Подбалкански манастири: Казанлък и Мъглиж

 

   Човек би помислил,че ако един така наречен манастир се намира в центъра на града,то той ще е много по поддържан,подреден и красив от този,който се намира извън града,при това на малък град.Оказва се както винаги,че не мястото,а хората правят едно нещо красиво.И понеже е казано,че красотата ще спаси света в каквото и да е проявление,първо ще ви разкажа за манастира в Мъглиж.

   Ако сте пътували през подбалканския път няма как да не сте обърнали внимание на една махала от кирпичени къщи с големи сателитни чинии.Главният път не минава през града и тази гледка винаги оставя неприятно впечатление за съжаление.А в Мъглиж живеят хубави хора,в хубави спретнати къщи,нищо общо с тази крайградска махала.Но аз за манастира ще ви разказвам.Дори не знаех че в Мъглиж има манастир и да ви призная си мислех,че ще е изоставен или занемарен.И всичкото това заради тази грозна махала,с която винаги свързвам този град от дете.Никога,никога не съдете за нещо от пръв поглед,впечатление или чужди думи.Дайте му поне един шанс.
    Историята за това кога е построен е малко противоречива.Някъде пише че е по времето на цар Калоян,а на друго място прочетох че това не било вярно,защото бил намерен надпис от времето на Иван-Асен.За мен лично това няма значение,аз поначало дати и години не помня.Помня впечатления.А от всички посетени този ден манастири на Подбалкана както ги наричам, Мъглижкия манастир "Св.Николай" ми хареса най-много или делят едно място с калоферските.

---- >  Манастирите на Калофер

----- > Манастирите на Сопот

 

  Колкото манастира в Мъглиж беше приятен и все пак подреден,то този в Казанлък "Въведение Богодорично" беше голямо разочарование.Затворени врати и строителни материали.И както се казва понякога,като няма какво хубаво да кажем,да помълчим.Ако за други манастири има извинение,че са труднодостъпни,за този не зная какво е.Надявам се следващия път да го видя както един манастир заслужава да изглежда.

Подбалкански манастири: Калофер

 

   Всички сме ходили в големите манастири.Да,гордеем се с тях и затова водим чужденците да ги харесат и те.За тях се отделят пари за ремонти,пътищата до тях са горе долу добри.В малките манастири обаче,всичко е различно.Ходят случайни хора,почти никакви туристи и как ще изглеждат зависи само от тези,които се грижат за него.Ако са работливи,двора свети от чистота и навсякъде има саксии с цветя.Ако са други,дворовете представляват занемарени градини и струпани боклуци.

   Времето в малките манастири сякаш е спряло.Там очакваш във всеки един момент да излезе стар монах и да ви прошепне,че в някоя от скритите килии е спрял да подремне Левски.В малките манастири свещите стоят незапалени,а ако дойде случаен човек няма нужда да пита откъде да си купи свещичка.Взима си сам и си оставя стотинките най-често в импровизирана касичка или най-обикновена чашка.
   В Калофер има два манастира.Мъжки и женски и за да е интересно са доста отдалечени един от друг.Мъжкият манастир "Рождество Христово"признавам си малко ни затрудни.Пътя до него е меко казано черен,въпреки че си личи че са се опитвали поне да заравнят дупките и да го разчистят.Но там асфалт не очаквайте.Май само последния километър беше хубав колкото да се зарадваме, че го има и че виждаме в далечината манастира.
   Никой нямаше там,но се чуваха гласове,а по едно време от някъде излезе жена,която ме поздрави и осведоми,че ако искам да си запаля свещ,да се обслужа сама.До свещичките имаше чашки където вярващите си оставят стотинките.Липсата на хора обаче ми даде възможност да се застоя повече без да преча на никой.
   Сградите на манастира бяха много красиви,точно както си трябва изглеждаха,но градината беше виждала и по-добри времена.И го казвам,защото бях виждала снимки с подредени цветя,подрязани зелени чимшири,а сега имаше непочистени изсъхнали растения.
   Църквата в центъра на манастирския двор е прекрасна.Не е голяма,но явно скоро са я ремонтирали и възстановили стенописите,защото цветовете грееха ярко,осветени от предобедното слънце,влизащо през прозорците.

   Манастира "Св.Въведение Богородично" се намира в самия град,въпреки че и за него се наложи да питаме как точно да стигнем до него.Оше с прекрачването на прага веднага си личи,че вътре живеят жени.Подреденият двор,грижливо оформените цветни лехи,преметения до блясък двор,всичко говори че тук пипа женска ръка.
  Както и в другия бях самотен посетител другоселец.Тук обаче не стоях много и дори не успях да разгледам всичко,защото монахините си вършеха работата сновейки насам-натам из двора и някак ми стана неудобно да им се бутам и то с фотоапарат в ръка.

За другите манастири от тази чудна почти есенна събота разказвам тук:

-----------   >    ... - СОПОТ

----------- >   ... - Казанлък и Мъглиж

Подбалкански манастири: Сопот

   Ако знаете откога им се каня на тези манастири.Още от времето когато в един тефтер си записвах евентуални маршрути.Но насам или натам,във всякакви други посоки и за тях все не се намираше време.До днес.Да знаете само колко ми липсваха тези обиколки из Родината.Напоследък са все по-малко,затова си бях решила да оползотворя възможно най-добре този съботен ден.

   Потеглихме рано,ами то толкова време съм била като вързана и сега нямах търпение да видя пътя пред мен.

Сопот.В Сопот има много за разглеждане и повечето забележителности са свързани с Вазов.Няма как да бъде иначе.Ако не е родната му къща,то ще е къща описвана в негово произведение.Но нашата цел днес бяха манастири, затова не спирахме другаде.Но в тефтера Сопот си остава.

  Помня времената когато бях навигатор и забила очи в картата давах насоки на шофьора.Гугъла сега свърши повечето работа и сравнително лесно намерихме първата ни цел.Девическия метох.Той се намира в самия град и ако не беше силното сутрешно слънце и ужасните шарени сянки (за лятото са прекрасни,но за пишман-фотографа са кошмарни), щях да ви покажа много по-хубави снимки.
   В метоха нямаше никой,всичко беше заключено и се поразходих само в двора.Можеше да пробвам да събудя някой,но не съм такъв човек.Единствено в църквата имаше една жена,която ми каза, че не било позволено да се снима,но тъй като никой не й го е наредил писмено,аз да си реша.Реших да не снимам вътре.И без това ми беше станало гадно,че отвън не стана нищо.
   Този метох или девически манастир според скромното ми мнение е уникален.Не толкова със сградите си колкото с историята си.Монахините живели там още от основаването му не били от жените,които само да се бутат по двора и да плетат чорапи.Те са участвали много дейно в националноосвободителните борби на България (исках да звучи гръмко,защото има значение).Тук няколко години се е укривал Левски и килията на игуменката и тайника под килията са запазени.Освен това тук е имало школа за иконопис,а на монахините са поверявани ценни църковни книги за преписване.Имало е и основно училище,където нашите монахини учели сопотските деца на четмо и писмо.
   Затова и не случайно това място е споменавано в много от произведенията на Иван Вазов.Веднага ще се сетите за коя книга става въпрос като ви кажа,че в метоха е запазена килията където е живяла Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина.
   Метоха,както и повечето манастири не е в оригиналния си вид.Той е пострадал много когато през 1877 година Сопот е опожарен.Запазени са все пак някои от сградите,оцелява и манастирската лоза,което я прави най-старата лоза в югоизточна Европа,а е възможно и в цяла Европа.Доста годинки има зад гърба си.

   Вторият манастир в Сопот е "Св.Спас".Той се намира лесно.Трябва само да следвате табелите за лифта и после да продължите още малко по пътя.Заобикаляте една воденица (познахте,че сте чели за нея - вижте табелата) и го виждате в края на пътя.
   Сопотският манастир можеше да е просто поредния манастир,опожаряван и разрушаван като всички останали.Можеше да е един обикновен подбалкански манастир,но не е.Защото:

   "" През 19в. в него е имало килийно училище и певческа школа. През 1828г. в манастира игумен Партений прави препис на "История Славянобългарска".

   На 7 декември 1858г. в Сопотския манастир е ръкоположен за дякон Васил Иванов Кунчев от Карлово  и приел името Игнатий. ""

   Цитатите в статията са взети от сайта http://www.bulgariamonasteries.com/ ,откъдето научавам за съществуването и историята на повечето от непознатите манастири у нас.


За манастирите на Калофер:  ---- >  Калоферски манастири