Летим си спокойно,кацаме нормално,даже вадя апарата да снимам една две снимки при пристигане на летището.И идва момента на паспортен контрол.Заставам очи в очи с един много сериозен и още по грамаден господин.Измерва ме той от глава до пети,преценява ме с каменна физиономия,при което на мен нещо леко ми се сви стомаха.Гледа ми паспорта и ме пита за какво съм там,в кой хотел ще сме,къде ще ходим,такива неща.Кой ме би по главата изведнъж да показвам големи знания по английски и аз не знам.На всичкото отгоре се усмихвах,абе самата перфектна туристка.Голяма грешка! Усмивките и езика само ще ви пратят на допълнителен разпит.Същия този господин,с който си общувахме така добре ми посочи да застана настрана и да не мърдам.Как ще мърдам,аз само дето не припаднах.Стоях си там,а покрай мене минават хора,проверяват им паспортите и си тръгват.Аз стоя и чакам.До момента в който не дойде един военен,въоръжен до зъби млад човек,който в интерес на истината ми се усмихваше и изглеждаше добронамерен,но аз вече се виждах в някой тъмен карцер,окована с вериги и усмивката му изобщо не ме трогна.Отведоха ме в една чакалня,където имаше още много подозрителни пътници като мен и което най ме учуди не изглеждаха изобщо притеснени.Някои си четяха вестници,други си говореха по телефона изобщо никакво притеснение.Седнах и започнах да се оглеждам какво се случва.През десетина минути извикваха някое име и собственика на това име влизаше в една от две стаи.
В такива моменти след първоначален шок винаги се стягам и започвам да действам.Набрах номера на водачката на нашата група за да я уведомя къде съм.Тя най спокойно ми обясни да не се притеснявам,че се случва най-редовно,че ще ме извикат, ще ми зададат няколко въпроса и толкова.С темпото обаче с което привикваха хората и по броя на всички преди мен щях да си чакам реда до среднощ че и повече.А цялата ни група стои и чака,не може да излезе дори от летището да отидат до автобуса,защото по списък трябва да сме определен брой хора и трябва да сме винаги заедно.Какво се случи така и не разбрах,най вероятно разпитващите бяха уведомени,че сред чакащите има човек който е част от туристическа група, която чака на изхода.И така в един момент преди поне двадесет човека извикаха моето име.Влизам в стаичката,граничаря говореше по телефона и държеше моя паспорт.Без да ме погледне изръмжа едно "GO" и аз без да се замислям "GO" оттам почти набегом при групата.Всички толкова се бяха стреснали и най вероятно казали по две молитви,че не са на моето място,че никой дори не коментира или оплака че са чакали толкова време.Взехме багажа и се натоварихме на автобуса,който щеше да ни отведе до хотела в Йерусалим.
На излизане от страната също е забавно.Куфарите минават незнам колко си проверки.Изрично ни предупредиха да не ги заключваме защото на случаен или не толкова случаен принцип ги отварят и преравят и да не се учудваме ако в къщи намерим бележка "вашия куфар беше проверен" или нещо подобно.Освен това на всеки раздават листовки и мило момиче в униформа ви посочва един въпрос от всички,който трябва да се прочете ясно на глас и още по ясно да се отговори.Моят въпрос беше дали непознат ми е подарявал нещо и дали това нещо е в багажа ми.
В заключение и няма да повдигам повече темата с влизането и излизането в държавата Израел,ще ви призная че когато тръгнах имах силна хрема.Носът ми беше преминал на режим водопад.Докато стоях в онази чакалня в един момент осъзнах,че хремата ми е минала.Явно и носът ми доста се беше стресирал.
Разбирам,че хората си имат своите причини за всичкото това и ви го разказвам не да ви отказвам да ходите натам,а така да си знаете какви истории може да разказвате после.Животът е по интересен когато има какво да разказваме нали?
Сирените в ушите бяха първата ни сутрин.Спим в Йерусалим и понеже цял ден ще имаме програма трябваше да ни събудят рано за да тръгнем навреме.Не ходя за първи път на екскурзия,не за първи път водача поръчва събуждане на цялата група.Само че това събуждане ще го помня цял живот.Около шест часа както си спим сладко в един момент на целия ни етаж първо по слабо но все по силно се разнесе воя на сирена.Да бяхме другаде,добре.ще си помислим,че е противопожарно учение или проверка на алармите им, но в Израел да чуеш сирена не само ще те събуди,ами и без да си бил войник ще се строиш в коридора в права редица.Събуждане по телефона,а? Моля ви се,то е за аматьори...
В края на март по тези земи вече си е доста топличко.Затова още преди обед и то много преди да тръгнем по Виа Долороса вече пухтяхме и бършехме потни чела.Обиколката из Йерусалим не е лека,но удовлетворението накрая си заслужава.Все пак не се става лесно хаджия.
Програмата беше така построена,че буквално вървяхме по пътя на Исус.От Витлеем през Назарет и Виа Долороса в Йерусалим и завърши на Божи гроб.
Влезеш ли в Йерусалим като че ли се вливаш в един постоянен поток от туристи,който преминава от едно място на друго.Там имам може би една или две снимки,на които съм аз.Защото просто човек няма време да се снима,а и няма къде да намери свободно място да застане.Никъде не съм виждала толкова народ,колкото там.Едните напред,другите обратно,в две редици едни след други и само си следим водача за да не се изгубим от групата си.
Виа Долороса е една претъпкана и много шумна виа,по която не се върви леко.Освен туристи,които зяпат по сергиите и забравят да помръднат има и много истински поклонници,някои носещи истински голям кръст за да усетят и преживеят мъките на Исус.Името на улицата означава Пътят на болката и по нея Исус е минал носейки кръста си до мястото на разпятието Голгота.По време на този свой път е направил 14 спирки,девет от тях са на Виа Долороса,а последните пет сега се намират в Църквата на Божи гроб.На всяко място където е спирал Исус по този кръстен път има табела където спираш,докосваш мястото, пожелаваш си здраве,а вярващите казват по една молитва и така до Божи гроб.В самата църква където се намира и мястото на разпятието и гроба, тълпата е огромна,всички са буквално един до друг и задухата е невъобразима.На всичкото отгоре през определено време свещеници извършват различни ритуали с молитви и тамян,щоето забавя движението и буквално си бяхме натъпкани един до друг.
Влизайки в църквата на Божи гроб първо се изкачваме до мястото където е бил забит кръста,самата Голгота.Под стъклена витрина се вижда скалата.Над нея има олтар.Поклонниците се навеждат под него и докосват това свято място.После се спуснахме до мястото където е положено тялото му Камъка на помазването.Там видях рускини да се свличат върху плочата,да забърсват мястото с шаловете си.Казват,че този камък колкото и да го забърсват,винаги остава мазен сякаш маслата с които са помазали тялото никога не могат да се измият.На това място видях търговци,които продават осветени предмети да поставят цели кашони с тях.Освещаване на едро един вид,но в интерес на истината щом в магазина са ви казали че нещо е осветено,наистина е такова.
После се наредихме на дългата опашка за да видим и самият Божи гроб.Случи се така,че заради някаква церемония на гръцки свещенници затвориха мястото и чакахме доста време докато отново се редим на опашка и в крайна сметка да влезем на това свещено място.Тук до него на излизане всеки може да си запали свещ от благодатния огън и да си вземе свещичката или свещите за в къщи и да си ги пали на празници.Насред целия този хаос и тълпи от народ всъщност преминаването от едно място на друго е съвсем организирано.Може би заради светостта на мястото и усещането че си на такова място или заради зорките очи на стотиците полицаи,всеки си върви без да се блъска или оплаква.В Божи гроб естествено не се снима,дори ми е като сън влизането и излизането.Помня само мраморната плоча където е било тялото и където Мария Магдалена не го открива после.
И да,всички българи задължително погледнете вратата на църквата на излизане.Там нашия човек Петко от Копривщица е увековечил посещението си.Издялано с чикийката.Може да е нарушение но ми стана едно такова мило и родно.Представих си човека с какво вълнение го е написал с трепереща ръка най вероятно.Защото той не е прелетял за час и половина от Родината,ами е вървял и наистина си е заслужил после да го наричат хаджия.
