Страници

сряда, 30 септември 2020 г.

Хлебчета с крема сирене

 

Сладки малки пухчета.

Не зная доколко присъствието на крема сиренето сред продуктите оказа влияние или начина на приготвяне, но определено отдавна не бях вадила от фурната такива съвършени и пухкави хлебчета.




Тези хлебчета ще ви напомнят на най-харесваните в блога и най-приготвяните от мен ХЛЕБЧЕТА С ПРЯСНО МЛЯКО




Какво е необходимо:

150 ml прясно мляко

1 чаена лъжичка суха мая

1 яйце

50 грама крема сирене (тип Филаделфия)

300 грама брашно

чаена лъжичка захар

щипка сол


     На тези хлебчета им трябва това, което аз най-много мразя да правя, да се меси.Затова аз сложих всичко в хлебопекарната и оставих тя да ми замеси тестото.Само че не го оставих да втасва там, а го прехвърлих в купа и сложих в леко топла фурна да удвои обема си.Вие си решете ръце или техника да използвате за тях, но исках да имате предвид как ги приготвих аз.



  • Смесвате прясното мляко (на стайна температура) с маята и захарта.
  • Добавяте яйцето, крема сиренето.Размесвате.
  • Добавяте брашното и замесвате идеална топка еластично тесто, което оставяте да втасва. (Смесвайки всичко в купа аз го прехвърлих в хлебопекарната и я оставих да ми помогне, но вие действайте както ви харесва)
  • Оттук нататък нещата са малко по различни от другите хлебчета, които правя.
  • Слагате тестото на плота и го сплесквате с длани да излезе въздуха.
  • Разделяте тестото на части.
  • Всяка една част я намачквате с длан така че да получите нещо като мекица.После започвате на прегъвате и да оформяте топче като го търкаляте с длан по плота.
  • Идеята е все едно месите поотделно всяко едно хлебче.
  • Нареждате топчетата и оставяте да втасат за петнайсетина минути.(аз използвам топлата фурна, в която си втасваше и цялото тесто)
  • Повтаряте действието с всяко едно топче.Сплесквате го да излезе въздуха и отново оформяте топче.
  • Нареждате в тава и оставяте да втасат.
  • Посипвате отгоре брашно за да получите хубав вид накрая и печете на 180 градуса 15-20 минути.Това е другото различно при мен, защото аз обикновено пека на по-силна температура.
  • Получавате пухкави облачета, които аз завих в кърпа и оставих.Вие разбира се може да ги хапнете веднага, но аз имах работа и се върнах при тях чак след часове.И си бяха все така мекички и пухкави.






За човек, който не обича да меси, аз обожавам хляба.Без хляб на мен просто не ми е вкусно и затова се намират рецепти за хляб в този блог:


ОРЕХОВИ ХЛЕБЧЕТА


ТИПОВ ХЛЯБ С МЕД


ФРЕНСКИ ХЛЯБ В ТЕНДЖЕРА


ПИТКИ СЪС ЗАКВАСЕНА СМЕТАНА


Хлябове - започнати в хлебопекарната,завършени във фурната






петък, 25 септември 2020 г.

Домашен колбас от пилешко месо


 Очаквано вкусен, неочаквано лесен резултат.


   
    Отдавна замислям да опитам различни видове колбаси.Може би не е много правилно да ги наричам колбаси, защото освен по форма по нищо не приличат на тези от магазина.А вкуса е като нещо домашно приготвено, без да има тонове сол, а подправките са тези които обичам.
   Оказаха се и доста лесни за приготвяне, нещо което е важно за мен и зная, че е така за всички , които наминавате покрай блога. Единственото, което ме забави беше обработването на месото, защото чопъра ми е малък.
    Крайният резултат е ароматен, определено доста диетичен и въпреки това сочен и вкусен колбас.Диетичен от гледна точка на това, че почистих месото от всякакви мазнини и махнах кожата.За да не е прекалено сух обаче добре е да има от всички части на пилето в колбаса, затова добър вариант е или да си обезкостите цяло пиле или да си вземете две бутчета и две-три филета.Това съотношение е добре в крайния резултат.


    
    Ако ви трябва рецепта, дори да не е тази просто се заравяте в необятния свят на руските влогъри и те ще ви залеят с идеи.Нямат грешка.В отметките ми стоят поне десет рецепти, коя от коя по изсусителни.Моята рецепта е нещо като комбинация между няколко, защото все пак един продукт трябва да е по вкуса на този, който ще го яде.


Какво използвах аз: 

около един килограм пилешко месо
/две филета и две обезкостени бутчета или почти цяло обезкостено пиле/
половин чаена чаша прясно мляко
супена лъжица чесън на прах
супена лъжица червен пипер
чаена лъжича кориандър
чаена лъжица смлян черен пипер
чаена равна лъжица сол

торбички за печене

  • Махате кожата, почиствате от мазнини и ципи ако има по месото и го нарязвате на парчета.
  • Може да смелите или накълцате много на ситно месото.Аз използвах малкия си чопър да накълца месото.Според мен най-добре е да бъде накълцано, а не смляно като пастет, но това може да го нагодите според вкуса си.
  • Добавяте всички подправки и размесвате много добре.
  • Взимате торбички за печене и ги срязвате така че да получите един лист.
  • Вие си решавате колко големи искате на направите саламчетата.Това зависи и от големината на тенджерата където ще ги варите.Аз направих две поради глупавата причина, че не проверих с колко торбички разполагам и се оказа, че имам само една която разделих на две.
  • Изсипвате част от сместта в единия край и завивате като гледате да е добре стегнато.Завързвате от двете страни краищата.
  • Като за първи път особено единия не ми се получи перфектно, но се оказа, че това че не е стегнат идеално не попречи изобщо при варенето.Колбаса веднага се стегна и не мръдна изобщо.Отрази се единствено на външния вид,че останаха празни места и резените после не са перфектно запълнени, но аз кога ли съм постигала съвършен резултат.
  • В тенджера наливате малко вода.Количеството да е на половината на колбаса.
  • Варите на най-слаб котлон 30-40 минути с капак.Ако направите няколко по-тънки колбаса времето ще е по малко.Моите са два и варих 40 минути.Най-вече се притеснявах, че месото е пилешко и трябваше да съм сигурна, че ще се сготви добре и вътре.
  • Охлаждате, махате найлона и опитвате.Надявам се да ви хареса! 
  • В една от рецептите, блогърката запържи саламчетата за да имат зачервен вид, но аз реших, че си ги харесвам и така и няма нужда от допълнително разкрасяване, още повече пък и запържване.Но го споделям като идея.



От подготовката:
- месото не е перфектно смляно
- виждате,че дори да не е много стегнато в найлона, колбаса пак си запази формата.




Руските идеи видях в тук:









четвъртък, 24 септември 2020 г.

Люта салца

 

Люто, по-люто, много люто.

     
    Тази рецепта съм я срещала на много места в Интернет, разказвали са ми я приятели в различни варианти, защото знаят, че много обичам нещо пикантно към ястията.Странното е,че люти ястия не обичам, но да си отхапвам люта чушка към някоя яхния, обожавам.
    Истината е, че аз опрях до нея в момент когато бях напукала люти чушлета, които се оказаха толкова огнени, че просто не беше възможно да се ядат просто така.А да хвърля такова количество направо сърце не ми даде.И се сетих да опитам малко да "убия" тази лютивост, от която един час ми горя устата и ми развали вкуса за много дълго време.


   Тази салца има няколко варианта на приготвяне в зависимост от това как ще я използвате.Защото може да я използвате като си я забъркате за обяд или вечеря и си подлютявате живота с основното ястие.
   Може да я направите в бурканчета, които да стерилизирате и да си имате нещо лютиво за гарнитура през зимата.
   Може да си я направите като добавка към супа.Защото на мен един от начините да се пазя от бацили, да не кажа вируси е като към горещата супа си добавя нещо лютичко.И ето, че това е едно много подходящо средство да си подлютите и подкиселите чорбата.




За различните начини по които може да се направи тази салца ще разказвам в движение:


Какво е необходимо:

тук точни количества не са ви необходими

люти чушлета /модели и марки по ваше желание/
моркови / количеството моркови зависи от това колко са ви огнени чушлетата, защото в моя случай бяха дори повече/
много магданоз и много копър
скилидки чесън
за овкусяване: сол, оцет, зехтин, мед  (за различните варианти са различни)


  • "Пукате" чушлетата. Ако са много люти махнете семките.
  • Готовите чушлета нарязвате на ситно.
  • Настъргвате морковите.
  • Нарязвате магданоза и копъра, скилидките чесън също ( накълцайте ги, не ги пресовайте)
  • Смесвате в купа чушлетата, морковите, магданоза и копъра,чесъна.
Овкусяването е според използването:
  • За добавка към супи: овкусявате само с малко сол (защото супата ви ще е солена така или иначе) и оцет.
  • За салата/разядка: овкусявате със сол, оцет, зехтин и мед.
  • За буркани: овкусявате със сол и оцет ( ако ги стерилизирате - 7- 8 минути.Не слагайте зехтин и мед.Те не е добре да се нагряват, а и не знаете как ще ползвате салцата, затова по добре овкусете със зехтин и мед след като си отворите буркана през зимата

   

     Ако обичате да си хапвате нещо пикантно към ястията, както аз много обичам към всяка супа или яхния да си сложа едно люто чушле, разгледйте моите рецепти за люти чушлета през лятото и лютите камбички, които си приготвям за зимата:









вторник, 22 септември 2020 г.

Село Турия - родната къща на Чудомир и един вековен кичест габър

 


    Има едно малко село наречено Турия,намиращо се близо до Павел баня, за което предполагам не са чували много хора.Там обаче се намира родната къща на Чудомир, имат си много стар римски мост, имат си и скален феномен, наречен Пиростията ( него ще видя другия път), а на няколко километра от селото расте и хвърля сянка един седемвековен габър, който щеше да си е най-обикновено дърво, ако не беше кичест и не се намира на много места.Заради всичко това препоръчвам да си направите разходка тук ако сте в района, а защо не и като мен да дойдете специално за да ги видите.Покрай село Турия ще направите един завой в Павел баня и ще отидете да поздравите една стара и изоставена църква, която обаче има какво да ви разкаже, ако сте прочели моя скромен разказ за нея:

Потопената църква "Свети Атанасий" до язовир Копринка

   Село Турия може и да не е голямо, но е много старо и за това напомня един стар римски мост над реката, която тече тук.Първото съществувало село се е намирало по-нагоре по река Турийска, а това, което съществува и днес е изградено от различни родове в средата на 18 век. (прочетено в Уикипедия).
   Но може би причината да го посетите ще е да разгледате родната къща на Чудомир.Наричаният патриарх на българския хумор Димитър Чорбаджийски- Чудомир е роден тук и в къщата са запазени много оригинални вещи, ръкописи, лични документи и снимки на писателя и художника.


















     Другата причина да не напускате все още района на село Турия се намира на около седем километра от него точно край пътя.На мястото има отбивка, пейки и масичка и табела, която да ви запознае защо точно сте дошли до тук.Едно много рядко срещано дърво кичест габър.Това е на над седем века, а до него ще видите и малки габъри-младши.







   Стария римски мост


     Не забравяйте да погледнете и оригиналната табела на входа на селото, която напомня, че тук се провеждат едни от най-колоритните кукерски събори.



      Близо до селото се намира и един интересен скален феномен, наречен "Пиростията" по пътя към кичестия габър ще видите отбивката към него.Аз си го оставих за следващия път.



Сърдечно благодаря на всички Вас, които четат и споделят моите скромни пътеписи.За мен те са записани скъпи спомени, но за някой може да са повод да разтърсят пътешественика в себе си, който да пожелае да тръгне на път.Защото интересни места има навсякъде, някои стари и забравени, други подновени и осъвременени, но винаги с някаква история зад гърба си.







Потопената църква "Свети Атанасий" до язовир Копринка

    




      Наричат ги потопени и те са няколко в България.Църкви, които по стечение на обстоятелствата е трябвало да бъдат пожертвани за да се съберат водите на реките в язовири.По сегашно стечение на обстоятелствата и най-вече на сушата, те не са под водата, а са далеч от нея, но тъжните им истории привличат хората и показват, че не са съвсем забравени, а някои от тях са вече и много известни.
    За църквата "Свети Иван Рилски" на язовир Жребчево съм разказвала.Нея съм я виждала и потопена и далече от водата.Там е много тъжно да се види надгробната плоча на цяло едно село.Село Запалня, което е било изселено заради язовира.

Едно тъжно място /потопената църква на село Запалня, язовир Жребчево/

    Отдавна си мечтая да видя тази църква на Копринка.Точно така, мечтаех си я и си я сбъднах.Защото аз се радвам еднакво на всичките си осъществени мечти.Дали са сбъднати на десет или на хиляда километра, няма значение.Дали за свързани с камък или замък пак няма значение.Радвам им се от сърце и душа на всичките..
   Не е нарочно, но някак си уж по-близките до моето местожителство места все ги оставям за друг път.Все си мисля, дай да отметнем далечните, пък близките в един ден за няколко часа така между другото и тях ще видим.Но има и друго, че сякаш всяко нещо трябва да се случи в определен момент.Защото примерно тази църква преди е била в храсталаци, обрасла с трева и може би населена с влечуги.Докато сега си личеше, че някой е разчиствал, премахнати са бурените, боклуците.Вярно, че и сушата допринася за това, но и добра човешка ръка беше вложила труд.
   Реално тази църква не е била потопена от язовира, но водите на река Тунджа са се разливали до тук при неговия строеж и се е наложило селото, в чийто център се е извисявала, село Виден да бъде изселено и така църквата се е оказала в ръцете на природата и лоши човеци.
   Църквата носи името на Свети Атанасий и е била доста голяма и една от най-красивите в долината.Построена е през 1851 - 1854 година изцяло с дарения на местните хора.В една статия пишеше, че местните хора си решили по-бедните да дадат по 500 гроша, а заможните по 1000.Майсторите били извикани отдалече за да изградят този така мечтан храм.А за акустиката се говори, че е била уникална и причината за това може да се види и днес.Старите майстори са знаели как да постигат това.Зазидали са празни глинени гърнета в стените на определени места и така църковния хор се е чувал от всяко едно място по невероятен начин.
    Камбанарията се намира до църквата и гласа на камбаната е огласял не само селото, но и околностите.Поглеждайки вътре се вижда дървеното стълбище, отвеждащо нагоре, но добре е направено, че е трудно да се достигне сега, защото не се съмнявам, че ще се намери кой да го разруши.
    Някога в центъра на селото, днес църквата стои самотна в нивата, под сянката на няколко дървета, а компания й правят стадо крави.В селото обаче е построен нов храм и някъде прочетох, че камбаната и иконите са били от тази старата.
























   Църквата може лесно да откриите като следвате навигацията давана от Гугъл, точна е до метър.Ако не ви се занимава с телефони и навигации, навлизайки в Павел баня на кръговото последвайте табелата за село Виден.Преминавате го и излизате в една нива.В момента е заградена с жица за да спира стадото.Вас обаче да не ви спира.Ако дойдете в гръб на църквата, ще виждате само група дървета, точно там е църквата.


Сърдечно благодаря на всички Вас, които четат и споделят моите скромни пътеписи.За мен те са записани скъпи спомени, но за някой може да са повод да разтърсят пътешественика в себе си, който да пожелае да тръгне на път.Защото интересни места има навсякъде, някои стари и забравени, други подновени и осъвременени, но винаги с някаква история зад гърба си.