най-качествени.За съжаление през последните години солта не соли както трябва,захарта вече не е сладка и т.нат.Преди време една баба ми се оплака,че се е наложило да променя рецепти които използва от 50 години,само защото качеството на захарта не е същото.Но това е друга тема...
 

    Основна част в приготвянето е "пукането" на чушлетата.Моят съвет е да не се препичат,а само да им се пукне леко кожицата.Така ще се запазят хрупкави,но в същото време леко ще омекнат и ще се редят по лесно в бурканите.Аз ги пека на една ламаринка,която си слагам върху газовия котлон.На нея си пека и чушките.Нещо като печене на огън,но в домашни условия.Ако си нямате такова приспособление и стар тиган върши работа,а и нов също, но трябва добре да го измиете после,защото има опасност да налютите някое ястие без да искате.

    Необходими продукти за една доза,която в моя случай е 6 букрана от 500мл

• люти чушлета - 2кг
• оцет - 4 ч.ч.
• захар - 2 ч.ч.
• морска сол - 1 ч.ч.
• вода - 1 ч.ч.
• магданоз - 2 връзки
• скилидки чесън - по 3-4 бр. за всеки буркан
• мед - 2 с.л. по желание,ако обичате маринатата да стане по сладка и с меден привкус

   Начин на приготвяне:Чушлетата се "пукат" и се нареждат в бурканите още горещи.Отгоре или между редовете се нареждат нарязан магданоз и нарязани скилидки чесън.Не ги натискайте,ако не са се наредили добре тръснете буркана или повторете подредбата,но не ги натискайте да не се мачкат.Ако не ви се занимава не е голям проблем,но ще остане доста свободно място и ще използвате повече марината.
    Марината се кипва,така че да се разтопят солта и захарта.Съвет: сложете първоначално половината от морската сол и когато се разтопи със захарта,опитайте.Внимавайте да не се изгорите! Ако ви харесва така,не добавяйте останалото количество.Ако ви идва повече кисело,разредете с малко вода.Случвало ми се е оцета да е прекалено силен и да се налага разреждане,важното е да кипнете отново маринатата след това.
   Заливаме чушлетата с горещата марината и веднага,ама наистина веднага завинтваме капачките.Така от горещината бурканите сами ще се вакумират и не се налага варене.Правя ги вече много години и никога не съм имала повреден буркан.

     

   Ще се радвам,ако някой пробва тази рецепта и ми напише дали му харесва,а може и да ми сподели неговата.Нова и изпробвана идея винаги е добре дошла в моята кухня.

Когато няма червени камбички,използвам от този вид: